РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Пазарджик, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20215200100497 по описа за 2021 година
В исковата си молба на „ДИЛА" ЕООД, със седалище и адрес на управление
обл.Стара Загора, гр. Гълъбово, ул. „Доктор Петър Берон“ № 6, вписано в ТР с ЕИК:
*********,представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л.Г. Д.,
против ИР. Б. КЬ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.П., ул. „П. н.“ №, ет. , ап. и М.
АНТ. Х.,ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. “Е. Й.“ №, ет. , ап.,се твърди ,че
15.03.2017 г. между „ДИЛА" ЕООД и И.Б. Х. К. са сключени шест Споразумения с
нотариална заверка на подписите, съгласно които се установява,че ответницата К. дължи на
кредитора „ДИЛА" ЕООД сумата в размер на общо 67020.20 лв. , както следва:
-По Споразумение №001/15.03.2017 г. - сумата в размер на 9012 лв., представляващи
неизплатено задължение по фактура №**********/15.01.2011г.;
-По Споразумение №002/15.03.2017г.-сумата в размер на 14429,20лв.,представляваща
неизплатено задължение по фактура №**********/20.01.2011 г.;
-По Споразумение №003/15.03.2017г. - сумата в размер на 6120 лв., представляващи
неизплатено задължение по фактура №**********/25.01.2011 г.;
-По Споразумение №003/15.03.2017г.- сумата в размер на 14959,60 лв.,представляващи
неизплатено задължение по фактура №**********/05.02.2011 г.,
-По Споразумение №005/15.03.2017г.-сумата в размер на 5700 лв., представляващи
неизплатено задължение по фактура №**********/13.02.2011г.;
-По Споразумение №006/15.03.2017г. - сумата в размер на 16799,40лв.,представляваща
1
неизплатено задължение по фактура №**********/28.02.2011 г.
Според договореното от страните задълженията и по шестте сключени споразумения
сумата общо в размер на общо 67020.20 лв.е дължима на падеж 30.12.2017 г.Към тази дата, а
и към настоящия момент длъжника не е заплатил нищо по сключените споразумения.От
началото на месец декември 2018г. ответницата спряла да отговаря на обажданията на
ищеца,целящи уреждане на задълженията й.
На 18.02.2019г.„ДИЛА" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК за задълженията по Споразумение №003/15.03.2017 г. /за
сумата от 14959,60 лв./ и по Споразумение №006/15.03.2017 г. /за сумата от 16799,40 лв./.
Било образувано ч. гр. д. №4518/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК от 22.03.2019 г., както и изпълнителен лист за сумата от 31759 лв.- главница,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2019 г. до окончателно изплащане
на вземането;2436,00лв.-разноски в заповедното производство.
Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело №154/2019 г. по описа на ЧСИ М.О. с peг.№758 в регистъра на КЧСИ с
район на действие Окръжен съд гр.Пловдив.Към настоящия момент дългът по делото не е
погасен от длъжника.
На 08.04.2019 г.„ДИЛА" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК за задълженията по Споразумение №001/15.03.2017 г. /за
сумата от 9012 лв./, Споразумение №002/15.03.2017 г. /за сумата от 14429.20
лв./,Споразумение №003/15.03.2017 г. /за сумата от 6120 лв./ и Споразумение
№005/15.03.2017 г./за сумата от 5700 лв./. Било образувано ч. гр. д. №5436/2019 г. по описа
на Районен съд гр.Пловдив, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №3454/23.04.2019 г., както и
изпълнителен лист за сумата от 35261.20 лв. - главница,ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането; 2506 лв. - разноски
в заповедното производство.
След възникване на вземанията на „ДИЛА“ ЕООД и след настъпване на техния
падеж /30.12.2017 г./, на 29.11.2018 г., длъжникът И.К. се е разпоредила безвъзмездно с
притежавани от нея недвижими имоти като сключила договор за дарение на недвижими
имоти, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Служба по
вписванията - гр. Пазарджик, с вх. per. №10174, акт №170, акт том 34/29.11.2018г., с който
договор И.К. е дарила в полза на М. А. Х. /майка на длъжника/ следните недвижими имоти:
- 1/4 идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... пл. №1391, вид
собств. Частна,предназначение - за склад, парцел - II, площ по документ 9.4 кв. м, СКЛАД -
3, обл.Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, ул. „Е. Й.“ № , ет. , ап., бр.
нива 1;
- 1/4 идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор , пл. №1391, вид
2
собств. Частна,предназначение - за търговска дейност, парцел - II, площ по документ 26.1 кв.
м, за търговска дейност/гараж, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400,
ул.„Е. Й.“ № , ет. , бр. нива 1;
- 1/4 идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор пл.№1391,вид
собств.Частна,предназначение жилище/апартамент, парцел - II, площ по документ 107.55 кв.
м, апартамент,обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, ул. „Е. Й.“ № ,ет.
, ап. , бр. нива 1;
- 1/4 идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 5155.501.1391.1.25 пл.
№1391,вид собств. Частна,предназначение жилище/апартамент, парцел - II, площ по
документ 97.95 кв. м.,апартамент,обл. Пазарджик,общ. Пазарджик, гр. Пазарджик,п.
к.4400,ул.„Екзарх Йосиф“ №40,ет.3,aп. 25, бр. нива 1;
- 1/4 идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор пл. №1391, вид
собств. Частна, предназначение - за склад, парцел - II,площ по документ 12.41 кв. м, СКЛАД
- 9, обл.Пазарджик,общ.Пазарджик,гр. Пазарджик,п. к. 4400, ул. „Е. Й.“ №, ет., обект 4, бр.
нива 1 и
- 1/4 идеални части от 26,82/269,73ид.ч. от поземлен имот пл.№1391,парцел –ІІ,площ от 267
кв.м.,в гр.Пазарджик,на ул.“Е. Й.“ №.
Ищецът твърди,че се явява кредитор на И.Б. Х. - Т. /към настоящия момент - ИР. Б.
КЬ./ за сумата от 67020.20 лв. по шестте броя споразумения от 15.03.2017г. с нотариална
заверка на подписите, въз основа на които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.03.2019 г. по ч. гр. д.
№4518/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив и изпълнителен лист, както и Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№3454/23.04.2019 г. по ч. гр. д. №5436/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив и
изпълнителен лист. Безспорно е, че падежът на вземанията е бил 30.12.2017 г. и с дарението
от 29.11.2018 г. И.К. е знаела, че уврежда своя кредитор като го лишава от възможността да
насочи принудителното изпълнение върху дарените имоти.Твърди се,че с разпоредителния
акт длъжникът умишлено е увеличил платежната си неспособност и е намалил имуществото
си, което по силата на чл. 133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите. По този
начин пряко и непосредствено И. К. е увредила кредитора „ДИЛА“ ЕООД, създавайки
затруднения за удовлетворяване на вземанията му. Предвид обстоятелството, че сделката е
безвъзмездна и по аргумент за противното основание от чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД, не се
изисква лицето, с което длъжникът е договарял, М.Х.,също да е знаела за увреждането.Освен
това,в настоящия случай по отношение на приобретателя по договора за дарение намира
приложение презумпцията за знание по смисъла на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като М.Х. е
майка на длъжника И.К., а посочената разпоредба предвижда, че знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Ищецът счита,че извършеното на 29.11.2018г.дарение в полза на М.Х. е относително
3
недействително в отношенията между страните по делото, тъй като целта на дарението е
увреждане интересите на кредитора „ДИЛА“ ЕООД. Дарението като безвъзмездно
разпореждане обективно предполага намаляване на актива на длъжника, който актив би
послужил за удовлетворяване на кредитора - взискател при принудителното изпълнение.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД да обяви за недействителен по отношение на „ДИЛА " ЕООД договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в
Служба по вписванията - гр. Пазарджик, с вх. рег. №10174, акт №170, акт том
34/29.11,2018г., сключен между ИР. Б. КЬ. като дарител и нейната майка М.А. Х. като дарен,
относно следните недвижими имоти, а именно:
- ¼ идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор пл. №1391, вид собств.
Частна, предназначение - за склад, парцел - II,площ по документ 9.4 кв. м, СКЛАД - 3, обл.
Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Е. Й.“ № , ет. , ап. , бр. нива 1;
- ¼ идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ., пл. №1391, вид
собств. Частна, предназначение - за търговска дейност,парцел - II, площ по документ 26.1 кв.
м, за търговска дейност/гараж, обл. Пазарджик, общ.Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400,
ул. „Е. Й.“ № , ет. , бр. нива 1;
- ¼ идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор пл. №1391, вид собств.
Частна, предназначение жилище/апартамент, парцел - II, площ по документ 107.55 кв. м,
апартамент, обл.Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, ул. „Е. Й.“ № , ет. ,
ап., бр. нива 1;
- ¼ идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор , пл. №1391, вид
собств. Частна, предназначение жилище/апартамент, парцел - II, площ по документ 97.95 кв.
м, апартамент, обл Пазарджик,общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, ул. „Е. Й.“ № 40,
ет. 3, an 25, бр. нива 1;
- ¼ идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор , пл. №1391, вид
собств. Частна, предназначение - за склад, парцел - II,площ по документ 12.41 кв. м, СКЛАД
- 9, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик,п. к. 4400, ул. „Е. Й.“ № , ет. , обект ,
бр. нива 1 и
- 1/4 идеални части от 26,82/269,73ид.ч. от поземлен имот пл.№1391,парцел –ІІ,площ от 267
кв.м.,в гр.Пазарджик,на ул.“Е. Й.“ №.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Представя писмени доказателства.
В отговора на исковата молба ответницата И.К. оспорва предявения иск като
твърди,че тя самата не е знаела за извършеното дарение,тъй като надарената М. Х. е
действала и като неин пълномощник.Същата не е съзнавала,че уврежда кредитора си
предвид заболяването,от което страда „параноидна шизофрения“.
Твърди се,че споразуменията,с които се признават съществуващи задължения по
фактури са нищожни,евентуално унищожаеми,тъй като поради заболяването си тя е
4
подписала същите при липса на осъзната воля за поемане на дълг,не е разбирала
съдържанието им и последиците от подписването им,още по-малко е целяла да увреди
кредитора ,като намали имуществото си.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответницата М.Х. оспорва предявения иск като
твърди,че на първо място ,че атакувания договор за дарение не представлява увреждаща
кредитора сделка,тъй като дарителката разполага с друго недвижимо имущество,от което
същия е могъл да се удовлетвори.
Поддържа,че дарителката не е знаела за увреждащата сделка,тъй като тя е участвала в
нотариалното производство чрез пълномощник.
Ответницата Х. твърди,че не знаела за задълженията на дъщеря си.
Твърди,че състоянието на първата ответница към 2017г.се е влошило
значително.Въпреки полаганите за нея медицински грижи в някои моменти същата не е
могла да възприема обективно и точно заобикалящата я среда и да осъзнава характера на и
последиците от своите действия.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.
Като се запозна със събраните по делото доказателства и анализира същите
поотделно и в съвкупност,за да се произнесе ,съдът прие от фактическа страна следното:
Не се спори по делото,че двете ответници М.Х. и И.К. са съответно майка и
дъщеря.От представения като доказателство по делото от ищеца нотариален акт , вписан в
Служба по вписванията - гр. Пазарджик, с вх. рег. №10174, акт №170, акт том
34/29.11,2018г., се установява,че на 29.11.2018г.е извършила дарение в полза на майка
си,като предмет на договора за дарение са притежаваните от нея идеални части от
процесните шест недвижими имота,описани в исковата молба.В нотариалното производство
дарителката е била представлявана от пълномощник в лицето на надарената.
Пълномощното е представено като доказателство по делото от ответната страна.С
него ответницата К. е упълномощила майка си ответницата Х. от нейно име и за нейна
сметка да се разпорежда както намери за добре с имуществото-движимо и
недвижимо,придобито от нея по наследство от баща й Б. Х.,починал на
14.07.2017г.,включително и да договаря сама със себе си.Пълномощното е с нотариална
заверка на подпис и съдържание от 14.08.2018г.
Ищецът представя като доказателство по делото шест броя фактури издадени от
ищцовото дружество на ЕТ „Феличия-Ирена Х.“ през периода от 15.01.2011г.до
28.02.2011г.за доставка на въглища.Представени като доказателство по делото от ищеца са
шест броя споразумения,сключени на 15.03.2017г.между ищцовото дружество и ответницата
И.К. с нотариална заверка на подписите .Предмет на всяко едно от споразуменията е
неизплатеното парично задължение по всяка една от шестте фактури за доставка на
въглища.Съгласно изявленията на ответницата, отразени в споразуменията,същата е
5
признала ,че дължи неизплатените суми по фактурите в срок до 30.12.2017г.
Ответниците не спорят,че до настоящия момент паричното задължение на
ответницата К. към ищцовото дружество ,възникнало в резултат на трайните им търговски
взаимоотношения не е погасено.
Ищецът представя като доказателство по делото Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК от 22.03.2019г.и издаден въз основа на нея изпълнителен лист против
ответницата И.К. за сумата 31759,00лв.по споразумение №3 и №6 и двете от
15.03.2017г.,ведно с лихвата,считано от датата на депозиране на заявлението в съда на
18.02.2019г.до окончателното изплащане ,и присъдените в заповедното производство
разноски.Представена като доказателство по делото Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК от 23.04.2019г.и издаден въз основа на нея изпълнителен лист против
ответницата И.К. за сумата 35261,20лв.по споразумение №1,2,3 и №5 –всички от
15.03.2017г.,ведно с лихвата,считано от датата на депозиране на заявлението в съда
на08.04.2019г.до окончателното изплащане ,и присъдените в заповедното производство
разноски.
По издадените заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове по искане
на ищеца са образувани изпълнителни дела съответно №154/2019г.по описа на ЧСИ М.О. с
рег.№758 в регистъра на КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр.Пловдив
,преобразувано в изп.д.№985/2021г.по описана ЧСИ Д.С. и изп.д.№989/2021г.по описа на
ЧСИ С..Страните по делото не спорят,че двете изпълнителни дела са висящи и че против
заповедите за незабавно изпълнение длъжника не е депозирал възражения по чл.414 от ГПК.
От издаденото от ЧСИ удостоверение депозирано в съда на 10.12.2021г.по изп.д.
№959/2021г.се установява,че е наложен запор на трудовото възнаграждение на ответницата
К.,получавано от „Хокинс-50“ ЕООД,запор на банкови сметки в четири банки,запор на
дружествен дял в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност,запор на МПС
и възбрана на идеални части от три недвижими имота.Удостоверението е изискано от
ответницата във връзка с възражението по предявения иск,че атакуваната сделка не е
увреждаща кредитора поради наличието на друго имущество ,от което същия може да се
удовлетвори.В тази връзка са представени и постановления за вписване на възбрани на
идеални части от три недвижими имота по първоначално образуваното изп.д.№154/2019г.по
описа на ЧСИ М.О. .
Като свидетел на ищцовата страна е разпитана свидетелката Ивелина И. Д.а –
служител в ищцовото дружество –ръководител търговска експлоатация и съпруга на
управителя на същото.Познава и двете ответници от повече от 10 години във връзка със
съвместната им работа с дружеството.Свидетелката установява,че ответницата К. имала
фирма,с която развивала търговска дейност – продажба на въглища ,които закупували от
ищцовото дружество.Техния бизнес бил семеен като освен двете ответници участие взимал
и покойния вече баща на Ирена.Свидетелката установява,че фирмата на ответниците имала
задължения към ищеца за неплатени доставки на въглища.През 2017г.подписали
споразумения за заплащане на задълженията.Свидетелката установява,че споразумението
6
било подписано пред нотариус в гр.Пазарджик.В кантората били двете ответници ,тя самата
и управителя на ищцовото дружество.Не си спомня със сигурност дали тя и ответницата Х.
присъствали на подписването на споразумението пред нотариуса,но е сигурна ,че били там
непосредствено преди това.Свидетелката установява,че в началото и през лятото на
2018г.говорила по телефона и с двете ответници за заплащане на задължението по
споразуменията като същите заявили,че имат намерение да плащат.Такива разговори водил
и управителя на ищцовото дружество.Свидетелката установява,че когато били при
нотариуса не забелязала нещо необичайно в поведението и състоянието на ответницата
К..Установява,че през целия дълъг период на тяхното познанство не й било направило
впечатление и не знаела Ирена да има психично заболяване.Отношенията им били
добри,дори приятелски-били поканени и присъствали на сватбата на И..
Като свидетел на ответната страна е разпитан Е. Б. Я.-далечен родственик с двете
ответници.Установява,че ответницата К. отдавна заминала да живее в Германия,но живяла и
в България за дълго време.Виждали се рядко –по няколко пъти в годината.Започнали да се
виждат по-често след смъртта на баща й /14.07.2017г./,когато заедно с майка й и сина й
идвали в гр.Ракитово на гроба му.
Свидетелят разказва за случай когато го потърсила майката на И. с молба да я откара
до гр.Пловдив,където по това време живеела И. ,защото не може да се свърже с нея по
телефона.С тях тръгнал и сина на И..М. споделила,че е разтревожена за дъщеря си защото
със съпруга й си имали проблеми-той употребявал алкохол,вдигали скандали.Когато
отишли до апартамента на И. за известно време не могли да установят контакт с нея.След
това тя им отворила вратата след като няколко пъти попитала кой и какво иска.Жилището
било разхвърляно,а самата тя била в неугледен външен вид.Обяснила,че е изплашена защото
чула гласове,които й казали,че ще я отвлекат и ще я убият.Казала,че не иска да живее в това
жилище,а иска да живее при лайка си в гр.Пазарджик.След няколко дни М. се обадила на
свидетеля и споделила,че И. е зле здравословно и го помолила да ги закара до гр.София при
лекар психиатър.По пътя до гр.София И. се държала грубо,агресивно,говорела
несвързано.Казвала,че познава извести личности,има бизнес за милиони,че пие кафе с А.
Ш..Казала на свидетеля,че има много връзки и ако има нужда от нещо да й каже,за да му
помогне.
Свидетелят установява,че не е виждал И. да пие лекарства.От майка й знае,че има
предписано лечение,но майка й смятала,че то не й действа и затова искала да отидат до
София при специалист.Разбрал,че й били предписани други лекарства.
Свидетелят установява,че знае за пълномощното дадено от И. на майка й.Знае за
семейния им бизнес.Винаги когато ходел в склада им ,там била М..Тя се оплаквала,че И. не
става за тази работа поради психичното си заболяване и че дори не може да си гледа
детето.Казвала,че на И. не може да се разчита.Свидетелят установява,че до края на
2018г.,когато заминала за Германия И. се държала все така-агресивна ,псува,заканва се,не
признава,че е болна,карала другите да се лекуват.Говорела неща нямащи нищо общо с
действителността-за връзките и отношенията си с Канцлера на Германия,за Б. Б.,за трета
7
световна война и др.Основно с дейността по продажба на въглища се занимавала М.-тя
обслужвала клиенти,приемала плащания от клиентите,организирала работниците и
работния процес като цяло.
Във връзка с твърденията на ответниците,че ответницата И.К. страда от психично
заболяване ,поради което не е съзнавала поетите от нея задължения с подписване на
споразуменията от 15.03.2017г.и увреждащия характер на разпоредителната сделка с
процесните имоти,са представени писмени доказателства-епикриза от ДПБ Пазарджик за
престоя на К. в лечебното заведение от 30.01.2018г.до 02.03.2018г.,епикриза за проведено
лечение в същото лечебно заведение през периода от 13.06.2018г.до 02.08.2018г.,в които е
визирана диагноза F20.0 Параноидна шизофрения.Представено е писмо в превод от немски
на български език от Университетската клиника в гр.Х.,Г... адресирано до К. К. неясно в
какво нейно качество и по какъв повод,в което е описано състоянието на ответницата при
постъпване на лечение в клиниката ,проведено през периода от 06.04.2021г.до
01.06.2021г.Цитираните писмени доказателства са били предмет на анализ от вещото лице
по допуснатата по искане на ответницата съдебно психиатрична експертиза.
Заключението на вещото лице по СПсихЕ е изготвено на база представени на
експерта писмени доказателства и проведен с ответницата К. телефонен разговор на
10.01.2022г.и проведен разговор с нейната майка ответницата Х..Въпреки искането на
вещото лице за личен преглед на ответницата ,за което експерта е уведомил съда с писмо
депозирано по делото на 16.11.2021г.,ответницата не е се е явила за провеждане на
психиатрично интервю.Не се спори,че от края на 2018г.същата пребивава в Германия.
Вещото лице датира начало на психични проблеми при ответницата от 1999г.,когато
тя е била на 23години,което е наложило лечение в Александровска болница в гр.София по
сведения,дадени от нейната майка.Постигнато било състояние на пълна ремися.Медицински
данни за заболяването и проведеното лечение не са предоставени на експерта.През
2007г.отново била хоспитализирана в ДПБ Пазарджик с решение на Пазарджишкия районен
съд .Била агресивна,говорела несвързани неща,страхувала се,че е преследвана,че някой иска
да я убие и т.н.Няма посочени от вещото лице и представени като доказателства по делото
медицински документи от хоспитализацията през 2007г.даващи информация за състоянието
,за проведеното лечение и резултатите от него.
Вещото лице посочва,че по данни на ответницата К. при проведения между тях
телефонен разговор в присъствието на ответницата Х.,същата е заявила,че не е приемала
коректно поддържащата терапия.На моменти приемала медикаменти в дози,които тя
смятала за правилни,но в по-голямата част от времето въобще не приемала такива в
домашна обстановка.От интерпретацията на казаното от ответницата в експертното
заключение не става ясно за кой период се отнася казаното за приема на
медикаментите.След последната хоспиталзация в болницата в гр.Х.,Г. ответницата заявила
на експерта ,че приема поддържащото лечение под контрола на съпруга си.
Вещото лице д-р Д. Ат. заключава,че от началото на заболяването на ответницата К.
до момента има данни за 4 хоспитализации,последната от които през 2021г.,както и че през
8
този период от 28 години заболяването не е било лекувано коректно поради липса на
съзнание за болест и критичност към него от страна на ответницата.При ответницата
психопатологията е особено изявена по отношение на възприятно представната
дейност,както и в емоционалната и във волевата такава.Поведението е подвластно на
слухови халюцинации с императивен характер,маниакална симптоматика,липса на борба на
мотиви и противомотиви при поставена на определена цел.В заключение поддържа,че по
данни на майката един месец след заминаването си за Германия в края на 2018г.ответницата
не е приемала поддържащо лечение ,мисълта й била разбъркана,несвързана с маниакални
преживявания и параноидни идеи.Вещото лица заключава,че поради неприемането на
поддържащо лечение не е била в състояние да прави правилни преценки като не
конкретизира този извод за кой момент се отнася.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна,изложено по-горе,от правна
страна съдът приема,че предявеният иск е основателен.
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД за обявяване на
недействителна по отношение на ищеца сделка ,сключена между ответниците ,по силата на
която ответницата К. е дарила на майка си ответницата Х. идеални части от притежавани от
нея недвижими имоти.С оглед на това за уважаване на исковата претенция е необходимо в
хода на производството по делото да бъдат доказани наличието при условията на
кумулативност следните предпоставки:че ищеца се явява кредитор на дарителя ,увреждащия
го характер на разпоредителната сделка,в случая договора за дарение и знанието на неговия
длъжник за увреждането на кредитора.Предвид безвъзмездния характер на
разпоредителната сделка знанието на приобретателя по нея не е елемент от фактическия
състав на чл.135 ал.1 от ЗЗД по аналогия на противното от изр.2 на цитираната законова
разпоредба.
В настоящия случай ищцовото дружество се легитимира като кредитор на
ответницата К. въз основа на издадени в негова полза заповеди за незабавно изпълнение и
изпълнителни листове по чл.417 от ГПК въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК – шест
броя нотариално заверени споразумения от 15.03.2017г.Въз основа на издадените
изпълнителни листове за удовлетворяване на вземането на ищеца общо в размер на
67020,20лв.са образувани изпълнителни дела.С оглед липсата на твърдения и доказателства
за депозирани от ответницата К. възражения по чл.414 ал.1 от ГПК,за предявено възражение
пред въззивния съд по реда на чл.423 от ГПК и за предявен иск по чл.424 от ГПК ,съдът
приема,че заповедите за незабавно изпълнение са стабилни и в достатъчна степен
легитимират ищеца като титуляр на парично вземане против ответницата К. за нуждите на
настоящето производство.
Именно поради стабилизирането на заповедите за незабавно изпълнение е
преклудирана възможността на ответницата да прави възражения против документите по
чл.417 т.3 от ГПК,въз основа на които същите са издадени.Твърденията на ответницата,на
които се основат тези възражения са,че поради заболяването си ответницата К. не е
съзнавала какви задължения поема с подписване на шестте споразумения от
9
15.03.2017г.,включително и последиците от признанието на същите отказвайки се по този
начин от изтеклата в нейна полза погасителна давност.Възраженията намират правното си
основание в чл.31 ал.1 от ЗЗД доколкото се касае до лице,което не е поставено под
запрещение и за което се твърди,че не е могло да разбира правните последици от действията
си.Отделно от това ,че тези възражения в настоящето производство са преклудирани
,същите биха били и неоснователни поради липса на достатъчно убедителни доказателства
за наличие на пречки вследствие на безспорно установеното у ответницата К. психично
заболяване,същата да формира и изразява правно валидна воля.По делото липсват каквито и
да било доказателства за състоянието, в което се е намирала ответницата към датата на
подписване на споразуменията,от които да може да се направи извод,че то е било
такова,което да предполага невъзможност тя да разбира и ръководи действията си.Вещото
лице не дава категоричен отговор на този въпрос в заключението си депозирано по
делото,напротив в него се прави извод за такава невъзможност относно един значително по-
късен период-след заминаването на ответницата за Германия в края на 2018г.При
проведеното обсъждане на експертното заключение преди приемането му като
доказателство по делото в съдебно заседание,експерта формулира извод,че предвид
продължителността на заболяването и данните,че не е провеждано коректно поддържащо
лечение,по-вероятно е състоянието на ответницата към м.март 2017 г.да е било
недобро,отколкото добро.
Ищцовата страна е изразила несъгласие с така формулирания експертен извод заради
липсата на категоричност и заради това,че същия са базира на данни от майката на
ответницата и проведен с нея телефонен разговор.Ответната страна не е формулирала
искане за допускане на повторна или допълнителна експертиза.Съдът че цени заключението
на вещото лице в тази му част,поради неговата необоснованост.Допустимо е да се дадат
отговори в някаква степен на вероятност,но ясно следва да се посочи въз основа на какво
експерта формира заключението си.В случая експерта не разполага с достатъчно сигурни и
безспорни данни,които да бъдат подложени на анализ.Извод,че ответницата не е провеждала
адекватно лечение прави въз основа на казаното от самата нея като не става ясно самата
ответница за кой период от време говори-дали непосредствено преди последната
хоспитализация в Германия през м.април 2021г.или преди и кога точно.Напротив,от
казаното от майката на И. ,отразено в експертното заключение по-скоро са налага извода,че
тя не е приемала лекарства месец след заминаването си за Германия в края на 2018г.,т.е.в
един значително по-късен момент от правнорелевантния – м.март 2017г.В обясненията си в
съдебно заседание експерта заявява,че за този момент не може да бъде категорична поради
липса на лични впечатления от ответницата и липса на данни за хоспитализация-последната
предишна такава е била през 2007г.Свидетелят на ответната страна Е. Я. депозира показания
за влошено здравословно състояние на ответницата след смъртта на баща й през м.юли
2017г.,а напротив свидетелката Д.а депозира показания,че през целия период на
познанството си с ответницата,включително и в деня на нотариалната заверка на подписите
в процесните споразумения от 15.03.2017г.ответницата се е държала съвсем нормално.
10
Възраженията на ответницата К. за унищожаемост по чл.31 ал.1 от ЗЗД се явяват
недопустими и на още едно основание.Безспорно иск за унищожаване на споразумението за
признаване на дълга към кредитора не е предявен.Правото да се предяви такъв иск се
погасява с изтичането на три години от сключването на договора,в случая споразумението-
чл.32 ал.2 от ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.32 ал.3 от ЗЗД правото да се иска
унищожение чрез възражение е безсрочно,но то възниква в полза на лицето ,което може да
се ползва от унищожаемостта и само в случай,че същото има правен интерес от
това.Съгласно чл.32 ал.3 от ЗЗД правен интерес е налице за ответника по иск за изпълнение
на унищожаем договор,какъвто в случая не е предявен.
В писмената защита на ответниците е формулирано възражение,че вземането на
кредитора е погасено по давност.Възражението не е направено с отговора на исковата молба
,поради което съдът приема,че същото е недопустимо като преклудирано на основание
чл.133 от ГПК във вр.с чл.131 от ГПК,поради което не следва да бъде разгледано.
Налице е и втората предпоставка на уважаване на предявената претенция.Съдът
приема,че процесната разпоредителна сделка от 29.11.2018г.е извършена след възникване на
вземането на кредитора още през 2011г.съгласно издадени от ищеца,представени като
доказателство по делото и неоспорени от ответната страна фактури.Задължението е изрично
признато от ответницата К. с подписване на споразумение по всяка една от фактурите на
15.03.2017г.Договора за дарение има увреждащ интересите на кредитора характер,тъй като
намалява имуществото на длъжника,от което кредитора може да се удовлетвори.В този
смисъл увреждането е обективен факт и без значение е дали длъжника притежава и друго
имущество или не.В тази връзка възражението на ответната страна,че след разпореждането с
процесните имоти в патримониума на ответницата К. е останало имущество,което да служи
за удовлетворение на кредитора е неоснователно,тъй като предвид разпоредбата на чл.133
от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредитора в каквато
насока е и съдебната практика.
Относно третата предпоставка за уважаването на иска,съдът приема,че знанието на
длъжника за увреждането на кредитора е безспорно.Ответницата И.К. като едноличен
търговец е била в трайни дългогодишни търговски отношения с ищцовото
дружество.Ответниците не оспориха твърденията на последното,че признатите задължения
от ответницата са въз основа на издадени и неплатени фактури за доставка на въглища от
м.януари и м.февруари 2011г.Т.е.още оттогава ответницата е наясно с кредиторовото
вземане,като само признава за съществуващо към 2017г.Същата знае,че задължението не е
погасено .При това положение ,и както е приел състав на ВКС в свое решение
№639/06.10.2010г.по гр.д№754/2009г.,знанието на длъжника за увреждане на кредитора е
установено,а от обективна страна увреждане е всяко фактическо и правно действие, което
води до намаляване на възможностите на кредитора да се удовлетвори.
Двете ответници оспорват иска като твърдят,че ответницата И. К. не е знаела за
сключването на договора за дарение,тъй като е действала чрез пълномощник,а предвид
психичното си заболяване не е съзнавала увреждащия характер на разпореждането с
11
процесните недвижими имоти.Действително при сключването на договора за дарение между
двете ответници ,дарителката И.К. е действала чрез пълномощник ,а именно ответницата
М.Х..Съгласно чл.36 ал.1 от ЗЗД едно лице може да представлява друго по разпоредба на
закона или по волята на представлявания,а съгласно ал.2 последиците от правните действия,
които представителят извършва, възникват направо за представлявания.С оглед на тези
законови разпоредби знанието на длъжника за сделката и за увреждащия й по отношение на
кредитора характер е установено в достатъчна степен,ако е установено същото да
съществува в съзнанието на неговия пълномощник.На тази плоскост съдът следва да се
произнесе за наличието на знание у втората ответница в качеството й на пълномощник на
длъжника за увреждащия характер на договора за дарение по отношение на интересите на
кредитора,тъй като и в практиката на ВКС е застъпено становище,че ако пълномощникът
знае,не е необходимо да се доказва,че упълномощителя знае за увреждането.Преди това
съдът следва да отбележи,че от страна на ответницата К. не са наведени доводи за пороци в
едностранната сделка по упълномощаването на Х..
От събраните по делото доказателства –показанията на св.Д.а и показанията на
св.Я.,се установи по безспорен и категоричен начин,че двете ответници са упражнявали
съвместна дейност изразяваща се в продажба на въглища закупени от ищцовото
дружество.Установи се ,че ответницата Х. е работила ежедневно в склада,където се е
извършвала продажбата на въглищата,поддържала е контакти както с клиентите-купувачи
,така и с доставчика,организирала е като цяло работния процес.Съдът приема,че същата е
знаела за задължението на първата ответница като едноличен търговец към ищеца за
заплащане на извършени през 2011г.доставки с оглед на установеното от св.Д.а
обстоятелство,че двете са се явили пред нотариуса в деня на подписване на споразуменията,
с които К. е признала задълженията е поела ангажимент да ги погаси до 30.12.2017г.Х. е
знаела и че задълженията не са погасени на падежа,тъй като св.Д.а установи,че тя и
управителя на фирмата са водили разговори с двете ответници по телефона през 2018г.При
това положение ,тъй като у пълномощника на дарителя е налице знание за увреждащия
характер на договора,и тъй като по волята на упълномощителя пълномощника действа от
негово име и за негова сметка,то следва да се приеме,че знанието на упълномощителя е
доказано с доказване на знанието на пълномощника.В този смисъл възражението на
ответната страна е неоснователно.
С оглед на изложените по-горе правни изводи и съображения предявеният иск като
основателен ще следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане на ищеца ,двете ответници
ще следва да бъдат осъдени да заплатят деловодни разноски в полза на ищеца.В
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК са посочени направени такива
в общ размер на 8781,28лв.,от които изплатено адвокатско възнаграждение с ДДС в размер
на 8400,00лв.Ответната страна е направила възражение за прекомерност на изплатеното
адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК.Съдът намира възражението на
основателно.Минималният размер на адвокатското възнаграждение определено в
12
хипотезата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.за минималния размер на
адвокатските възнаграждения възлиза на 1531,72лв.без ДДС.Предвид фактическата и правна
сложност на делото съдът ще следва да намали размера на адвокатското възнаграждение на
3000,00лв.,или общо 3600,00лв.с ДДС.При това положение сторените от ищеца разноски
възлизат общо на 3981,28лв.Разноските ще следва да бъдат поети от двете ответници по
равно,или всяка една от тях ще бъде осъдена да заплати деловодни разноски в полза на
ищеца в размер на 1990,64лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА с правно основание чл.135 от ЗЗД,предявен от „ДИЛА" ЕООД, със
седалище и адрес на управление обл.Стара Загора, гр. Гълъбово, ул. „Доктор Петър Берон“
№ 6, вписано в ТР с ЕИК: *********,представлявано от управителя и едноличен собственик
на капитала Л. Г. Д., против ИР. Б. КЬ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.П., ул. „П.
н.“ №, ет., ап. и М. АНТ. Х.,ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. “Е. Й.“ №, ет. ,
ап. ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца „ДИЛА“ ЕООД договора за
дарение обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Служба по
вписванията - гр. Пазарджик, с вх. рег. №10174, акт №170, акт том 34/29.11,2018г., сключен
между ИР. Б. КЬ. като дарител и нейната майка М. АНТ. Х. като дарен, относно следните
недвижими имоти, а именно:
- ¼ идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор пл. №1391, вид
собств. Частна, предназначение - за склад, парцел - II,площ по документ 9.4 кв. м, СКЛАД -
3, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Е. Й.“ № , ет. , ап. , бр.
нива 1;
- ¼ идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ., пл. №1391, вид
собств. Частна, предназначение - за търговска дейност,парцел - II, площ по документ 26.1 кв.
м, за търговска дейност/гараж, обл. Пазарджик, общ.Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400,
ул. „Е. Й.“ № , ет., бр. нива 1;
- ¼ идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор пл. №1391, вид
собств. Частна, предназначение жилище/апартамент, парцел - II, площ по документ 107.55
кв. м, апартамент, обл.Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, ул. „Е. Й.“ № ,
ет. , ап., бр. нива 1;
- ¼ идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор, пл. №1391, вид
собств. Частна, предназначение жилище/апартамент, парцел - II, площ по документ 97.95 кв.
м, апартамент, обл Пазарджик,общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, ул. „Е. Й.“ № , ет.
13
, an , бр. нива 1;
- ¼ идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор , пл. №1391, вид
собств. Частна, предназначение - за склад, парцел - II,площ по документ 12.41 кв. м, СКЛАД
- 9, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик,п. к. 4400, ул. „Е. Й“ № , ет. -, обект 4,
бр. нива 1 и
- 1/4 идеални части от 26,82/269,73ид.ч. от поземлен имот пл.№1391,парцел –ІІ,площ
от 267 кв.м.,в гр.Пазарджик,на ул.“Е. Й.“ №.
ОСЪЖДА всяка една от ответниците ИР. Б. КЬ., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.Пловдив, ул. „П. н.“ №, ет. , ап. и М. АНТ. Х.,ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. Пазарджик, ул. “Е. Й.“ №, ет. , ап. да заплати деловодни разноски в полза на ищеца в
размер на по 1990,64лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
14