№ 20063
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110150557 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от . АД, ЕИК: ., с адрес ., срещу . ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. . АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: ., за прогласяване
нищожността на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално - чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
евентуално - чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД на Договор за присъединяване на обект на клиент на
електрическа мрежа към преносната електрическа мрежа, сключен на 04.05.2015 г. между .
ЕАД и „. АД.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил 6 бр. договори с ответника „. АД,
по силата на които е осигурил снабдяване на курортен комплекс „. с ел. енергия, чрез
осигуряване на достъп до разпределителната му мрежа, като ответникът заплащал цена за
ползване на преносната мрежа на ответника . ЕАД /ЕСО/ и цена за достъп до
разпределителната мрежа на ищеца . АД /./. Посочва, че според всеки един от шестте
договора било уговорено услугите за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа
на . да се осъществяват чрез шест кабелни електропровода, а именно: 20 kV „Компас“; 20 kV
„Киев“; 20kV „Карвуна“; 20 kV „Поща“; 20kV „Славянски кът“; 20 kV „Гергана“, като чрез
тези проводи се разпределя и транспортира ел. енергия до обекти на крайни клиенти,
различни от к. к. „.. Излага твърдения, че на 04.05.2015 г. между ответниците ЕСО и „. АД
бил сключен договор за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия № ДГ-
ПТ-20-59/04.05.2015 г., съгласно който к. к. „. се присъединява към преносната електрическа
мрежа на ЕСО, чрез присъединяване на шест кабелни електропроводи 20 kV с наименования
„Компас“, „Киев“, „Карвуна“, „Поща“; „Славянски кът“ и „Гергана“ към закрита
разпределителна уредба 20 kV, находяща се в ел. подстанция, част от преносната мрежа и
собственост на ответника ЕСО. Ищецът посочва, че притежава Лицензия № Л-138-07 от
13.08.2004 г., съгласно която шестте електропровода представляват енергийни обекти от
мрежата му, като същите са присъединени към преносната мрежа на ЕСО, чрез посочената
подстанция „. и измерването на енергията за . се извършва в същата тази станция. Ищецът
поддържа, че сключеният между ответните страни договор смущава правното му положение,
1
тъй като му пречи да упражнява правата си по съществуващите договори за достъп и пренос,
сключени с „. АД и с други клиенти, които имат обекти в к. к. „.. Сочи, че сключеният
между ответниците договор ще му попречи да изпълнява задълженията си по договорите за
достъп и пренос през електроразпределителната му мрежа, като „. АД ще има задължение да
му заплаща единствено цена за мрежови услуги, поради присъединяването си към
преносната мрежа на ЕСО, като това ще лиши ищеца и от приходи от търговската му
дейност. Счита, че според процесния договор шестте кабелни изводи ще служат единствено
като присъединителни съоръжения към електропреносната мрежа за к. к. „., с което ще се
пренебрегне функционалната им принадлежност към разпределителната му мрежа. С оглед
изложеното смята, че има правен интерес да иска прогласяване на нищожността на
сключения между ответниците Договор за присъединяване № ДГ-ПТ-20-59/04.05.2015 г.
На първо място, ищецът твърди, че процесният договор е нищожен поради
противоречие със закона, тъй като не съществува нормативна уредба, която да позволява
присъединен към електроразпределителната мрежа обект да се присъединява към
електропреносната мрежа единствено по волята на клиента, без технически основания за
това. Сочи, че с договора се нарушава чл. 117, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба №
6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към
преносната или към разпределителните ел. мрежи, тъй като не било осъществено нито едно
от основанията за промяна на присъединяването на вече съществуващ и присъединен към
мрежата обект. Излага доводи, че процесният договор противоречи и на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 6, тъй като условията му не били съгласувани с ищеца, а това било необходимо,
защото се налагала промяна на действащите договори между двамата оператори и следвало
да се реконструират електрическите мрежи. Излага твърдения, че . и ЕСО били обвързани от
Договор за достъп № DST-077/30.12.2011 г. и от Договор № 4300/2011 г., които договори по
силата на цитираната норма следвало да се изменят, тъй като при промяна на
присъединяването от разпределителната към преносната мрежа, щял да се промени и
начинът на измерване на ел. енергия, пренасяна чрез подстанция „.. Ищецът посочва, че
договорът между ответниците нарушава и чл. 117, ал. 8 ЗЕ, тъй като за осигуряване на
достъп до преносната мрежа ще се използват шестте кабелни извода, които са част от
разпределителната мрежа на ищцовата страна, а това изисква сключването на отделен
договор с ищеца. Ицовата страна сочи, че фактическото изпълнение на процесния договор
ще й попречи да изпълнява дейностите по разпределение на ел. енергия, тъй като същият
забранява на „. АД да присъединява към електрическите си съоръжения други физически и
юридически лица, а чрез шестте кабелни електропровода ищецът разпределя ел. енергия до
други обекти, различни от к. к. „..
На следващо място ищецът твърди, че процесният договор е нищожен, тъй като
заобикаля закона и в частност чл. 117, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 6.
Излагат се доводи, че сключването на договор за присъединяване към преносната ел. мрежа
не е забранено от закона, но така се стига до забранен от закона резултат – прехвърляне на
присъединяването на обекта от разпределителната към преносната мрежа, без наличието на
формални основания за това и без предварително съгласуване на промените и мерките с
другия оператор, необходими за обезпечаване на разпределението на енергия до другите
съществуващи обекти на трети лица в к. к. „..
На последно място, ищецът счита, че договорът между ответниците и нищожен, тъй
като има невъзможен предмет, защото шестте кабелни електропровода представляват
енергийни обекти от мрежата на . и са присъединени към мрежата на ЕСО чрез подстанция
„.. Предвид изложеното ищецът счита, че е обективно невъзможно да се осъществи
уговореното в процесния договор присъединяване към електропреносната мрежа със същите
електропроводи, в същата закрита разпределителна уредба, на същото място на
присъединяване и при същите мощности, напрежение и фази.
2
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, с които оспорват
исковете.
Ответникът . ЕАД оспорва допустимостта на предявените искове при твърдения, че
ищецът е трета страна за процесния договор и няма правен интерес да иска обявяването му
за нищожен, като такъв не можело да се обоснове с доводи за фактическа невъзможност да
се изпълняват текущите облигационни задължения и за намаляване на приходите от
търговската дейност. Посочва, че твърдението на ищеца, че е собственик на шестте кабелни
електропровода 20 kV било отречено с влязло в сила решение, което изключвало правния му
интерес да води настоящите установителни искове. Оспорва и основателността на
предявените искове при твърдения, че не е налице соченото от ищеца противоречие със
закона, тъй като клиентът се присъединявал към преносната мрежа със собствени
съоръжения, без да използва елементи от разпределителната мрежа в схемата на
присъединяване. Според ответника не бил нарушен чл. 7, ал. 2 от Наредба № 6, тъй като не
се засягали съоръжения, собственост на ., нито се налагала реконструкция на съоръжения,
част от разпределителната мрежа. Поддържа, че Договор № 4300/2011 г. бил неотносим към
настоящия спор. Ответникът оспорва договорът да е нищожен поради заобикаляне на закона
и поради невъзможен предмет, като посочва, че присъединяването е осъществимо от
техническа гледна точка и ще се реализира чрез негови собствени съоръжения. Претендира
разноски.
Ответникът „. АД оспорва допустимостта на предявените искове при твърдения, че
ищецът няма правен интерес да оспорва процесния договор, доколкото не е страна по него и
същият не засяга негово субективно право. В тази връзка ответната страна посочва, че има
право да избира доставчик на услугата за достъп и пренос до електроенергийната мрежа,
като нарушаването на търговския интерес на ищеца не било равнозначно на нарушаването
на правния му интерес. Позовава се на Решение на СЕС от 17.10.2019 г. по дело № C-31,
като от същото извлича доводи, че законосъобразно е упражнил правото си на избор на
доставчик на ел. енергия, като се е присъединил към електропреносната мрежа на ЕСО.
Поддържа, че наличието на договори за достъп и пренос между ЕРП „Север“ и „. АД не
изключва възможността на клиента да избира към коя мрежа да се присъедини и да прекрати
съществуващите съглашения, като в тази връзка сочи, че през месец ноември 2022 г. е
отправил до ищеца 30-дневно предизвестие за прекратяване на единия от шестте договори за
достъп и пренос, а именно – този за извод „Карвуна“, каквато възможност била предвидена
и в чл. 80, ал. 1, т. 1 от Общите условия към договора между страните. Ответникът счита, че
изпълнението на процесния договор не би препятствало изпълнението на задълженията на
ищеца по други договори, тъй като последният предоставя достъп и пренос на ел. енергия
чрез съоръжения, които са собственост на „. АД, без да е спазил уредения в чл. 117, ал. 8 ЗЕ
механизъм. Ответникът поддържа, че ищецът не притежава разпределителна мрежа на
територията на к. к. „., а неговите собствени електропроводи се свързват към преносната
мрежа на ответника ЕСО. По съществото на делото ответникът твърди, че с влязъл в сила
съдебен акт е признат за собственик по отношение на ищеца за шестте кабелни
електропровода. Оспорва да са налице сочените от ищеца основания за нищожност, като
поддържа, че законосъобразно е упражнил правото си на избор да се присъедини към
преносната мрежа на ЕСО, тъй като така правното положение се привеждало в съответствие
с фактическото, а отделно от това липсвала разпределителна мрежа в к. к. „.. Излага
твърдения, че нямало изискване операторът на преносната мрежа да съгласува условията за
присъединяване на клиентите си с оператора на разпределителната мрежа. Оспорва да е
налице заобикаляне на закона, тъй като чрез сключването на процесния договор се стигало
до привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. Поддържа, че не е
налице субективният елемент при заобикалянето на закона. Ответникът счита, че не е
налице невъзможен предмет, тъй като ищецът не е собственик на шестте електропровода,
няма електроразпределителна мрежа в к. к. „. и лицензията не е титул за собственост. Прави
3
възражение за нищожност на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД на следните договори,
сключени между . АД и „. АД: Договор № СвП -1994/2015 (463) от 10.02.2016 г.; Договор №
СвП -1995/2015 (464) от 10.02.2016 г.; Договор № СвП -1996/2015 (465) от 10.02.2016 г.;
Договор № СвП -1997/2015 (466) от 10.02.2016 г.; Договор № СвП -1998/2015 (467) от
10.02.2016 г.; Договор № СвП -1999/2015 (468) от 10.02.2016 г. Счита, че тези договори
обективират правоотношения, които са преюдициални за процесната сделка. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Т., която поддържа исковата
молба и моли за уважавне на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Ответникът . ЕАД се представлява от юрк. Стефанова, която поддържа отговора и
моли за отхвърляне на предявения иск.
Ответникът „. АД се представлява от адв. П. и адв. Пенева, които поддържат отговора
и молят за отхвърляне на предявения иск. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
По делото са събрани писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-
техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото относими доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящото производство искове са с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, евентуално – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и евентуално – чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД съдът намира следното: Основанието за нищожност
на сделките по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - противоречие на закона, представлява
несъобразяване с предписанията на императивни правни разпоредби. То е налице, когато
има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба без оглед на
това какво е субективното отношение на страните по него. Противоречието със закона като
основание за нищожност на сделките означава противоречие с определена императивна
правна норма или правен принцип относно начините за сключването на сделката, нейното
съдържание, елементи или структура (в този смисъл: Решение № 784 от 13.11.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 868/2008 г., IV г. о., ГК и Решение № 550 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
789/2008 г., III г. о., ГК). Ищецът твърди, че процесния договор е нищожен, поради
нарушение на чл. 117, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба №
6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредбата). Съдът приема, че
по делото не се установява нарушение на цитираните правни норми, доколкото не е налице
нито една от визираните хипотези. Процесният договор № ДГ-ПТ-20-59/04.05.2015 г. за
присъединяване на обект на клиент на електрическа мрежа към преносната електрическа
мрежа на . ЕАД по същество дублира уговорките в договорите за достъп и пренос на ел.
енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про мрежи“ АД (понастоящем .
АД) – л. 46-57, том 1 от делото. При прегледа на посочените договори се установява, че в
случая не се касае за присъединяване на обект в хипотезите на чл. 4, ал. 1 от Наредбата,
поради което и уреденият там ред не е следвало да бъде спазван. Съдът не приема доводите
на ищеца, че не съществува нормативна уредба, позволяваща свободна промяна в
присъединяването на съществуващ и присъединен обект на клиент от
електроразпределителната мрежа към електропреносната мрежа, без да са налице
технически основания за това. Такава възможност е предвидена в чл. 118, ал. 1 от ЗЕ,
съгласно който операторът на електропреносната мрежа и операторите на
електроразпределителните мрежи са длъжни да осигурят достъп при условията на
равнопоставеност до електропреносната и електроразпределителните мрежи на
ползвателите на съответната мрежа. В тази насока е и възприетото в Решение на СЕС от
4
17.10.2019 г. по дело № С-31/2018 г., приложено на л. 176-195, том 1 от делото.
На следващо място, ищецът твърди, че процесния договор противоречи на чл. 7,
ал. 2 от Наредбата, което съдът приема за неоснователно. Цитираната норма има за адресат
операторът на разпределителната мрежа и е приложима в случаите, когато клиент се
присъединява към последната, а не към преносната, какъвто е настоящият случай.
Според ищцовата страна атакуваният договор е нищожен и поради нарушение на
чл. 39, ал. 1, т. 3 и ал. 2, вр. чл. 88 и чл. 69 от ЗЕ, тъй като давал възможност на „. АД да
извършва дейност по разпределение на електрическа енергия до трети лица, без да има
лиценз за това. В случая също не се касае за нарушение на повелителна правна норма, а
евентуалното извършване на дейност по разпределение на ел. енергия без необходимия
лиценз е от значение за административнонаказателната отговорност на дружеството. Без
значение за валидността на атакуваната сделка е до какво ще доведе фактическото
изпълнение – последното е относимо евентуално към гражданската и
административнонаказателната отговорност на ответниците. Валидността на договорите се
преценява към момента на сключването им, като в случая съдът не намира да е нарушена
императивна правна норма.
Предвид гореизложеното искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е неоснователен, поради
което съдът дължи произнасяне по следващия евентуално съединен иск.
По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД съдът намира следното: заобикалянето на закона
е една от хипотезите по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на договорите. От обективна страна
тази хипотеза на нищожност е налице, когато законът забранява с определена сделка да се
постигне даден правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка, за да се
постигне този правен резултат. В този случай сделката макар и позволена е нищожна,
поради заобикаляне на закона. Хипотезата има и субективна страна - участниците в сделката
следва да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една неправомерна цел. За да
е налице основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1,пр. 2 ЗЗД следва да е установен както
обективният, така и субективният елемент на този фактически състав (в този смисъл:
Решение № 190 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1057/2010 г., III г. о., ГК и Решение №
475 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 621/2009 г., IV г. о., ГК). Съдът приема, че не е
налице нито обективният, нито субективният елемент. От обективна страна ищецът по
същество е преповторил аргументите си за нищожност поради противоречие със закона. В
случая не се доказва чрез сключването на процесната сделка да са заобиколени изискванията
на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредбата – както се посочи и по-горе
тези разпоредби не е следвало да бъдат спазвани. Не се установява и заобикаляне на чл. 39,
ал. 1, т. 3 и ал. 2, вр. чл. 88 и чл. 69 от ЗЕ, като евентуалното нарушение на тези норми би
довело до административнонаказателна отговорност. По делото не се доказва от субективна
страна участниците в атакуваната сделка да са имали съзнанието, че с нейното сключване
преследват една неправомерна цел. Напротив – събрани са доказателства, които водят до
извод, че ответниците са сключили договора с убеждението, че действат правомерно и с
желанието да приведат правното положение в съответствие с фактическото. В тази насока са
представените нотариални актове за собственост върху недвижимо имущество (л.271-294,
том 1 от делото), от които се установява, че „. АД е признато за собственик на шестте
кабелни електропровода, чрез които е договорено да се присъедини към преносната мрежа, а
именно: „Компас“, „Киев“, „Поща“, „Карвуна“, „Гергана“ и „Славянски кът“. Съдът
съобразява и факта, че ищецът се e отказал да оспорва собствеността върху посочените
съоръжения, като се е отказал от иск по чл. 124 ГПК в хода на в. гр. д. № 531/2019 г. на АС –
Варна и производството е прекратено с влязло в сила Определение от 21.01.2020 г. (л. 295-
298, том 1 от делото). Доказателство за липсата на противоправни намерения между
ответниците е и установеното от съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена. Съгласно експертизата „. АД е присъединено към
5
електрическата мрежа на ниво средно напрежение към подстанция „. чрез шест кабелни
електропровода - „Компас“, „Киев“, „Поща“, „Карвуна“, „Гергана“ и „Славянски кът“, които
са свързани директно към електрическите съоръжения на килии 20 kV с номера 5, 7, 9, 11, 13
и 15 в закрита разпределителна уредба 20 kV. Според експерта в подстанция „. . АД не
притежава електросъоръжения, а единствено средства за търговско измерване. Вещото лице
изяснява, че фактическа граница между присъединителните съоръжения на „. АД и „ЕРС“
няма, а такава е налице по отношение на „ЕСО“ и се намира на кабелните накрайници на
шестте електропровода, свързани към закритата разпределителна уредба. Съгласно
заключението закритата разпределителна уредба е част електропреносната мрежа, като
технологичните загуби по пренос на електроенергия до СТИ са за сметка на ЕСО. От
заключението на СТЕ се установява още, че чрез шестте електропровода не се разпределя
електрическа енергия, а се пренася, включително и до другите крайни клиенти, различни от
„. АД. Вещото лице заявява, че след оглед на място е установило, че всичко е изпълнено
така, както е договорено в процесния договор между „. АД и „ЕСО“. Изложеното налага
извод за липса на намерение за заобикаляне на закона при сключване на атакуваната сделка,
доколкото последната отговаря на обективно съществуващата фактическа обстановка.
Следва изрично да се посочи, че не е предмет на делото и съдът не може да проверява кой е
действителният собственик на електропроводите „Компас“, „Киев“, „Поща“, „Карвуна“,
„Гергана“ и „Славянски кът“. Трябва да се отбележи, че лицензията на . АД не е титул за
вещни права и не отразява придобивен способ, поради което от нея не може да са приеме, че
ищецът е собственик на шестте извода.
Всичко гореизложено обосновава неоснователност на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, поради което съдът дължи произнасяне по последния евентуално съединен иск.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД съдът намира следното: по
смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към
момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически
или не отговаря на установените в закона изисквания за самостоятелен обект, т.е. с оглед
тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки
самостоятелен обект. Правната невъзможност на предмета на договора означава, че за
неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка,
която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или
ограничения за обособяване на обекта. Предметът на сделката е по своята същност е
съставно явление, включващо съвкупността от предметите на отделните задължения (в този
смисъл: Решение № 102 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4017/2008 г., II г. о., ГК Решение
№ 172 от 4.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2018 г., IV г. о., ГК). В случая ищецът счита,
че атакуваната сделка има невъзможен предмет, тъй като предвиждала присъединяване на „.
АД към преносната мрежа на „ЕОС“ чрез шестте кабелни електропровода, макар те да били
част от разпределителната мрежа на . и чрез тях то също да било присъединено към
преносната мрежа. Съдът приема, че не се касае за невъзможен предмет, тъй като предметът
на атакувания договор се състои в пренос на електрическа енергия, като е въпрос на
изпълнение на уговореното как този пренос ще се осъществи. С развиваните аргументи
ищецът по същество повдига спор за собственост на електропроводите и спорове във връзка
с изпълнение на облигационни задължения и евентуална гражданска отговорност, които не
могат да бъдат разрешавани в настоящото производство. Настоящият съдебен състав
приема, че както продажбата на чужда вещ не е нищожна, така и евентуалното използване
на чужди електропроводи не може да обоснове нищожност на атакуваната сделка. Начина
на присъединяване към електрическата мрежа не влияе на валидността на съответните
договори, чрез които се уговаря това присъединяване, а би могло да породи впоследствие
фактически и правни последици при изпълнението им, когато се пренася и разпределя
електрическа енергия. При сключването на процесния договор обаче не е била налице нито
фактическа, нито юридическа пречка (забрана) присъединяването към електропреносната
6
мрежа да се осъществи по начина, по който е уговорено присъединяването към
разпределителната мрежа в шестте договора между „. АД и „Енерго-Про Мрежи“ АД
(понастоящем .), макар да е налице пълно съвпадение по отношение на точките на
присъединяване, фази и волтове. На първо място, самото вещо лице е установило, че
фактическото положение на място е било такова, каквото е уговорено в договора между „.
АД и ЕСО. На второ място, е възможно да настъпят промени в собствеността върху
електрическите съоръжения, което ще окаже влияния на съществуването и изпълнението на
съответните облигационни отношения, но няма да ги лиши от предмет и да ги направи
невалидни.
Всичко гореизложено налага извод за неоснователност на иска по чл. 26, ал. 2, пр.
1 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответниците имат право на разноски, като на
ответника . ЕАД съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът „. АД представя доказателства, че е зпалитил адвокатско възнаграждение в
размер на 20 400,00 лв. и депозити за съдебна експертиза в размер на 1452,60 лв. Ищецът
своеверменно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за основателно. В случая са предявени три евентуално съединени искове
в защита на един интерес, които са неоценяеми, поради което минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1000 лв. – чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, процесуалната активност и усилия на процесуалните представители на
„. АД и броят проведени съдебни заседания, съдът приема, че заплатеният адвокатски
хонорар следва да бъде намален до сумата от 4000 лв. Следователно, на този ответник
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5452,60 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на . АД, ЕИК: ., с адрес ., срещу . ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: г. и „. АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: ., за
прогласяване нищожността, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на Договор за
присъединяване на обект на клиент на електрическа мрежа към преносната електрическа
мрежа, сключен на 04.05.2015 г. между . ЕАД и „. АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения евентуален иск на . АД, ЕИК: ., с адрес ., срещу . ЕАД, ЕИК
., със седалище и адрес на управление: г. и „. АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: ., за прогласяване нищожността, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, на
Договор за присъединяване на обект на клиент на електрическа мрежа към преносната
електрическа мрежа, сключен на 04.05.2015 г. между . ЕАД и „. АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения евентуален иск на . АД, ЕИК: ., с адрес ., срещу . ЕАД, ЕИК
., със седалище и адрес на управление: г. и „. АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: ., за прогласяване нищожността, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, на
Договор за присъединяване на обект на клиент на електрическа мрежа към преносната
електрическа мрежа, сключен на 04.05.2015 г. между . ЕАД и „. АД.
ОСЪЖДА . АД, ЕИК: ., с адрес ., да заплати на . ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: г., сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждени.
7
ОСЪЖДА . АД, ЕИК: ., с адрес ., да заплати на „. АД, ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление: ., сумата от 5452,60 лв. /пет хиляди четиристотин петдесет и два лева и 60
ст./, представляващА направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8