Р Е Ш Е Н И Е
№ 246/13.4.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1244 по
описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е
образувано по исковата молба на Д.М.Б. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора
гр. Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от общо 40 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
установяване на извършване на деянието.
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в
резултат на пребиваването му в Следствения арест в гр. Пловдив, както и в
Затвора Пазарджик за периода от края на м. септември до 11.03.2012 г., като
вторият период за пребиваването в Затвора Пазарджик обхваща времето от
11.03.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба. Посочено е, че в
първия период ищецът е подложен на жестоко, нечовешко и унизително отношение
поради бездействието на администрацията на Следствения арест в гр. Пловдив,
който се помещава в сградата на Затвора Пловдив. Описани са нечовешките условия
на пребиваването, а именно пренаселеност в килиите, недостатъчно пространство,
гарантирано за всеки затворник в чл. 43 от ЗИНЗС. Посочени са лоши битови
условия, недостатъчни условия за физиологични нужди на лишените от свобода,
санитарно-хигиенни условия липсват.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв. М. представя и уточнение към
исковата молба, в която е конкретизирал периода, а именно престой в Следствения
арест в гр. Пловдив за времето от 15.01.2009 г. до 15.07.2009 г.; престой в
Затвора Пловдив от 15.07.2009 г. до 11.05.2011 г., като размерът на исковата
претенция за този период е в размер на 10 000 лв. Вторият период за пребиваване
в Затвора Пазарджик е от 11.05.2011 г. до датата на предявяване на исковата
молба 29.10.2019 г. Направено е допълнение в първоначалната искова молба с нови
оплаквания, а именно във връзка с действия и бездействия на затворническата
администрация в гр. Пазарджик във връзка с оплаквания относно здравословното
състояние на ищеца. Твърди се, че в продължение на 5-6 месеца медицинският екип
на Затвора Пазарджик не е положил никакви усилия, за да бъде диагностицирано
заболяването на ищеца и не са предприети действия за лечение. Подробно са
изложени и други оплаквания – относно настаняването в затвора, относно храната,
която се предоставя и че същата не е съобразена със здравословното му
състояние. Като окончателен размер на исковата претенция е посочена сумата от
55 000 лв., а именно 10 000 лв. за Следствения арест в гр. Пловдив и Затвора
Пловдив; 40 000 лв. за периода в Затвора Пазарджик и 5 000 лв. за пребиваването
в наказателните килии.
В съдебно заседание, ищецът – Д.М.Б. – редовно призован, явява се лично и с
адв. М., пълномощник по делото. Моли се да се уважи изцяло предявения иск.
Счита се, че по делото се е установило, че на ищеца са причинени вреди
вследствие на бездействието на затворническата администрация на затворите в гр.
Пазарджик и гр. Пловдив, както и на следствения арест в гр. Пловдив. Не са
предоставени справки за периода преди 2016 г.
във връзка с това в кои килии е изтърпявал наказание ищецът, с колко
души и при каква квадратура. По делото са приложени писмени бележки от
пълномощника на ищеца, в които подробно са изложени съображения в тази насока.
Моли се да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът по иска - ГД “Изпълнение
на наказанията” гр. София - редовно уведомена, не се представлява. По делото е
приложен писмен отговор от пълномощника на ответника – юриск. Ч.. Счита се, че
исковата молба е неоснователна. Изложено е становище, че не са конкретизирани
претендираните незаконосъобразни действия или бездействия, не са представени от
ищеца доказателства нито за претърпени вреди, нито за незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органи на държавата при или по повод изпълнение на
административна дейност. Ищецът търпи присъдата си при условия, не по-различни
от тези на останалите лишени от свобода в Затвора Пазарджик и не следва да се
приема, че престоят в условията на затвора биха провокирали неимуществени
вреди, изразяващи се в унизителни
условия, незачитане на човешкото достойнство и други. Счита се, че ответникът е
изпълнил своите задължения и няма налице незаконосъобразни действия насочени
към ищеца. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че
искът може да бъде уважен от съда по справедливост.
Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно представена по делото справка от Затвора гр. Пазарджик с вх. №
6493/07.11.2019 г. лишеният от свобода Д.М.Б. *** на 11.05.2011 г. В периода
01.11.2016 г. – 18.09.2017 г. е настанен в килия № 404, като в нея са
пребивавали между 7 и 11 лишени от свобода и е с площ 38.07 кв. м. В периода
18.09.2017 г. – 20.09.2017 г. пребивава в килия № 607 с още 17 лишени от
свобода на площ 50,07 кв.м. От 21.09.2017 г. до 13.06.2018 г. пребивава в килия
№ 605, като лишените от свобода са били между 5 и 9 на площ 48.64 кв. м. През
периода 13.06.2018 г. – 10.01.2019 г. е настанен в килия № 706 където
пребивават между 13 и 15 лишени от свобода на площ 38.84 кв.м. Килиите
разполагат със санитарен възел и течаща студена вода. Има дневна светлина, а
през тъмната част на денонощието – изкуствена. От 10.01.2019 г. до 16.04.2019
г. пребивава в килия № 802 с още 8 лишени от свобода на площ 22,60 кв.м. В
периода 16.04.2019 г. – 30.08.2019 г. е настанен в килия № 805, като лишените
от свобода са били четирима на площ 14,94 кв. м. Килиите разполагат със
санитарен възел – баня и тоалетна, с течаща топла и студена вода. Има дневна
светлина, а през тъмната част на денонощието – изкуствена. В периода 31.08.2019
г. – до момента пребивава в килия № 607, като лишените от свобода са между 17
до 20 на площ 50,07 кв. м. Килията разполага със санитарен възел и течаща
студена вода. Има дневна светлина, а през тъмната част на денонощието –
изкуствена.
Към всяко отделение в Затвора Пазарджик, в това число и в отделенията, в
които е пребивавал лишеният от свобода Б., преди 10.01.2019 г. е имало общ
санитарен възел, с течаща топла вода. Такъв към момента функционира в 6-то
отделение.
От постъпването си в Затвора Пазарджик до момента лишеният от свобода Д.М.Б.
е бил изолиран в наказателна килия два пъти. В периода 06.06.2017 г. –
10.06.2017 г. – 5 денонощия в килия № 103, като на 06.06. и 07.06.2017 г. е
пребивавал с още един лишен от свобода на площ 6,07 кв. м. и в периода
13.04.2018 г. – 22.04.2018 г. е пребивавал в килия № 102, като от 13.04 до
22.04.2019 г. е бил с още един лишен от свобода на площ 6,07 кв. м. И двете
спални помещения са били без санитарен възел. Имало е дневна светлина, а през
тъмната част на денонощието - изкуствена.
В разглеждания период, отделението, в което са били разположени
наказателните килии, е разполагало с общ санитарен възел, с течаща топла и
студена вода. Ползването му се е осъществявало по график и при поискване от
настанените в отделението.
По делото е приложена Медицинска справка за здравословното състояние на Д.М.Б..
Ищецът е диагностициран с лека степен на умствена изостаналост, дисоциално
личностно разстройство и разстройство в
адаптацията с преобладаващо засягане на
поведението. При постъпването в Затвора Пазарджик на 11.05.2011 г. е извършен
първоначален преглед, при който не е имало съществени оплаквания. При престоя в
Затвор Пазарджик до 2017 г. не са регистрирани съществени здравословни
проблеми. През 2014 г. е контактен на болен от Туберкулоза. Осъществени са
изследвания и не са установени отклонения. През 2016 г. по желание на ищеца е проведено
изследване за СПИН, Хепатит В и С и
Сифилис – с отрицателни резултати.
От средата на 2017 г. Д.Б. се оплаква често от болки в стомаха, понякога с
гадене и повръщане. При проведена с гастроентеролог консултация са установени
данни за Язва на дуоденума. Ищецът споделя и за лош сън, напрегнатост, чувство
на застрашеност и често има мисли да сложи край на живота си. Настъпват и
значителни отрицателни промени в поведението му. На 11.12.2017 г. е намерен в
тоалетната с въже направено от чаршаф. Приет е в стационара където е започнато
лечение, съгласно консултация с психиатър.
Ищецът е хоспитализиран в ПО на СБАЛЛС гр. Ловеч от 09.02.2018 г. до
19.02.2018 г. Терапевтичният курс не е осъществен в пълен обем поради
несъдействие от страна на затворника. При връщане в Затвора Пазарджик терапията
е продължена съгласно получената епикриза.
В момента Д.Б. е в относително добро психично здраве. Стои на вниманието на
МЦ и психиатричната служба на затвора. Периодично се осъществяват лечебни курсове
в амбулаторни условия. Осигурена му е диетична храна. При възникване на
необходимост може да бъде консултиран и/или хоспитализиран в специално лечебно
заведение. Приложено по делото е и копие от медицинското досие на Д.Б..
По делото е приложена и допълнителна Справка с вх. № 7434/12.12.2019 г. от
Затвора Пазарджик, в която се посочва, че Д.М.Б. постъпва в Затвора в Пловдив
на 15.07.2009 г. за изтърпяване на присъда № 147/06.07.2009 г. по НОХД №
2500/2009 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. В Затвора Пазарджик постъпва на
11.05.2011 г., като превод от Затвора Пловдив. В Затвора Ловеч пребивава през
периода 09.02.2018 – 27.02.2018 г., като постъпва в Затвора Пазарджик на
28.02.2018 г. след проведено лечение в СБАЛЛС към затвора.
Допълнено е, че не може да бъде представен информация кои спални помещения
е обитавало лицето преди 01.11.2016 г., тъй като срокът за съхранение на
сведенията за вечерна проверка и книгата за изтърпяване на дисциплинарни
наказания „изолиране в наказателна килия“ е три годишен. Архивът не е наличен.
В доклада за стандарти на КПИ за жилищна площ на затворник в затворническите
институции, нетната площ изключва площта на санитарния възел. Размерите на
всяко легло са 1,33 кв. м., като всеки лишен от свобода има персонално такова.
Има шкафчета с размери 0,18 кв.м., като на двама лишени от свобода се полага по
едно. Във всяка килия има поне по 1 бр. маса и 1-4 бр. столове. Броят на
мебелите във всяко спално помещение е съобразен с капацитета на настаняване на
лишени от свобода в помещението.
Организацията на хигиенното и противоепидемичното осигуряване в Затвора
Пазарджик е съобразно утвърдените от ГДИН правила. Дезинфекция, дезинсекция и
дератизация се извършва по утвърден график и се осъществява от специализирана и
сертифицирана за това фирма. През последните две бюджетни години за социално
слаби лишени от свобода, които нямат материална и морална подкрепа от близките
си, ежемесечно се осигуряват консумативи за лична хигиена. Лишеният от свобода Б.
с подпис е удостоверил получаването на такава помощ. Осигуряването на
постелъчен инвентар, както и възможностите за пране на личното и постелъчно
бельо е организирано по график.
Отоплението в затвора е осигурено чрез изградена локална парна инсталация.
Организирано е с утвърден график и режим на работа и е съобразено със
спецификата на сезоните. Всички помещения имат достатъчен брой прозорци с
естествена светлина, компенсирана с електрическо осветление. Прозорците могат
да се отварят и помещенията да се проветряват при потребност от свеж въздух по
всяко време на денонощието.
Ремонтните дейности се осъществяват текущо. Констатираните при сутрешна
проверка, от надзорно-охранителния състав липси, повреди на имуществото и
аварии се отразяват в специална книга на постовете в корпуса на затвора.
Извършва се ежедневна проверка на тази книга, като остраняването на даден
проблем се удостоверява с подписи на оторизираните лица.
Приготвянето на храната е съобразено с изискванията на утвърдена от
Министъра на правосъдието и Министъра на здравеопазването таблица за състава на
дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един възрастен лишен от
свобода. Приготвя се съгласно утвърдени седмични менюта и рецептурници, при
стриктно спазване на количествен и калориен състав.
Относно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, по
делото са приложени дневни режими за престой на открито, утвърдени по периоди и
изготвени съгласно действащата нормативна база.
Лишените от свобода имат право да подават молби и жалби. Подадените от Д.Б.
молби и жалби са разгледани и обработени своевременно, като същият е запознат с
резултатите от проверките, Подадени са и молби до различни органи, вкл.
Административен съд, за които администрацията на затвора не разполага с екземпляри.
По време на пенитенциарния престой на ищеца, същият е подавал молби за
работа. Работните дни на лицето са отразени в личното затворническо досие.
Отразените и зачетени работни дни са от полагане на доброволен труд, от
посещение на учебни занятия и от щатна работа на лицето. Здравословното
състояние на лишения от свобода Б. е сравнително добро.
От Затвора Пазарджик е приложена по делото и Справка с вх. №
3276/27.12.2019 г. Представена е справка за размера на санитарните възли.
Дадена е информация относно храната, предоставяна на лишения от свобода, след
диагностицирането му с язва на дуоденума. Същият веднага е включен в списъка на
лишените от свобода, на които е назначена Диета № 1 – диета за хронични
възпаления на стомаха и дванадесетопръстника. Ищецът се храни на тази диета и
към настоящия момент. Приложена е допълнителна подробна справка на
здравословното състояние на Д.Б..*** е приложено по делото и седмичното меню за
храна на лишените от свобода.
С писмо от Затвора Пазарджик с вх. № 990/05.02.2020 г. са приложени 1 бр.
Медицинска справка, 2 бр. заверени копия от Журнал за медицински прегледи, 1
бр. заверено копие от Амбулаторен лист, 1 бр. заверено копие от Медицинска
справка, 1 бр. заверено копие на Експертиза и 1 бр. Справка за извършените
психологически интервенции.
Съгласно Справка с вх. № СА-3649/22.11.2019 г. от ГДИН Сектор „Арести“, ОС
„Изпълнение на наказанията“ гр. Пловдив Д.М.Б. е бил в Арест Пловдив от
15.01.2009 г. до 15.07.2009 г. Първоначално е бил настанен във вече закрития
арест, който се е намирал в гр. Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ № 9. Ищецът е
пребивавал в килия № 4 на 6-тия етаж. Към настоящия момент в архива на Арест
Пловдив обаче не се съхранява информация за големината и битовите условия в
килиите. През м. юни 2009 г. е открит новият Арест Пловдив, който се намира в
рамките на Затвора Пловдив. В архива на ареста не се съхранява информация в коя
килия е бил настанен Д.Б..
Общата информация за арестните помещения е, че квадратурата на килиите
отговаря на изискванията за мин. 4 кв. м. на задържано лице, помещенията към
онзи момент са били оборудвани две килии с по 3 легла с размери 190/71 см., 58
килии с 2 легла, имало е също маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя
табуретки с диаметър 30 см. Имало е възглавници, одеяла и чаршафи. Всяка килия
е снабдена със собствен санитарен възел и мивка, изградена е система за
диференцирано дневно и нощно осветление. Ареста Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за
отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон, конвекторите са свързани
с чилърна инсталация. Вентилационната система представлява всмукателна и
нагревателна уредба. Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150
см. Прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж
въздух.
По делото е приложено писмо от Началника на Затвора Пловдив с вх. №
33/03.01.2020 г. Към него е приложено становище на ИСДВР Цветкова. В него се
дава информация, че в системата на ГД „ИН“ няма официален документ, който да
води отчетност за броя на лишените от свобода по спални помещения.
Лишеният от свобода Д.Б. е постъпил в трета група от 15.03.2011 г. до
10.05.2011 г. и е бил настанен в спално помещение № 21 и спално помещение № 61.
Размерите на спално помещение № 21 са 27.10 кв. м. без санитарен възел с два
отваряеми прозореца, санитарен възел с площ 4,50 кв. м. с един отворен
прозорец. Размерите на спално помещение № 61 е 27 кв. м. без санитарен възел с
един прозорец, санитарен възел с площ 2,50 кв. м. с един отваряем прозорец. Всяко
спално помещение е обзаведено с легло и шкаф за всеки лишен от свобода. Леглата
са с размер 90/180 см. и шкафове с размери 45/50 см. Осигурен е достъп до
течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група. Отоплението се осъществява чрез централно –
локално парно отопление през отоплителния сезон.
Приложени са и 2 бр. договори за дезинфекция и дератизация и представени
оферти и един брой таблица за храната в затвора.
С писмо от Началника на Затвора Пловдив с вх. № 1057/06.02.2020 г. по
делото са приложени 1 бр. Становище от ИСДВР Т. Цветкова, 1 бр. Становище на НС
ФЛРК П. Хайтова, 1 бр. График на разпределение на времето на 3 пост, 1 бр.
таблица № 1 за състава на дневната дажба и 1 бр. Заповед Л-42/02.01.2020 г. на
ГД „ИН“.
В Становище на гл. инспектор Пинка Хайтова се дава информация, че през
периода на изтърпяване на наказанието на лишения от Свобода Д.Б. 15.07.2009 г.
– 11.05.2011 г. Затвора Пловдив няма сключени договори за ДДД обработки. От
месец март 2017 г. има централно сключен договор от ГД „ИН“ за всички поделения
с фирма „ДДД 1“ ООД гр. София. В Затвора Пловдив са се извършвали 3 пъти
годишно ДДД обработки от фирма, която е оторизирана с тази дейност. Обработките
са извършвани през три до четири месеца. За ежедневната хигиена на лишените от
свобода се предоставят препарати за дезинфекция и хигиена. С тях сами почистват
помещенията. Калкулациите за стойността и вида на храната се съхраняват до една
година. Приложена е Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагащите се
хранителни продукти на един лишен от свобода.
По делото са приложени адм. д. № 393/2017 г., адм. д. № 876/2018 г. и адм.
д. № 877/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
По делото е разпитан като свидетел В. А.К., чийто показания съдът възприема
като последователни, достоверни, непротиворечиви на събраните по делото писмени
доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят заявява пред
съда, че познава Д.Б. отдавна. Били са заедно в Затвора Пловдив и в Затвора
Пазарджик. Свидетелят е влязъл в Затвора Пловдив на 14.01.2009 г. за същото
деяние като на ищеца. Били са винаги в един отряд и в двата затвора. Заедно са
били в килия № 403 през 2014 г. в Затвора Пазарджик, като са били 21 човека.
Според свидетеля условията са мизерни, дървеници лазят по стените, хлебарки
лазят по вишките, прозорците са счупени. Много е студено през зимата, а лятото
е много топло. Там К. се е разболял от Туберкулоза. Площта на килия № 403
според него е около 15-20 квадрата. Другите килии, в които е бил Б. са същите
размери. Имало е по 12-13 човека в една килия. Свидетелят знае, че Б. е
посещавал психолог и психиатър. Опитал се е да се самоубие и са го карали в гр.
Ловеч. Посещавал е психолог 2-3 пъти. Знае и че ищецът има язва. Пил е хапчета
около 3-4 месеца. Пиел ги е редовно. Преди това пак е имал болки в стомаха, но
лекарката не му е обръщала внимание. Свидетелят заявява, че в килиите е имало
чешма, тоалетна, но чешмата не е работила. Освен тоалетните в килиите, обща
тоалетна в Пловдивския затвор не е имало. В килиите е имало една тоалетна и
чешма, която не е работила. В Затвора в гр. Пазарджик не е имало обща тоалетна
на етажа. Въпреки направения ремонт, пак има хлебарки и мишки.
По делото са разпитани и медицинските лица Д.В.К. и Е. И. Б., чиито
показания съдът възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви на
събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените въпроси
свидетелката К. заявява пред съда, че щатен гастроентеролог няма в медицинския
екип на Затвора Пазарджик, но членовете му могат да разпознаят кога пациент има
симптоми за болест на стомаха, като гастрит, язва и други. Свидетелката работи
от 15 години в затвора и познава ищеца от постъпването му. Имал е безкрайни
оплаквания от всички органи и системи. Оплакванията му във връзка с гастроентерологичния проблем са от киселини, болка, гадене,
повръщане. Не си спомня от кога са започнали. Ищецът е консултиран с
гастроентеролог, има доказана язва на дванадесетопръстника, получава
медикаменти всяка седмица, получава и диета.
Според свидетелката преди да бъде диагностициран Б. най-вероятно е минал
през нея, защото при първите оплаквания лицето се наблюдава, предприема се
медикаментозно лечение и ако то няма ефект се преминава към консултация със
специалист. Правена му е фиброгастроскопия и с нея е доказана язвата на
дванадесетопръстника, която не дава толкова драматични оплаквания, колкото
язвата на стомаха.
Диета на затворник се назначава единствено по предписание на лекарския екип
в затвора. Ищецът е от много време на диета. Има изготвени списъци, които се
обновявят всеки месец и той е доста напред в тях. Б. нееднократно се е отказвал
от диетите. Диетата задължително се назначава писмено. Предоставя се информация
на главния готвач в кухнята.
В Затвора Пазарджик няма щатни психиатри, има двама психолози.
Свидетелката не може да каже дали ищецът си е пил медикаментите, тъй като
няма как да се осъществява пряк ежедневен контрол. Лекарствата се дават за една
седмица. Б. приема лекарства по предписание на медицинския екип от поне две
години.
В разпита си другото медицинско лице – Е. Б. заявява, че те са фелдшери с
правомощия да диагностицират, както и да назначават изследвания. Познава Б.,
тъй като той много често посещава медицинския център. Най-често се оплаква от
болки в корема. При тези оплаквания през 2017 г. му се открива язва на
дванадесетопръстника. От момента на откриването на язвата, според свидетелката
ищецът си взима редовно назначеното от гастроентеролог лекарство.
Когато се изписват лекарства на затворник, това винаги се записва в журнал,
в който се записва диагнозата, изследванията и назначените медикаменти. Винаги
има писмен документ за лекарствата и изследванията. Оплакванията не се
регистрират.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира
отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за
нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва
кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на
противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени
вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени
вреди, тъй като е бил подложен на жестоко, нечовешко и унизително отношение.
Посочено е, че вредите произтичат от нечовешките условия на пребиваване, а
именно пренаселеност в килиите, недостатъчно пространство, гарантирано за всеки
затворник, недостатъчни условия за физиологични нужди и липсата на
санитарно-хигиенни условия.
Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.
Съгласно чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2,
т. 2 и т. 3 от същия
закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2.
умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане
на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Като видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото,
няма нарушение на посочената разпоредба, освен при пребиваването на лишения от
свобода в наказателните килии за седем денонощия.
Установи се също така, че затворническата администрация и в Пазарджик и в
Пловдив е създала организация за почистване на помещенията, като поддържането
на хигиената е задължение на самите лишени от свобода, също са извършвани
дезинсекция и дератизация от фирми занимаващи се с такава дейност ежемесечно.
Това е потвърдено от приложени по делото протоколи за извършени услуги.
От приложената по делото медицинска документация е видно, че Д.Б. има
заболяване, за което е извършен преглед от специалист. Лишеният от свобода е
изведен за провеждането на терапевтичен курс в Затвора Ловеч. Извършва се
лечение с медикаменти. Назначена е диета, по която ищецът се храни и до днес.
От писмените и гласните доказателства по делото обаче стана ясно, че лицето е
прекъснало терапията си, понякога не е желаело да спазва предписаната му диета.
С оглед изложеното по-горе, съдът счита, че медицинският екип на Затвор
Пазарджик е положил необходимата грижа за здравето на Д.Б. като му е оказана
навременна медицинска помощ. Своевременно, при сигнализиране от негова страна,
му е поставена диагноза, назначено му е лечение, направени са необходимите
консултации със специалисти, съответно са му назначени изследвания, от които се
е установило необходимостта от лечение. В резултат на това му е назначено
лечение и диета, която е задължителна за неговото здравословно състояние.
С оглед на това съдът намира, че от страна на затворническата администрация
не са извършени действия или бездействия, които да са причинили увреждане на здравето
на лишения от свобода. Напротив, с действията си служителите и медицинският
екип са допринесли за неговото своевременно и адекватно лечение, както и
подобряване на цялостното му психическо и физическо здравословно състояние.
Следва да се отбележи, че за престоя на лишения от свобода в Затвора
Пловдив, като и в Следствения арест към Затвора Пловдив по делото не са събрани
доказателства, от които да се установи, че е подложен на жестоко, нечовешко и
унизително отношение, поради пребиваване в нечовешките условия, а именно
пренаселеност в килиите, недостатъчно пространство, гарантирано за всеки
затворник в чл. 43 от ЗИНЗС, лоши битови и санитарнно-хигиенни условия. От
представените по делото справки се установи, че квадратурата на килиите
отговаря на изискванията за мин. 4 кв. м. на задържано лице, разполагали са с
възглавници, одеяла и чаршафи. Всяка килия е била снабдена със собствен
санитарен възел и мивка, изградена е система за диференцирано дневно и нощно
осветление. Ареста Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани
към водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за
охлаждане през летния сезон, конвекторите са свързани с чилърна инсталация.
Вентилационната система представлява всмукателна и нагревателна уредба. Налице
е достатъчна осветеност. Извършвани са своевременни мероприятия по дезинфекция,
дезинсекция и дератизация.
С оглед на това, съдът намира, че искът на ищеца за периода на престоя му в
Затвора Пловдив и следствения арест към него, е неоснователен и недоказан, тъй
като не се доказа, че с действията или бездействията си затворническата
администрация е поставила същия в условия на нечовешко и унизително положение.
Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който
относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната
площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че
лишеният от свобода през периода му на престой в Затвора гр. Пазарджик в
периодите 01.11.2016 - 18.09.2017 г.; 18.09.2017 г. - 20.09.2017 г.; 13.06.2018
г. – 10.01.2019 г.; 10.01.2019 г. – 16.04.2019г.; 16.04.2019 г. – 30.08.2019 г.
и от 31.08.2019 г. – 29.10.2019 г. е живял в условия на пренаселеност. Площта,
която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално
допустимата в размер на 4 кв. м. Така например в килия № 706 лишеният от свобода е пребивавал на около 3
кв.м. за период от седем месеца, в килия №
802 – на 2,82 кв.м. за три месеца, в килия № 607 при площ от около 2,80
кв.м. е пребивавал два месеца. Също така при настаняването си в наказателна
килия № 102 и наказателна килия № 103, когато са били по 2-ма души, ищецът е
пребивавал на 3,035 кв. м., като освен това спалното помещение е било без
санитарен възел. Този факт, сам по себе си е достатъчен, за да се направи
извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и
не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна
площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице
свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни,
необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В
случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, за който по делото са
събрани категорични доказателства, на търпене на вредите – около две години е
три месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи
човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за
справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде
уважен в размер на 1 500 лв. за този период, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да
се отхвърли.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията за присъждане в
полза на ищеца на заплатената ДТ в размер на 10 лв. По отношение претендираното
от адв. М., възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
следва да се има предвид, че последната законова разпоредба задължава съдът да
определи възнаграждение на адвоката осъществил процесуално представителство, в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди
другата страна да го заплати, тогава когато това е станало при условията на чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. По делото се предоставя договор за правна
защита и съдействие от 28.10.2019 г. сключен между ищеца и адв. М., като в
същия липсва уговорено възнаграждение, а е посочено, че се предоставя безплатна
правна помощ на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата. По делото не се представят доказателства, от които да
може да се приеме, че осъщественото от адв. М. процесуално представителство е
станало при условията на т. 2 от чл. 38, предвид което не е изпълнена нормата
на посочения текст даваща му право да иска присъждане на адвокатско
възнаграждение по този ред.
С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на Д.М.Б. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Пазарджик обезщетение
за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата
неимуществени вреди в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.М.Б. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Пазарджик
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част
до предявения размер от 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на Д.М.Б. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Пазарджик направените
разноски по делото в размер на 10 /десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 744 от 02.10.2020г. на Административен съд гр. Пазарджик, X -ти състав по АД
№ 763/2020г. - Оставя в сила Решение № 246 от 13.04.2020 г., постановено по
адм.д. № 1244/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен
състав.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.
Особено мнение на съдия Георги Видев:
Не споделям съображенията на мнозинството от съдебния състав, с които той е
възприел доводите на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковата претенция
за периода от 15.01.2009 г. до 01.11.2016 г. Непопълването на делото с
доказателства, по отношение на този период не би следвало да се тълкува в
смисъл, че ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, тъй
като тежестта на доказване не се носи от него, а от ответника – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Това следва по аргумент от чл. 284, ал. 3, изр. 2
и ал. 5 от ЗИНЗС и е посочено изрично в множество решения на ЕСПЧ, включително
– в пилотното решение Н. и други срещу България. Освен това
практиката на ЕСПЧ е категорична, че в случаите, при които е установено по
отношение на ищец, че е бил поставен в неблагоприятни битови условия в затвора
в по-късен период, но не са събрани доказателства за по-ранни периоди, то
липсва основание да се приеме, че положението му в по-ранните периоди е било
по-добро. Не следва да се приема във вреда на ищеца липсата на достатъчно
конкретизация от него на килиите, в които е пребивавал, съответно на броя лица,
с които е съжителствал и на други подобни факти. Очевидно изминалото време го
затруднява да посочи конкретните номера и цифри. Но тази информация следва да
бъде съхранявана от главната дирекция, която е длъжна да осигурява достойни
условия на пребиваване на ищеца в затвора и съответно носи тежестта на
доказване, че е изпълнила това си задължение.
Поради това намирам, че първоинстанционното решение следваше да бъде отменено
частично, като бъде присъдено съответно обезщетение и за исковия период от
15.01.2009 г. до 01.11.2016 г.