Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр.Разград, 03.08.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-РАЗГРАД, в открито съдебно
заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Цонева
с участието на секретаря Пламена Михайлова, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 89 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Постъпила е жалба от С.
Г. К.,
ЕГН-**********
от гр.Р., действаща чрез упълномощен адв.М. М., АК – Разград, съдебен адрес:****,
партер, Адвокатска кантора М. К., против Решение № 1012-16-25/1 от
18.04.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено
Разпореждане № ********** от 02.03.2023г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
отношение на жалбоподателката. Оплакванията са, че при определяне размера на пенсията не е съобразен
действителният трудов доход на жалбоподателката за месец юни 2004 г., като
неоснователно пенсионният орган е приел, че същата е получавала минималната
работна заплата поради липса на информация в регистъра на осигурените лица.
Твърди незаконосъобразност на постановеното решение, като постановено в
нарушение на административнопроизводствените правила и основните принципи на
административния процес за служебно начало, истинност, достъпност, публичност,
прозрачност, последователност и предвидимост, в противоречие с целта на закона
и превратно упражняване на власт, както и в нарушение на материалния закон,
като са изложени подробни съображения. Моли в тази връзка, обжалваното
решение да бъде изцяло отменено, като
бъдат дадени задължителни указания на
административния орган по приложението на закона. В съдебно заседание чрез
процесуалния представител поддържа същите съображения. Не претендира за
разноските по делото.
Ответникът - Ръководител на ТП на НОИ – гр.Разград не представя писмен отговор на
жалбата в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК. В съдебно заседание чрез
упълномощения юрисконсулт ангажира становище за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Твърди, че в регистъра на
осигурените лица е липсвала подадена от осигурителя информация относно месечния
доход на жалбоподателката за м.юни 2004г. Такива данни не се съдържали и в
представеното от последната Удостоверение образец УП-2 № 40 от 10.09.2010г.,
което не било представено в оригинал, съобразно изискванията на Наредбата за
пенсиите и осигурителни стаж. При това положение и на основание чл. 40, ал. 7
от цитираната Наредба размерът на пенсията бил определен въз основа на минималната
работна заплата, установена за страната за съответния период. Същевременно
твърди, че жалбоподателката не се е възползвала от възможността в срока за обжалване на
Разпореждането да представи с жалбата си нови доказателства, с каквито е
разполагала към този момент, а именно издаденото в нейна полза Удостоверение образец УП-2 от
31.03.2023г., въз
основа на което Ръководителят на ТП на НОИ – Разград да отмени обжалваното
разпореждане и върне преписката за ново преразглеждане към пенсионния орган.
Окръжна прокуратура - Разград, редовно
уведомена, не се представлява в съдебно заседание
и не заявява становище по жалбата.
Административен
съд-Разград, като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление вх.№ 2213-16-126 от 07.12.2022 г., от С. Г. К., ЕГН-***********, същата поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ЛПОСВ) по реда на чл. 68, ал. 1 и чл. 9а, ал. 2 от КСО, като
декларирала, че има осигурителен стаж, придобит в друга държава – Германия.
Въз основа на
представените от лицето документи, както и служебно събраната от пенсионния
орган информация от Регистъра на осигурените лица на НОИ при пенсиониране –
обобщени суми по осигурители, години и трудови договори, с Разпореждане № ********** от 02.03.2023г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ-Разград е определена за
изплащане, считано от 07.12.2022 г. и пожизнено, в полза на заявителката С. Г. К., лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 1 798.02 лева.
Зачетен е осигурителен стаж от трета категория труд – 33 г., 8 м. и 03 дни и
осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина – 2 г., 11 м. и 00 дни.
Съответно е определен доход за
изчисляване размера на пенсията от 3 750.08 лева, като резултат от
умножението на средномесечния осигурителен доход за страната за периода м.12.2021 г. – м.11.2022 г. (12
календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията) - 1 283.57 лева и
индивидуалния коефициент на лицето – 2.9216 (чл. 70, ал. 3 от КСО). В
разпореждането изрично е отбелязано, че за м.06.2004 г. е взета минимална
работна заплата, тъй като липсвала информация в регистъра на осигурените лица.
Разпореждането е
оспорено по административен ред пред
по-горестоящия административен орган с възражение от жалбоподателката С. К., че
не е съобразена действителната й заплата за м.юни 2004г., който месец фигурира
в трудовата й книжка, представена още през м.март 2022 г., както и че не е
получавала искане за представяне на липсващата информация. Допълнително
представила и Удостоверение образец УП-2, издадено от фирмата, в която тогава е
работила.
В хода на
образуваното производството по чл. 117 от КСО, оспореното по административен
ред Разпореждане е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с
обжалваното пред съда Решение № 1012-16-25/1 от 18.04.2023 г.
Контролният орган е възприел като правилна
приложената от пенсионния орган методика на изчисляване на пенсията,
разпоредена за изплащане. Обсъдено е, че съгласно
чл. 70, ал. 1 и ал. 13 от КСО определеният размер е получен, като индивидуалния
коефициент 2,9216 е умножен по средномесечният осигурителен доход - 1283,57
лева и по процентите осигурителен стаж (1283,57*2,9216 = 3750,08лв.*50.50 =
1893.79 лв.). Определен е размер на пенсията на основание § 7ж от ПЗР на КСО
1953,79 лева (1893,79 + 60,00). От така изчисления размер с процент за пълния
стаж 36 г. и 2 м., е определена пропорционална част само за българския стаж,
зачетен на лицето - 33 години и 8 месеца по следната методика: полученият
размер за общия стаж се умножава по месеците за българския стаж 33 г. и 8 мес., който е 404 и се дели на месеците общ
етаж – 36 г. и 2 м., който е 439 (1953,79*404:439 = 1798,02 лева). По този
начин е направен извод, че размерът на пенсията, определен за изплащане,
считано от 07.12.2022г. е 1798,02 лева и е вярно определен.
Относно възражението на жалбоподателката, че не е
уведомена за липсваща информация в Персонален регистър на осигурените лица за
месец юни 2004г., административният орган е приел, че при постановяване на
обжалваното Разпореждане № ********** от 02.03.2023г., длъжностното лице по
пенсионното осигуряване е изписало текст, съдържащ тази информация, като
заинтересованото лице е могло в едномесечен срок да представи образец УП-2 -
оригинал, който да съдържа необходимата информация. Представеният от лицето
образец УП-2 № 40 от 10.09.2010 г. не бил в оригинал и не съдържал информация
за месечния доход за м. юни 2004г.
В представената по делото административна преписка,
която фактически представлява и пенсионното досие на жалбоподателката С. Г. К. (арг. чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС)), съставено още при първоначално постъпилото от нея
заявление за отпускане на лична пенсия от 10.03.2022г., по което е бил
постановен първоначално отказ за отпускане на пенсия, се съдържат Справки от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2000 г. до
31.12.2004 г. във връзка с пенсионирането на лицето. Едната справка е към дата
10.03.2022г. (л.55-57 от делото), а другата (на л.161-163 от делото) е към
07.12.2022г., когато е подадено второто заявление, по което е отпусната пенсия
с процесното Разпореждане от 02.03.2023 г. На стр. 4 и 5 от Справките,
действително липсва информация за осигурителния доход на заявителката за
м.06.2004г.
Същевременно, още при подаване на първоначалното
заявление от 10.03.2022 г. е представено от С. К. копие от Трудовата й книжка №
73/17.09.1979г. (продължение), Серия Г, № 152005, която при съпоставка с
оригинала, извършена в съдебно заседание на 06.07.2023 г. (поради нечетливост
на копието), удостоверява на стр.22-23, първа графа, че в периода 01.02.2003 г.
до 01.07.2004 г., заявителката е била в непрекъснато трудово правоотношение с
Работодател ТП „Алфред С. Тьопфер Интернешинъл” ГМБХ, на длъжност
„Представител регион Югоизточна Европа” с основно трудово възнаграждение в
размер на 950.00 лева.
С Писмо изх.№ 2213-16-15/5 от 21.03.2022г. на
Началник Сектор „Отпускане на пенсии“, изпратено до С. К. относно изискване на
документи (л.49 от делото), й е указано по повод на подаденото от нея заявление
за отпускане на ЛПОСВ, че следва в едномесечен срок да представи: удостоверение
образец УП-2, изготвено от ТП „Алфред С.
Тьопфер Интернешинъл” ГМБХ гр.София, за получения от заявителката доход за м.12.2003г. и за м.06.2006г. Видно от обсъдената горе Справка
от Персоналния регистър на НОИ за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. –
л.56 и л.162 от делото, за посочения м.12.2003 г. също липсват данни за
осигурителния й доход, както липсват такива и за м.06.2004г. Писмото е връчено лично на адресата на 22.03.2022 г. чрез препоръчана пощенска пратка
(представено Известие за доставяне). Респ., на 11.04.2022г. с вх.№ 2213-16-15/9
е входирано при пенсионния орган, изисканото Удостоверение образец УП-2 № 688 от 23.03.2022 г. (л.73-74
от делото), установяващо съответния месечен доход на заявителката, необходим за
определяне размера на пенсията й, съответно за периодите 01.12.2003 г. –
31.12.2003 г. и 01.06.2006 г. – 30.06.2006 г.
Към преписката се съдържа и допълнително представеното
от С. К. копие на Удостоверение образец УП-2 № 40 от 10.09.2010 г. – л.93-94 от
делото (същото и на л.11-12 от делото), издадено от осигурителя ТП „Алфред С.
Тьопфер Интернешинъл” ГМБХ гр.София, като удостоверява на ред № 2, че за
периода 01.01.2004 г.-01.01.2005 г., включващ и процесният м.06.2004 г., С. Г.
К. е заемала длъжността „представител регион Югоизточна Европа” с брутно
трудово възнаграждение/доход за определяне размера на пенсията - 18458.62 лева.
По настоящото
дело е представено от жалбоподателката и новоиздадено от осигурителя ТП „Алфред С. Тьопфер
Интернешинъл” ГМБХ гр.София Удостоверение образец УП-2 № 688 от 31.03.2022 г.
(л.14-15 от делото), което удостоверява, че за периода 01.06.2004 г. –
30.06.2004 г., С. Г. К. е заемала длъжността „търговец” с брутно трудово
възнаграждение/доход за определяне размера на пенсията – 1 538.00 лева.
Същият месечен доход се установява и въз основа на
по-горе обсъденото Удостоверение образец УП-2 № 40 от 10.09.2010 г.
(непредставено в оригинал), като доходът за целия осигурителен период
01.01.2004 г.- 01.01.2005 г. в размер на 18 458.62 лева се раздели на 12 месеца и се получава размер на получения
доход за един месец, в т.ч. и за месец юни 2004г., от 1 538.22 лева.
Съгласно ПМС № 7 от 16.01.2004 г. (ДВ, бр. 6 от 2004
г.), минималната работна заплата за страната
(МРЗ), считано от 01.01.2004 г. (относимо и към процесния м.юни 2004г.),
е била в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по
същество - жалбата е
основателна.
Съдът провери законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 във вр. с чл.168, ал.1 от АПК.
Решението е
постановено от компетентния
административен орган в рамките на предоставените му правомощия,
съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Актът отговаря на изискванията на чл. 117 ,
ал. 5 от КСО във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК относно
изискуемата форма и съдържание, вкл. има изложени фактически и правни основания
за издаването му. Постановен е, обаче, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните норми и при несъответствие с целта на закона, което обуславя
неговата незаконосъобразност, на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж (НПОС) пенсиите и добавките към тях се отпускат и
изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на
Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички
необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се
съхраняват в пенсионното досие на заявителя съгласно чл. 9, ал. 2 от същата Наредба. Цитираната разпоредба на
чл. 9, ал. 2 от НПОС изисква към пенсионното досие да се прилагат в оригинал
удостоверенията за осигурителен стаж (т. 2) и удостоверенията за осигурителен
доход (т. 3). Тези удостоверения се издават от осигурителите по утвърдените от
НОИ образци - УП-2 за осигурителния доход и УП-3 за осигурителния (трудовия)
стаж.
Чл. 1, ал. 5 от същата Наредба регламентира
и задължението на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, при прието заявление с нередовни и/или
липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз
основа на документи, които са налични в НОИ, да се уведомява заявителя за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка
чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път
по реда на ЗЕУ, като се определя
срок за отстраняване на тези нередовности.
В настоящия случай С. Г. К. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж, като е налице надлежно сезиране на административния орган с
искане за отпускане на пенсия, при което той е бил длъжен
да проведе административното производство при изясняване на всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Това не е направено.
По делото е безспорно установен факта, че в Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2000 г.
до 31.12.2004 г. във връзка с пенсионирането на С. Г. К., е липсвала информация
за осигурителния доход на заявителката за м.06.2004г.
При това положение пенсионният орган
необосновано е приложил реда на чл. 40, ал. 7 от НПОС при определяне размера на
отпуснатата в полза на С. К. пенсия, като вместо да установи факта дали е била
осигурена за въпросния м.юни 2004г., респ. какъв е действителният размер на
дохода, върху който е била осигурена, направо е приложил цитираната разпоредба
и е изчислил размера на пенсията на база минималната работна заплата,
установена за страната за съответния период (обсъдено по-горе – 120.00 лева).
Самата разпоредба на чл. 40, ал. 7 от НПОС
регламентира условие за прилагането й – „когато няма данни за осигурителния
доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия“,
което предполага, както с оглед самата редакция на текста, така и с оглед
систематическото място на самата ал. 7, че следва да са изчерпани всички
възможности за установяване на липсващите данни, вкл. и по реда на предходните
алинеи на обсъжданата норма.
Така, чл. 40, ал. 2 от Наредбата
указва, че осигурителният доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (това са
данните, подавани от осигурителите и работодателите в НАП), или с осигурителна
книжка, както и с документ по утвърден образец (какъвто документ е
Удостоверението образец УП-2). Според ал. 3, документите по ал. 2 се издават
въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд, а според ал. 5, в случаите, когато документите
по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат
да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за
осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат
достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
Очевидно е, че в процесния случай, пенсионният
орган съвсем не е изчерпал всички възможности за установяване на липсващите
данни за осигурителния доход на С. К., в частност за м.юни 2004 г., преди да
приложи директно ал. 7 на обсъждания чл. 40 от НПОС.
Въведените правила за установяване на
осигурителния доход ясно показват, че в основата на осигурителния доход е
трудовата дейност на осигуреното лице. В този смисъл, конкретният размер на
задължението за осигуряване е функция от финансовите резултати на доходоносната
трудова дейност, а не от упражнено право на избор. Свързването на осигурителния
доход с трудовата дейност отговаря на същността на задължителното обществено
осигуряване и на принципа за равнопоставеност на осигурените лица, който
принцип е изрично прокламиран в чл. 3,
т. 3 от КСО. При провеждане на административното производство по заявлението за
отпускане на ЛПОСВ на С. Г. К. са събрани безспорни данни, че тя е била в
непрекъснато трудово правоотношение с ТП
„Алфред С. Тьопфер Интернешинъл” ГМБХ гр.София през периода 01.02.2003 г. до 01.07.2004 г., като е установен
и размерът на основното й трудово възнаграждение през този период, вкл. и за
процесния м.юни 2004 г. (установимо от представеното копие на трудовата й
книжка, обсъдено по-горе) и който размер очевидно надвишава МРЗ за страната от
120.00 лева към този период.
При преценка за недостатъчност или непълнота на
наличните данни, които категорично са от значение за правилното определяне
размера на дължимата пенсия, още повече и предвид липсата на такива в
електронния регистър на НОИ, административният орган е бил длъжен да събере
същите, вкл. като изиска следващото се оригинално Удостоверение образец УП-2 за
осигурителния доход на заявителката за м.06.2004 г. Това задължение произтича
както от разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС във връзка с отстраняване на
неизправностите по документите, приложени към заявлението, така и от
разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 3 от същата Наредбата във връзка с изискването
за попълване пенсионното досие на заявителката със следващите се оригинални
документи, така и от разпоредбата на чл. 40, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Наредбата,
във връзка с регламентираните способи за установяване на действителния осигурителен
доход на заинтересованото лице. Следва изрично да се подчертае, че Наредбата
съвсем не дава предимство на служебно подаваната от осигурителя информация по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, доколкото регламентира алтернативна възможност за
установяване на осигурителния доход и с други документи, вкл. и тези по
утвърден образец и други автентични документи, установяващи необходимата
информация. При това положение необосновано е прието, че само липсата на данни
в електронния Регистър на осигурените
лица на НОИ при пенсиониране е
достатъчно основание, за да се приложи правилото на чл. 40, ал. 7 от НПОС за
определяне размера на пенсията.
Като не е извършил дължимата проверка за
липсващите данни, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Задължението на административния орган да изследва пълно и задълбочено
фактическите аспекти на конкретния случай е установено в чл. 7 от АПК.
Принципът за истинност на фактите, от значение за случая, макар и процесуален,
е в силна връзка и с материалната законосъобразност на издадения
административен акт. От особено значение в тази насока е чл. 35 АПК, изискващ
актът да се издава, след като са изяснени фактите и обстоятелствата по случая,
и чл. 36 АПК, който възлага като правило доказателствената тежест върху
административния орган, и чл. 41, и чл. 44, ал. 1 АПК, изискващи от органа
пълно и всестранно изясняване на значимите за случая факти и обстоятелствата,
при необходимост събиране на необходимите за производството пред него документи
и сведения от страните и намиращи се у трети лица, и безспорно извършване на
служебна проверка и контрол на документацията, свързана в случая с първоначално
отпускане на поисканата пенсия. Следователно, административният орган трябва да
стигне до обективната истина чрез своите активни действия, като за целта трябва
да събере цялата релевантна информация, независимо в чий интерес е.
В настоящия случай пенсионният орган не е
предприел такива активни действия, като не е изпълнил задължението си да
уведоми своевременно заинтересованото лице за необходимостта от представяне на
документи и изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и
изплащане на пенсията на С. К., което е довело и до неправомерно определяне на
размера на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст на база
недействителен осигурителен доход за м.юни 2004г.
Както е дал необходимите указания, респ. е
събрал необходимата информация за липсващия осигурителен доход на заявителката
за м.12.2003 г. и м.06.2006 г. (обсъдено в обстоятелствената част на
решението), то съвсем необосновано, при напълно идентични обстоятелства,
административният орган не е сторил това по отношение на липсващите данни за
осигурителния й доход за м.06.2004г.
Нарушаването на процесуалните правила, свързани
с установяване на фактите от значение за случая винаги е съществено, тъй като
са от значение и за точното прилагане на материалноправните норми.
Горното налага извода, че при определяне размера
на пенсията на жалбоподателката К., е бил нарушен и материалният закон,
доколкото приложената методика за изчисляване размера на пенсията по чл. 70 от КСО не почива на обективни данни за действителния й осигурителен доход.
Не е постигната и целта на закона – размерът на
отпуснатата пенсия да е съответен на действителния осигурителен доход на
правоимащото лице.
Новопредставените от заявителката документи по
повод на предприетото от нея административно обжалване, а след това и в хода на
съдебното обжалване, предвид обсъдените горе Удостоверение
образец УП-2 № 40 от 10.09.2010 г. и Удостоверение образец УП-2 № 688 от
31.03.2022 г., двете издадени от осигурителя ТП „Алфред С. Тьопфер
Интернешинъл” ГМБХ гр.София, установяват категорично, че всъщност
действителният осигурителен доход на заинтересованото лице за м.06.2004г. от 1
538.00 лева значително надвишава размера на МРЗ за страната за този период
(120.00 лева), използван като критерий от пенсионния орган. Този факт
допълнително обосновава извода за необективност на използваните данни при
определяне размера на разпоредената за изплащане пенсия по издаденото Разпореждане № ********** от 02.03.2023г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“. Очевидно е, че интересите на жалбоподателката са засегнати в много по-голяма степен от
необходимото (заместващият доход е 12 пъти по-малък от размера на действителния
осигурителен доход), като е нарушен принципът за съразмерност,
провъзгласен в чл. 6 от АПК. Направените
възражения в този смисъл са напълно основателни.
Респ., Ръководителят на ТП на НОИ, като не е
направил правилна преценка на горните обстоятелства, свързани с определяне
размера на пенсията на оспорващото лице, е постановил едно незаконосъобразно
решение, което следва до бъде отменено поради несъстоятелност на доводите на
контролния административен орган срещу направените от жалбоподателката
възражения.
В проведеното спрямо жалбоподателката
производство административните органи не са упражнили своите правомощия
добросъвестно и справедливо, не са осъществили необходимото процесуално
съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на
производство, както изисква принципа на служебното начало (чл. 9). Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да
бъдат отменени и тъй като естеството на
административния акт не позволява решаването на въпроса по същество, на
основание чл. 173, ал. 2, предл. 3 АПК преписката
следва да бъде върната на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Разград за
ново произнасяне по заявлението на С. Г. К.,
при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, и при съобразяване на
допълнително представените доказателства, относими към определяне размера на поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Съобразно изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право
на разноски, но изрично е заявила
чрез процесуалния си представител, че не претендира такива.
Воден от изложените
съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2
от АПК, Административен
съд-Разград,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-25/1 от 18.04.2023 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с
което е потвърдено Разпореждане № ********** от 02.03.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на
жалбоподателката С. Г.
К., ЕГН-********** от гр.Р.
ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона и при съобразяване на
допълнително представените доказателства, относими към определяне размера на поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/