Р Е
Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Ловеч, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 327/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл. 256, ал.2 и 3 от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във вразка с чл. 190, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба от И.П.Н. *** чрез
пълномощник срещу отказ за връщане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС) ,
обективиран в писмо с изх.рег. № 906000-6113/03.07.2020 г. на Началник сектор
Пътна полиция (ПП) при ОДМВР Ловеч.
В жалбата
се твърди, че този отказ е необоснован, незаконосъобразен, немотивиран.
Посочено е, че необосноваността се изразява в непосочване на фактически
изискуемо основание молбата му по реда на
чл.24, ал.1, т.1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (наричана
за краткост по-долу Наредбата) да му бъде върнато СУМПС. Издателят на писмото се
позовава на чл. 82, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс (НК).
Жалбоподателят твърди, че тази норма се отнася до погасяване на изпълнението на
наказанието, а не до привеждането му в изпълнение. Отразено е, че в обжалвания
акт са посочени както Присъда № 86 по НОХД № 296 на Пл-РС за 2016 т., така и
факт, настъпил на 22.01.2019 г., без да се посочи това постановление, решение
или присъда ли е и от кога е влязло в сила. Посочената присъда, с която Н. е
лишен да управлява МПС за срок от две години е влязла в сила на 16.06.2017 г. и
след това не му е връчвана Заповед на прилагане на принудителна административна
мярка (ЗПАМ) по смисъла на
чл. 172 от ЗДвП. Съхраняването от 22.01.2019 г. не подлежи на изпълнеие, не са
налице предпоставките по чл. 20 от Наредбата за изземване на СУМПС и издаденото
полицейско разпореждане е незаконосъобразно. Изложени са доводи, че след като
присъдата е влязла в сила на 16.06.2017 г., 6-месечния давностен срок за
изпълнение на административното наказание лишаване от право да се управлява МПС
по чл. 82, ал.1, б.”б” от ЗАНН е започнал да тече на 17.06.2017 г. и изтича на
17.12.2017 г. Давността не е била спирана на основание чл. 82, ал.2 от ЗАНН,
съответно е изтекла на 17.12.2017 г. В случая е изтекла и абсолютната давност
по чл. 82, ал.3 във връзка с ал.1, б.”б” от ЗАНН. Тя е започнала да тече от
влизане в сила на присъдата, поради което с изтичане на давностния срок това
наказание не подлежи на ново изпълнение и отказа да се издаде СУМПС е
незаконосъобразен. С оглед изложеното се иска да бъде отменен изричния отказ на
Началника на сектор ПП към ОДМВР Ловеч и се задължи издателя на акта да върне
СУМПС на Н..
В съдебно
заседание И.Н. чрез пълномощник поддържа жалбата и претендира присъждане на
направените разноски.
Ответникът по
делото – Началникът на сектор ПП към ОДМВР Ловеч в съдебно заседание оспорва
жалбата. Счита, че действията на административния орган в изпълнение на
съдебното решение са правилни и законосъобразни.
По делото няма
данни отказа, обективиран в посоченото писмо на Началника на сектор ПП при
ОДМВР Ловеч да е съобщен на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че
жалбата е подадена в рамките на законоустановения сок
Настоящият
състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима
като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество е неоснователна.
От
доказателствата по делото се установява, че Районен съд Плевен с присъда №
86/19.04.2017 г. по НОХД № 2969/2016 г. е признал И.П.Н. за виновен затова, че
на 18.04.2016 г. в гр. Плевен при управление на МПС лек автомобил „Хюндай”,
модел „Купе” с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.И.Б. от гр.
Плевен, изразяващо се в счупване на вътрешния израстък в горната част на
големия пищял на левия крак и главичката на малкия пищял на левия крак в
съседство с колянната става, което е довело до трайно затруднение движенията на
долен ляв крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление
по чл. 343, ал.3 от НК и го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването му с
тригодишен изпитателен срок. Освен това на основание чл. 343г от НК е лишил Н.
от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата е потвърдена от
Плевенския окръжен съд с Решение № 138 от 16.06.2017 г. и е влязла в законна
сила на 16.06.2017 г.
След
приключване на съдебното производство Началникът на сектор ПП при ОДМВР Ловеч е
предприел действия за изземване на СУМПС на Н., тъй като наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС” не е било изтърпяно от него.
С
писмо с вх. № 90600-5767/14.07
С
писмо рег. № 3286р-2967/18.01.2019 г. на Началника на отдел „Пътна полиция” до
Директора на ОДМВР Ловеч е посочено, че в Главна дирекция „Национална полиция”
е получено писмо от Driver & Vehicle Licensing Agency (DVLA), с което връщат българското
СУМПС на Н.. В писмото е посочено, че според получената информация от
компетентните власти в Кралство Великобритания, това СУМПС е било представено
за подмяна с английско, но след извършване на проверка в системата „ RESPER” е
било установено, че е невалидно за подмяна. Към писмото на Началника на отдел
„Пътна полиция” е приложено СУМПС на Н.. Писмото с приложеното към него СУМПС
на Н. *** на 21.01.2019 г. и върху него е положена резолюция „ На СПП”.
И.Н.
е подал молба с вх. № 906000-4857/25.06.2020 г. до Началника на сектор ПП към
ОДМВР Ловеч с искане да му бъде върнато СУМПС на основание чл. 24, ал.1, т.1 от
Наредбата. Изложил е доводи, че след като присъдта е влязла в сила на
16.06.2017 г., шестмесечния давностен срок за изпълнението на наказанието е
започнал да тече от 17.06.2017 г. и е изтекъл на 17.12.2017 г. Освен това
според него е изтекла и абсолютната давност по чл. 82, ал.3 във връзка с ал.1,
б.”б” от ЗАНН, тъй като са изминали три години от влизане на присъдата в сила.
Във
връзка с молбата, Началникът на сектор ПП към ОДМВР Ловеч с обжалваното писмо с
изх.рег. № 906000-6113/03.07.2020 г. е
уведомил Н., че с Присъда № 86 по НОХД 2969/2016 г. на Районен съд
Плевен на основание чл. 343г. от НК е лишен от право да управлява МПС за срок
от две години. Изпълнението на наложеното наказание е по реда на чл. 82, ал.1,
т.5 от НК. Наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е приведено в
изпълнение от момента на съхраняване на свидетелство му за управление на МПС, а
именно 22.01.2019 г., т.е. по-малко от две години от влизане в сила на
присъдата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Правната
квалификация на производството по делата се прави от съдът на основата на
твърденията в жалбата и доказателствата по делото. В случая И.Н. е подал молба
до Началника на сектор ПП с искане да му бъде върнато СУМПС, т.е. това е искане
за извършване на фактическо действие. Съгласно чл. 256, ал.2 от АПК,
неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен
да извърши по силана на закона, подлежи на оспорване. В ал.3 е регламентирано,
че с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието
като определя срок за това или отхвърля искането. Предвид изложеното, съдът
приема, че подадената жалба от И.Н. представлява искане до съда по реда на чл.
256, ал.2 и е насочено срещу неизвършване на фактическо действие от Началника
на секто ПП при ОДМВР – предаване на СУМПС на Н..
Основният
спор по делото е от кога е започнало да тече изтърпяването на наложеното
наказание от РС Плевен с влязлата в сила присъда.
Подателят на
искането твърди, че това е започнало от датата на влизане в сила на присъдата
на Районен съд Плевен, с която му е наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС” – 17.06.2017 г.
Ответникът по
делото с оспореното писмо счита, че наказанието е започнало да тече от момента
са съхраняване на СУМПС – 22.01.2019 г.
Съгласно чл.
190, ал.2 от ЗДвП, наказанието "лишаване от право да се управлява
МПС" започва да тече от датата на изземване на СУМПС
Според чл.237
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), наказанието
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява
от органите, които признават това право и контролират упражняването му. Реда за
издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина.
В чл.20 от
наредбата е предвидено, че отнемане на СУМПС се извършва въз основа на: 1.влезли
в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено
наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. наложена
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС.
Датата, месецът
и годината на отнемане на свидетелството за управление, както и неговият номер
се отбелязват върху документа, послужил за отнемането, и се съхраняват и на
магнитен носител на информация - чл. 21 от наредбата.
Предпоставките
за връщане на отнетото свидетелство са уредени в чл.24 от същата наредба. В зависимост
от основанието за отнемането му, СУМПС се връща след: 1. изтичане срока на
наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2.
отпадане на основанието по чл.171, т.1, б.”а”, „г”, „д” или „е” от ЗДвП; 3.
успешно полагане на проверочен изпит; 4. получаване на протокол от химическа
експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е до
0,5 на хиляда; 5. изминаване на шестмесечен срок от отнемането на
свидетелството за управление на водач, за който е установено, че е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, без да има влязло
в сила наказателно постановление или съдебен акт.
В чл.190, ал.2
от ЗДвП е регламентирано, че наказанието "лишаване от право да се
управлява МПС" започва да се търпи от датата на изземване на
свидетелството за управление. В случая тази дата е 22.01.2019 г., когато в
сектор ПП при ОДМВР Ловеч е получено СУМПС на И.Н., изпратено до Главна
дирекция „Национална полиция” от компетентните власти на Кралство Великобритания. Наложеното наказание на Н. с присъдата на
Районен съд Плевен „лишаване от право да управлява МПС за срок от две години” изтича на 22.01.2021 г. Това означава, че
подадената молба от Н. на 25.06.2020 г. до Началника на сектор ПП при ОДМВР Ловеч
с искане за връщане на СУМПС е неоснователна, тъй като към този момент Н. не е
бил изтърпял срока на наказанието, поради което правилно и законосъобразно
Началникът на сектор ПП при ОДМВР Ловеч е отказал да предприеме фактическо
действие – връщане на СУМПС на Н..
Предвид горното,
твърденията и възраженията на подателя на искането са неоснователни.
Оспорването е
неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
По изложените
съображения и на основание чл. 256, ал.3, предл. 2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на И.П.Н. *** на отказ на Началника на сектор ПП при ОДМВР Ловеч за извършване
на фактическо действие - връщане на
СУМПС.
Решението може
да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд
Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него
да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: