Решение по дело №74/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Директор на офис за обслужване – Габрово в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение № 217 от 28.12.2023 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 900/2023 година. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление № 725098-[рег. номер] от 11.09.2023 година на Директора на офис за обслужване - Габрово в ТД на НАП - Велико Търново, с което на Х. И. И., в качеството му на представляващ “Г***“ ЕООД - [населено място] с посочен ЕИК, за нарушение на чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл. 264, ал. 1 от с. з. е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

В касационната жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател навежда доводи за съответствие на описанието на нарушението с нарушената материалноправна разпоредба на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО; извършвана дейност от страна на дружеството през 2022 година, чийто представляващ е Х. И., което изключва маловажност на случая. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател Директор на офис за обслужване – Габрово в ТД на НАП - Велико Търново се представлява в открито съдебно заседание от своя надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, поддържа се жалбата, както и искането по същество.

Ответната по жалбата страна Х. И. И. се явява лично в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба, по същество прави искане за оставяне в сила на въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради което намира, че въззивното решение следва да бъде отменено.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.

За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че е налице несъответствие между описанието на нарушението и сочената като нарушена правна норма, като описанието съответства на чл. 261 от ЗКПО и липсва посочване на факти и обстоятелства, относими към и обосноваващи състав на нарушение по чл. 264 от ЗКПО. Отделно основание за отмяна на процесното НП е квалифицирането на случая като маловажен.

Настоящият съдебен състав споделя мотива на въззивния съд за несъответствие между описанието на нарушението и сочената като нарушена правна норма.

Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО въвежда задължение за данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, като с разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е определен срокът за подаване на годишната данъчна декларация, както и мястото на подаването. Неподаването на годишната данъчна декларация или неподаването й в срок от данъчнозадълженото лице, е основание за налагане на санкцията по чл. 261 от ЗКПО по отношение на данъчно задълженото лице, каквото по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО се явява дружеството “Глобус - 2008“ ЕООД - [населено място]. В санкционната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО е предвидена отговорност и за представляващия данъчно задълженото лице, но тя е за допустителство, а не за пряко неизпълнение на задължението по чл. 92 - подаване на годишна данъчна декларация, тъй като последното задължение е въведено в тежест на данъчнозадълженото лице. За представляващия данъчно задълженото лице е налице задължение така да организира дейността на дружеството, че да не допусне пропускането на срока по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, а неизпълнението на последното задължение от страна на представляващия данъчно задълженото лице би обосновало налагане на санкцията по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. Описаното в процесните АУАН и НП деяние не е основание за ангажиране отговорността на представляващия данъчно задълженото лице по чл. 264, ал. 1 ЗКПО, защото не осъществява хипотезата на последната норма. Несъответствието между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на посоченото в АУАН и в НП лице, както правилно е приел въззивният съд.

Към мотивите на въззивния съд следва да се добави, че обвинението за неизпълнение на задължението за допустителство предполага установено извършване на нарушение от другиго във връзка с подлежащата на контрол/организиране дейност. Без такова доказване няма как да се установи връзка между допустителя с деянието, наличието на интелектуален и волеви момент за извършването му и, съответно, вина, като задължителен субективен елемент на нарушението, вменено на конкретното физическо лице. Такива установявания и твърдения липсват, което рефлектира върху законосъобразността на издаденото НП при неустановен състав на допустителство.

Недоказаността на вмененото на касационния ответник административно нарушение изключва маловажността на деянието, като настоящият съдебен състав не споделя довода на въззивния съд за маловажност, развит като алтернативен такъв за отмяна на процесното НП.

Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 217 от 28.12.2023 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 900/2023 година.

 

Решението е окончателно.