Р Е Ш Е Н И Е № 114
гр.Силистра,
04.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря
Стефка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №191 по описа на съда за 2019 година,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба на П.Т.Г.
с ЕГН: ********** ***, представлявана в съдебно заседание от адв. С., срещу
Решение № 1040-21-285 от 04.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – София-град,
с което е потвърдено Разпореждане № Д-21-999-00-********** от 20.05.2019 г. на
Ръководителя по изплащане на обезщетенията, с което е спряно производството за
преценка на заявеното право на обезщетение поради временна неработоспособност
по повод болничен лист, издаден за периода от 26.02.2019 г. до 27.03.2019 г. Релевират
се оплаквания за липса на материалните предпоставки за осъщественото
правомощие-не са налице представени доказателства за вероятна неоснователност
на искането за отпускане на обезщетение. Извършването на ревизия, цитирана в
разпореждането, е само способ за събиране на доказателства, а не и самото
доказателство, което би могло да е относимо към правото на обезщетение. Претендира
се за отмяна на решението, потвърждаващо разпореждането, и за присъждане на
разноски.
Ответникът
по жалбата - Директорът
на Териториално поделение на НОИ София-град, чрез юрисконсулт К.,
оспорва жалбата като неоснователна. Не са налице отменителни основания по
чл.146 от АПК. Разпоредбата на чл.40,ал.4 от КСО задължава административния
орган да спре производството за преценка на претендираното обезщетение, когато
са налице доказателства, които могат да допринесат до отказ или прекратяване на
обезщетението с оглед установяване на правопораждащите обстоятелства. В
оспорения административен акт са изложени мотиви в тази насока. Претендира се
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Производството
е по реда на Глава Х от АПК, във вр.с чл.118 ал.1 и чл.117 ал.1, т.2 б.”ж КСО.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице, при спазване на срока по чл.118, ал.1 КСО, срещу подлежащ на
обжалване административен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения.
С
изменението на АПК с ДВ, бр.77 от 2018 г., разпоредбата на чл.97,ал.1 е
допълнена като мотивите на контролиращото решение се смятат за част от мотивите
на административния акт (при хипотеза по чл.145,ал.1,т.1 от АПК). Независимо
от препратката, в производството по чл.118,ал.1 от КСО предмет на оспорване е
самото контролиращо решение на горестоящия орган, поради което мотивите му
попълват изискуемите се факти, подлежащи на съдебна преценка. В тази връзка,
основната теза на жалбоподателката, че в разпореждането, съставляващо
първоначалния административен акт, не са посочени годни доказателства, съставляващи
материални предпоставки за преценка правото за спиране на производството по
чл.40,ал.4 от КСО, следва да се отклони като неоснователно, тъй като в
контролиращото решение са посочени доказателствата, послужили за формираните
изводи-извлечение от Регистъра на осигурените лица, от Регистъра за приходите и
от Регистъра за трудовите договори. Тези юридически факти съставлява
доказателства за установените в мотивите данни - невнасяне на осигурителни
вноски за целия нает персонал, който отрицателен факт рефлектира върху липсата
на реално извършена трудова дейност ,респ. спрямо претендираното обезщетение.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателката е в трудово-правни
отношения с осигурителя АД „Глобал Техт“ – гр .София от 2015 г.,заемаща
длъжността „счетоводител“. След изрично указание за правно-значими факти по
чл.171 от АПК и чл.161 от ГПК, и след представяне на ГДД за 2016 и 2017 г., съдът
приема, че липсата на представена ГДД за 2018 г. сочи на извод, че за този
отчетен период дружеството-осигурител не е подавало ГДД за 2018 г. Не са
представени и доказателства от вида на указаните в протоколно определение от
15.10.2019 г. документи-ведомости, фишове за заплати и др., относими за
преценка на факта – получавани ли са заплати в дружеството-осигурител. От
цитираните в Решението извлечения от съответните регистри (РОЛ
и РП), (л.33-35) се установява, че
дружеството-осигурител не е внасяло за персонала си осигурителни вноски. В
същото време,за предходен период за повече от година(от
м.02.2018 г. до датата на справката – април,2019 г.)
почти всеки месец жалбоподателката е представяла болничен лист със средно по
18-20 дни месечно отпуск. Изключение правят само месеците март, 2018 г.и март
2019 г. в справката са отразени 0 дни, предвид висящност на производството за
преценка на процесния болничен лист и неотразяането му в регистъра. Ако се
приеме и процесният болничен лист, то за март, 2019 г. ще са претендирани 8 от
21 дни в отпуск поради временна неработоспособност. Т.е за период от година с
изключение на два месеца, когато се подават годишни данъчни декларации и
съпътстващи годишното приключване документи, жалбоподателката е перманентно в
отпуск по болест поради общо заболяване. От приложената административна преписка
се установява, че НОИ-София е потърсила съдействието на Министерство на
вътрешните работи по повод издирване местонахождението на законния представител
на дружеството-осигурител – гражданин на Ливан – Ф. Н., предвид извършените
отбелязвания от пощенския оператор, че адресатът е „непознат“.
На 13.05.2019 г. жалбоподателката е
представила болничен лист № Е20196789564 за периода от 26.02.2019 г. до
27.03.2019 г. с искане за изплащане на обезщетение за временна
неработоспособност, по повод на който административният орган е извършил
справка в съответните регистри и е отчел, че осигурителят не е внасял
осигурителни вноски за целия нает персонал, а в същото време периодично са
подавани искания за изплащане на обезщетения на работници за временна неработоспособност.
Подаден е сигнал с вх.№ 1029-21-3039 от 20.03.2019 г. (л.62) за
анализ на удостоверение съгласно приложение № 9 по повод на претендираното
обезщетение и е възложена ревизия на осигурителя. От преписката е видно и, че в
хода на ревизията са изискани доказателства за реално извършване на трудова
дейност чрез изискване на ведомости,фишове и др.документи, съобщенията за които
не са връчени поради липса на адресата на адреса за кореспонденция, респ.на
вписания в Търговския регистър адрес.
На 20.05.2019 г. Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при НОИ-София-град е издал Разпореждане №
Д-21 -999-00-********** от 20.05.2019 г. за спиране производството по преценка
правото на обезщетение поради временна неработоспособност по представения болничен
лист.
По повод на обжалването му е
издадено оспореното Решение № 1040-21-285 от 04.07.2019 г. на Директора на ТП
на НОИ - гр. София-град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Като
мотиви са изложени обстоятелства, че данните в съответните регистри-РОЛ, РТД и
РП сочат, че осигурителят не е внасял осигурителни вноски за целия нает
персонал, което поставя под съмнение реалното упражняване на трудова дейност от
лицата и която дейност е основание за възникване на осигурително правоотношение.
Изведен е извод за недоказан осигурителен стаж и доход.
От правна страна са коментирани
разпоредбите на чл.10 от КСО, съгласно който осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 от КСО и за които
са внесени или дължими осигурителни вноски. Преценено е ,че жалбоподателката би
могла да не отговаря на легалното определение по §1,т.3 от ДР на КСО за
осигурено лице, тъй като има вероятност да не извършва реално трудова
дейност.
Въз основа на така установените
факти, съдът извежда следните правни изводи:
Оспореният
контролен административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на ТП
на НОИ гр. София-град, съгласно чл.117 и чл.118 ал. 1 КСО.
Спазени са
административно-производствените правила като относимите по преписката факти,
включени в хипотезата на чл.40,ал.4,т.2 от КСО, представляващи данни от
Регистъра на осигурените лица, Регистър Приходи и Регистър на трудовите
договори, са установени и анализирани в съответствие с изискванията на чл.34 и
чл.35 от АПК.
Материалният
закон е приложен правилно.
Предвид
обезпечителната функция на спирането на административното производство,
предметът на доказване по настоящото дело включва не самото пълно доказване на
липсата на реално положен труд и свързаното с него право на обезщетение, а
съществуването на съмнения за това, които да са изведени от представени по
преписката доказателства за посочените елементи по чл.40,ал.1 от КСО.
Съдът
намира, че в процесния казус са установени визираните материални предпоставки
на приложената норма на чл.40,ал.4,т.2 от КСО: представени са доказателства,
които да породят съмнение за възникването, респ. упражняването на правото на
обезщетение за временна неработоспособност. Последното право е обусловено от
наличието на осигурително правоотношение по повод на реално дължим труд (чл.10,ал.1 от КСО, §1,т.3 от ДР на
КСО във връзка с чл.4 от КСО).Претендираното обезщетение замества
липсващия трудов доход, поради което, при липса на реалност на последния, респ.
на реално осигурително правоотношение,не е наличен и неговия еквивалент.
Извлеченията
от съответните регистри, цитирани в оспореното решение и приложени в
административната преписка, представляват доказателства по смисъла на
чл.40,ал.4,т.2 от КСО ,които свидетелстват, че е налице вероятност
претендираното право на обезщетение да не съществува. Хипотезите и диспозициите
на чл.40,ал.1 и на чл.40,ал.4 от КСО имат връзка, но не се припокриват. По
настоящото дело не е необходимо пълно доказване на хипотезата по чл.40,ал.1 от КСО,т.е. действителното съществуване или не на правото на обезщетение, а само
съществуването на вероятност то да не съществува, изведена от
доказателства,коментирани от административния орган. Коментираните по-горе
доказателства за данни, че дружеството-осигурител не е внасяло осигурителни
вноски за период от една календарна година, в рамките на която е представен и
процесният болничен лист, липса на ведомости за заплати или
фишове,свидетелстващи за неизплащане на заплати,неустановяване на адреса за
кореспонденция на законен представител на дружеството-осигурител, неподаване на
ГДД за 2018 г., проектират извод, че жалбоподателката не е полагала реално
трудова дейност в дружеството осигурител в процесния период-февруари,2019
г.-март,2019 г. Този извод рефлектира върху вероятност за липса на действително
осигурително правоотношение и вероятна липса на право на обезщетение. В тази
връзка законодателят, при условията на обвързана компетентност, задължава
административния орган да спре производството, за да обезпечи издирването на
обективната истина по повод на претендираното право. Като е упражнил това си
правомощие, издателят на акта не е допуснал нарушение на материалния закон.
В обобщение,
съдът приема, че атакувания административен акт е издаден от компетентен
орган,в законоустановената писмена форма,при наличие на мотиви,без съществени
нарушения на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона.
Предвид
изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Така
мотивиран и на основание чл.172,ал.2,пр.последно Административен съд-Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Т.Г. с ЕГН: ********** *** срещу Решение № 1040-21-285 от
04.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. София-град, с което е потвърдено
Разпореждане № Д-21-999-00-********** от 20.05.2019 г. на Ръководител по
изплащане на обезщетенията, с което е спряно производството за преценка на
заявеното право на обезщетение поради временна неработоспособност по повод
болничен лист, издаден за периода от 26.02.2019 г. до 27.03.2019 г.
ОСЪЖДА
П.Т.Г. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА ТП на НОИ – гр. София-град със
седалище: гр. София, бул. „Ал.Стамболийски“ № 62-64 разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 (двеста)лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: