№ 11
гр. С. , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА Л. ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА Л. ДРАНЧОВСКА Гражданско
дело № 20201110144145 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 162 състав, в публичното заседание на двадесет и
шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Василена Дранчовска
при секретаря Анелия Георгиева, като разгледа гр.д. № 44145 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.С. ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество,
1
поради което претендира сумата от 2083,38 лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г., в имот с абонатен номер
230458, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 244,84 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 29.05.2020 г., сумата
от 50,73 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата от 9,95 лв., лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 29.05.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.06.2020 г. по гр.д. № 23015/2020 г.
по описа на СРС, 162 състав (съобразно молба-уточнение на ищеца от 29.09.2020 г.).
Ответникът Й. З. Б. оспорва исковете, като счита, че не дължи претендираните суми поради
липса на облигационно правоотношение между страните и сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия, като поддържа, че ищецът незаконосъобразно е сменил
партидата на имота на негово име. Признава, че е собственик на процесното жилище, но
твърди, че от 2014 г. същото е необитаемо и в него не се потребява топлинна енергия,
поради което оспорва размера на предявените претенции при твърдението, че в имота не е
извършван реален отчет на уредите за измерване. Оспорва годността на индивидуалните
разпределители на топлинна енергия, като посочва, че ищцовата претенция е основана на
произволно определена от ищеца цена на енергията, която не е била договорена с етажната
собственост на процесната сграда. Счита, че договорът между ЕС и фирмата за дялово
разпределение е нищожен, както и че общите условия на топлофикационното дружество са
неприложими спрямо него, респ. че в тях са предвидени неравноправни клаузи. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С. ЕООД, счита, че исковете са
основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
2
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства
(нотариален акт) се установява, че собственик на процесното жилище, представляващо
апартамент № 139, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.Д.“, бл.., вх. Д, ет. 6, с клиентска партида с
абонатен номер при ищцовото дружество 230458 през процесния период е бил Й. З. Б.,
който на 09.07.1991 г. го е придобил по договор за замяна от родителите му З.Й.Б. и Т.Х.Б..
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на
топлинна енергия в имота през процесния период е ищецът като негов собственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
3
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Т.С. ЕООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е
несъмнено, че през исковия период на ответника е била начислявана топлинна енергия за
четири броя отоплителни тела с поставени уреди за индивидуално измерване на енергията,
за щранг-лира в банята, както и за сградна инсталация (сградата е била без топла вода).
Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г. по прогнозен дял е
начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1155,92 лв., а за периода
01.05.2018г. – 30.04.2019 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 1026,88 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба –
чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
настоящия случай не е бил извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в
края на отчетния период поради неосигурен достъп от абоната до жилището при извършени
от служителя на топлинния счетоводител по две посещения всяка година – видно от
представените от третото лице-помагач изравнителни сметки и изводите на вещото лице. По
делото не са представени данни за поискан от абоната и извършен допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител съобразно чл. 70, ал. 5 от Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването, поради което дължимата стойност на потребена топлинна енергия
се изчислява, както следва: за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – по
формулата на т. 6.1.1 от приложението към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, на база
пълна отоплителна мощност на инсталацията; а за топлинна енергия за отопление на имота –
на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5. от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата. Посочените нормативни разпоредби са
4
приложими при съществуващото договорно правоотношение с потребителя на топлинна
енергия и въвеждат санкция за последния в случай че не изпълни задължението си да
осигури достъп до имота на лицата, извършващи услугата по дялово разпределение, с оглед
извършването на изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период – арг. чл.
70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Ето защо, възражението на
ответника, че не дължи претендираните суми, тъй като не отразяват действителното
потребление в имота, е неоснователно – същото не е било реално отчетено поради
виновното поведение на самия Й.Б., поради което последният следва да понесе
предвидената в закона отговорност за договорно неизпълнение. При съобразяване на
действащата нормативна уредба и резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на
всеки отчетен период и представени по делото, вещото лице по приетата СТЕ е установило,
че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода 01.07.2017 г. –
30.04.2018 г. е в размер на 1107,96 лв. (след приспадане на сумата за връщане на
потребителя в размер на 47,96 лв.), а за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на
975,42 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 51,46 лв.).
Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат общо на 2083,38 лв.,
поради което исковете за главница се явяват основателни за пълния предявен размер.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. в
размер на 50,73 лв. (съобразно представените писмени доказателства – л. 29 от делото),
които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т.С. ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответника при
условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.06.2020 г., от която
дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.06.2017 г., са погасени по
давност, но по делото всички претендирани вземания са възникнали и са станали изискуеми
5
в по-късен период – претендира се стойност на потребена топлинна енергия едва от м.
07.2017 г. нататък, поради което същите не са погасени по давност и възражението на
ответника в този смисъл е неоснователно.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от
ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г., са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017 г. и 2018 г. обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общите фактури
са издадени на 31.07.2018 г., респ. 31.07.2019 г. (л. 30-31 от делото), а 45-дневният срок е
изтекъл на 14.06.2018 г., респ. 14.06.2019 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се
отнася фактурата – 30.04.2018 г., респ. 30.04.2019 г.). Ето защо, при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Следователно,
искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена
6
топлинна енергия е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
съобразно размера на уважените претенции в размер на 87,35 лв., платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 433,77 лв.,
платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С. ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу Й. З. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, бл.., вх. Д, ет. 6, ап. 139, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Й. З. Б. дължи на „Т.С. ЕАД сумата от 2083,38
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 07.2017 г. – м.
04.2019 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.Д.“, бл.., вх. Д, ет. 6, ап. 139, с абонатен
номер 230458, както и сумата от 50,73 лв., представляваща такса за дялово разпределение за
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата
на подаване на заявлението – 09.06.2020 г., до окончателното им изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.06.2020 г. по гр.д. №
23015/2020 г. по описа на СРС, 162 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 244,84 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 29.05.2020 г., както и за сумата
от 9,95 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. –
29.05.2020 г.
ОСЪЖДА Й. З. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, бл.., вх. Д, ет. 6, ап. 139, да
заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.”
№ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 87,35 лв., разноски в заповедното
производство, както и сумата от 433,77 лв., разноски в исковото производство.
7
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация С.“ ЕАД – „Т.С. ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8