№ 284
гр. Велико Търново, 08.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско
дело № 20224000500231 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.
274 – 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от М. Л. Г., ЕГН 02452214865 от гр.
Свищов, Област Велико Търново, *******, чрез адв. С.Ч. от САК против протоколно
определение от 20.04.2022 г., постановено по гр. д. № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, с което е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, производството
по гр. д. № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че наличието на висящо досъдебно производство не
достатъчно условие за спиране на гражданскоправния спор. Необходимо било да има пълна
идентичност твърдяното в исковата молба деяние, посоченият деец с деянието на лицето
срещу което е образувано досъдебното производство. Освен това се излага че образуваното
досъдебно производство не се води срещу посочения в исковата молба деец, нито същият е
привлечен като обвиняем, поради което не било налице идентичност между предмета на
гражданското дело и предмета на наказателното дело, поради което и евентуална присъда не
би имала обвързващата сила по чл. 300 от ГПК. Счита, че не са налице основания за спиране
на производството по делото.
Претендира се да се отмени протоколно определение от 20.04.2022 г., постановено по
гр. д. № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна.
1
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните
съображения:
Производството по гр. д. № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е
образувано въз основа на предявени от М. Л. Г. от гр. Свищов против ЗД „Бул Инс АД“,
ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на ПТП, настъпило
на 27.09.2021 г.
Ищецът е обосновал претенцията си на твърденията, че е претърпял вреди в пряка
причинно-следствена връзка с виновното поведение на застрахования при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на МПС М.
Д. Ц.. Описал е механизма на реализиране на ПТП и е посочил, че причината за
настъпването му е управлението от водача на автомобила с несъобразена с конкретната
пътна обстановка и законовите ограничения скорост. Към исковата си молба е представил
Констативен протокол от 28.09.2021 г. за ПТП (на кръстовището между ул. „Цар
Освободител“ и ул. „Еленка и Кирил Д. Аврамови“) с участници М. Д. Ц. – водач на л. а.
„Ауди А4“, рег. № Т 32**** и ищецът М. Л. Г. – водач на мотопед „Ямаха“, с рег. № ВТ
10***. В протокола като пострадали лица е посочен ищецът. Представени са писмени
доказателства за причинени на ищеца увреждания. Съдът е изискал справка от Районна
прокуратура – Велико Търново, от която се установява, че ДП № 316/2021 г. на РУ – Свищов
се води за извършено на 27.09.2021 г. в гр. Свищов (на кръстовището между ул. „Цар
Освободител“ и ул. „Еленка и Кирил Д. Аврамови“) престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК, като настъпилото ПТП е между мотопед „Ямаха“ и л.а. „Ауди А4“ и
още не е приключило.
С протоколно определение от 20.04.2022 г., постановено по гр. д. № 18/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново производството по делото е спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
С обжалваното определение съдът е приел, че фактите изложени в исковата молба
покриват състава на престъпление и че при положение, че изключенията на чл. 124, ал. 5 от
ГПК не са налице, установяването на факти, които са същевременно и елементи от
обективната страна на престъпен състав в рамките на исковия процес не може да се
извърши, което било основание за спиране производството.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът спира производството, когато при
разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Предмет на производството
2
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че е налице хипотезата на чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Налице формирана константна практика на ВКС на РБ, съгласно която, за да бъде
спряно производството по гражданско дело на основание – чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, е
необходимо пред съда да са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства,
които са от значение за правилното решаване на спора и да не е възможно същите да бъдат
установени в рамките на исковото производство, като спирането не е обусловено от
наличието на вече предприето наказателно преследване относно разкритите по делото
престъпни обстоятелства, т. е. образуваното досъдебно производство само по себе си не се
явява основание за спиране на гражданското дело. Спирането по т. 5 се налага, защото за
разлика от другите преюдициални правоотношения, които могат да бъдат установени от
гражданския съд инцидентно по повод на иска, за който са от значение, извън хипотезата на
чл. 124, ал. 5 от ГПК гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на
престъпление и произнасянето на наказателния съд в тази насока на основание чл. 300 от
ГПК има задължителен характер за него относно това, дали е извършено деянието,
противоправно ли е същото и има ли вина деецът. В случая се претендира обезщетение за
претърпени вреди от деликт, който с оглед твърдения в исковата молба механизъм и
събраните в производството писмени доказателства разкрива признаците на престъпление
против транспорта и съобщенията (глава 11, раздел ІІ от НК) с причинени телесни
увреждания. Налице и тъждество между твърденията на ищеца за осъществено от третото
лице противоправно деяние, което носи белезите на престъпление и деянието, за което е
образувано досъдебно производство (писмо № 6446/2021/08.04.2022 г. на Районна
прокуратура – Велико Търново). Предвид идентичността на обективните и субективните
признаци от състава на това престъпление с елементите от фактическия състав на
гражданската отговорност на дееца по чл. 45 ЗЗД, от която произтича отговорността на
застрахователя по валидно застрахователно правоотношение с деликвента, евентуалната
присъда на наказателния съд ще бъде задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора
за репариране на вредоносните последици от деликта. Изходът на гражданския спор, с който
е сезиран Окръжен съд – Велико Търново, ще бъде обусловен от констатациите на
наказателния съд за извършено от деликвента престъпление.
В случая от значение са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на Тълкувателно
решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които до
приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите
от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.) - разпоредба, аналогична на
чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се
стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския
съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане. Това
разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу
3
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото е функционално
обусловен от наличието на такава.
По изложените съображения, настоящият състав счита, че са налице предпоставките
на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по гр. д. № 18/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново до отпадане на процесуалната пречка за разглеждане на
спора по същество. (В т. см. Определение по ч. г. д. № 504/2011 г. на І г. о. на ВКС,
Определение по ч. т. д. № 1307/2016 г. на І т. о. на ВКС, както и актуалната практика на
ВКС, обективирана в Определение № 476/ 12.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1443/2019 г. на ІІ г. о.
на ВКС, Определение № 355/02.08.2019 г. по ч. т. д. № 1611/ 2019 г. на І т. о. на ВКС,
Определение № 728/11.12.2019 г. по ч. т. д. № 2522/ 2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, Определение
№ 175/28.05.2020 г. по ч. т. д. № 302/2020 г. на І т. о. на ВКС, Определение № 378/06.10.2020
г. по ч. т. д. № 1577/ 2020 г. на ІІ т. о. на ВКС, Определение № 185 от 28.04.2022 г. по ч. т. д.
№ 745/2022 г., II т. о. на ВКС).
С оглед на гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение - да се потвърди.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.04.2022 г., постановено по гр. д. №
18/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е спряно, на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК, производството по гр. д. № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4