Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 732 по описа на съда за 2020
г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на С.С.Т. срещу Г.Ф.за
осъждането му да заплати 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 29.03.2018 г. до окончателното изплащане и 173.60
лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 19.03.2019 г., ведно със
законната лихва от 29.03.2019 г. до окончателното изплащане.
За
управлявания от виновния водач В.Х.И. автомобил не е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което предявила
претенция пред Г. фонд. Определяне и изплащане на обезщетение било отказано.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва основанията за ангажиране на
отговорността му. Евентуално възразява за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, която се движила по пътното платно, без да се убеди, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението и с гръб към минаващите покрай нея МПС.
Третото
лице помагач на страната на ответника – В.Х.И. оспорва предявения срещу
ответника иск. Счита, че причината за настъпването на процесното ПТП се дължи
изключително на виновното и противоправно поведение на ищцата. Обезщетението от
30 000 лева се явявало прекомерно.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на исковете срещу Г.Ф.е провеждане на
извънсъдебна процедура, инициирана от пострадалото лице, предявило претенция
пред фонда за изплащане на обезщетения, като в тримесечния срок от завеждането
е липсвало произнасяне, или е отказано заплащане на обезщетение, или ищецът не
е съгласен с размера на определеното обезщетение.
На
25.04.2019 г. ищцата С.С.Т. е сезирала Г.Ф.с искане
да определи и изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 19.03.2019 г.
С писмо от
12.07.2019 г. Г.Ф.отказал изплащане на обезщетения.
Съгласно
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ Г.Ф.изплаща обезщетения на увредените лица
за имуществени и неимуществените вреди, когато виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото
не се спори, че към 19.03.2019 г. за управлявания от В.Х.И. мотоциклет „Ямаха“, модел „Т Мах 500“ с ДК № ******не
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По
делото е изслушана и приета авто-техническа експертиза, в която е описан
механизмът на ПТП. На 19.03.2019 г. в гр. София, кв. Манастирски ливади“ около
15.10. часа по ул. „Борис Димовски“ в посока от ул.
„Богомил Райнов“ към ул. „Ралевица“ мотоциклет
„Ямаха“ с ДК № ******, управляван от В.Х.И. се приближавал към сградата на дом
№ 10. Около втория прозорец на сградата водачът спрял, слязъл от превозното
средство и взел пакет с багаж от черен автомобил, след което тръгнал обратно
към мотоциклета. По това време ищцата и нейна придружителка се движили по
улицата и преминали покрай мотоциклета. В.И. потеглил, ускорявайки мотоциклета.
Застигнал двете пешеходки, които се движили около средата на платното за
движение, леко вляво.
С.Т.
направила крачка вдясно и се насочила към паркиран от дясната страна на улицата
автомобил. Мотоциклетистът задействал спирачките и същевременно се насочил да
премине отдясно на двете пешеходки. С предна лява част мотоциклетът ударил Т. в
гръб и в дясната й страна. Отблъснал я напред и наляво и тя паднала а асфалта.
След кратко плъзгане, пострадалата легнала по гръб с глава по посока на
движение на мотоциклета.
Като
причина за произшествието от страна на В.И. вещото лице сочи ускоряването на
мотоциклета до 24 км/ч при наличие на вървящи пред него пешеходци. Вместо да
намали скоростта към момента, в който ще ги достигне и премине покрай тях, И.
продължил до ускорява и се насочил да ги заобиколи отдясно. Водачът не е
съобразил, че при силния звук на мотоциклета пешеходките ще се отклонят настрани,
за да му осигурят пространство за преминаване.
Спрямо
момента, в който ищцата се е отклонила надясно И. е имал време само да реагира,
но не е могъл ефективно да задейства спирачките по начин да предотврати удара.
Даденото
от вещото лице заключение съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено
и мотивирано. От него се установява, че водачът на мотоциклет „Ямаха“ сам се е
поставил в невъзможност да предотврати удара. На първо място, той не е спазил
изискването по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Преди да потегли след
временно спиране за прием на багаж, покрай него и в неговата посока на движение
са преминали две пешеходки, едната от които ищцата в настоящото производство. И.
е имал видимост към тях, предвид правия участък на улицата, и е виждал
положението им на пътя пред себе си след като е потеглил, а също и траекторията
им на движение.
На
следващо място, водачът е следвало да избере скорост на движение, която да е
съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Скоростта от 24 км/ч е в
рамките на позволената за населеното място, но не е съобразена с пешеходците,
които са се движили по пътното платно. И. е бил длъжен и е могъл да предвиди
възможността да настъпил опасност за движението. Силният звук на мотора е
предизвикал моментална реакция у ищцата, която е предприела отклоняване
надясно. Избраната от водача на мотоциклета скорост не му е позволила да спре
аварийно при преминаване на Т. пред мотоциклета.
Съдът не
споделя изложеното в писмените бележки на адв. З., процесуален представител на В.И.,
че скоростта не е достигнала посочената от вещото лице стойност от 24 км/ч.
Изчислението, приложено от адв. З. е при постоянна скорост, а заключението е
установило постепенно ускоряване, последвано от опит за аварийно спиране. Т.е.
скоростта от 12 км/ч е средна, а не постоянна такава.
Водачът В.И.
е проявил самонадеяност, че ще успее да заобиколи отдясно пешеходците, без да
му се наложи да спре. Поведението му е противоправно и в нарушение на нормите
на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
За
получените от С.Т. увреждания е допусната съдебно-медицинска експертиза. Според
вещото лице д-р К. С., при процесното ПТП ищцата е получила счупване на лявата мишична кост в горния край и това е причинило затруднения в
движението на левия горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Проведено е
консервативно лечение с поставяне на обездвижваща ортеза на лява раменна става.
За период от три месеца ищцата е търпяла болки около три месеца, с по-висок
интензитет през първите 30 дни. При извършен на 21.09.2020 г. личен преглед Т.
се оплакала от болки в областта на счупването при смяна на времето и физическо
натоварване. Обективно е установен ограничен обем на движение на лява ръка в
раменната става при повдигане на ръката настрани от 145 градуса при норма 180
градуса и въртене на раменната става от 45 градуса, при норма 90 градуса.
За
търпените от С.Т. болки от уврежданията при процесното ПТП са събрани гласни
доказателства. Показанията на свидетеля Калина Т. съдът кредитира като
съответни на даденото от вещото лице заключение. Възстановителният период от
травмата продължил около три месеца, като през първия били по-интензивни. За
ежедневни битови дейности имала нужда от чужда помощ и за извършването им
разчитала на близки и роднини. Освен че била уплашена от случилото се,
настъпили промени в поведението й. Проявявала раздразнителност от
неспособността си да се справя сама – нещо, което преди това вършела без
проблеми.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на
обезщетението.
При липса
на данни за усложнения в процеса на лечение, съдът приема, че продължителността
на възстановителния процес е била 3 месеца. За този период нормалният начин на
живот на ищцата е бил качествено нарушен, като в периода на гипсовата
имобилизация е изпитвала болки с по-висок интензитет.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 52 г. към датата на ПТП, тежестта на
увреждането, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, променения ритъм и начин на живот, но и липсата на
болничен престой и на търпени оперативни интервенции, съдът намира, че 12 000
лева е справедлив размер на обезщетението. За да определи обезщетението на тази
стойност, съдът взе предвид непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
– 19.03.2019 г., когато е настъпилото произшествие, от което са произтекли
вредите са ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие.
Размерът
на обезщетението не следва да бъде източник и на обогатяване за пострадалото
лице, а определянето му се основава единствено на онези вреди, за които е
налице доказателство да се намират в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го.
Като
съобрази обстоятелствата, при които се е случило произшествието и безспорният
факт, установен от заключението на съдебната авто-техническа
експертиза, че С.Т. се е движила по средата на платното за движение. Безспорно
е установено, че по ул. „Борис Димовски“ не е имало
тротоар или банкет, а от двете страни са били паркирани коли. В тази хипотеза
чл. 108, ал. 2, т. 1 от ДвП задължава пешеходците да
се движат противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница. Ищцата и придружителката й са се намирали по средата на пътното
платно. Изненадана от силния звук на мотоциклета, вместо да се отклони вляво,
което е правилната в случая посока на движение, Т. е предприела изтегляне в
дясната част на улицата. Това е направило удара непредотвратим за мотоциклетиста
В.И.. Въпреки че е бил задължен да прояви повишено внимание към уязвимите
участници в движението, с неправомерното си поведение и пропускайки да се увери
в траекторията на движение на приближаващото превозно средство, ищцата е
допринесла за настъпване на инцидента. Това следва да бъде отчетено при
определяне на окончателния размер на обезщетението. Съотношението във вината на
участниците в произшествието е ½, поради което обезщетението следва да
намалено до 6 000 лева. Това се отнася и до обезщетението за имуществени
вреди.
Според
заключението на вещото лице д-р С. всички разходи, които Т. е сторила за лечението
– преглед и закупуване на медикаменти, са били необходими за своевременно и
правилно протичане на лечебния процес.
Сумата
от 173.60 лева се дължи в намален с 50% размер, или 86.80 лева.
Обезщетенията
се дължат ведно със законните лихви от датата, следваща изтичането на
тримесечния срок по чл. 558, ал. 5 вр. чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1
от КЗ – 26.07.2019 г.
От
сторените от ищцата разноски, съразмерно на уважената част от исковете, й се
дължат 87.75 лева.
На С.Т.
е оказана безплатна правна помощ. На адв. Я. Д. се следва адвокатско
възнаграждение на стойност 523.20 лева.
Разноски
претендира и ответникът. По представения по чл. 80 от ГПК списък, на Г.Ф.се
следват 558.79 лева разноски.
Съгласно
чл. 78, ал. 10 от ГПК, на третото лице помагач разноски не се присъждат.
Ищцата е
била освободена от заплащане на държавна такса, поради което ответникът следва
да заплати по сметка на СГС сумата от 243.47 лева държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ Г. ф., с адрес *** да заплати на С.С.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 19.03.2019 г. в
гр. София и 86.80 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение на получените при ПТП на 19.03.2019 г. увреди, ведно
със законните лихви от 26.07.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
исковете за горниците до 30 000 лева и 173.60 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. ф., с адрес *** да заплати на С.С.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 87.75 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв., Г. ф., с адрес *** да заплати на адвокат
Я.Д. *** сумата от 523.20 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.С.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г. фонд, с адрес *** сумата от 558.79
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г. ф., с адрес
*** да заплати по сметка на СГС сумата от 243.47 лева държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на В.Х.И. за присъждане
на разноски за производството.
Решението е постановено при участието на В.Х.И., ЕГН
**********, с адрес *** – трето лице помагач на страната на ответника Г. ф..
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: