№ 15574
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря И. И. И.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110151194
по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ разделно срещу Р. А. Ч. – Ш. с ЕГН **********
и С. К. Ч. с ЕГН **********, за признаване за установено, че дължат на ищеца сумите, за
които потребление в имота ап. 7, находящ се в гр. ***, начислени за периода 01.05.2019г. –
01.04.2021г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. д. 7517/2023г. на СРС, 70
състав. Кнокретно се дължат сумите общо 739,44 лева главница топлоенергия за периода м.
05. 2019г. – 01.04.2022г., 133,00 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 13.01.2023г.,
главница дялово разпределение за периода 01.11.2020г. – 01.04.2022г. в размер на 13,70 лева,
както и мораторна лихва в размер на 2,05 лева за периода 15.01.2021г. – 13.01.2023г. при
квоти 2/6 за Р. Ч. – Ш. и 4/6 – за С. К. Ч.. Претендира законната лихва върху главницата
считано от подаването на заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в
настоящото производство.
Ответниците, и двете чрез адв. М. М., в законния срок представят отговор, с който излагат
подробни съображения и прави възражение за изтекла погасителна давност за периода преди
10.02.2020г., както и други подробно изложени в отговора аргументи. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** не изразява становище по исковете,
представя данни за извършеното дялово разпределение за този абонатен номер в посочения
период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
1
От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № *** с обект ап. 7
в гр. ***, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при
Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
Относно собствеността на жилището – не се спори, че ответниците са собственици на
жилището – така и в писмените доказателства по делото: Нотариален акт от 04.04.2018г. и
Служебна бележка от 19.01.2017г. на Община *** – л. 15 от делото.
Установява се сключен от Етажната собственост с фирмата за дялово разпределение и трето
лице помагач по делото Договор – л. 22 и следв. от делото. Общ Договор за възлагане на
топлинно счетоводство има и между ищеца и третото лице – л. 35 от делото.
Приетата по делото СТЕ дава заключение, че обектът е надлежно присъединен към
топлопреносната мрежа на ищеца, посоченото количество е доставено в този период,
разпределено е пропорционално, съгласно дейсдтващите ЗЕ и Наредба за топлоснабдяване.
Има съхранени документи при ищеца за извършени метрологични проверки на
измервателните уреди – също надлежни и в съответствие с нормативните изисквания.
С приетите по делото писмени доказателства и ССЕ, се установява изпълнение на
задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за посочения период, като няма данни
за извършени плащания за процесния период. По дадената от ответната страна задача
вещото лице посочва сумите, начислени за период 3 години преди подаването на
заявлението : т.е. 01.05.2019г. – 10.02.2020г., които са в размер на : 187,49 лева главница за
топлоенергия. По отношение на мораторната лихва: начислената преди 10.02.2020г. такава е
в размер на 32,45 лева. Размерите на главница и мораторна лихва за дялово разпределение
съвпадат с претендираните размери.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи
аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът,
собственост на ответниците, в процесния период е топлоснабден, надлежно е присъединен
към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не са
констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане
на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани.
Доказа се и качеството на потребител на двете ответници.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е доказан по основание.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
2
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2019г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2019г. Заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 10.02.2022г. Има период от близо година, за който предявеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност е основателно. По размер е доказано
чрез изчисленията в ССЕ. За главницата се доказва, че е погасена по давност частта за
съответния период /187,49 лева/ и така се дължат 551,95 лева, съответно от претендираната
мораторна лихва след приспадане на погасената по давност част /32,45 лева/, се дължат
100,55 лева. Така исковете за горницата над посочените размери подлежат на отхвърляне.
По отношение на исковете за главница и мораторна лихва за извършеното дялово
разпределение, по началната дата на начисляване, която е 01.11.2020г., се налага извода, че
няма погасена по давност част и същите се дължат в цялост.
Съдът ще присъди сумата в цялост с посочване квотите на всяка от ответниците, но без
конкретни суми за всяка от тях, тъй като такива не са изчислени от ССЕ или от някоя от
страните и с цел недопускане ощетяване на някоя от тях.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че при констатираното
реално признание, че претендираното количество е изразходено /което е предпоставка за да
се разгледа възражението за погасителна давност/ и по пренебрежимо минималния доказано
недължим размер и присъдените разноски, следва самите страни и техните процесуални
представители да имат предвид евентуално за в бъдеще най-добрия начин по номинални
стойности за защита правата и интересите на потребителите.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенции страните си дължат разноски по
съразмерност.
Съдът приема, че ищецът е сторил разноски в заповедното: 25,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, или общо 75,00 лева, от които по съразмерност се
дължат 56,51 лева.
Съдът приема, че в исковото ищецът е сторил разноски общо 1115 лева /по списъка на л. 121
от делото/, от които по съразмерност се дължат 840,15 лева.
Ответникът е сторил разноски от 350,00 лева за адвокатско възнаграждение, няма приложен
списък по чл. 80 ГПК. По изхода на делото и отхвърлената част от иска по съразмерност на
ответника се дължат разноски в размер на 86,27 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу С. К. Ч. с ЕГН **********, и Р. А. Ч. – Ш. с
ЕГН **********, и двете с адрес: гр. ***, ап. 7, че ДЪЛЖАТ на *** с ЕИК ***, разделно
при квоти 4/6 части за С. Ч. и 2/6 части за Р. Ч., сумите: 551,95 /петстотин петдесет и един
лв. и 95 стотинки/ лева главница, ведно със законна лихва от 10.02.2023г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно предявения размер
от 793,44 лева като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ, сумата 100,55 /сто лв. и 55 стотинки/ лева
мораторна лихва за периода 10.02.2020г. – 13.01.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъденото до пълно предявения размер от 133,00 лева като ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ, сумата 13,70 /тринадесет лв. и 70 стотинки/ лева ведно със законна лихва от
10.02.2023г. до изплащане на вземането, както и 2,05 /два лв. и 5 стотинки/ лева
мораторна лихва от 15.01.2021г. до 13.01.2023г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 7517/2023г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА С. К. Ч. с ЕГН **********, и Р. А. Ч. – Ш. с ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ на *** разделно при квоти 4/6 части за С. Ч. и 2/6 части за Р. Ч.
сумите 56,51 /петдесет и шест лв. и 51 стотинки/ лева сторени в заповедното и
840,15/осемстотин и четиридесет лв. и 15 стотинки/ лева сторени в настоящото
производство разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** ДА ЗАПЛАТИ на С. К. Ч. и Р. А. Ч. – Ш.
сумата 86,27 /осемдесет и шест лв. и 27 стотинки/ лева деловодни разноски по съразмерност.
Решението е постановено при участието на *** с ЕИК *** като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4