Решение по дело №1426/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 156
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20195640201426
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          156      /    03.07.2020  година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

Хасковският районен съд  Втори наказателен състав

   на трети юни двехиляди и двадесета   година

   в публичното заседание в следния  състав:

                                                                                   Районен съдия : Даниела Николова

                                                                            

секретар Геновева Стойчева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1426 по описа за    2019  година

 

                     Обжалвано е Наказателно постановление/НП/ № 18-1253-002186/11.06.2019 г. на Началник сектор ПП  към ОД на МВР-Хасково  ,с което  на  И.А.И. ***  на основание  чл.179  ал.2  предл.1-во  от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. , на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2-ро от ЗДвП-глоба от 10 лв.,както и  глоба от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца  по чл.175 ал.1  т.5 от ЗДвП.

                        Недоволен от  наложените  наказания   е останал жалбоподателят И.А.И.   , поради което  обжалва наказателното постановление с оплаквания за  незаконосъобразност и неправилност . Излагат се съображения за необоснованост на фактическите изводи на контролните органи, доколкото описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на действително осъществената, като се излагат конкретни твърдения относно осъществили се на процесната дата факти. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

                        Въззиваемата страна – ОД на МВР – Хасково  редовно призовани за участие в съдебно заседание, не изпращат представител ,като в придружителното писмо вземат  становище за неоснователност на  жалбата.

                        Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

                         На  14.12.2018  г. служителите  на сектор ПП към ОД на МВР  – Хасково -  св.А.К.А. и С.  Т.Т.  /   мл.автоконтрольори /,въз основа на получен сигнал до дежурния  бил изпратени   на   ПТП , станало в  гр.Хасково ,на кръстовището на бул.»България» и ул.»Ангел Кънчев ”.При пристигане  на място св.К. и Т.   заварили  единствено   лек автомобил марка „Ситроен Пикасо”  с рег.№*****  ,паркиран  до дом №**  ,по който имало следи от удар с друго МПС ,   като  местопроизшествието   не било запазено от участниците в него .По обяснения на събралите се на мястото на ПТП граждани  горепосочения автомобил  бил ударен от лек автомобил «Фолксваген Пасат»,чиито водач  не спрял и продължил движението си. По заявените от  собствениците  на пострадалия автомобил  данни за  МПС,  св.К. и Т.   издирили  водача  на лекия  автомобил „Фолксваген Пасат  „,когото  открили   в катастрофирал  автомобил,който се бил ударил в стълб.Последния бил установен  като   жалбоподателя И. А. И. и се намирал на  предната лява седалка в лек автомобил «Фолксваген Пасат» в явно нетрезво състояние  . Контролните органи установили  като причина за ПТП   движение с несъобразена скорост от страна жалбоподателя ,който губи контрол  над управляваното МПС и удря паркирания до дом №**  лек автомобил «Ситроен Пикасо  с рег.№*****,след което напуска мястото на ПТП ,без да уведоми службите за контрол.   При поискване жалбоподателят не представил и СУ на МПС и контролен талон към него. За тези   нарушения  св.А.К.  съставил  на  14.12.2018  год. на нарушителя И.А.И.    акт за установяване на административно  нарушение серия Д№ 801133, в който  описал  констатираните   по –горе нарушения  на правилата за движение по пътищата.Акта за административно нарушение  бил съставен  в присъствие на нарушителя, на когото  бил  предявен за подпис ,но същия отказал да го подпише и получи  екземпляр от него   ,удостоверен с три мина и подпис на свидетел ,според   направеното отбелязване   в него . Въз основа на акта и за  е издадено НП ,в което и възпроизведена  фактическата обстановка от АУАН и са наложени санкции за констатираните три нарушения.

              Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показания на св.А. и Т. и  писмени доказателства,приложени в административнонаказателната преписка.

              Жалбата   е  подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и  до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение,поради  което е   допустима. Съдът констатира при извършената от него  служебна  проверка на издаденото   в хода на развилото се срещу жалбоподателя  административнонаказателно производство  НП  липсата   на  съществени процесуални нарушения. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи обаче, че по отношение на нарушението по т.2 от НП, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, аргументи, за които ще бъдат изложени впоследствие.

              От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустимите  по закон доказателствени средства, се установяват по  категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място е настъпило пътнотранспортно произшествие и то вследствие на движене с несъобразена скорост от жалбоподателя И.   като водач на МПС  .

               По отношение на нарушението по пункт 1-ви от НП.При издаване на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното НП не са допуснати материални и процесуални нарушения. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място е настъпило пътнотранспортно произшествие .Предвид събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства-по несъмнен и категоричен начин се доказа, че жалбоподателя като водач на МПС е извършила нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП . Горният извод се налага от анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, изцяло потвърждаващи констатациите в акта за административно нарушение относно фактите от значение за делото. В показанията си свидетелите по акта К. и Т.  са категорични, че жалбоподателя  е лицето, управлявало автомобила към момента на ПТП, което установили на база  твърдения на очевидци  на произшествието ,както и че причина за станалото ПТП е движението с несъобразена скорост, на което указвали  констатираните ударни следи по него . В този смисъл, съдът приема за доказан възприетия от контролните органи механизъм на ПТП, който не бе оборен в хода на съдебното следствие. В съответствие с материалния закон извършеното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Същевременно самият състав на нарушение е този по чл. 179, ал. 2 предл.1-во от ЗДвП: "Наказва се с глоба от 100 до 200 лв. водач, който: поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие.Нормата на чл. 20 е обща и изисква общо съобразяване с особеностите на пътната обстановка и се прилага, когато не е нарушена друга специална норма от закона. В крайна сметка нарушената норма е тази по чл. 20, ал.2 от ЗДвП (несъобразена с пътните условия скорост). В този случай се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесния автомобил, именно с оглед доказване на първото твърдение. Следва да се посочи, че тези факти са намерили отражение в обстоятелствената част на акта за административно нарушение и в НП и се потвърдиха от показанията на свидетелите по акта К. и Т.. При определяне на наказанието за нарушението, наказващият орган законосъобразно е наложил наказание на основание чл. 179, ал.2 от ЗДП,в предвидения  от закона размер  на глобата  от 200 лв .,По изложените съображения, обжалваното НП в тази част  следва да бъде потвърдено .

              По отношение на нарушението по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

               Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на издаденото в тази част НП наличието на съществени процесуални нарушения. Отговорността на жалбоподателя, в частта на подлежащото на съдебен контрол НП по т.2 е ангажирана затова, че като водач на МПС след възникналото ПТП го напуска, без да уведоми службите за контрол ,квалифицирано правно от актосъставителя и наказващия орган като нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 б."в"от ЗДвП. Както в АУАН, така и в наказателното постановление обаче не е описан състава на нарушението, за което се сочи правна квалификация по чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП и обстоятелствата, при които е осъществено. Горното се явява нарушение на ЗАНН, а именно липса на задължителните реквизити посочени в чл. 42, т.4 от ЗАНН за акта и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за НП. На следващо място словесното описание на нарушението не отговаря на правната квалификация, която е посочена, доколкото се сочи единствено, че водачът "напуска мястото на ПТП,без да увидоми службите за контрол  ". Нито в АУАН, нито в НП се сочат какви са били конкретните задължения, както и какви са били причинените вреди. Съгласно чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Не е описан словесно състава на така квалифицираното по този законов текст - чл. 123, ал.1, т.3 б."в" от ЗДвП нарушение. При така описаното схематично нарушение и при разминаване с посочената правна квалификация за съда е невъзможно да се прецени какво е било конкретното властническо волеизявление на АНО в процесния случай. Нито в АУАН, нито в НП се сочи, че от ПТП-то са настъпили имуществени вреди, които въобще не са описани .Поради изложеното съдът намира, че фактически осъщественото нарушение от жалбоподателя не е било подведено под пълния състав на законовата разпоредба, което от своя страна води до незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част. Касае се за порок, който не може да бъде отстранен от съда, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено в тази му част . По делото не е спорно обстоятелството, че в резултат на настъпилото ПТП са причинени само имуществени вреди, както и това, че жалбоподателя е напуснал мястото на произшествието,но поради констатираните в горното изложение допуснати съществени процесуални нарушения, НП следва да бъде отменено в частта по т.2.

            По т.3 на НП административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 предл.2-ро от ЗДвП.Последната урежда задължението на водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От събраните в производството доказателства съдът приема за доказано от обективна и субективна страна извършването на нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, вр. чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както правилно и деянието по т. 3 от НП е квалифицирано от административнонаказващия орган. Жалбоподателят съзнателно не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 100 от ЗДвП за носене при управление на МПС на необходимите документи,СУ на МПС и контролния талон към него - чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Факт, по отношение на който всъщност не се спори от него в подадената жалба, а при определяне на наказанието по вид и размер, наказващият орган е приложил правилно материалния закон.Ето защо и в тази му част НП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.          

             С оглед изложеното, подадената жалба се явява частично основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление - незаконосъобразно в частта по т. 2, поради което същото в тази част подлежи на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В частта относно нарушението по т. 1 и т.3 от НП, санкционният акт е законосъобразен  и в съответствие с материалния закон издаден, поради което в тези му  части ще следва да бъде потвърден от съда. 

             Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

РЕШИ:

 

               ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 18-1253-002186/11.06.2019 г. на Началник сектор ПП  към ОД на МВР-Хасково  ,в частта на наложените на    И.А.И. ***  на основание  чл.179  ал.2  предл.1-во  от ЗДвП  наказание  глоба в размер на 200 лв. и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2-ро от ЗДвП наказание глоба от 10 лв., като ОТМЕНЯ   НП в останалата му част по отношение на наложените  на основание  чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП  наказания глоба от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. 

               Решението подлежи на  касационно обжалване  пред АС-Хасково в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                                                    Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Б.