РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900697 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 558,
ал. 5 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В. Д. Б., ЕГН: **********, действаща чрез законния си представител и
родител П. Х. Б., ЕГН: **********, представлявана от адв. В. В. О. от
Софийска адвокатска колегия, с адрес за кореспонденция: ***, двете с адрес:
с***, претендира да се осъди ответника Гаранционен фонд - София да й
заплати сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея морални болки и страдания от загубата на ** си М. Д. Б.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и да заплати направените по делото
разноски.
По същество излага твърдения, че на 20.06.2021 г., около 05.00 часа, по
път Ш-5802, с посока на движение от село Тополово, обл. Пловдив към село
Леново, обл. Пловдив, И.И.Х. с ЕГН: **********, управлявал лек автомобил
марка “Субару“, модел “Аутбек“, с рег. № ***, в който като пътник пътувала
М. Д. Б., ЕГН ********** - ** на ищцата. Твърди също, че поради
несъобразена скорост, водачът И.И.Х. причинил пътнотранспортно
произшествие, като управлявания от него автомобил излязъл от платното за
1
движение, ударил се в намиращия от дясно метален стълб, след което
последвал удар в каменен зид. Вследствие получената тежка съчетана
черепно - мозъчна травма, гръдна и коремна травма, М. Д. Б. починала.
Твърди още, че за управлявания от И.И.Х. лек автомобил марка “Субару“,
модел “Аутбек“, с рег. № ***, няма сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие - 20.06.2021 г., което ангажира
отговорността на ответника.
Излага твърдения, че връзката между ищцата и починалата била
изключително силна, основана на взаимна обич, уважение и привързаност.
Ищцата загубила скъп за нея човек, на когото имала пълно доверие, и от
когото очаквала подкрепа във всяка една житейска ситуация. Двете били
израсли заедно, имали са силна емоционална връзка, продължила до
настъпването на смъртта на М. Б., в нейно лице ищцата винаги намирала
помощ и морална опора. След смъртта на М. Б. ищцата се затворила в себе си
и тежко преживява мъката си. Тя била съсипана, тъгата, болката и мъката
взели превес в живота й. Ищцата изпаднала в състояние на емоционален
психически шок след смъртта на ** си и преживяла изключителни болки и
страдания, които претендира да бъдат обезщетени в посочения размер.
Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира присъждане на
всички направени по делото разноски.
Ответникът Гаранционен Фонд - София, ул. Граф Игнатиев 2, съдебен
адрес: *** - адв. М., оспорва исковете. Счита иска за неоснователен, тъй като
ищцата не е сред кръга от лица, които имат право на обезщетение в процесния
случай. Излага доводи за прекомерност на исковата претенция спрямо
утвърдената съдебна практика. Оспорва механизма на настъпване на
произшествието, вината на водача, причинно-следствената връзка между
поведението на водача и настъпилия вредоносен резултат. Твърди наличие на
съпричиняване на резултата с поведението на починалата, за която твърди, че
не е ползвала предпазен колан, пътувала е съзнателно в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол и упойващи вещества. Ангажира
писмени гласни доказателства. Претендира присъждане на разноските,
направени по делото.
По делото е конституиран в качеството на трето лице - помагач на
2
страната на ответника, на основание чл.219 ГПК, С. И. Х., ЕГН **********, с
адрес ***. Третото лице – помагач оспорва предявените искове по основание
и размер. Релевира възражение за съпричиняване от страна на починалата М.
Б., изразяващо се в това, че е допуснала И.Х. да управлява МПС, след като е
знаела, че е употребил алкохол; че не е била с поставен предпазен колан; че е
употребила алкохол/ наркотични вещества заедно с водача преди процесното
ПТП; че е подстрекавала водача И.Х. да управлява автомобила с висока
скорост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните намира за установено следното:
По делото са приети като писмени доказателства удостоверение за
наследници с изх. № 08-02-263/30.06.2021; удостоверение за раждане на В.Д.
Б. и на М. Д. Б., както и удостоверение за родствени връзки на М. Д. Б. с изх.
№ 08-02-270/01.07.2021 г., неспорени от страните, от които се установява, че
ищцата е ** на починалата М. Д. Б..
От събраните по делото писмени доказателства - констативен протокол
за ПТП с пострадали лица и протокол за оглед на местопроизшествие ведно
фотоалбум, се установява, че на 20.06.2021г. на път на път III- 5802, км.6 +
900, землището на с. Леново, в посока с. Тополово, област Пловдив, е
настъпило ПТП с участници л.а. „Субару аутбек“, с рег. № ***, управлявано
от водача И.И.Х.. Установява се, че като пътник в автомобила е пътувала М.
Д. Б., която е починала при инцидента.
За установяване механизма на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие и за установяване на причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на М. Б. по
делото е допусната и изслушана комплексна съдебно- медицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. В. С. и от в.л. д-р Б..
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по
КСМАТЕ, същото не е оспорено от страните, то е мотивирано и обосновано и
не противоречи на събраните по делото доказателства. Съгласно
заключението се установява следния най-вероятен механизъм на настъпване
на процесното ПТП: на 20.06.2021г., около 5,00 ч. И.И.Х. е управлявал л.а.
„Субару Аутбек“ с рег. № *** по платното за движение на път III- 5802 в
посока от запад на изток с около 164 км/ч. В зоната на ляв завой при км 6+900
3
на същия път автомобилът е напуснал платното за движение отдясно. При
движение извън платното за движение автомобилът се е ударил в метален
стълб и се е разделил (разцепил) на две части (предна и задна). След удара
отломките от автомобила са продължили движението си и удряйки се в
каменен зид са се е установили на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. От
техническа гледна точка причина за настъпилото произшествие е, че водачът
на л.а. „Субару Аутбек“ - И.И.Х., е управлявал автомобила по начин и в
момент, когато не е било безопасно, а именно не е съобразил скоростта и
траекторията на автомобила с конкретната пътно климатична обстановка.
Към момента на настъпване на произшествието М. Б. е пътувала на
предна дясна седалка. Съгласно заключението вследствие на процесното ПТП
М. Б. е получила тежка съчетана черепно- мозъчна (открита) травма, гръдна,
коремна опорно- двигателна травма, довела до множество травматични
увреждания, които са несъвместими с живота; налице е пряка- причинно
следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на М. Б.. Съгласно
заключението, М. Б. е била с поставен предпазен колан, но в процесния
случай при високата скорост, с която лекият автомобил се е блъснал в
метален стълб и впоследствие в каменен зид, след което се е разчленил на
две, поставеният предпазен колан не може да предотврати настъпилите на М.
Б. травми, несъвместими с живота. Съгласно заключението, водачът И.И.Х. е
управлявал лекия автомобил по време на процесното ПТП, с концентрация на
алкохол в кръвта - 1,94 %о (д/1) и в урината - 2,4 %о (д /1), т.е. той е бил в
долната граница на средна степен на алкохолно опиване, в стадий на
елиминация, което се характеризира със значителни нарушения в мисловната
дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога
сънливост, сърдечносъдови разстройства, признаци на значително подтискане
на ЦНС. М. Д. Б. по време на процесното ПТП, е била с концентрация на
алкохол в кръв-та -1,45 %о (д/1) и в урината - 1,6 %о (д /1), т.е. тя е била в
горната граница на лека степен на алкохолно опиване, в стадий на
елиминация, което се характеризира с емоционална неустойчивост, лесна
уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността,
забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения,
вегетативни смущения и други.
4
Предвид така събраните доказателства, съдът намира, че по делото по
несъмнен начин се установява факта на настъпване на ПТП,
противоправността на деянието, извършено от И.Х. и вината на последния за
настъпване на произшествието. По несъмнен начин, от експертизата се
установява и причинно-следствената връзка между така настъпилото ПТП и
смъртта на М. Б., която е получила вследствие на удара комплексна травма,
несъвместима с живота.
В открито съдебно заседание, проведено на 30.05.2022 г. е изслушана
свидетелката Л. Д. Д., без родство с ищцата, която заявява, че е приятелка и
колежка с майка й, с която работили близо **.
Свидетелката излага данни, че вследствие на случилото се ищцата била
«много разстроена». Заявява, че тя и ** й живели в едно домакинство. «Не
говореше. Само плачеше», «чака кака и заедно да ядат. Много се уважаха
децата. М. постоянно гледаше В. Никога не съм виждала да се карат. Много
се уважаха децата. Даже за ръце все водеха. Нямаше каране между тях.
Много тежко се отрази на детето смъртта на кака му. Детето остана в
депресия. Затвори се. Даже шефа каза на П. да я води на работа. И П. доста
време не идваше на работа, заради В. В. не говори, не общува с децата.»
Според свидетелката «В момента е зле детето. Не общува така с другите деца.
Затворена е в себе си».
Свидетелката заявява, че когато майка им била на работа М. оставала с В.
вкъщи. Баща им работел в ** «по пътното» и двете деца били сами. М. се
грижела за ** си. «Детето не излиза никъде, само вътре, затваря се».
Останалите свидетели са изслушани и са дали показания за
обстоятелства относно състоянието на местопроизшествието непосредствено
след настъпването му, както и за факти относно вечерта, непосредствено
преди настъпването му, поради което съдът приема, че те имат отношение
относно механизма на настъпване на процесното ПТП, както и евентуално –
относно възраженията за съпричиняване, направени от ответника. Ето защо,
останалите свидетелски показания не са относими относно неимуществените
вреди, претърпени от ищцата.
По делото е изслушана съдебно психиатрична и психологична
експертиза на ищцата, изготвена от доктор М. Г. Г. - ** и Д. Н. В. - **, към
***, заключението по която не бе оспорено от страните, не противоречи на
5
събраните по делото доказателства и като компетентно изготвено, съдът го
кредитира изцяло. Съгласно същото В. Д. Б. не фигурира в информационната
система на посоченото здравно заведение /ЦПЗ – Пловдив/, не е търсила и
получавала психиатрична или психологична помощ по повод когнитивни
смущения, поведенчески девиации или особени емоционални състояния,
налагащи медикаментозен и терапевтичен контрол и лечение, както и
проследяване на състоянието й във времето. Няма данни да е посещавала
посочените специалисти извън рамките на здравното заведение.
Според експертите, случилото се е значимо и трудно преодолимо
събитие в живота й, което, по своето естество, предизвиква шоково
емоционално състояние. Описаните от ищцата при извършения й преглед
преживявания са с «нормална психологична изразеност, при загубата на
близък човек». От друга страна, при ищцата не е констатирана последваща
реакция на усложнена скръб, няма данни за тежък депресивен епизод,
психотични преживявания или други специфични психични състояния, които
да налагат спешната намеса на специалист-психиатър, не е търсена и
доброволна помощ от психиатър или психолог с тенденция за кризисни
интервенции и психотерапия за овладяване и възстановяване на
емоционалното състояние. До момента на експертизата не се е развило
постравматично стресово разстройство. Нарушената адаптация при В. Б., в
този период, се изразява в емоционални симптоми на тревожност, понижена
самооценка, психична и физическа умора, ограничени контакти и др.
Първоначално ежедневието й е било нарушено с необичайно физическо и
психическо натоварване. Това е затруднило ежедневието й, но не е довело до
нарушаване на функционирането. Справяла се е с подкрепата на семейството.
Няма данни за откъсване от обичайната среда и липса на обичайните й
умения.
Понастоящем актуалното психоемоционално състояние на ищцата е в
рамките на възрастова норма, няма качествени отклонения в психичните
сфери.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че се
налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 519, ал. 1, т. 1 от
КЗ, Гаранционен фонд извършва плащания в полза на увредените лице за
6
вреди, причинени от МПС, на което виновният водач няма сключена валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
като увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда,
ако Гаранционен фонд не е платил в срока по чл. 496 от КЗ. В процесният
случай, е безспорно между страните, както че виновният водач няма
сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, така и че увреденото лице е предявило претенцията си за
плащане, но Гаранционен фонд не е платил в срока по чл. 496 от КЗ.
С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата,
активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №
2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата,
изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС. Според т. 1 от решението, "материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди". В
съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри. В
традиционните за българското общество семейни отношения
братята/сестрите, както и баби/дядовци и внуци, са част от най-близкия
7
семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек –
брат/или **; баба/дядо; внук, преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и
№ 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и
доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно
идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите
колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение -
да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-
близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и
1969 г.), в частност на братя/сестри и бабите/дядовците и внуците, за
получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради
конкретни житейски ситуации и обстоятелства, те са създали с починалия
особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание
от традиционно съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци или
братя и сестри, и интензитетът и продължителността на търпените от тях
болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези,
които е нормално да се понасят в случай на смърт на **/брат, баба/дядо и
8
внук. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена
родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат
изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава
връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на
брат/** от друг брат/**; на внук от баба/дядо по причина на заболяване,
смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в
чужбина (решение № 92/17.11.2020, т. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.),
трайно полагане на грижи за единия от другия, вместо от неговите родители и
т.н. Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на
обезщетение в полза на брат/**; бабата/дядото и внука, е обусловено от
провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в
тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС -
наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия,
обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за
определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и №
5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната
сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност
надхвърлят нормално присъщите за отношенията между брат/** и
баби/дядовци и внуци, морални болки и страдания.
Посоченото тълкувателно решение и възприетите в него разрешения са
задължителни за всички съдебни инстанции, произнасящи се по съществото
на спора.
Съдът намира, че ищцата не доказа изведените в тълкувателното
решение критерии за изключителност като предпоставка за признаване на
право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод
причинената при произшествието смърт на нейната **. Въпреки, че са
изградени върху непосредствени възприятия за фактите, до които се отнасят,
и че не са опровергани от насрещни доказателства на ответника,
свидетелските показания не установяват отношения между починалата и
нейната **, различаващи се по съдържание от традиционните за българското
общество близки отношения между две сестри. Описаните факти от
ежедневието и отношенията между тях, съдът намира, че са израз на
типичното за българските традиции отношение между такива близки
родственици. Не са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали
причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между двете
9
сестри, която да поражда основание за включване на ищцата в кръга на
лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М. Б.. Не се доказа емоционалната връзка между ищцата и ** й да
е надхвърляла по съдържание обичайната привързаност, традиционна за
българския семеен модел, за да може да се приеме, че ищцата по изключение
има право да претендира обезщетение за вреди от смъртта на своята по-
голяма **.
От показанията на посочената по-горе свидетелка безспорно се
установява, че починалата М. се е грижила за ** си, гледала я е физически,
когато са били сами двете, помагала й е в ежедневието, между тях са се
изградили много близки и силни отношения на обич, уважение, подкрепа и
всеотдайност. Тези характеристики изцяло съответстват и изпълват по
съдържание традиционните за българското общество близки отношения
между две сестри, като според съда, не обосновават извод за изключителност
като предпоставка за признаване на право на обезщетение. Посоченото се
потвърждава напълно от изводите на изслушаната комплексна
съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, която аргументирано,
като посочва наличие на силна скръб и първоначален шок за ищцата от
загубата на много близък до нея човек, сочи че реакцията и психологичното
състояние на ищцата са в рамките на нормалното за такова изживяване, не се
наблюдава изключителност на претърпените страдания като
продължителност и интензитет, които да са наложили лечение или
специализирана помощ.
Ето защо, съдът намира предявените искове за присъждане в полза на
ищцата и в тежест на ответника на претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и на лихвите върху него за неоснователни.
С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят
претендираните от него разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК общо в
размер на 955 лв.
Предвид изложеното, на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В. Д. Б., ЕГН: **********,
действаща чрез законния си представител и родител П. Х. Б., ЕГН:
**********, двете с адрес: с***, представлявана от адв. Р. М. М. от САК,
съдебен адрес: ***, да се осъди Гаранционен фонд – София, улица Граф
Игнатиев № 2, ет.4, да й заплати сумата 100 000 /сто хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея морални болки и
страдания от смъртта на ** й М. Д. Б. ЕГН **********, настъпила вследствие
на пътно транспортно произшествие на 20.06.2021 г., около 05.00 часа, по път
Ш-5802, с посока на движение от село Тополово, обл. Пловдив към село
Леново, обл. Пловдив, причинено от И.И.Х. с ЕГН: **********, управлявал
лек автомобил марка “Субару“, модел “Аутбек“, с рег. № ***, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба на 24.09.2021 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН: **********, действаща чрез законния си
представител и родител П. Х. Б., ЕГН: **********, двете с адрес: с***,
представлявана от адв. Р. М. М. от САК, съдебен адрес: ***, да заплати на
Гаранционен фонд – София, улица Граф Игнатиев № 2, ет.4, направените по
делото разноски в размер на 955 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника С. И. Х., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес: *** – адв. Е.
Д..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11