О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
643
гр.Враца,
01.11.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, V състав, в закрито заседание на 01.11.2023 г. през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 500/2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба, с характер на искова молба, на А.К.И.,***
срещу Администрацията на Затвора – ***, съдържаща твърдения за нарушение на
човешките му права, поради преместването му от ЗООТ – *** в Затвора – ***.
Претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000,00 лева.
Жалбата
съдържа твърдения, че не е уведомен Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГД „ИН“) и администрацията на Затвора – *** за причините довели до
преместването му.
Съдът, след
преценка редовността и допустимостта на жалбата, предвид изискванията на чл.
149-151 от АПК е счел същата за нередовна, поради което производството по
делото е оставено без движение.
На ищеца
са дадени указания да отстрани допуснатите нередовности, като в 7-дневен срок
от уведомяването да отстрани допуснатите нередовности при депозиране на исковата
молба като: с писмена молба, с препис за ответната страна посочи: 1. в какво точно се състои искането му
до съда, като съобрази правомощията на
административния съд да се произнася по жалби срещу административни актове,
действия и бездействия на администрацията; 2. дали обжалва административен акт (заповед за преместване),
действие или бездействие (отказ да му бъде предоставена информация); 3. кой е неговият автор
(административен орган или орган по изпълнението); 4. какви са неговите пороци; 5.
в случай, че оспорва административен акт – да посочи подлежащият на оспорване
акт и защо оспорващия счита оспорения акт за незаконосъобразен и какво е
искането му от съда; 6. да представи
доказателствата, на които основава исканията си и/или посочи доказателствата,
които иска да бъдат събрани от съда, в подкрепа на твърденията в жалбата; 7. да представи доказателства за
внесена по сметка на Административен съд - Враца, държавна такса в размер от
10,00 лева; 8. да посочи ответник по
иска; 9. да конкретизира
основанията, въз основа на които претендира, че са настъпили вреди в неговия
патримониум – действия, бездействия, незаконосъобразни административни актове; 10. да конкретизира периода на
настъпване на вредите и вредоносното деяние, като уточни дали е действие,
бездействие или отменен като незаконосъобразен административен или съдебен
акт; 11. Да представи препис от уточняващата молба за ответника.
Жалбоподателят
изрично е предупреден за последиците при неизпълнение на указанията.
Съобщението
с така дадените указания е връчено на лицето лично, на 01.09.2023 г. – петък.
В
указания срок е представена вносна бележка за заплащане на д. такса по сметка
на съда и отговор на даденото разпореждане, който не изпълнява в пълна степен
дадените от съда указания.
Съдът
след повторна служебна проверка на наведените в исковата молба доводи и на
събраните доказателства намира, че същата е недопустима.
В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203
от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава,
а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. За да се разграничат отговорността за
причинени вреди по чл.
45 и следващите от ЗЗД и тази по чл. 203
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се направи анализ, чрез съпоставка на двете норми. На
първо място различието по между им е свързано с тяхното основание.
Отговорността по ЗЗД почива на забраната да не се вреди другиму, докато
отговорността по ЗОДОВ е изградена върху идеята за задължение на държавата и
общините да спазват правата и законните интереси на гражданите. Именно при
неспазване на това основно задължение и когато в следствие на него е причинено
увреждане на граждани и юридически лица, възниква основание за ангажиране на
отговорност на съответните държавни институции. Съгласно чл. 205
от АПК това са юридическите лица, представлявани от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Отговорността по чл.
45 от ЗЗД и тази по ЗОДОВ се изграждат на различна плоскост. Елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане по ЗЗД, свързан с неговата
субективна страна, винаги е вината, т. е. субективното отношение на деликвента
към протовоправното деяние. Характерно за втория вид отговорност е, че е
обективна и безвиновна. Тя възниква само при или по повод на осъществяване на
административната дейност на държавата или общините. Чл. 203
от АПК и чл.
1 от ЗОДОВ употребяват термините „актове“, „действия“ и „бездействия“, за
които легално определение няма в цитираните закони, но под „акт“ не следва да
се разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно лице, а
определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни
актове, като тук следва да се разбират всички видове административни актове,
издавани от държавни или общински органи в кръга на законово определената им
компетентност.
Държавата
и общините ще носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Анализът на тази норма, налага разграничаване на дейността по издаване на
административни актове и тази, която е проява на физическото действие или
бездействие. Това има значение при решаване на въпроса за предпоставката, при
която увредения може да търси обезщетение.
Активно
легитимирана страна по иска по чл. 284
от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 от АПК, може да бъде всяко лице, задържано
под стража или изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, което твърди, че е
претърпяло вреди, в следствие на незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на държавни и общински органи и длъжностни лица. Този иск
представлява автономно средство за защита на частноправните субекти срещу
несъобразена със закона административна дейност. По силата на чл. 285, ал. 2, във връзка с чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява
срещу специализираните органи по изпълнение на наказанията, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Според чл. 12
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, т. е. в случая дейността на ГД „ИН“ е регулирана от закона
дейност, осъществявана от административните органи и длъжностни лица,
структурно обособени в рамките на тази администрация, в съответствие с дадените
им от закона правомощия и безспорно дейността на ответника, свързана с
нормалното функциониране на местата за лишаване от свобода е административна
дейност, осъществявана във връзка с прогласените в АПК и КРБ основни принципи.
Претенцията
в случая е предявена срещу юридическото лице, представлявано от органите и
длъжностните лица, от чиито незаконосъобразни действия се твърди, че са
причинени вредите.
Съгласно
чл.
284, ал. 1, във връзка с ал.
5 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3, като настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Разпоредбата на чл. 3 от с. з. сочи, че
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
разглеждания казус ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди – поболял
се е от главоболие в периода от 03.02.2022 г. до 04.09.2023 г., накърнен е
престижа му и е подложен на психически тормоз, причинени от преместването му от
ЗООТ – *** в Затвора – ***.
От събраните
по делото доказателства се установява, че с влязла в законна сила Заповед № Л –
342/03.02.2022 г. на Началника на Затвора – *** е преместен от ЗОЗТ – *** в
Затвора – ***. Заповедта е връчена на ищеца на 03.02.2022 г. и същата не е
обжалвана.
Анализът
на така очертания предмет на иска в контекста на описаните доказателства,
налага извода, че в случая не се касае за незаконосъобразни актове, нито за фактически
действия или бездействия от страна на органи или длъжностни лица при
затворническата администрация, от които биха могли да настъпят една или повече
вреди, описани в чл.
3 от ЗИНЗС.
Преместването
на ищеца от ЗОЗТ – *** в Затвора – *** е извършено на основание влязъл в сила
административен акт – Заповед на Началника на Затвора – *** и не е налице незаконосъобразен
акт или незаконосъобразно действие от страна на затворническата администрация.
Искът,
с така очертан предмет, би бил допустим за разглеждане при наличието на две хипотези:
1. При навеждане на твърдения за наличие на незаконосъобразни действия или
бездействия от страна на органи или длъжностни лица при ГД „ИН“, като тези
твърдения следваше да бъдат доказани при провеждане на пълно главно доказване и
2. При успешното оспорване на конкретен административен акт, от който се
твърди, че са настъпили вредите, така както изисква условието за допустимост,
регламентирано в чл. 204, ал. 1 от АПК.
В
случая, при наведени доводи за претърпени вреди по чл. 3 от ЗИНЗС, настъпили от влезли в сила административни актове (заповед за
преместване), настоящият съдебен състав, намира, че искът е недопустим.
Исковата молба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
да се прекрати.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 158, ал. 3 вр. чл. 158, ал. 1 и чл. 159,
т. 1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от А.К.И.,***
срещу Администрацията на Затвора – *** иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 500/2023
г. по описа на АС-Враца.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на АдмС - Враца, в
7-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: