№ 2158
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110130837 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от [ФИРМА] срещу
[ФИРМА] и Национална агенция за приходите, с която са предявени устанoвителен иск с
правно основание по чл. 269 ДОПК и при условията на евентуалност - осъдителен иск с
правно основание по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 5232,77 лв.,
преведена без основание по банкова сметка на [ФИРМА] с платежно нареждане от
14.04.2021г.
Ищецът твърди, че на 14.04.2021г. безкасово превел сумата от 5232.77 лв погрешно в
банковата сметка на [ФИРМА], вместо в банковата сметка на [ФИРМА], с което към
настоящия момент бил в договорни отношения. Поддържа, че сумата била дължима на
[ФИРМА] за извършени услуги, за които последното издало фактури №2439/13.04.2021 за
810лв с ДДС, №2181/21.01.2021г за 2532.77 лв с ДДС и №2186/22.01.2021 за 1890лв с ДДС.
Твърди, че поискал от [ФИРМА] да му възстанови погрешно преведената сума от
5232.77лв., но в отговор на това искане [ФИРМА] информирало ищеца, че върху банковата
му сметка има наложен запор от ТД на НАП-София. Поддържа, че изпратил молба до
публичния изпълнител в Национална агенция за приходите за възстановяване на погрешно
преведената сума, но с писмо от 12.05.2021 Главният публичен изпълнител го информирал,
че по отношение [ФИРМА] има неприключило производство по ДОПК за обезпечаване на
публични вземания и наложен запор на банкова сметка и за да се възстанови претендираната
сума следва да се установи вземането по съдебен ред. При така изложените фактически
твърдения отправя искания към съда да признае за установено по отношение на двамата
ответници, че сумата, преведена по сметка на [ФИРМА], е платена без основание, а при
1
условията на евентуалност, предявява осъдителен иск за възстановяване на сумата, ведно
със законната лихва от исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба в срока за това.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От представеното по делото Преводно нареждане № 206Б1О02110400FM, издадено
от „[БАНКА] се установява, че на 14.04.2021 г. ищецът [ФИРМА] е превел на ответника
[ФИРМА], по негова банкова сметка с IBAN [IBAN], сумата от 5232,77 лева с правно
основание „2439,2181,2186“. Това обстоятелство се потвърдждава и от представеното и
прието по делото като писмено доказателство Удостоверение № 806-Е-806-
**********/03.02.2022 г., издадено от [БАНКА], в съдържанието на което е обективирано
уверение, че по горепосочената сметка на [ФИРМА] на 14.04.2021 г. е постъпила сума в
размер на 5 232,77 лева с наредител ищеца [ФИРМА].
От представената по делото справка на дневника на продажбите на [ФИРМА] с
посочен данъчен период - м. 01.2021 г. и м. 04.2021 г. се установява, че същото е издало
фактури с номерата, които ищецът е посочил като основание за плащане в преводното
нареждане от 14.04.2021 г.
Видно от представените по делото Фактура № 2439/13.04.2021 г. за предоставени
услуги в размер на 810 лв. с ДДС, Фактура № 2181/21.01.2021 г. за предоставени услуги в
размер на 2532.77 лв. с ДДС и Фактура № 2186/22.01.2021 г. за предоставени услуги в
размер на 1890 лв. с ДДС, както и от Сервизен лист за гаранционно и извънгаранционно
обслужване, издаден на 14.04.2021 г., и подписани приемо – предавателни протоколи от
21.01.2021 г. и от 22.01.2021 г., се достига до извод, че доставчик [ФИРМА] е издал
процесните фактури за извършените от него услуги като за получател в тях е посочен ищеца
[ФИРМА]. Видно от тези документи се установява и общия размер на дължимите към
[ФИРМА] суми, който съвпада с претендирания като погрешно преведен по сметката на
ответника, а именно 5232,77 лева.
Налице е пълна идентичност между услугите, които е предоставило [ФИРМА],
посочени в издадените от него фактури, и описаното в Сервизния лист и приемо-
предавателните протоколи, върху които документи са положили подписите си [ФИРМА] и
ищецът.
Видно от приетите по делото като писмените доказателства Молби от ищеца
[ФИРМА] до ответника [ФИРМА], както и Отговор от [ФИРМА] и Писмо с изх. №
С210022-178-0011973/12.05.2021 г., издадено от НАП – ТД гр. София, ищецът е претендирал
процесната сума, излагайки, че същата е погрешно преведана, но от своя страна ответниците
са отказали възстановяване поради висящо производство по реда на ДОПК, по което са
наложени обезпечителни мерки с цел обезпечаване на публичните задължения на
дружеството [ФИРМА], и са насочили ищеца да предяви иск съгласно чл. 269, ал. 1 ДОПК.
Не се спори между страните, че към този момент сметката на ответното дружество с
2
IBAN [IBAN] е била запорирана от публичен изпълнител към ТД на НАП – гр.София във
връзка със започнало принудително публично изпълнение срещу [ФИРМА].
По делото са изслушани и свидетелски показания на свидетеля Й. и свидетел С..
Свидетелката Й. излага, че заема длъжност „търговски сътудник“ при ищцовото дружество
от 29.04.2015 г. като била наясно за търговски отношения с [ФИРМА], тъй като това
дружество доставяло мастило и съдействало за получаване на нова машина по европейска
програма, която се намирала в гр. М.. Заявява, че след 2018 г. материали, мастило и другите
поръчвани от ищеца консумативи са започнали да се доставят от [ФИРМА], което било
свързано с [ФИРМА] и двете дружества били представлявани от едни и същи лица.
Съдът не кредитира като хаотични, противоречиви и некореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал показанията на свидетелката Златина Евгениева
С..
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
По иска с правно основание по чл. 269 ГПК.
Разпоредбата на чл. 269 ДОПК е аналог на тази на чл. 440 ГПК, но в рамките на
публичното принудително изпълнение. Легитимацията на ищеца като "трето лице " по
смисъла на чл. 269 ДОПК сама по себе си изключва качеството му на "длъжник" и изобщо
на "страна" в публичното принудително изпълнение.
Правната легитимация на ищец по иск, основан на чл. 269 ДОПК, се обуславя от
твърдение за накърнено с изпълнението право на третото лице върху вещ, вещно право или
вземане, но не вземане от самия длъжник в принудителното изпълнение, а право върху
вземане от друго трето за изпълнителното производство лице, спрямо което, но в качеството
му на вземане на длъжника от същото това трето лице, е насочено изпълнението.
В случая ищецът приравнява собственото си вземане към длъжника, за което при
това не е снабден с изпълнителен титул /а доколкото би имал такъв в рамките на
обикновеното принудително изпълнение би имал право на присъединен взискател/, с право
върху конкретната парична сума /като вещ/, преведена по сметка на [ФИРМА] и твърдяна
като усвоена от [ФИРМА]. Паричните престации обаче са родово, а не индивидуално
определени престации. Неоснователното им получаване в патримониума на определено
лице предпоставя правен интерес от осъдителен иск на основание чл. 55, ал. 1 пр. първо
ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание, при това само против
получилото сумата лице, което в настоящия случай е единствено ответникът [ФИРМА], не и
от всяко трето лице, усвоило парична сума в идентичен размер от сметката на последното,
пък било и взискател по принудително изпълнение срещу неправомерно получилия сумата
длъжник по същото.
В този смисъл е и трайната съдебна практика, вкл. Определение № 135 от 4.03.2021
3
г. на ВКС по гр. д. № 2997/2020 г., IV г. о., ГК.
Ето защо съдът намира, че за ищеца не е налице активна процесуална легитимация по
иска с правно основание по чл. 269, ал. 1 ДОПК, с оглед на което производството в тази му
част следва да се прекрати като недопустимо /арг. чл. 130 ГПК/.
По евентуалния иск
Предявеният иск по чл. 55, ал. 1 пр. първо ЗЗД е допустим и основателен.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът приема за
установено, че е налице преминаване на сумата в размер на 5232,77 лв. от патримониума на
ищеца в този на ответника [ФИРМА], без да има основание за това още при самото
извършване на престацията. Ответното дружество е получило нещо без основание – при
липсата на каквото и да е било правоотношение, което да оправдае процесното плащане, с
оглед на което дължи връщане на погрешно заплатената му сума в размер на 5232,77 лв.
Тези обстоятелства се потвърждават и от изслушаните свидетелски показания на свидетел
Й., на които съдът дава вяра като кореспондиращи изцяло с останалата част от
доказателствения материал по делото, кредитира ги с висока доказателствена стойност с
оглед на обстоятелството, че свидетелят е и очевидец на фактите, за които свидетелства и
непосредствено е имал възможност да ги възприеме, което от своя страна води до по-висока
способност за тяхното възпоризвеждане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът [ФИРМА], комуто следва
да се присъди на основание чл. 78, ал. 4 ГПК юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер – 100 лв. Ответникът [ФИРМА] не претендира разноски.
Право на разноски има и ищецът съобразно уважения осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. По този иск ищецът е сторил съдебно-деловодни
разноски, както следва: за държавна такса – 209,31 лв., за държавна такса за съдебно
удостоверение – 5 лв. и за адвокатско възнаграждение – 600 лв., или общо в размер на
814,31 лв., която сума следва да му се присъди.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като процесуално недопустимо в частта
по предявения от [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], с адрес: [АДРЕС] срещу [ФИРМА], [АДРЕС] и
[ФИРМА], [ЕИК], с адрес: [АДРЕС] иск с правно основание по чл. 269, ал. 1 ДОПК.
ОСЪЖДА [ФИРМА], [ЕИК], с адрес: [АДРЕС], да заплати на [ФИРМА], ЕИК
[ЕИК], с адрес: [АДРЕС], на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата в размер 5232,77
лева, платена без основание на 14.04.2021 г. с Преводно нареждане № 206Б1О02110400FM,
издадено от „[БАНКА], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021
4
г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
814,31 лв. за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА [ФИРМА], [ЕИК], с адрес: [АДРЕС], да заплати на основание чл. 78, ал. 4
ГПК на [ФИРМА], [АДРЕС] сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5