Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 06.12.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на девети
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1502 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал.
3 ЗБН и чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН.
Ищците
– А.Д. и К.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД (н) твърдят, че между
Банката и ответника „М.М.И.“ ЕАД бил сключен договор за инвестиционен кредит, като съгласно клаузите му на
ответника бил отпуснат кредит в размер на 9 203 254 евро. Сумата била предназначена за финансирането на подобект от
Инвестиционната програма на кредитополучателя за 2008 г., а именно: за
финансирането на част от Договор № МТ 300/14.04.2009 г., сключен с Обединение „М.-Ф.”
- гр. София за рехабилитация на 3 багера SchRs 1200, а именно - финансиране на
рехабилитацията на багер SchRs 1200, фабр. № 318, инв. № 238, работещ в рудник „Трояново Север”.
За ползвания кредит
ответникът-кредитополучател се задължил да заплаща на Банката лихва, както
следва: дългът по заемната сметка се олихвява с лихвен процент, представляващ
действащия шестмесечен EURIBOR към датата на подписване на договора плюс надбавка от 5.5 пункта годишно;
при просрочие на погасителна вноска, неиздължената
част от кредита е незабавно изискуема и се олихвява с лихва за просрочие шестмесечен EURIBOR плюс надбавка от 16 пункта годишно.
Ищците
сочат, че съгласно т. 3.3. от Договора, дължимите лихви, включително и тези за просрочие, се начислявали от Банката на база 365/360 дни
ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя.
Месечната лихва и месечната погасителна вноска по кредита били дължими на една
и съща дата и се заплащали от кредитополучателя-ответник ежемесечно на 25-то
число на месеца за изтеклия предходен едномесечен период. Съгласно т.3.4. от
Договора върху начислените, но неплатени в срок лихви, кредитополучателят дължи
на Банката неустойка в размер на 10% годишно до окончателното издължаване на
лихвата. На основание т.4.1. от Договора, крайният срок, в който
кредитополучателят се е задължил да изплати дължимите по Договор за инвестиционен кредит № МТ- 318/29.09.2010 г. главница,
лихви и такси, бил 72 месеца от датата на подписване на договора.
Твърдят
още, че в деловодството на Банката постъпило Уведомление с вх. №
10259/31.10.2014 г., съгласно което „Б.Е.Х.” ЕАД съобщавал на КТБ, че с Договор за цесия №
88/2014 от 30.10.2014 г. е прехвърлил на ответника вземането си към КТБ в
размер на 4 256 244.59 евро,
произтичащо от сключен между него и КТБ Договор за платежни услуги за
юридически лица от 01.04.2014 г. Допълват, че на същият ден е постъпило и
Изявление за прихващане с вх. № 10330/31.10.2014 г., с което ответникът
прихващал задължението си към Банката, произтичащо от посочения договор за
банков кредит в размер на 4 256 244.59
евро, с вземането, произтичащо от
сключен между „КТБ” АД и „Б.Е.Х.” ЕАД
Рамков договор за платежни услуги за юридически лица от 01.04.2014 г.
Ищците сочат, че банката е
обявена в несъстоятелност с решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на
СГС. Началната дата на неплатежоспособността била изменена от САС с решение от
03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. и
същата била определена на 20.06.2014 г., като същата съвпада с датата, на която
банката била поставена под специален надзор. Процесното
изявление за прихващане било извършено след датата на платежоспособността – на
31.10.2014 г., поради което било недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността при условията на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Ищците поддържат, че
изявлението за прихващане не отговаря на изискването за форма по чл. 59, ал. 2
ЗБН, тъй като няма нотариална заверка на подписа, поради което е нищожно по
отношение на кредиторите на банката. В същото време твърдят, че с достигане
волеизявлението на ответника до банката, прихващането е породило правна промяна
в правната сфера както на прихващащия, така и на банката и двете насрещни
задължения са погасени.
Ищците поддържат, че са налице
и предпоставките по чл. 59, ал. 3 ЗБН, като поддържа, че знанието за
неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014 г., когато банката е
поставена под особен надзор. Освен това, към момента на придобиване на
вземането, с което е извършено прихващане, неплатежоспособността на банката
била обществено известен факт предвид оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. на
доклад за анализа и оценката на активите на КТБ.
С оглед на изложеното,
ищците молят съда да постанови решение, с което да бъде прогласено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД в
(н.) прихващането с вх. №
10330/31.10.2014 г., извършено от "М.М." ЕАД на задълженията му към Банката, произтичащо от
рамков договор за платежни услуги за
юридически лица от 01.04.2014 г., представляващо част от наличната сума по откритата сметка в евро с IB AN: **********,
за което било депозирано в деловодството на
Банката Уведомление за извършена цесия
с вх. № 10259/31.10.2014 г., срещу задълженията на "М.М.- И."
ЕАД към „КТБ” АД по Договор
№ 318/2010 от 29.09.2010 г., до
размера на по-малкото от насрещните вземания, при условията на чл. 59, ал. 5
ЗБН, евентуално при условията на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Евентуално, при условията
на чл. 59, ал. 2 ЗБН, искат да бъде прогласена нищожността на същото
прихващане.
Ответникът "М.М.- И." ЕАД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва твърденията на банката относно
момента на поставянето й под особен надзор, обявяването й в несъстоятелност и
датата на неплатежоспособността, нито твърденията относно извършеното
прихващане. Ответникът счита обаче, че доводите на ищците по главния иск
почиват на законова разпоредба (чл. 59, ал. 5 ЗБН), която не е била в сила към
момента на процесното прихващане, а е приета в ЗБН
едва с редакцията му, в сила от 28.11.2014 г. Намира, че към датата на процесното прихващане не е съществувало законово
ограничение за извършване на прихващане от страна на кредитор на банката спрямо
последната. В допълнение излага доводи, че изменението на чл. 59 ЗБН е
ненадлежно извършено, тъй като е направено с § 9 от ЗИД на Закона за държавния
бюджет на Република България за 2014 г., обнародван в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в
сила от 28.11.2014 г., който според ответника не е закон в материален смисъл,
защото съдържа неголям брой правни норми, с които се управляват средствата от
общодържавния паричен фонд и има характер по-скоро на административен акт.
Освен това ответникът
сочи, че банката признала извършеното прихващане, като го осчетоводила, а
такова признание било направено и с изготвения списък на приетите вземания на
кредиторите на банката, където не били включени вземанията по процесния договор за цесия. Временните синдици признали, че
ответникът няма задължения и в издадено от тях удостоверение.
Ответникът оспорва
твърденията на ищците, че е знаел за неплатежоспособността на банката към
момента на придобиване на вземането, както и че това знание датира от
20.06.2014 г. Към 31.10.2014 г. ответникът знаел евентуално, че банката изпитва
известни ликвидни проблеми, но не и че същата е неплатежоспособна. Такова
знание ответникът имал едва след 07.11.2014 г., когато по партидата на КТБ в търговския
регистър било вписано решението на БНБ за отнемане лицензията за извършване на
банкова дейност на КТБ, а вземането му било придобито преди това – на
31.10.2014 г.
С оглед на изложеното, моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен.
В законоустановения
срок е постъпила допълнителна искова молба. В нея ищците заявяват, че поддържа
исковата молба. Оспорва доводите на ответника за неприложимост на чл. 59, ал. 5
ЗБН в редакцията му, в сила от 28.11.2014 г. Признава, че извършеното
прихващане е породило правни последици, но за обявяване на относителна
недействителност било необходимо валидно вземане.
Ответникът е депозирал допълнителен
отговор, в
който поддържа изложените с отговора на исковата молба възражения и твърдения,
и излага допълнителни доводи.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение на СГС, 4-ти състав от
22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на „КТБ“
АД с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност и
банката е обявена в несъстоятелност.
По делото е представено Решение от
03.07.2015 г. на САС, трети състав по т.д. по несъстоятелност № 2216/2015 г., с
което е отменено решение на СГС, 4-ти състав от 22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г., но само в обжалваната част относно определената датата на
неплатежоспособността и е определена дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД
- 20.06.2014 г. С посоченото решение на СГС Банката открито е производство по
несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността
на предприятието на банката и са прекратени правомощията на нейните органи.
С определение № 172/06.07.2016 г.
на ВКС, І т.о. по т.д. № 3343/2015 г. е потвърдено решението на САС в частта,
която има сила на определение и с която са оставени без разглеждане посочени в
него въззивни жалба. Оставена е без разглеждане
касационна жалба на един от жалбоподателите. Това определение е оставено в сила
с определение № 583/09.11.2016 г. на ВКС, ІІ т.о. по ч.т.д. № 1875/2016 г.
Установява се от представеното
извлечение от Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, че
Управителният съвет е взел решение, с което е поставил „КТБ“ АД под специален
надзор за срок от три месеца, назначени са квестори ограничена е дейността на
Банката и изпълнението на всички нейни задължения е спряно за срок от три
месеца.
С решение № 114/16.09.2014 г. на
Управителния съвет на БНБ е взето решение
срокът на надзора да бъде продължен до 20.11.2014 г.
Представено е и извлечение от
доклад на БНБ до народните представители относно състоянието на „КТБ“ АД, в
който включително се сочи, че следва да бъдат приложени законовите мерки за
отнемане лиценза на „КТБ“ АД.
Видно от договор № МН
318/19.09.2010 г., същият е сключен между „КТБ“ АД и „М.М.И.“
ЕАД, като с него банката е предоставила на кредитополучателя инвестиционен
кредит в размер на 9 203 254 евро за срок от седемдесет и два месеца.
Уговорени са задължения за заплащане на лихви и такси.
На 30.10.2014 г. „Б.Е.Х.“ ЕАД е
адресирал до квесторите на „КТБ“ АД уведомление, относно сключването на договор
за цесия между това дружество и „М.М.И.“ ЕАД за
вземане в размер на 4 256 244.59 евро, произтичащо от Рамков договор
за платежни услуги за юридически лица от 01.04.2014 г., представляващи част от
наличната сума по открита разплащателна сметка в евро с титуляр „Б.Е.Х.“ ЕАД.
Представен е договор за цесия от
30.10.2014 г., по силата на който „Б.Е.Х.“ ЕАД е прехвърлил на „М.М.И.“ ЕОД свое вземане в размер на 4 256 244.59
евро, представляващи част от вземане към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с общ
размер към 27.10.2014 г. 7 246 877.70 евро, открита по Рамков договор
за платежни услуги за юридически лица.
Представен е и рамков договор за
платежни услуги за юридически лица № 34-2014 от 01.04.2014 г. между „Б.Е.Х.“
ЕАД и „КТБ“ АД.
На 31.10.2014 г. „М.М.И.“ ЕАД са депозирали пред квесторите на „КТБ“ АД изявление
за прихващане вх. № 10330/31.10.2014 г. между свое вземане в размер на
4 256 244.59 евро, произтичащо от Рамков договор за платежни услуги
между „КТБ“ АД и „Б.Е.Х.“ ЕАД, придобито с договор за цесия от 30.10.2014 г. и
вземанията на „КТБ“ АД към „М.М.И.“ ЕАД по Договор № 318/2010 г. от 29.09.2010 г.
Видно от банково удостоверение изх.
№ 9425/11.12.2014 г. за периода 27.10.2014 г. - 07.11.2014 г., на 06.11.2014 г.
в банката е осчетоводено прехвърляне на вземане между „Б.Е.Х.“ ЕАД – цесионер и „М.М.И.“ ЕАД в размер
на 4 256 244.59 евро.
Видно от банково удостоверение изх.
№ 45/07.01.2015 г. за периода 01.10.2014 г. до 17.12.2014 г. на 06.11.2014 г. б.та
е осчетоводила прехвърляне *** вземане между „Б.Е.Х.“ ЕАД – цесионер
и „М.М.И.“ ЕАД в размер на 4 256 244.59
евро. Направено е и прихващане със задължения на „М.М.И.“
ЕАД в същия размер.
Представени са още две банкови удостоверения,
с които е удостоверен размера на дълга на„М.М.И.“ ЕАД
към б.та към определена дата.
Осчетоводяването на цесията и
изявлението за прихващане са видни и от представени извлечения от банкова
сметка на „М.М.И.“ ЕАД при „КТБ“ АД от 06.11.2014 г.
и 22.12.2014 г., отнасящи се за 06.11.2014 г.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
По допустимостта на исковете.
Съгласно чл.
60, ал. 3 ЗБН и чл. 62, ал. 1 във р. чл. 60, ал. 3 ЗБН, процесуалано
легитимирани да предявят иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН са синдиците на б.та, които
именно са ищци в настоящото производство, като тази функция към момента се
изпълнява от вписаните в търговския регистър две лица. Ответник е лицето,
направило оспорваните изявления за прихващане, които са едностранни сделки,
поради което ответната страна също е надлежно конституирана.
По основателността на главния иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Съобразно фактическите
твърдения на ищеца и петитума на предявения главен
иск, съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Съобразно
посочената норма недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би
получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане,
независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е
извършено от кредитор или от банката след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността. Според чл.
59, ал. 6 ЗБН, в случаите по ал. 5 действието на прихващането се отлага до
изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При продажба на банката като
предприятие прихващането има действие след одобряване на сделката от съда
по чл. 91, ал. 3.
За да бъде
основателен иска на синдиците на Банката относно съществуването на потестативното право за прогласяване относителна
недействителност на прихващането, следва да бъдат доказани следните елементи на
сложен фактически състав: 1) Банката да е в несъстоятелност; 2) Да е налице
отправено валидно изявление за прихващане от кредитор на Банката с негово
вземане към Банката; 2) Прихващането да е извършено след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор, ако последната е по-ранна.
По делото се установи, че КТБ е в
несъстоятелност, обявена с решението на СГС от
22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., като определената с въззивно решение на САС дата на неплатежоспособността е
20.06.2014 г.
Установи се още, че на 31.10.2014
г. ответникът е отправил писмено изявления за прихващане с вх. № 10330/31.10.2014 г. на свое вземане в размер на
4 256 244.59 евро, произтичащо от Рамков договор за платежни услуги
между „КТБ“ АД и „Б.Е.Х.“ ЕАД, придобито с договор за цесия от 30.10.2014 г.
със вземанията на „КТБ“ АД към „М.М.И.“ ЕАД по Договор № 318/2010 г. от 29.09.2010 г.
Установи се, че към датата на
изявлението за прихващане съществуват юридическите факти, от които вземанията
произтичат – валиден договор за кредит и уведомление за договора за цесия по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а по съществуването на насрещните вземания до
размера, посочен в съответното изявление за прихващане страните не спорят. Прихващането е валидно направено и е
породило своето материалноправно действие, тъй като
всяко от двете насрещни вземания съществуват, същите са еднородни и са ликвидни
(безспорни) между страните. Установи се от представените писмени доказателства
и заключение на ССЕ, че банката е осчетоводила прихващането без
противопоставяне.
Спорът между страните е
концентриран единствено в това, дали разпоредбата на чл. 59, ал.5 ЗБН е
приложима към процесното прихващане, тъй като е
действаща норма от 28.11.2014 г., т.е., влязла е в сила след извършване на прихващането.
Настоящият съдебен състав намира,
че нормата е приложима към процесното прихващане,
предвид следното: Това е материалноправна норма,
уреждаща едно потестативно право на кредиторите на
несъстоятелността на Банката, следователно, тя може да има действие само
занапред, освен ако в закона изрично не й е придадено обратно действие. Такова
обратно действие на конкретната правна норма не е придавано. Кредиторите на
Банката придобиват качеството „кредитори на несъстоятелността“ от момента на
откриване производството по несъстоятелност, съответно – синдикът е техен
процесуален субституент от този момент насетне и от
този момент стават приложими особените правила на несъстоятелността.
Следователно, потестативното право на кредиторите да
искат обявяване относителна недействителност на извършено прихващане може да
възникне и да бъде упражнено от който и да е от тях или от синдика най-рано при
откриване производството по несъстоятелност, или в случая на 22.04.2015 г.
Упражняването на това право става в обема и при условията на закона, който
действа към момента на възникване, съответно – упражняване на правото. Към
момента на възникване на правата на кредиторите на несъстоятелността и синдика
нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е действащ закон, поради което възражението на
ответника за неприложимостта й в отношенията с ищците е неоснователно.
Не може да бъде възприето
виждането, че преценката за приложимостта на чл. 59, ал. 5 ЗБН към процесното прихващане следва да се извърши към датата на
прихващането – 31.10.2014 г. Това е така, защото конститутивният
иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е предоставен на разположение на кредиторите на
несъстоятелната банка или на синдиците, в качеството им на процесуални субституенти за защита потестативното
право на кредиторите да искат обявяване относителна недействителност на
прихващане с Банката, извършено след датата на неплатежоспособността, или
датата на поставяне под особен надзор, ако е по-ранна. Посоченото потестативно право е установено в закона с цел да не се
допусне състояние, при което определен кредитор на банката ще бъде поставен в
по-добро положение от останалите при удовлетворяването му при извършване на
разпределение на осребреното имущество по реда на чл. 94 ЗБН. Предвид целта
му, предвидена е само относителна недействителност на прихващането, извършено
след началната дата на неплатежоспособността, т.е., между Банката и нейния
длъжник действието на извършеното прихващане се запазва, но по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, при успешно упражняване на посоченото потестативно право, прихващането няма действие, освен за
сумата, която съответният кредитор би получил при окончателното разпределение
по чл. 104 ЗБН. Качеството на субектите, на които тази защита е предоставена и
нейната цел обосновават извод, че за относително недействителни могат да бъдат
обявени такива правни действия, които по принцип законът не забранява, но при
откриване производство по несъстоятелност и при определени предпоставки тези
правни действия са неправомерни от гледна точка равнопоставеността
на кредиторите и особените правила в производството по несъстоятелност за
тяхното удовлетворяване. След като прихващането е валидно и поражда действие
между кредитора, който го е заявил и Банката, от една страна, а от друга, щом
възникването на потестативното право за обявяване
относителната му недействителност спрямо кредиторите изисква открито
производство по несъстоятелност, то очевидно ирелевантен
за правото да се претендира относителна недействителност е моментът на самото
прихващане.
Доколкото прихващането е породило последиците си на 31.10.2014 г., а
определената дата на неплатежоспособността е 20.06.2014 г., то същото е извършено
след датата на неплатежоспособността.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в настоящия случай е възникнало
и съществува потестативно право на кредиторите на
несъстоятелността да искат обявяване недействителност по отношение на тях на
извършеното от ответника прихващане с негови вземания към Банката, предмет на
иска, съответно – това право може да бъде упражнено от синдиците на Банката.
Искът е основателен и следва да бъде уважен, при условието на чл. 59, ал. 6
ЗБН.
Тъй като главният иск е уважен, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН,
нито на евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, поради което същите следва да бъдат
оставен без разглеждане.
По
разноските: Право на разноски при този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК имат ищците, но такива, макар да са претендирани, не се установява да са сторени, включително
предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 7 ЗБН.
Ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата държавна такса, която е
в размер на 4% от стойността на погасените чрез прихващане вземания (4 256 244.59
евро равни на 8 324 490.86 лева към датата на исковата молба), или 332 979.63
лева, на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н), Изявление
за прихващане вх.
№ 10330/31.10.2014 г. по описа на „КТБ“ АД между вземане на „М.М.И.“ ЕАД в размер на
4 256 244.59 евро, произтичащо от Рамков договор за платежни услуги
за юридически лица № 34-2014 от 01.04.2014 г. между „КТБ“ АД и „Б.Е.Х.“ ЕАД,
придобито с договор за цесия от 30.10.2014 г. между „Б.Е.Х.“ ЕАД и „М.М.И.“ ЕАД, и
вземанията на „КТБ“ АД към „М.М.И.“ ЕАД по Договор за инвестиционен кредит № 318/2010
г. от 29.09.2010 г., освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД би получил
при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в
тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение
по чл. 104 ЗБН, на основание чл. 59, ал. 6
ЗБН, по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от
синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********, гр. София, ул. „**********, чиито функции към датата на решението
се изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, против „М.М.И.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния
иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН,
предявен от синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, гр. София, ул. „**********,
чиито функции към датата на решението се изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и
А.Н.Д., ЕГН **********, против „М.М.И.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния
иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 59, ал. 2 ЗБН, предявен от синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********, гр. София, ул. „**********, чиито функции към датата на решението
се изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, против „М.М.И.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА
„М.М.И.“
ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса
в размер на 332 979.63
лева
(триста тридесет и две хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и
три стотинки), на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН.
Решението подлежи на обжалване от страните пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.