Определение по дело №4650/2017 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 21.02.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                      

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4650 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № 4162/21.02.2019 г., подадена от ответника и насрещен ищец по гр.д. № 4650/2017 г. на Районен съд – Пазарджик чрез пълномощника му адвокат И., с искане да бъде допуснато обезпечение на предявения от него насрещен иск за обявяване нищожността на т.11.3 от процесния договор за кредит чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20178870401301 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, по което е наложена възбрана върху единствения жилищен недвижим имот на насрещния ищец.

Искането е мотивирано с обстоятелството, че предявеният насрещен иск е вероятно основателен предвид представените по делото писмени доказателства и липсата на доказателства за методика или алгоритъм, въз основа на които банката да увеличи едностранно размера на договорната лихва, дължима по договора за кредит, което прави клаузата неравноправна.

Твърди се, че без исканото обезпечение за насрещния ищец ще стане невъзможно да удовлетвори правата си против банката или третото лице-купувач по публична продан, в случай, че искът за нищожност на клаузата бъде уважен.

Приложени са писмени доказателства: молба, запорно съобщение, съобщение, уведомителни писма.

Съдът като взе предвид становището на ищеца по насрещния иск и прецени поотделно и в съвкупност представените по делото писмени доказателства, намира молбата за обезпечение за допустима, тъй като изхожда от страна в производството, имаща качеството на ищец, направил искането за обезпечение в срока по чл. 389, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество – за основателна.

Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.

Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.

За допускане на обезпечение е достатъчно представените писмени доказателства да съдържат данни, че претендираните от ищеца права вероятно съществуват, като не е необходимо в обезпечителното производство да се провежда пълно доказване на иска, тъй като това е предмет на исковото производство.

От писмените доказателства, намиращи се по делото, съдът без да навлиза по съществото на правния спор може да направи обоснован извод за допустимостта и вероятната основателност на предявения насрещен иск за нищожност на клаузата, съдържаща се в т.11.3 от процесния договор за банков кредит.

При тези данни съдът намира, че искането за обезпечение е подкрепено с достатъчно и убедителни писмени доказателства.

Предвид доказателствата за образуваното против ответника изпълнително дело, може да се направи извод, че е налице обезпечителна нужда, тъй като без спиране на изпълнението би могло да бъде осъществено принудително изпълнение спрямо имуществото на насрещния ищец и да бъде събрана принудително сума, която може да се окаже недължима.   

Исканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението, е адекватна с оглед вида на заявената претенция – да се отрекат правата на кредитора върху част от вземането по договора, отговарящо на увеличения размер на договорната лихва.

Обезпечението следва да се допусне до размера, посочен от насрещния ищец – 18 113,91 лв.

Тъй като евентуалното необосновано спиране на изпълнението би могло да доведе до имуществени вреди за ответника по обезпечението, съдът намира, че обезпечението следва да бъде допуснато след внасяне на парична гаранция в размер на 1 800 лв.

            По тези съображения и на основание чл. 395, ал. 2, вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 и чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения по гр.д. № 4650/2017 г. на Районен съд – Пазарджик от ответника и насрещен ищец И.Д.П. против „Първа инвестиционна банка“ АД насрещен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че т.11.3 от Договор за банков кредит № 46КР-АА-1866 от 13.04.2007 г., сключен между страните, е неравноправна клауза и като такава е нищожна, или при условията на евентуалност – че е нищожна, като накърняваща добрите нрави, ЧРЕЗ СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело № 20178870401301 по описа на ЧСИ № 887 Добромир Даскалов, до размера от 18 113,91 лв.

ОПРЕДЕЛЯ гаранция в размер на 1 800 лв., вносима от насрещния ищец И.Д.П. по сметка на Районен съд – Пазарджик.

След представяне по делото на доказателства за внасяне на гаранцията да се издаде обезпечителна заповед.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съда.

 

Препис от определението да се връчи на насрещния ищец И.Д.П. чрез пълномощника му адвокат И., а след издаването на обезпечителна заповед – и на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД.

                                  

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: