Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
Гр. Разград, 10 март 2022 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА РОБЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА
МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ разгледа докладваното
от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно
дело № 1 по описа за 2022 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Ц. от гр. Р. против Решение №295/24.11.2021г., постановено по АНД №451/2021г.
по описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 21-1075-000775/13.07.2021г. на Началник Сектор „ Пътна
полиция“ към ОДМВР-Разград. С него на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.
Недоволно от така постановеното решение е останало наказаното лице. В жалбата
си и по същество сочи, че то е неправилно и необосновано, като развива доводи,
че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. С оглед на това моли съда да
отмени обжалваното решение и вместо него по същество на спора постанови друго,
с което да отмени оспореното НП като незаконосъобразно.
Ответникът, чрез своя процесуален
представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да
остави в сила решението на районния съд.
Прокурорът заключава, че жалбата е недоказана
и неоснователна, като изцяло споделя доводите на ответната страна.
Разградският административен съд след
като прецени направените оплаквания,
анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и
становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против решение, което подлежи на
инстанционен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по
следните фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които
установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите са задълбочено
анализирани от районния съд и възприетите от него фактически изводи са напълно
обосновани. По делото е безспорно установено,
че на 24.06.2021г. около 15,40 часа в
гр. Разград, по бул. „Априлско въстание”, в близост до завод „Антибиотик“ А. Ц. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с per. №
********. Той е спрян за
проверка от полицейски служители и
тестван на място за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510 с фабр. №ARBA - 0173, при
което електронната скала отчела 0,96 промила алкохол в количеството издишан
въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0023098, подписан от проверяваното лице с отбелязване, че приема показанията на
техническото средство. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение
водачът е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и срещу него е
съставен АУАН Серия GA, бл. №377483/24.06.2021г. АУАН е надлежно предявен на уличеното лице и подписан от
него без възражения.
Отразените в АУАН констатации са изцяло възприети от наказващия орган,
който с процесното НП
на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от
ЗДвП е наложил на жалбоподателя
административни наказания „глоба“ в размер на 1 000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. С решението си въззивният съд е потвърдил така издаденото НП като
законосъобразно. Изложените от него съображения напълно се споделят и от
настоящия съдебен състав.
НП е издадено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и
териториална компетентност и при спазване на процесуалните правила и норми. В него ясно, точно и конкретно от фактическа и
правна страна са посочени предпоставките и основанията, както и всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират административното
нарушение, вменено във вина на жалбоподателя. Приложени са и съответните
законови разпоредби. Ето защо съдът приема, че по своята форма и съдържание оспореното
НП отговаря на изискванията на ЗАНН.
При преценка на събраните доказателства се налага еднозначният извод, че с
поведението си наказаното лице от обективна и субективна страна е извършил
вмененото нарушение, поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата
административна отговорност с обжалваното НП. С посочената
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП законодателят е въвел забрана
водачите да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда. В хода на производството е безспорно установено, че жалбоподателят
е нарушил тази забрана, като на инкриминираните дата и място е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта от 0,96 промила. Наказващият орган е определил
наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС в абсолютния размер,
посочен в санкционната норма на чл. 174, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, съобразявайки
отчетения резултат от проверката с техническото средство.
Както пред въззивния съд, така и пред касационния съд се развиват доводи за
допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство.
Твърденията на жалбоподателя в тази насока са недоказани и неоснователни.
Редът и условията, при които се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и
условията, са уредени от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (Наредба №1). Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 при извършване
на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство, като при съставянето на АУАН за установена с техническото средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда (чл. 3, ал.2 от нея) се попълва
и талон за изследване по образец. Граматическото тълкуване на тези разпоредби
сочи, че законодателят предвижда възможността проверката да се извърши от
няколко полицейски служители, които работят в екип (наряд). Тази възможност е
регламентирана и в чл. 33 и сл. от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение.
Както в ЗАНН, така и в ЗДвП и цитираните подзаконови нормативни актове няма
регламентирана забрана в тези случаи, когато при проверка е установено
административно нарушение единият от полицейските служители да състави АУАН, а
другият да бъде вписан като свидетел на извършеното нарушение и/или неговото
установяване.
В цитираните нормативни актове не са въведени ограничения за лицата, които
могат да са свидетели при съставяне на АУАН. Ограничения има само за
длъжностните лица, които са оправомощени да съставят АУАН (чл. 37, ал. 3 от ЗАНН) и за наказващия орган (чл. 51, ал. 1 от ЗАНН). Обстоятелството, че полицейският
служител Лазар Минков е подписал издаденият талон за медицинско изследване, не му
придава процесуално качество, защото той не е длъжностно лице, което е
образувало, разгледало или решило административнонаказателната преписка и не съставлява
формална пречка да бъде вписан като свидетел в съставения АУАН. С оглед на това
некоректно е позоваването на чл. 118, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК Разградският
административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №295/24.11.2021г.,
постановено по АНД №451/2021г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/