№ 229
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Й. Цв. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600188 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим М. П. Д., се явява лично и с упълномощени
защитници адв. К. и адв. Й..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Д..
Съдът докладва постъпило в деловодството на Апелативен съд-Бургас
на 31.10.2022 г. писмо от Министерство на вътрешните работи, Дирекция
„***“, с което уведомяват, че исканата от настоящия състав документация не
може да бъде предоставена от Дирекция „***“. Тя представлява архивно
оперативно дело, като евентуалното правомощие по предоставянето му е от
компетентност на Главен секретар на Министерство на вътрешните работи. С
писмото е предоставено заверено копие от заповед за задържане на М. Д. от
*** г., ведно с описани приложения към същата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните намери, че няма пречка
за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за нови доказателства. Да се приключи
съдебното следствие.
АДВ. К.: Запознахме се със съдържанието на това писмо. Нямаме
доказателствени искания. Да се приключи съдебното следствие. Мисля, че
съдържанието на самото писмо ни дава база, върху която да защитим нашата
позиция.
АДВ. Й.: Присъединявам се към колегата.
Съдът с оглед становището на страните и като не намери служебна
необходимост за събиране на допълнителни доказателства за изясняване на
фактическата обстановка,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата на
подсъдимия чрез неговите защитници за неоснователна. Съдебното
производство пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като в
хода му не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът е изяснил обстоятелствата по делото въз основа на относимия
достатъчен доказателствен материал като достигнал до обосновани правни
изводи, че подсъдимият е осъществил деянието посочено в обв.акт. Окръжен
съд-Сливен е поставил на прецизен анализ разпита на всеки свидетел дадени
на ДП и в съдебна фаза, като не се е задоволил само да констатира, че
кредитира дадени показания в дадени части, а е съпоставил всички
свидетелски показания едни с други, както и със събраните по делото други
доказателства. По този начин е възприета единствената и правилна безспорна
фактическа обстановка подобна на тази в обв. акт.
Считам, че правилно са били кредитирани показанията на свид. С.В.
дадени на ДП, още повече, че в съдебно заседание самият той е заявил, че
2
това, което е казал по време на разпита си по реда на чл. 223 НПК, че никой
не му е въздействал да даде такива показания, въпреки това, че в последствие
заявява, че е бил объркан и за това е дал тези показания. Считам, че тези
твърдения на свид. В. са нелогични и безпочвени, тъй като твърденията му, че
е дал пари на подсъдимия, се съдържат не само в първоначалния разпит, но и
по време на проведената очна ставка няколко месеца по-късно, където свид.
В. отново е категоричен, че е дал пари на подсъдимия. Отделно от това,
показанията на свид. В. дадени в съдебно заседание не съответстват на
показанията на полицейските служители – свид. П.Х, Г.П. и П.Д., първият от
които е видял В. да държи банкнота в ръцете си докато разговарял с
подсъдимия, а другите двама са видели подсъдимия да взима банкнота от
свид. В. пред полицейското управление.
Показанията на полицейските служители П.Х., Г.П. и П.Д. са пълни,
последователни, взаимно допълващи се, непротиворечащи на останалия
доказателствен материал по делото, поради което правилно считам, че са били
кредитирани изцяло от Окръжен съд-Сливен. Съществените разминавания в
показанията на свид. Х. дадени в ДП и прочетени по изрично настояване на
защитата и тези дадени в съдебно заседание за хода на събитията, т.е. кога е
уведомил колегите си Димитров и П., са идентични безпротиворечиви
относно основния факт, а именно че свид. В. и подсъдимият са били в
коридора на Районното управление, където първият държал банкнота, която е
скрил в ръката си при идването на Х.. Показанията от ДП на починалия
свидетел Б.Д. дадени по реда на чл. 223 НПК правилно са били кредитирани
изцяло като безпротиворечиви и отговарящи на останалия доказателствен
материал и най-вече на използваните СРС, на база на които са били изготвени
протоколи за ВДС. В тази връзка не са били кредитирани показанията на
свидетелите Алеко Демирев, Любка Кръстева, Генчо Ангелов и Христина
Ангелова дадени в съдебно заседание, а тези дадени на ДП, тъй като
противоречат на показанията на свид. Демирев и полицейските служители
Кукулев и Цончев, както и на използваните СРС. Напротив, считам че
показанията им дадени в хода на ДП изцяло кореспондират с тези на свид.
Демирев и двамата полицейски служители. Същите са също
безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Към показанията на свид. Х. съдът е подходил с особено внимание,
3
най-вече предвид възраженията на защитата, че същият е провокирал
вземането на подкуп от страна на подсъдимия. Неговите показания както на
ДП, така и дадените в съдебно заседание са подробни, последователни и
непротиворечиви и същите, освен че кореспондират с експлоатираните СРС,
така и с показанията на свид. Чолаков и П. - служители в Дирекция „***“.
Обясненията на подсъдимия също са били подложени на прецизен
анализ с повишено внимание предвид двойствената им същност като
източник на данни и като средство за осъществяване на лична защита.
Същите са били приети за достоверни в голяма част, освен отричането на
взимането на два пъти на парични суми и бутилка с алкохол, които не
съответстват на останалите кредитирани свидетелски показания и събраните
доказателства, поради което правилно са били ценени като защитна версия на
подсъдимия.
Първоинстанционният съд е отговорил в пълнота на всички направени
възражения от страна на защитата, които се препокриват и с представеното
допълнително писмено изложение. Неоснователна е тезата на защитата, че
свид. В. не е получавал разрешение от Д. или съгласие от него, да проведе
мероприятието. От кредитираните показания дадени пред съдия е видно, че е
потърсил подсъдимия, не за да бъде получено разрешение за провеждането
му, тъй като свид. В. е бил наясно, че такова разрешение се дава от друг
орган, а за да бъде получено съгласието на подсъдимия за провеждане на
мероприятието и да не бъдат предприемани мерки от органите на полицията,
каквото съгласие е получил, поради което му е дал и сумата от 20 лева.
Относно твърденията на защитата, че второто деяние от 27.06.2018 г. е
несъставомерно, тъй като подсъдимият е осъзнавал, че е изпълнил
служебните си задължения като е дал разпореждане палатката да бъде
демонтирана и не е било необходимо да получава бутилка водка за това,
която той твърди, че е получил за почерпка на цялото управление считам, че
тази теза се опровергава от показ на свид. Б.Д. и от приложените ВДС на база
използваните СРС, от показанията на полицейските служители видели плика
с бутилка водка в багажника на служебния автомобил, както и от
кредитираните показания на свид. В.Х., А.Д. и Г.А..
Действително, подсъдимият е дал разпореждане за демонтиране на
палатката, но тъй като сватбарите са искали същата да остане, се наложило
4
подсъдимият да бъде потърсен по телефона от свид. Б.Д., който освен, че го
уведомил, че палатката още не е премахната, но и обещал да му даде бутилка
водка, а в замяна същият да прояви бездействие по отношение на служебните
си задължения, т.е. да не провери дали действително палатката е била
съборена съгласно неговите указания, което същият е сторил.
Считам също така за неоснователни възраженията на защитата относно
третото деяние, че в случая е налице провокация към подкуп от страна на
свид. Х., тъй като е налице съгласуваност на действията между него и
служителите на Дирекция „***“, които твърдения се основават не на
доказателства приобщени по делото, а на предположения и съмнения. Следва
изрично да се отбележи, че по делото липсват каквито и да е доказателства за
съгласуваност на действията на свид. Х. и служителите от Дирекция“***“,
което следва, както от съдържанието на предложението и плана за
провеждане на специализирана полицейска операция, в които не е била
отразена дата за провеждане на операцията, предвид това, че не е имало
яснота кога и къде ще бъде осъществена срещата между свид. Х. и
подсъдимия, както и дали на нея ще бъде предаден подкуп. Също така
свидетелят Х. не е осъществил каквато и да е форма на натиск или
настоятелност спрямо подсъдимия, което се установява и от всички останали
събрани доказателства по делото.
Несъмнено в случая е осъществен съставът на престъплението
визирано в обв. акт, което е извършено при форма на вината „пряк умисъл“.
Относно така определеното наказание от първоинстанционния съд при
приложение на чл. 55, ал 1, т. 1 НК, подкрепям изводите на ОП-Сливен, че в
случая не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, но
предвид липсата на протест в тази насока, е безпредметно следващото му
обсъждане, поради което, моля изцяло да потвърдите атакуваната присъда.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен
акт, с който отмените обжалваната присъда и постановите нова, с която
оправдаете подсъдимия. Поддържам всички онези аргументи, които съм
изложил в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд. Ще си
позволя кратко изложение воден преди всичко от мотивите към обжалвания
акт. Това, което прави впечатление на защитата е подходът на
първоинстанционния съд към оценка и анализ на доказателствената
5
съвкупност. По наше мнение тук е подходено изключително избирателно към
доказателствата и този избор винаги е в ущърб на защитата. Това е тенденция
при оценката на всеки един от доказателствените източници. Ще ви направи
впечатление, че тогава, когато се кредитират показ на свид. С.В., там се
поставя акцент върху част от неговите свидетелски показания, дадени в хода
на ДП. Ще си позволя да опонирам на прокуратурата– не се кредитират като
достоверни неговите свидетелски показания в цялост тези , които е дал в ДП.
Напротив, определена част. Тук ми се ще веднага да насоча Вашето
внимание, когато говорим за този избирателен и превратен подход на съда,
към свидетелските показания на полицейския служител П. Х.. Тук пък съдът
дава вяра на свидетелските показания дадени в хода на съдебното следствие
за това, защото те са в услуга на обвинението. Тези свидетелски показания
ние поставихме особен акцент върху тях в хода на съдебните прения, за да
защитим нашата позиция, че цялото ДП е проведено по един доста
манипулативен начин спрямо доказателствата, които се събират. Ако този
свидетел в хода на ДП има показания, които влизат в драстично противоречие
с показанията на П.Д. и П., защото този свидетел обяснява, че тези двама
свидетели не са били в полицейското управление, те са били навън, той ги е
видял навън и там им заостря вниманието за среща между Д. и С.В.. Тези
двама свидетели обаче говорят нещо различно на ДП – че всъщност те били
вътре и там вътре в участъка се провел този разговор и много удобно този
свидетел в хода на съдебното следствие променя своите показания и казва
„това бяха мои предположения“. Ние затова казваме, кога да вярваме на
безпристрастността при кредитиране на доказателствата от страна на
първоинстанционния съд – тогава, когато казва „да, трябва да вярваме на
показанията дадени в хода на ДП, защото те са достатъчно близо до
събитията, които са се случили, без възможността някой да влияе върху
свидетелите, т.е. житейски обосновано е тогава те да говорят истината. Ако
този подход беше идентичен с подхода при оценка показанията на свид. П.
Х., ние бихме се съгласили, че липсват каквито и да било пороци при
формиране на вътрешното убеждение на съда. Но ето тук виждаме, че
всъщност с охота се съгласява съдът, че видите ли трябва да вярваме на тези,
дадени в хода на съдебното следствие, аз лично не разбрах защо. Това е
нашата критика, основна към първоинстанционния съд. Всъщност аз ще си
позволя още няколко изречения в тази насока. Да го наречем условно първия
6
случай, когато става въпрос за пастора С.В.. Ние освен показанията на П. Х.
поставихме акцент и на усилията на полицейските служби да не приобщят
наличните видеозаписи, които са един, по наше мнение обективен
доказателствен източник за това, какво се е случило на тази среща. Вие ще
видите там една поредица от писма, че този запис не се пази, независимо че
този запис, става ясно от писмените доказателства или по-скоро писма, които
изпращат полицейските служби, този запис е най-малко на два компютъра –
на един, който е в полицейския участък и един на лаптопа на полицейски
началник, и видите ли в един момент тези записи са унищожени и съдът на
стр. 34 дава отговор на нашето възражение – бил е унищожен поради
технически проблеми. Ние, когато говорихме за този опит да бъдат
манипулирани на ДП доказателствата, насочихме вниманието на съда и към
показанията на полицейските служители, в частност П.Д., но не само него, а и
П., към тази част от тях, където те заявяват категорично, че М.Д. –
началникът на служба „***“, е изгледал този запис и той е преценил, че не е
необходимо да бъде приобщаван към доказателствата по делото. За това ние
поставихме риторичния въпрос „кой всъщност е М.Д.. Каква е неговата
процесуална компетентност“? Длъжността му, тя е ясна. Правомощията,
които има в рамките на тази длъжност, те са ясни. Какви са обаче
процесуалните му правомощия той да преценява, какви доказателства да се
събират или не. И тук по наше мнение този подход на съда прозира и при
анализа и на другите два пункта от обвинението. Примерно, сватбата на К.
казва: “ето, видите ли тук показанията на свид.Б.Д. са верни затова, защото
съответстват на ВДС, т.е. на съдържанието на разговорите отразени в тези
ВДС. Аз призовах съда в хода на съдебните прения да съпостави все пак
съдържанието на тези разговори, защото и най-беглото съпоставяне от тези
два разговора, които са възпроизведени във ВДС, всъщност категорично не
позволяват да се направи извод и заключение, че те подкрепят свидетелските
показания, които той е дал в хода на ДП и които показания за съжаление ние
не можахме да проверим в хода на съдебното следствие. Там въобще не се
говори за сватбата на К., няма конкретика за адреси и всичко останало, да
приемем че това е обективният доказателствен източник.
Когато говорим за провокацията към подкуп, там също съдът е казал –
„това са едни разсъждения на защитата, но те не намират доказателствена
опора“. Ние няма как да имаме преки доказателствени източници в тази
7
насока. Естествено и нормално е, а това е видно и от съдържанието на
разпитите на полицейските служители, те да са наясно до какво ще доведе
една доказана провокация към подкуп. Затова те са толкова категорични в
отговорите си на наши въпроси, които биха могли да ги уличат образно
казано в някаква подобна деятелност. Ние извършихме един анализ на
косвените доказателствени източници, които ни дават основание да твърдим,
че е налице провокация към подкуп. Тук има и съвсем обективни факти,
които никой не може да оспори. Факт е, че на 27-ми е проведен разпит между
Х. и Д., в който става въпрос за сватбено тържество, по повод на който да се
видят – А. и Р.. Факт е, че по една или друга причина, както пише съдът,
среща по повод тази сватба не е осъществена. Ако проследим оттук натам
активността материализирана и в техническата експертиза на Х., ще видим, че
той е активната страна. И тук е много важно да кажем, че категорично
изводите на съда, че И.Н.Ф. е активната страна противоречи на свидетелските
показания на този свидетел дадени не само в съдебното следствие, но дадени
и в хода на ДП. И в двата си разпита този свидетел твърди, че всъщност
активният е бил Х.. Той го е запитал „ти имаш ли документи за сватбата, за
палатката?“. Ето тук е активността на този Х.. След като не се е осъществила
срещата му, той е този, който търси следващата „жертва“, а той го провокира
„имаш ли документи за палатката“, за да даде И.Н.Ф. тези 20 лева, но
забележете, че пак и в двата си разпита липсват твърдения тези пари да са
дадени, за да бъдат предоставени на Д.. По наше мнение, начинът по който
съдът е интерпретирал доказателствата налагат извод за една превратност, за
една избирателност, което по наше мнение, е съществено нарушение на
процесуалните правила. От тук нататък като последица те водят до една
необоснованост на съдебния акт, до наличие на противоречие в самите
мотиви тогава, когато се защитава осъдителната присъда. И като последица
от това съществено нарушение на процесуалните правила се стига и до
неправилното приложение на материалния закон.
Ще си позволя само още няколко изнежения. Вижте С.Ф.. За какво
С.Ф. предоставя тези пари, ако хипотетично приемем, че е доказано тези пари
да са предоставени за това, защото той възприел мълчанието на Д. за
съгласие. И нещо друго, в обв. акт няколкократно е записано, че
настоятелността на С.В. била да получи съгласие освен това мероприятие да
бъде проведено на публично място, но то да бъде съпроводено със силна
8
музика. С.В. не твърди никъде, че в хода на тези разговори той е настоявал за
озвучаване със силна музика. Насочвам Вашето внимание към този факт,
защото той е задължителната предпоставка да е налице нарушение на първия
текст от Наредбата, защото там е необходима една кумулативност. Това наше
възражение привидно е получило отговор в мотивите на съда, но всъщност,
ако погледнем по-внимателно ще видим, че то по същество е неглижирано и
отговорите са останали само привидни.
Сватбата на К. – Д. е посетил мястото, дал е разпореждане. Започнали
са да го изпълняват и едва след като е освободена част от улицата, т.е. не се
възпрепятства общественият ред, той си е тръгнал обратно към участъка.
Оттук натам в доказателствената съвкупност проверени в тяхната съвкупност
наистина няма такива, които да позволяват извод, че всъщност Д. е разбрал,
че тази палатка не е премахната докрай, та да търпи съставомерни укори.
Що се отнася до Х., то там за нас провокацията е повече от очевидна.
Тук много важни са свидетелските показания на Д.Д.. Тя ни дава много важни
факти, които да защитят нашата позиция за активна провокация към подкуп.
Тази жена казва „Х. беше настоятелен, но освен настоятелен, той беше и
видимо притеснен“. И ако съпоставим тези нейни показания с последващите
действия на Х., ние ще видим, че наистина е налице съгласуваност със
служителите на полицията, защото той повежда Д. в посока, където е
разположена засадата, а не там, където уж би следвало те да отидат.
За това аз ще Ви помоля да приемете, на първо място, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, да отмените присъдата и
върнете за ново разглеждане от първоинстанционния съд или да постановите
съдебен акт, с който да оправдаете Д..
АДВ. Й.: Уважаеми апелативни съдии, колегата достатъчно изясни
нашите доводи за отмяна на обжалвания съдебен акт акт. Аз изцяло ги
споделям. Подробни съображения съм изложил в допълнителното изложение
към жалбата.
Моля да отмените присъдата като неправилна. Ако прецените, че са
налице изложените процесуални нарушения, то моля да върнете делото за
ново разглеждане, но в крайна сметка да постановите съдебен акт, с който да
отмените присъдата. Считам, че са налице достатъчно доводи за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.
9
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Уважаеми апелативни съдии,
солидаризирам се с казаното от моите защитници. Искам да изкажа
уважението си към Вас и прокуратурата и това е така, защото 30 г. съм
служител и в ***. Служил съм винаги, за да потвърждавам авторитета на
институциите и мисля, че до ден днешен така се чувствам и така съм работил.
Искам да Ви заявява, че никога, по никакъв начин не съм поискал и не съм
приемал пари или дар или каквото и да е било, още по-малко, за да наруша
задълженията си по служба.
Моля за оправдателна присъда, но не и за помощ и милостиня към
себе си, а единствено за да ми се върне, постановявайки един акт, с който да
бъда оправдан по всичките ми обвинения, за да върна честта и достойнството
си. Това е единственото, което мога да помоля съда.
Подкрепям всичко, което съм казал пред Окръжен съд-Сливен. Няма
какво да добавя, всичко съм казал. Единствено постановяване на една
присъда в мое оправдание ще ми върне честта и достойнството.
През кариерата си в полицията съм изпълнявал различни ръководни
длъжности. На повечето от колегите, които „застанаха“ срещу мен, удобно
двама по двама, видно и от цялото дело, съм бил пряк началник и съм ги
приемал включително и на работа. Аз съм единственият в Дирекцията в
Сливен, който съм обучаван както аз да изпълнявам длъжността, така и да
обучавам колегите по стратегията „ Полицията в близост до обществото“ -
стратегия, която е холандска, ходил съм многократно на семинари и съм
награждаван от К.Н€. Когато работех по тази стратегия тя изисква много
себеотдаденост, много проактивна работа и винаги това съм се опитвал да
втълпя на колегите. Те бяха доста по-млади от мен и не обичаха много да
напускат удобните кресла, в които се намираха в полицейския участък, още
повече, че ние работихме там с малцинства. За себе си бих казал, че доста
пъти съм влизал в преки конфликти с тях и причината е била единствено това,
да ги приканя да бъдат непрекъснато между хората. Това е нещо, което те
особено много мразеха. Действително работихме в среда, която е меко казано
неприятна, мизерна, доста често с хора, които имат доста слаба хигиена, но
10
никога не съм си позволявал това да го изтъквам на преден план, напротив,
било е водещо в моята професия. Истина е, че съм ял циганско кебапче и
циганско кюфте. Истина е че съм пил кафе или някаква лимонада в квартала.
Влизал съм в домовете в най-затънтените места. Едва ли някой би казал, че
това е, за да се обогатя по някакъв начин. Напротив, това е било в пълен
разрез с моите кулинарни предпочитания. Това съм го изтъквал многократно
на моите колеги, в прав текст, но явно, че влязох в конфликт, който ги накара
да се обърнат срещу мен. Това съм го усетил. Те в прав текст ми казаха, че
спъвам някои да се развиват в професионален план. След моето напускане,
една елементарна справка, която може да бъде изискана ще покаже, че
всички, които са посочени в обв. акт и които застанаха срещу мен, претърпяха
кариерно развитие – станаха инспектори, станаха началници на районни
управления.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ И ДАВА ПОСЛЕДНА
ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.
ПОСЛЕДНА ДУМА на ПОДСЪДИМИЯ: Моля за оправдателна
присъда по всички повдигнати обвинения.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът счете делото за изяснено и
обяви на страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11