Р
Е Ш Е Н И Е
№
1505/15.12.2022 година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 30.11.2022
г. в състав:
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 1552 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, вр. с чл.68, ал.6 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Г.Н.Ч., ЕГН ********** ***,
против Заповед
№ 3286з-2573/19.07.2022 г., издадена от
директора на Главна дирекция Национална полиция, с която на жалбоподателката е
отказано снемането на полицейска регистрация № 6924/01.12.2021 г.,
извършена в РУ Карнобат ОД МВР Бургас.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваната заповед. Намира, че неправилно органът
приел, че не били налице основанията по чл. 68, ал.6 от ЗМВР, тъй като с влязла
в сила присъда Ч. била призната за виновна, но не била наказана. Иска се отмяна
на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
уведомена, не се явява. Представлява се от адв. К. ***, който поддържа жалбата
и излага мотивирано становище за незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска отмяна
на акта и претендира разноски.
Ответникът, директор на Главна дирекция Национална полиция, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Представя административната
преписка и писмена молба, в която излага съображения за недопустимост на
жалбата, поради просрочие. В отделна писмена защита излага съображения за
неоснователност. Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално да
бъде отхвърлена. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Факти:
С молба от 02.06.2022 г. (л.25) Г.Н.Ч. сезирала
директора на ОД МВР Бургас с искане за снемане на полицейска регистрация.
По искането била извършена проверка, от която се установило,
че срещу Ч. било образувано ДП ЗМ № 184/2021 г. по описа на РУ Карнобат при
ОДМВР Бургас, за деяние по чл.183, ал.1 от НК – съзнателно неизпълнение на
задължение за издръжка. На основание воденото досъдебно производство била
извършена процесната полицейска регистрация № 6924/01.12.2021 г. по описа на РУ
Карнобат при ОД МВР Бургас.
На 14.02.2022 г.
прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО Карнобат внесъл в Районен съд –
Карнобат обвинителен акт с № ПД – 4/2022 по описа на Районна прокуратура –
Бургас с обвиняемо лице: Г.Н.Ч..
На 26.04.2022 г. с
присъда № 6/26.04.2022 г. влязла в законна сила на 12.05.2022 г. Районен съд –
Карнобат признал подсъдимата за виновна, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд същата изпълнила задължението си и не
настъпили други вредни последици за пострадалите, поради което на основание
чл.183, ал.3 от НК съдът не я наказал (л.32-33).
Според справка №
600/14.06.2022 г., извършена в НИС Бюро съдимост в РС – Карнобат, лицето Г.Н.Ч.
не било осъждано (л.34).
С докладна записка от
старши експерт ИО до директора на ОД МВР Бургас (л.23-24), с оглед извършената
проверка, било направено предложение за снемане на полицейската регистрация на Ч.,
поради наличие на основание по чл.68, ал.6, т.3 от ЗМВР.
С предложение от
15.06.2022 г. (л.21-22) от директора на ОД МВР Бургас до директора на ГД НП МВР
– София, било предложено да бъде издадена заповед за снемане на полицейската
регистрация на жалбоподателката на основание чл.68, ал.6, т.3 от ЗМВР.
Предложението ведно с преписката било изпратено до компетентния орган (л.23).
В докладна записка (л.18-19)
от старши експерт в сектор ДФСД до ВПД началника на ОИТАПКАО – ГДНП било
изложено, че след извършена проверка в АИС „Национален регистър на българските
лични документи” за Г.Н.Ч., ЕГН: ********** било установено, че лицето е със
сменено фамилно име Х. – актуални данни от 24.03.2022 г. При проверка,
извършена в „Картотека полицейска регистрация“ за същата се установило, че се
обработват данни за полицейска регистрация № 6924/01.12.2021 г., извършена в РУ
Карнобат ОД МВР Бургас за деяние по чл.183, ал.1 от НК, по ДП 2823
ЗМ-184/20.07.2021 г. по описа на РУ Карнобат. Била посочена присъдата (л.26-27),
с която Ч. била призната за виновна, но не била наказана. Направен е извод, че
не е налице нито една от хипотезите на чл.68, ал.6 от ЗМВР и е направено
предложение да бъде издадена заповед за отказ за снемане на полицейската
регистрация на жалбоподателката.
С процесната заповед,
като възприел фактите и изводите, установени при извършените в ГД НП и ОД МВР
Бургас проверки, директорът на ГД НП отказал снемането на полицейската регистрация
на жалбоподателката Ч., тъй като не били налице предпоставките по чл.68, ал.3
от ЗМВР.
Правни
изводи:
Заповедта била
връчена лично на жалбоподателката на 18.08.2022 г. (л.38). На 22.08.2022 г. по
поща била изпратена жалба, чрез ГД НП – София до Административен съд – Бургас
(л.6-8) с посочен адрес на административния орган – бул. Сливница, № 235, 1202
София. На 26.08.2022 г. пратката била върната с отбелязване – преместен. Неоснователно
е възражението, според което, тъй като жалбата била изпратена до
административния орган, на адрес, на който той никога не се помещавал и
доколкото актуалният адрес бил общодостъпен на интернет страницата му, същата
се явявала просрочена при изпращането до съда. Действително на официалната интернет
страница на ГД НП е посочен адрес: София 1715, бул. Александър Малинов №1. Едновременно с това, при въвеждане на адрес бул. Сливница, № 235, 1202 София в интернет
търсачка се получава резултат, от който е видно, че именно на този адрес се
помещава административният орган (https://bg.polomap.com/%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/54035). С оглед изложеното и доколкото жалбата е адресирана именно
до издателя на заповедта и на адрес, за който са достъпни публични данни, че е седалището
му съдът приема, че същата е подадена в срок и от лице с правен интерес – адресат.
Съгласно чл.68, ал.6, вр. чл.29, ал.1 от ЗМВР,
полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на
вътрешните работи, като администратор на лични данни или оправомощени от него
длъжностни лица. По делото е представена заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи (л.39), с която на основание чл.68, ал.6,
вр. чл.29, ал.1 и чл.33, т.9 от ЗМВР са оправомощени директорът и зам. директорите
на ГД НП да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска
регистрация. Процесната заповед е издадена от компетентен орган – директор на
ГД НП в рамките на предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена в установената писмена форма
по чл.68, ал.6 от ЗМВР и съдържа фактически и правни основания.
В хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Изпълнено е изискването
на чл.19, ал.4, т.2 от
Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация,
като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската
регистрация, с изразени мотиви за нейното снемане и е приложена преписка за извършена
проверка.
Относно основанието за извършване
на полицейската регистрация не се спори. Същата била извършена, тъй като Ч.
била привлечена като обвиняема за
извършено умишлено престъпление от общ характер. Спорът е относно наличието на
предпоставки за снемането на регистрацията. С предложението на ОД МВР Бургас
било посочено наличие на основание по чл.68, ал.6, т.3 от ЗМВР (л.22), но
компетентният орган не възприел това предложение и намерил, че не са налице
предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР. В защитната теза на жалбоподателката се
сочи, че именно фактът, че с присъдата била призната за виновна, но не била
наказана е основание за снемане на регистрацията.
Основанията за снемане на полицейска регистрация са
изрично уредени в чл.68, ал.6 от ЗМВР:
Според т.1, полицейската регистрация се снема ако е
извършена в нарушение на закона, т.е. ако е регистрирано лице, което не е
привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер или
престъплението не е умишлено или е от частен характер.
В конкретния случай тази хипотеза не е налице.
Според т.2, полицейската регистрация се снема при
прекратяване на наказателното производство с изключение на случаите по чл.24,
ал.3 НПК: - ако деянието не е извършено или не съставлява престъпление (чл.24,
ал.1, т.1 НПК); - амнистия (чл.24, ал.1, т.2 НПК); - давност (чл.24, ал.1, т.3 НПК); - смърт на дееца (чл.24, ал.1, т.4 НПК); - невменяемост (чл.24, ал.1, т.5 НПК); - non bis in idem (чл.24, ал.1, т.6 НПК); - липса на тъжба в предвидената
в особената част на НК случаи на дела от общ характер (чл.24, ал.1, т.7 НПК); -
освобождаване от наказателна отговорност с прилагането на възпитателни мерки
(чл.24, ал.1, т.8 НПК); - искане за прекратяване от пострадалия или ощетеното
юридическо лице в предвидените в особената част на НК случаи (чл.24, ал.1, т.9 НПК); - трансфер на наказателното производство в чужда държава (чл.24, ал.1,
т.10 НПК); - специалните прекратителни основания от особената част на НПК.
В случая не са налице посочените предпоставки.
Според т.3, полицейската регистрация се снема при
влязла в сила оправдателна присъда. В конкретния случай с влязла в сила присъда
№ 6/26.04.2022 г. по НОХД № 29/2022 г. на РС – Карнобат, Ч. била призната за
виновна за това, че за периода декември 2019 г. до ноември 2021 г.
включително, в гр. Карнобат, след като била осъдена с Решение № 261/13.11.2019
г. по гр. дело № 914/2019 г. по описа на Районен съд – Карнобат, влязло в
законна сила на 13.11.2019 г., да издържа свои низходящи: Х.Н.Х., ЕГН **********
и Н.Н.Х., ЕГН **********, двамата от гр. Карнобат, да им заплаща месечна
издръжка в размер на 140 лв. за всеки, чрез техния баща и законен представител Н.Х.Х.,
ЕГН ********** от гр. Карнобат, съзнателно не изпълнила задължението си за
издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 24 месечни
вноски за всяко от децата, като общият размер на дължимата издръжка възлиза на
6 720 лв. като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
подсъдимата изпълнила задължението си и не настъпили други вредни последици за
пострадалите, поради което и на основание чл.183, ал.3 от НК съдът не я наказал.
Наказателният съд приел, че Ч. е виновна, но не била
наказана, поради наличие на законови предпоставки за това. Следва да се
подчертае, че същата не била оправдана, тъй като не била призната за невинна по
чл.304 от НПК за това, че деянието, в което била обвинена, не е извършено от
нея, не е извършено виновно или не е престъпление. Следователно тази присъда не
е оправдателна и не изпълва изискването на чл.68, ал.1, т.3 от ЗМВР. Действително,
на основание чл.183, ал.3 от НК Ч. не била наказана, тъй като преди приключване
на съдебното следствие в първа съдебна инстанция изпълнила задължението си.
Това изрично предвидено от закона обстоятелство, изключва единствено
наказуемостта на деянието, но не и неговата съставомерност като престъпление по
чл.183, ал.1 от НК. Така и според Тълкувателно решение № 19 от 27.03.1974 г. по
н.д. № 12/1974 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд
това деяние съставлява престъпление, но поради предвидената в чл.183, ал.3 от НК
привилегия е обявено за ненаказуемо. Т.е. налице е освобождаване от налагане на
наказание, а не оправдаване. Присъдата не е осъдителна, но не е и оправдателна,
тъй като с нея Ч. не била оправдана по повдигнатото обвинение, че не изпълнила
задължението, за което била осъдена с Решение № 261/13.11.2019 г. по гр.
дело № 914/2019 г. по описа на Районен съд – Карнобат, влязло в законна сила на
13.11.2019 г., да издържа свои низходящи.
В горния смисъл е и
Решение № 491 от 16.01.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 11524/2016 г., в което се изяснява, че вината е субективното отношение на дееца към
извършеното от него престъпление а освобождаването от наказание е обстоятелство
водещо до неналагане на наказание независимо от извършеното престъпление или
замяната му с административно наказание, в зависимост от конкретната преценка
на законодателя. Пълното освобождаване от отговорност или замяната на
наказанието с друг вид наказание, не изключва вината на извършителя а от там и
съставомерността на извършеното от него престъпление. Налице е различие и между
ненаказуемост и неосъжданост, изразяваща се в диференциация между института на
освобождаване последиците от наказанието и освобождаване от наказателна
отговорност, разграничение релевантно предвид разпоредбата на чл.68, ал.6, т.3 от ЗМВР. Същата изисква наказателното
производство, за целите на които е снета регистрацията, да е приключило с оправдателна
присъда, т.е. да не се поставя под никакво съмнение невиновността на
оправданото лице. Според цитираното решение, ако лицето се считаше за осъждано,
логично не би съществувало изречение второ на
чл.183, ал.3 от НК, което предвижда,
че разпоредбата на ал.3 на чл.183 от НК, не се прилага при повторност. Това допълнително
обосновава разбирането, че в хипотезата на ал.3 на цитирания текст законодателят
има предвид наличие на извършено деяние, представляващо престъпление от общ
характер за разлика от оправдателната присъда, където лицето се счита за
невиновно.
Според т.4 полицейската регистрация се снема, когато
лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание. С присъдата Ч. не била освободена по чл.78а от НК от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание, поради което не е налице
и това изискване на закона.
Не е налице и хипотезата на чл.68, ал.6, т.5 от ЗМВР, тъй
като искането за снемане изхожда лично от регистрираното лице, което не е
починало.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че не е
налице нито една от предвидените законови предпоставки за снемане на полицейска
регистрация № 6924/01.12.2021 г. извършена от РУ Карнобат ОД МВР Бургас, поради
което Заповед № 3286з-2573/19.07.2022 г., издадена от директора на Главна
дирекция Национална полиция не противоречи на материалния закон. Същата
съответства и на целта на закона, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и предвид навременното искане
от ответника (л.50) жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. за настоящата инстанция на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Ч., ЕГН ********** ***, против Заповед
№ 3286з-2573/19.07.2022 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция.
ОСЪЖДА Г.Н.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на Главна
дирекция Национална полиция юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: