Решение по дело №201/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по протест на РП в гр. П. срещу присъда № 1006/06.10.2008г. по нохд № 913/2005г. по описа на РС – П.

С обжалваната присъдата съдът е признал подсъдимия Д. А. Щ., роден на 30.01.1949г в с.Г., с постоянен и настоящ адрес Г. У.С." № 3, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН *, за невиновен в това, че на 02/03.08.2001г, на М.К., без знанието и разрешението на Митниците и Ч. използване на официални документи с невярно съдържание (митническа декларация № 5400/4-2743 от 03.08.2001г, ЧМР от 01.08.2001г и сертификат № 192/01.08.2001г.) е пренесъл през границата на страната от Република Гърция стоки за търговски цели в големи размери -27715кг. (двадесет и седем хиляди седемстотин и петнадесет кг.) дизелово гориво на стойност 30146лв. (тридесет хиляди сто четиридесет и шест лв.) с автоцистерна с регистрационен № С 1915 ТА и ремарке С 3548 ЕВ, собственост на "П." ЕООД, гр.София - престъпление по чл.242,ал.1,б."Б", предл.3 и б."Д" НК, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение.

В протестът се набляга на съображения за неправилност и незаконност на присъдата. Съществували достатъчно доказателства относно умишленото авторство на подсъдимия в извършване на престъплението, за което се съдело, че е лицето управлявало цистерната с гориво, че е лицето предоставило на Митническите власти документите с невярно съдържание, както и че бил лицето, което фактически е внесло в страната стока различна от декларираната. Позовават се на различна интерпретация на доказателствата от сторената в мотивите на районния съд, като се възприема, че същите обосновават обвинението и се иска постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото обвинение.

Защитата от своя страна акцентира на съображения за правилност, обоснованост и справедливост на първоинстанционната присъда, тъй като липсвали каквито и да е доказателства, от които да се извеждат обективни данни за наличие на умисъл у подсъдимия за извършване на контрабанден внос на гориво. Иска се потвърждаване на първоинстанционния акт.

Въззивният съд в пределите на правомощията си намира протестът за допустим, а по същество за неоснователен.

Аргументи за това се съдържат в установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Анализа на събраните доказателства дава следната информация за инкриминирания случай:

Подсъдимият е българин, български гражданин, на средна възраст, семеен, до момента не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, няма и данни за други противообществени прояви. През 2001г. работел като шофьор към фирма „П.” ЕООД, гр.София и обикновено управлявал товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво”, с регистрационен № С 1915 ТА и ремарке с рег. № С3548ЕВ. На 02.08.2001г. около 13:00ч. управлявайки сочената автокомпозиция влязъл на територията на Р България от Р Гърция през ГКПП –К.. След като преминал паспортен контрол, се отправил към митническия пункт, където било декларирано, че композицията превозва 23715кг. газьол за промишлени и комунални цели, изпратени от фирма „Е”, Р Гърция за фирма „М. 97” Р България. Били представени и съответните документи –ЧМР, фактура, сертификат за качество. От събраните пред настоящата инстанция доказателства, Ч. графологическа експертиза на подписите, се установява че подписите за Д. А. Щ. в клетка 50 “отговорно лице “ на Митническата декларация № 5499/Тв 55011/01.08.2001г. и в клетка 23 на ЧМР на гръцки език от 01.08.2001г. не са били изписани от него. Веднага след това стоката била подложена на проверка от комисия, определена със заповед на Началника на М. К.. В състава и били св. К., св.Х. и св.К.. Процедурата по вземането на пробите явно не бил спазена, тъй като в конкретният казус, на гърба на инкриминираната декларация 5400/4-2743/03.08.2001г било отразено, че пробата е взета от св.Н., св.К. и св.К., като фигурират и подписи срещу името на всеки един от тях, а същевременно от разпита на св.К. и извършената графологична експертиза се установява, че подписа срещу името му не е положен от него, защото по това време е бил в отпуск. В този аспект относно това дали изземването на горивото е било именно от сочената цистерна и по удостоверения начин липсват категорични данни. Била е опорочена процедурата, следователно съществува не просто съмнение, че горивото не е иззето по съответния начин и процедура за изследване, а че въобще е иззето от конкретната цистерна. Следователно се явяват излишни всякакви разсъждения в посока, че взетите проби от цистерната, управлявана от подсъдимия, заедно с други проби от пристигнали същия ден цистерни, са транспортирани в ЦМЛ и че заключението по тях било, че в конкретният казус не е имало никакви нередности, т.е. постъпилата проба е била надлежно запечатана с митническа пломба и с етикет, съдържащ подпис и печат на митнически служител. Не следва да се съди и че сочените проби гориво, иззето от цистерната, управлявана от подсъдимия, е било със съдържание на сяра от 0,6 % тегловни и според заключението „превишава специфичните стойности за съдържание на сяра в дизеловите горива и са в обичайните граници за съдържание на сяра в продукта газьол за промишлени и комунални цели”. Резултатите от изследването, че вида гориво отговаря на декларираното (а именно газьол за промишлени и комунални цели) не означава, че внесеното гориво с цистерната управлявана от подсъдимия също било газьол, защото липсват достоверни доказателства че съществува идентичност между горивото в цистерната и изследваното гориво. След съставяне на съответния протокол за изследваните проби, същите били изпратени по факс в М. К., където св.Г. извършила проверка на получените резултати от ЦМЛ с данните в митническата декларация и след като установила съвпадение разрешила вдигането на стоката , с поставянето на съответната резолюция, подпис и печат в клетка „J” на декларацията. Впоследствие подсъдимия с управляваната от него цистерна, заминали за разтоварване в посочено от получателя място (неустановено по делото).

Същевременно от документите по международна съдебна поръчка, с които подсъдимият е напуснал Р Гърция се установява, че на М. П. е била представена (но не се установява от кого) митническа декларация, в която (клетка 31) е посочено, че цистерната превозва, течен петрол за вътрешно горене (GASOIL), предназначен за друга употреба със съдържание на сяра до 0,05 %, (съгласно превода), като в клетка 38 е посочено, че това гориво е в количество от 27 715кг с получател фирма „М. 97 ” ЕООД гр.София и изпращач – фирма „A.” гр.С. Във фактура № 00530 (получена Ч. същата МСП), която е била представена пред Митница Промахон стоката е посочена като „A.”. В международната товарителница представена пред М. П. (и получена Ч. МСП) стоката е посочена като „IN BULK GASOIL” , като по същия начин е описана и в представения отново там сертификат ЕВРО1. Същевременно се установява,че от натоварването на цистерната от съответната рафинерия в Гърция шофьорът получава пластмасова карта (с чип), в която са въведени вида и количеството гориво, което ще товари, след това придвижва цистерната до съответния шланг, пъха картата в съответния автомат и товарача (служител на рафинерията) почва да товари. След като товарача прецени, че колата е натоварена, шланга се освобождава, а цистерната излиза извън рафинерията, за да изчака своите документи и тези на други автомобили, превозващи гориво за една и съща фирма. Св.Ц. е категоричен, че камионите под конвой са съпровождани от рафинерията до М. П., като през цялото време документите относно вида на стоката са в придружаващия конвоя гръцки митнически или полицейски служител. Именно придружаващия конвоя служител представя документите на М. П. и след тяхното оформяне, ги предава на шофьорите или направо на български митнически служител.

При тези факти въззивният съд приема за правилни и изводите на първоинстанционния съд относно правото, като законосъобразно и обосновано е приложил Закона, като е приел, че обвинението срещу подсъдимия, за това че на 02/03.08.2001г, на М.К., без знанието и разрешението на М. и Ч. използване на официални документи с невярно съдържание (митническа декларация № 5400/4-2743 от 03.08.2001г, ЧМР от 01.08.2001г и сертификат № 192/01.08.2001г.) е пренесъл през границата на страната от Република Гърция стоки за търговски цели в големи размери -27715кг. (двадесет и седем хиляди седемстотин и петнадесет кг.) дизелово гориво на стойност 30146лв. (тридесет хиляди сто четиридесет и шест лв.) с автоцистерна с регистрационен № С 1915 ТА и ремарке С 3548 ЕВ, собственост на "П." ЕООД, гр.София - престъпление по чл.242,ал.1,б."Б", предл.3 и б."Д" НК е недоказано, но по различни съображения от тези възприети в мотивите към първоинстанционната присъда.

В този аспект настоящата инстанция приема, че единствено липсват обективни данни за наличие на умисъл за извършване на престъплението. От събраните доказателства, не би могло да се обоснове, че подсъдимият е съзнавал, че пренася през границата на страната, стока различна от декларираната. Това е така поради обстоятелството, че е бил превозвач на стоката, че не той бил лицето, което е извършил действия по декларирането и, за което се съди не само от гласните доказателства, но и от обстоятелството че представените митнически декларации не са издадени от него и на никой от придружаващите документи не фигурира подписа му, че да се предположи умисъл за внасяне на нещо различно от декларираното. В този ред на мисли, с оглед по нататъшното процесуално поведение на подсъдимия не може да се направи извод, че е съзнавал неистинността на декларираното. Напротив предоставил е автомобила за проверка изчакал е обработката на документите, до които не е имал достъп, тъй като и на територията на Гърция не били в негово владение

Същевременно следва да се акцентира, че доводите на районния съд относно обективната несъставомерност в действията на подсъдимия по отношение на някои от елементите са неправилни. Неправилно е възприето, че престъплението е недоказано по отношение на обективния елемент свързан с "незнание" на митниците и съответно "неразрешение", тъй като вноса на горивото бил със знанието и разрешението на митниците. Самото подаване на декларация за внесена стока не означава, наличие на знание на Митниците, тъй като както е в конкретния случай има съществено разминаване във вида на декларираната стока, следователно знанието не се отнася за конкретния внос. Не следва да се възприемат и доводите, че внесеното от подсъдимия гориво е било газьол, както е декларирано, тъй като извода е направен въз основа на констатации от изследване на проби, за които не съществуват каквито и да е годни доказателства, че са иззети от цистерната управлявана от подсъдимия. Както се отбеляза при излагане на фактологията, пробите били иззети от комисия, в чиито състав влизали фиктивни лица. Следователно изземването им е опорочено в степен да се приеме, не само че е нарушена процедурата, но и че въобще не е било извършено, удостовереното в неистинския протокол обстоятелство, че горивото е именно от сочената цистерна. От тук и направеното изследване е недостоверно по отношение горивото в процесната цистерна. Несъстоятелни са и съображенията, че не била доказана и друга част от обективния състав на престъплението – че са ползвани официални документи с невярно съдържание, защото след насрещната проверка се установява, че внесеното гориво не е газьол. Разминаването в други данни (относно изпращача от Р Гърция и цената на горивото ) между документите, представени пред нашите власти и тези, с които се твърди, че автомобила е излязъл от Р Гърция, са допълнителни фактори удостоверяващи неистинността на декларираното.

С оглед соченото, се възприемат част от протестираните доводи възражения на прокуратурата, но като краен резултат присъдата на районния съд е правилна, и обоснована, защото липсват с каквито и доказателства за наличие у подсъдимия Щ. на умисъл за контрабанден внос на гориво.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1006/06.10.2008г. по нохд № 913/2005г. по описа на РС – П.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: