РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 366/12.5.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Петров адм. дело №330
по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
2.
Образувано е по Жалба на С.Н.Н., ЕГН ********** ***, с посочен съдебен адрес ***,
оф. 13, адв. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-0315-000015 от 31.01.2022г. на в.п.д. Началник Районно управление
Пещера към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, спрямо Н. е наложена принудителна мярка – прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една
година, а именно шест месеца, като са отнети Свидетелство за регистрация на МПС
№ ********* и два броя регистрационни табели № РА1387КК.
3. Жалбоподателят,
счита оспорения акт за незаконосъобразен, като необоснован и постановен в нарушение
на процесуалния закон.
Спор по фактите не се заявява. Поддържа се
възражение, че административният акт не е мотивиран в изискваната от закона
степен. Счита се, че след като законодателят е предвидил срок на действие на
принудата от шест месеца до една година, то административният орган е следвало
да обоснове защо е определил именно срок от шест месеца за прекратяване на
регистрацията на пътното превозно средство. Според жалбоподателя, като не е
направил това, административният орган не е обосновал упражняването на
предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.
Иска се оспорената заповед да бъде отменена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Началник Районно
управление гр. Пещера при Областна
Дирекция на МВР, гр. Пазарджик в депозирани по делото писмено становище и
писмена защита, чрез процесуални представител гл. юрисконсулт Пенова поддържа,
че жалбата е неоснователна и необоснована.
Сочи се, че извършеното административно
нарушение е несъмнено установено, като компетентния за това административен
орган, правилно е наложил процесната принудителна мярка.
Според ответния административен орган, заповедта
е обоснована, издадена в предвидената форма от компетентно длъжностно лице. За
неоснователно се счита твърдението, че в заповедта липсват мотиви, относно
наложената мярка , прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Счита
се, че след като законодателят е предвидил минимален и максимален срок, а
административният орган е наложил предвиденият минимален срок, за извършеното
от жалбоподателя нарушение, то същият не дължи допълнително произнасяне, още
повече, че видно от представената по делото справка за нарушител/водач Н. е
системен нарушител по ЗДвП, като за извършеното нарушение управление на МПС под
въздействие на алкохол има влязла в сила Присъда № 5 по НОХД № 20 от 15.02.2022г.
по описа на Районен съд Пещера за нарушение по чл. 343б, ал. 1 от НК за срок от
6 месеца.
Иска се жалбата да бъде изцяло отхвърлена като
неоснователна, като се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска
защита. Възразява се по отношение на размера на претендираните от жалбоподателя
разноски в частта им по заплатения адвокатски хонорар.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от
оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. Според изложеното
в обстоятелствената част на процесната заповед, С.Н.Н., на 31.01.2022 г., около 20:44
часа, в с. Радилово, на кръстовище на ул. Паисий Хилендарски и ул. Георги
Ангелиев, управлява собственият си лек автомобил „Фиат Стило“, с рег. №
РА1387КК под въздействието на алкохол. При извършена качествена проба с техническа
средство „Алкотест Дрегер 7510 ARBA – 0083“ в 20:44 часа е
отчетено „… 1,67% на хиляда…“,
наличие на алкохол в издишаният въздух. Същият лъха на алкохол. Издаден е талон
за изследване № 125751, който водача е получил. Прието е, че в случая е налице
неправомерно поведение от страна на Н., изразяващо се в управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
По отношение на Н. е
бил съставен е бил Акт за установяване на административно нарушение серия АД, №
41104 от 31.01.2022 г., който е връчен на адресата без да са направени
забележки или възражения.
Приложен е Талон за
изследване № 125751 от 31.01.2022 г., който е получен от Н. също без заявени
възражения или забележки.
7. Приложена е Заповед
312з – 1602 от 10.06.2021г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която
служители на конкретно изброени длъжности, включително и Началник Районно
управление при ОД на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2,
т. 2а, т.4, т. 5, б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.
Представена е Справки
за нарушител/водач С.Н.Н. от която е видно, че от издържаният изпит за
правоспособност на 02.02.1977 г. до момента, спрямо Н. са издадени две
наказателни постановления и един фиш, като нарушенията са не спира на пътен знак „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“, неправилно преминава
през пешеходна пътека, управлява превозно средство с неизправности или повреди,
които могат да застрашат сигурността на движението. Спрямо жалбоподателя са
били постановени две принудителни административни мерки, включително процесната
такава, като нарушенията са, че управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
IV. За правото:
8. Според чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания, за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки. Очевидно,
въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно
осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за
поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като
преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък
изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното
деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни
последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си
естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда.
Ето защо, за разлика от административното
наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият
период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност), действието на наложената административна
мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за
фактическа последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Този
законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение.
9. Според чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП,
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
10. Каза се, с процесната
заповед е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Необходимостта от
извършване на проверка относно „съразмерността“ на наложената административна
принуда във всеки конкретен случай, съобразно цитирания в т. 8 от решението
принцип установен в чл. 6., ал. 2 от АПК, несъмнено налага не
само да бъде определен ясен срок на нейното приложение, но изисква и излагането
от страна на административния орган на конкретни съображения които го
обосновават.
Както се посочи, изискването в тази насока
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е ясно и императивно - принудителната мярка се налагана
с мотивирана
заповед от ръководителите на съответната служба за контрол или от оправомощено
от него длъжностно лице. Отклонение от това правило, не е предвидено в закона. В този смисъл, неоснователно е
становището на ответния административен орган, че след като в случая е
определен минималния срок на действие на мярката, то излагането на конкретни
мотиви за неговото обосноваване не е задължително. Това становище показва, че
липсата на каквото и да е обосноваване на срока в който е разпоредено да
действа процесната принудителна мярка е съзнателно предприето поведение от
страна на административния орган. Подобно разбиране е в пряко противоречие с административно
процесуалните правила. Изискванията на закона са еднакво задължителни както за
гражданите, така и за административния орган. Последицата в случая е наличие на
допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при
издаване на процесната заповед. След като
законодателят е предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на конкретната
мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в случая трябва
да бъде определен минималния установен в закона срок, включително в контекста
на твърденията, които се заявяват едва в съдебно заседание, относно фактите, че
в случая става реч за управление на МПС след употреба на алкохол и че водача е
„системен“ нарушител. Посочването на тези факти или пък на други подобни, би
позволило те да бъдат проверени и след като се установи дали са действително
проявени или пък не съществуват, да се формира конкретен извод относно
спазването на целта, която закона преследва с налагането на административна
принуда от категорията на процесната такава. В случая, поради преднамереното
неизлагане на мотиви в тази насока, такава проверка е невъзможна. Това само по
себе си е основание за отмяна на оспорения административен акт. В този смисъл,
макар и във връзка с приложението на друг вид принудителна мярка - Решение №
4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение №
3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от
23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009г.
11. За пълнота
на изложението, следва да се констатира и неясното описание на установената при
проверката концентрация на алкохол в издишания въздух, която е посочена като - „… 1,67% на хиляда…“. Нормативно установеното правило за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта на водача е в промили, а не в проценти. В
случая, вероятно става реч за допусната техническа грешка, която обаче не е
изправена по предвидения за това начин.
V. За разноските :
12. Констатираната незаконосъобразност на
оспорения административен акт, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените
разноски по производството. Те, съобразно представения списък се констатираха в
размер на 410,00лв.
Според чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. В
случая, договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение, не надхвърля минимално
определения размер в цитирания подзаконов нормативен акт. Определянето му от
страните по договора за правна помощ, в рамките на нормативно установения
минимум, явно съответства на
фактическата и правна сложност на конкретния административно правен спор и на предприетите
от пълномощника процесуални действия по защита на неговия доверител.
При това
положение, в полза на жалбоподателите ще следва да бъде присъдена сумата от 410.00лв.
представляваща заплатена държавна такса за образуване на производството и възнаграждение
за един адвокат.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0315-000015 от 31.01.2022г. на в.п.д. Началник
Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, спрямо С.Н.Н., ЕГН ********** *** е
наложена принудителна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от шест месеца до една година, а именно шест месеца, като са
отнети Свидетелство за регистрация на МПС № … и два броя регистрационни табели
№ …
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр.
Пазарджик да заплати на С.Н.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 410,00лв.(четиристотин
и десет лв.), представляваща извършени разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховният административен
съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен съдия : /п/