Определение по дело №67/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 97
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20205000500067
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 97/13.03.2020 г.

 

 

 

                                                                             

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ­­­­­­­­­ граждански състав, в закрито заседание на 13.03.2020 г., в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                                         МАРИЯ ПЕТРОВА                                                                                      

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно частно гражданско дело № 67/2020 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 38386/23.12.2019 г. от И.А.С. ЕГН ********** против решение № 1413/30.11.2019 г., постановено по г. д. № 2579/2016 г. В нея е посочено, че се обжалва цялото решение.

Видно от диспозитива на самото решение, с него е постановено и оставяне без разглеждане на евентуалните искове на И.А.С. ЕГН ********** против Д.Н.Ш. ЕГН **********, Н.Д.Ш. - С. ЕГН ********** и Н.Д.Ш. ЕГН ********** по чл. 61, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради несъстояване на условието за тяхното разглеждане.

В тази си част постановеното решение има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба. Следователно в текста на въззивна жалба вх. № 38386/23.12.2019 г. са инкорпорирани две обжалвания: въззивно - на решение № 1413/30.11.2019 г., постановено по г. д. № 2579/2016 г. по отношение съществото на предявените искове и въззивно частно - на оставянето без разглеждане на евентуалните искове, което има характер на определение и подлежи на разглеждане по друг процесуален ред.

На практика предмет на настоящото производство е решение № 1413/30.11.2019 г., постановено по г. д. № 2579/2016 г. в частта, имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане евентуалните искове на И.А.С. ЕГН ********** против Д.Н.Ш. ЕГН **********, Н.Д.Ш. - С. ЕГН ********** и Н.Д.Ш. ЕГН **********, по чл. 61, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради несъстояване на условието за тяхното разглеждане.

Частният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с евентуалните искове по чл. 61, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответниците не са взели становище по съществото на въззивната частна жалба

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С решение № 1413/30.11.2019 г., постановено по г. д. № 2579/2016 г. в частта, имаща характер на определение, са оставени без разглеждане евентуалните искове на И.А.С. ЕГН ********** против Д.Н.Ш. ЕГН **********, Н.Д.Ш. - С. ЕГН ********** и Н.Д.Ш. ЕГН **********, по чл. 61, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

За да постанови този съдебен акт съдът е приел, че не се е осъществило условието за тяхното разглеждане.

Видно от текста на мотивите (л. 1226 от делото на ОС), първоинстанционният съд е приел, че са по делото са предявени няколко иска, като с иска по чл. 61, ал. 3 от ЗЗД са евентуално съединени искове по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като са посочени само правните квалификации на предявените искове, без техните индивидуализиращи факти, настоящата инстанция ще спази този начин на формулиране на съответните искове претенции, за да не се получи объркване.

Както вече беше посочено, първоинстанционният съд е приел, че е налице процесуалната фигура на евентуално предявени искове по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД по отношение на главни искове по чл. 61, ал. 3 от ЗЗД.

Няма спор, че исковете по чл. 61, ал. 3 от ЗЗД са отхвърлени. Следователно, от процесуална гладна точка, след като е приел, че има такова съединяване, съдът дължи произнасяне по евентуално съединените искове по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Този извод не се влияе от някакви поставени от ищеца условия в рамките на продължителното уточняване на исковата молба.

Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което следва да бъде отменено решение № 1413/30.11.2019 г., постановено по г. д. № 2579/2016 г. в частта, имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане евентуалните искове на И.А.С. ЕГН ********** против Д.Н.Ш. ЕГН **********, Н.Д.Ш. - С. ЕГН ********** и Н.Д.Ш. ЕГН **********, по чл. 61, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 1413/30.11.2019 г., постановено по г. д. № 2579/2016 г. в частта, имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане евентуалните искове на И.А.С. ЕГН ********** против Д.Н.Ш. ЕГН **********, Н.Д.Ш. - С. ЕГН ********** и Н.Д.Ш. ЕГН ********** по чл. 61, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 



                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: