№ 266
гр. Сливен, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. С.
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Пламен Д. С. Въззивно частно наказателно
дело № 20222200600347 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по повод частна жалба на С.М.С. срещу Определение №
355 от 01.07. 2022 год. по НЧХД№250/2022 год. на Районен съд-Сливен, с
което РС е осъдил С.М.С. да заплати на И.К.В.. сумата от 800 лева
представляваща разноски за адвокатска защита.
В жалбата се иска отмяната на определението на РС Сливен, като
незаконосъобразно. Посочва се, че определението е незаконосъобразно
поради допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че защитникът на обв.
В. не е бил надлежно упълномощен и в съдебно заседание по НЧХД №
250/2022 год., проведено на 06.04.2022г., съдът, разглеждащ делото, не е
изпълнил процедурата по чл.93, ал.4 от НПК за упълномощаването пред съд.
В заключение от въззивната инстанция се иска отмяна на атакуваното
определение или в случай ,че не бъде отменено адвокатското възнаграждение,
да бъде намалено на 300лв.
Не е постъпило възражение от И.К.В.. и от адв. К. в качеството му на
неин защитник.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и наведените
доводи в частната жалба, намери за установено следното:
Въз основа на частна тъжба, внесена от частния тъжител С.М.С. срещу
И.К.В.. за престъпление по чл. 147, ал.1 от НК, е било образувано НЧХД №
250/2022 год. по описа на РС-Сливен.
1
Първото заседание по делото е било насрочено за 06.04.2022г.
На 05.04.2022г. е постъпила молба от адв. К. в качеството му на
защитник на подс. В.а, с която е поискал делото да бъде отложено поради
служебната му ангажираност по друго дело в ОС- Бургас. Към тази молба не е
било представено пълномощно, както и доказателство за участието на адв. К.
по същото време в друго съдебно производство.
В съдебното заседание, проведено на 06.04.2022г., са се явили частният
тъжител С., подсъдимият В. заедно със своя защитник адв. К., независимо от
подадената от него предния ден молба за отлагане на делото. В това съдебно
заседание е било представен договор за правна защита и съдействие от
06.04.2022г. с договорено възнаграждение от 800 лева и пълномощно от
същата дата, с което подс. В. е упълномощил адв.К. да го представлява по
делото. В това съдебно заседание по собствена инициатива съдът не е дал ход
на делото, отложил го и насрочил за 16.05. 2022г. от 10 часа.
На 19.04.2022г. по делото е постъпила молба от частния тъжител С., с
която е поискал прекратяване на наказателното производство образувано по
неговата частна жалба.
В насроченото открито съдебно заседание по НЧХД № 250/2022г. на
16.05.2022г. не се е явил тъжителят, подсъдимият и упълномощеният от него
защитник адв.К.. В същото съдебно заседание с определение от 16.05.2022г.
съдът на осн. чл.24, ал.5, т.4 от НПК е прекратил наказателното производство
по НЧХД № 250/2022г. по описа на съда. За прекратяването на делото подс.
В. е получил съобщението на 06.07.2022г.
На 07.06.2022г. в деловодството на Районен съд -Сливен е получена
молба от адв. К. от АК-Сливен, в която е посочено, че е подадена в
качеството му на защитник на И.К.В.. по НЧХД № 250/2022г. по описа на РС-
Сливен. В петитума на тази молба адв. К. е поискал по НЧХД № 250/2022г.,
съдът на основание чл.190, ал.1 от НПК да постанови определение, по силата
на което частният тъжител С.М.С. да бъде осъден да заплати на подсъдимия
В. направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
По повод така подадената молба от адв. К. с обжалваното определение
№ 355 от 01.07.2022г. по НЧХД № 250/2022г.на Районен съд- Сливен, съдът
на основание чл.306, ал.1 т.4 от НПК е възложил на жалбоподателя С.М.С. да
2
заплати на И.К.В.. сумата от 800 лева, представляващи разноски за адвокатска
защита по делото.
Сливенския окръжен съд, като провери обжалваното определение с
оглед на сочените доводи и изцяло служебно по реда на чл. 345, ал. 3 от НПК,
намери, че подадената частна жалба е основателна по следните съображения:
С атакуваното определение РС-Сливен се е произнесъл в допълнително
производство по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, уважавайки претенцията за
присъждане на разноските, направени до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на наказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл.190,
ал.1 от НПК, когато подсъдимият е признат за невинен или наказателното
производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават
за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Нормата е относима
към всички разноски, направени и доказани от подсъдимия, включително и
адвокатското възнаграждение, в който смисъл е и константната практика на
ВКС /решение № 256 от 16.06.2009 г. по н. д. № 233/2009 г. на ВКС; решение
№ 337 от 30.11.2015 г. по н. д. № 1162/2015 г. на ВКС/. В конкретния случай е
налице втората хипотеза, тъй като наказателното производство е било
образувано по частна тъжба на С.М.С. срещу И.К.В.. и е прекратено с
определение по НЧХД № 250/2022г. по описа на РС-Сливен.
Настоящата инстанция намира, че неправилно първоинстанционният
съде приел, че са налице доказателства за реално процесуално
представителство от адв. К. по НЧХД № 250/2022г. по описа на РС-Сливен, за
да се претендират разноски.
От материалите по НЧХД № 250/2022г. по описа на РС-Сливен е видно,
че подадената молба от адв. К. за отлагане на делото е с поставена в печата на
Районен съд Сливен дата от 05.04.2022г. т.е. преди неговото
упълномощаване съгласно представения в съдебното заседание по делото на
06.04.2022г. договор за правна защита и съдействие. В съдебното заседание,
проведено на 06.04.2022г по НЧХД № 250/2022г.на Районен съд- Сливен, по
инициатива на съда ход на делото не е бил даден и същото е отложено. Макар
да е присъствал в това заседание адв.К. реално процесуално съдействие на
своя подзащитен не е предоставил.
Разноски се дължат и могат да бъдат поискани по реда на чл.306, ал.1,
3
т.4 от НПК, в случаите, когато по производството са налични даказателства
за тяхното извършване. В конкретния случай, по делото са налице
доказателства, че адв.К. на 06.04.2022г е осъществил процесуално
представителство, но липсват доказателства той да е извършил реално
процесуално съдействие
От гореизложеното следва извода, че искането за присъждането на
разноски не е основателно, поради което съдът намира, че не следва да бъдат
присъждани претендираните разноски, обективирани в него.
С оглед на изложеното, Окръжен съд – Сливен намира, че определение
№ 355 от 01.07. 2022 г., постановено по НЧХД № 250/2022г.. по описа на
РС-Сливен, с което С.М.С. е осъден да заплати на И.К.В.. сумата от 800 лв.,
представляваща направени разноски в това производство, е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2
от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 355 от 01.07.2022 г., постановено по НЧХД №
250/2022г. по описа на РС-Сливен, с което С.М.С. е осъден да заплати на
И.К.В.. сумата от 800 лв., представляваща направени разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4