Решение по дело №759/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      1581                             22.10.2021 година                          гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,         XXII-ри административен състав,

на единадесети октомври            през две хиляди и двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г. Д.

прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 759 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Х.А.Х.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София. С иска се претендира обезщетение за причинени вреди в размер 5000лв., , от които 4985лв.-неимуществени и 15лв.-имуществени, ведно с мораторна лихва за забава от 10.08.2020г. до 26.01.2021г. в размер на 500лв. и законна лихва от 26.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че Началникът на Затвора-Ловеч е издал Заповед № Л-892/10.08.2020г. за продължаване на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при специален режим, която е отменена с решение №5 от 26.01.2021г. по адм.д. №289 /2020г.  по описа на Административен съд –Габрово.  За периода от 10.08.2020г. до 26.01.2021г. ищецът твърди, че е понесъл неимуществени вреди в размер 4985лв., изразяващи се в притеснения, яд, безпокойство, нерви, стрес и породено чувство на малоценност и незащитеност и 15лв.-имуществени вреди-платена държавна такса по адм.д. №289 /2020г.  по описа на Административен съд –Габрово и пощенски разходи и разходи за консумативи- листи, пликове във връзка с посоченото административно дело. Сочи, че посочените вреди са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт Заповед № Л-892/10.08.2020г.  на Началника на Затвора-Ловеч. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът се явява лично. В пледоарията посочва, че не се интересува нито от режима на изтърпяване на наказанието, нито в кой затвор се намира, единствените му притеснения са от незаконната заповед. Разглеждайки елементите на непозволеното увреждане посочва, че е налице отменен акт и ако не би бил този незаконосъобразен акт ищецът не би претърпял неимуществени вреди. По отношение на претендираните разноски от процесуалния представител на ответника, счита че не се дължат предвид радпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗИНЗС.

За ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София представител не се явява. Депозира писмен отговор, в който намира иска за допустим и го оспорва по основание и размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

Ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“, като първоначално е постъпил в Затвора Ловеч на 17.01.2001г. Пребивавал е в различни пенитенциарни заведения, като последнона 25.08.2020г. е бил преместен от Затвора-Ловеч в Затвора –Бургас и на 12.04.2021г. отново е преместен в Затвора-Враца.

Със заповед № Л-892 от 10.08.2020г. на началника на Затвора Ловеч е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода (л.82). Заповедта е връчена на 11.08.2020г. и е оспорена. По повод подадена жалба е образувано адм.д. 369/2020г. по описа на Административен съд-Ловеч, което е прекратено поради отстраняване от участие на всички съдии от съда и е изпратено на ВАС, който със свое определение №12512/09.10.2020г. по адм.д. № 10480 /2020г. го е изпратил за разглеждане от Административен съд- Габрово. В Административен съд-Габрово е образувано адм.д. №289/ 2020г.. С решение №5 от 26.01.2020г. по адм.д. №289/ 2020г. по описа на Административен съд-Габрово е отменена заповед № Л-892 от 10.08.2020г. на началника на Затвора Ловеч, поради неправилно посочване на правното основание за издаването й. В заповедта е посочен чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, който касае първоначално произнасяне по отношение на режима в едногодишен срок от началото на изтърпяване на наказанието, а не относимата норма на чл.198, ал3 от ЗИНЗС, уреждаща периодичното произнасяне по отношение на специалния режим. Решението на основание чл.198, ал.2 от ЗИНЗС е окончателно.  от началника на Затвора По делото няма твърдения тази заповед да е била обжалвана. Връчена на А. на 02.08.2018г.(л.10), влязла е в сила, в случай че не е била обжалвана, след изтичането на 14-дневния срок за обжалване, т.е. на 17.08.2018г.

По делото в качеството на свидетел е разпитан И.Н.Р., който сочи, че му е известна заповедта, която е издадена на ищеца за продължаване на специалния режим, както и заповедта за преместването му след същата заповед в друг затвор, тъй като след като е бил доведен в Затвора-Бургас многократно, ежедневно са го обсъждали. Не му е известно да е заменян режима на Х. от специален в друг. Позовава се на решение на европейски съд, че режимът, в който е поставен е в нарушение на чл. 3. Ищецът считал заповедта за продължаване на режима за незаконосъобразна, не е искал да му се замени режима, а е изразявал претенция за незаконосъобразността на заповедта, поради което се чувствал изключително напрегнат, депресиран. Това състояние било обусловено от твърде личното отношение, което считал че има затворническата администрация към него, което се потвърждавало и от заповедта за преместването му.

След отмяната на заповедта от Административен съд Габрово ищецът станал по-отворен към разговори, по-жизнен, нямаше го това напрежение, което се създаваше при предишните ни разговори, въпреки че отмяната на заповедта в Административен съд Габрово не е довела до промяна на режима. Свидетелят сочи, че след като е обжалвал заповедта за режима, ищецът е бил преместен като санкция, това, което е довело до тежко натрупване, защото с преместването той е лишен от семейството и близките си, свиждане с тях, тъй като е на 400 км. Ищецът по-скоро не желаел да му се замени режима, като не е правил подобна претенция към администрацията, по-скоро искал да се съблюдава правото и законността му в пенитенциарното заведение.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменена Заповед № Л-892/10.08.2020г., издадена от началника на Затвора-Ловеч за продължаване на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при специален режим, която е отменена с решение №5 от 26.01.2021г. по адм.д. №289 /2020г.  по описа на Административен съд –Габрово. 

На основание т.8 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение е предявен пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът към момента на подаване на исковата молба 06.04.2021г. е изтърпявал наказание в Затвора Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Бургас.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София е юридическо лице, съгласно чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС 37, ал. 2 от ЗМВР, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, а в ал.3 на същата разпоредба се уточнява, че затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съобразно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник, тъй като ГД „ИН“ е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Заповедта, представлява властнически акт на административен орган и неговата отмяна е материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него вреди.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменен, като незаконосъобразен административен акт, 2. Да са претърпени реално имуществени/неимуществени  вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и вредите. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

По отношение на първата предпоставка следва да се установи отменен, като  незаконосъобразен административен акт. Видно от приложеното Решение №5 от 26.01.2020г. по адм.д. №289/ 2020г. по описа на Административен съд-Габрово заповед № Л-892 от 10.08.2020г. на началника на Затвора Ловеч е отменена. Решението е влязло в сила на 26.01.2020г., следователно е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността .

По отношение на втората предпоставка следва да установи реални претърпени неимуществени вреди, а именно реално претърпени болки, страдания.

От събраните по делото гласни доказателства-свидетелските показания на свидетеля Р. се установява, че ищецът се чувствал изключително напрегнат, депресиран, тъй като претендирал незаконосъобразност  на заповедта, твърде личното отношение, което считал че има затворническата администрация към него, което се потвърждавало и от заповедта за преместването му. Заповедта за преместването му била като санкция и това довело до тежко натрупване, тъй като с с преместването му той бил лишен от семейството и близките си, свиждане с тях, поради разстоянието от 400 км.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт.  В случая конкретният отменен акт е заповед, с която се продължава определения режим на изтърпяване на наказанието „специален“, а не заповедта за преместването, от която търпи сочените от свидетеля Р. неудобства. Ищецът през целия период на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор без замяна“ е бил с определен „специален режим“, който не е променян, а от показанията на свидетеля Р. се установява, че ищецът не е заявявал искане за промяна. Видно от писмо №9420 от 15.09.2021г. за процесния период не са издавани заповеди на основание чл.198 от ЗИНЗС, който регламентира реда за издаване на актове по отношение на специалния режим на изтърпяване на наказанието. Ищецът би претърпял вреди, ако неиздаването на незаконосъобразния административен акт би го поставил в по-благоприятно положение отколкото след като е бил издаден. Такива обстоятелства не се установяват по делото. Напротив свидетелят Р. сочи, че ищецът не е искал да му бъде променян режима от специален в по-лек. Следва да се посочи, че в този случай в тежест на ищеца е да докаже твърдените от него вреди, които в исковата молба са посочени като притеснения, яд, безпокойство, нерви, стрес и породено чувство на малоценност и незащитеност. По делото няма никакви данни за допълнителен физически дискомфорт, който да е предизвикан от произнасянето на началника на затвора, с което е продължил специалния режим, който преди това и до края на периода, за който се претендира обезщетение е бил един и същ -специален. От показанията на свидетеля Р. се установява, че чувството на неудовлетвореност на ищеца е породено от обстоятелството, че затворническата администрация проявява лично отношение към него и в резултат на това е преместен в по-отдалечено от близките му пенитенциарно заведение, което препятства контактите му с тях. Тези обстоятелства обаче, не са в пряка причинно следствена връзка от отменения административен акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. за основателността на иска следва да се установи пряка и непосредствена причинна връзка между отмененият административен акт и последвалите вреди, което в настоящия случай не се установява.

По отношение на 15лв.-имуществени вреди-платена държавна такса по адм.д. №289 /2020г.  по описа на Административен съд –Габрово и пощенски разходи и разходи за консумативи- листи, пликове във връзка с посоченото административно дело следва да се отбележи, че претенцията за заплатената държавна такса е следвало да бъде заявена по конкретното административно дело. По отношение на разходите за консумативи не са представени доказателства, които да ги установяват, поради което искът и в тази му част е неоснователен и недоказан.

По посочените съображения съдът счита, че не се установяват предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е неоснователна и искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на иска за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди се явява неоснователна и акцесорната претенция за мораторната лихва за забава от 10.08.2020г. до 26.01.2021г. в размер на 500лв. и законна лихва, считано от 26.01.2021г. до окончателното изплащане.

РАЗНОСКИ

Съдът с оглед изхода на спора на основание чл.10, ал.4 вр. с ал.1 от ЗОДОВ като съобрази изцяло отхвърлянето на исковата претенция счита, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на юридическото лице-ответник, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Във връзка с посочените норми и на основание чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв..

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд - Бургас, ХХІІ-ри състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Х.А.Х.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София. С иска се претендира обезщетение за причинени вреди в размер 5000лв., , от които 4985лв.-неимуществени и 15лв.-имуществени, ведно с мораторна лихва за забава от 10.08.2020г. до 26.01.2021г. в размер на 500лв. и законна лихва от 26.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           СЪДИЯ: