№ 18265
гр. София, 22.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110105926 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. В. С. срещу „Б“ ЕООД.
Предявен е иск с правно основание чл.66, ал.2 КТ.
С исковата молба ищцата твърди, че по силата на трудов договор №
2703/04.07.2012 г., сключен между нея и „Б“ ЕАД (с правоприемник – „Б“ ЕООД), е
заемала длъжностите „технически сътрудник офис“, „координатор офис“, „мениджър
продажби“ и „зонален мениджър, продажби“. По силата на допълнително
споразумение № 113/11.08.2020 г. размерът на брутното й трудово възнаграждение
(БТВ), считано от 12.08.2020 г., възлиза на сумата 2 834, 84 лв. Твърди, че трудовото й
правоотношение е било прекратено със заповед 3 417/13.05.2021 г., считано от
13.05.2021 г., след отправено от нея предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ., с
оглед на което е работила в дружеството 8 години, 11 месеца и 9 дни. По силата на т.9
от допълнително споразумение № 2370/01.04.2017 г. при прекратяване на трудовото
правоотношение, без значение на какво основание, на ищцата се дължи обезщетение за
лоялност и чисто дисциплинарно досие в размер на едно БТВ за всяка пълна
прослужена година, но не повече от 10 БТВ, като същото е дължимо независимо от
останалите обезщетения по КТ. С оглед изложеното счита, че има вземане към
ответника за обезщетение в размер на 8 БТВ, равняващо се на сумата 22 678, 72 лв.,
доколкото е изпълнявала трудовите си задължения точно, не е имала дисциплинарни
наказания и е изпълнявала точно трудовите си задължения.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата от 22 678, 72 лв., представляваща обезщетение по т.9 от допълнително
споразумение № 2370/01.04.2017 г. Претендира законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Б“
ЕООД, с който оспорва иска. Излага съображения, че ищцата не е имала основание да
прекрати ТПО, тъй като не е било налице неизпълнение от страна на работодателя на
негови задължения, с оглед на което, като е предприела действия по прекратяването
му, ищцата е действаща недобросъвестно. Счита, че клаузата на т.9 от допълнително
споразумение № 2370/01.04.2017 г. е нищожна поради липса на основание и
противоречие с добрите нрави. Излага съображения, че съгласно чл.66, ал.2 КТ с
1
трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на
работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и
условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с
колективния трудов договор, т.е. няма пречка да се уговарят обезщетения, които са
дължими и без неправомерно поведения на работодателя, но случаят не е такъв,
доколкото в клаузата на т.9 не са предвидени условията, при които обезщетението се
дължи. Излага доводи, че е налице договаряне във вреда на представлявания по чл.40
ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В тежест на ищцата е да докаже възникването на трудово правоотношение със
соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено, както и че размерът
на претендираното обезщетение възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.
В тежест на ответника е да докаже:
възражението си за нищожност на твърдените основание – противоречие с
добрите нрави и липса на основание;
възражението си по чл.40 ЗЗД за договаряне на клаузата на т.9 във вреда на
представлявания;
плащане на задължението.
Нормата на чл.8, ал.2 КТ установява оборима презумпция за добросъвестност
при осъществяване на трудовите права и задължения, тежестта за оборване на която
се носи от ответника – с оглед твърденията, че при прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е действала недобросъвестно.
Безспорно е между страните, че:
1. по силата на трудов договор № 2703/04.07.2012 г., сключен между нея и „Б“ ЕАД
(с правоприемник – „Б“ ЕООД), е заемала длъжността „технически сътрудник
офис“;
2. с допълнително споразумение № 2370/01.04.2017 г. ищцата е била преназначена
на длъжност „координатор офис“;
3. с допълнително споразумение № 113/11.08.2020 г. ищцата е била преназначена от
длъжност „мениджър продажби“ на длъжност „зонален мениджър, продажби“;
4. със заповед 3 417/13.05.2021 г. трудовото правоотношение е било прекратено от
ищцата, считано от 13.05.2021 г., на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ;
5. ищцата е работила при ответника 8 години, 11 месеца и 9 дни;
6. съгласно т.9 от допълнително споразумение № 2370/01.04.2017 г. при
прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на основанието, на
работника/служителя се дължи обезщетение в размер на: по едно БТВ за всяка
пълна прослужена година като лоялен работник/служител без дисциплинарни
наказания. Броят на обезщетенията (брой БТВ) е равен на броя прослужени
години без значение промяна на длъжността, но за не повече от 10 години (10
БТВ). Обезщетението се дължи независимо от останалите законови обезщетения
по КТ;
7. по силата на допълнително споразумение № 113/11.08.2020 г. размерът на БТВ на
ищцата, считано от 12.08.2020 г., възлиза на сумата 2 834, 84 лв.
По доказателствата:
Следва да бъдат допуснати представените с исковата молба писмени
доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на
2
спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.06.2023 г.
от 11:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат
да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще
спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца –
и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3