Решение по дело №1115/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 140
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20214310201115
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Ловеч, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря Преслав В. Петров
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310201115 по описа за 2021 година
С Електронен фиш Серия Г № 0033198 на ОД на МВР Ловеч на „Р.Л.“
ЕООД, гр.София, ЕИК *********, представлявано от Ем. М. Б., е наложена на
основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ,
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за извършено нарушение на
чл.483, ал.1,т.1, във връзка с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр.с
чл.461, т.1 от КЗ, за това, че на 04.03.2021 г. в 16:56 часа в обл.Ловеч, ПП I-4,
км.24+500, с.Сопот, с посока на движение към гр.Варна е установено и
заснето управлението на МПС с АТСС ARH CAM S1, Юридическо лице,
притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е
спряно от движение, не е сключило договор за ЗЗГОА, с МПС „МАН“ с рег.
№ ** **** ** е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с
автоматизирано техническо средство/система 11743с0.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят „Р.Л.“ ЕООД,
който го обжалва чрез адв.В. в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй
като изложеното не отговаря на действителната фактическа обстановка, като
твърди, че не е извършено административното нарушение, посочено в ЕФ,
както и че не е доказано. Поради изложеното моли съда да отмени ЕФ, като
присъди направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован се явява
адв.В., който моли жалбата да бъде уважена, тъй като от събраните
доказателства се установява, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.Моли в тежест на наказващия орган да бъдат
възложени направените поделото разноски съгласно представения списък.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, тъй като видно от разписка /л.41/ ЕФ е
връчен на жалбоподателя на 08.12.2021 г. и жалбата е изпратена по пощата на
15.12.2021 г. и е входирана на 16.12.2021 г. в РС – Ловеч, т.е. е подадена в
законоустановения срок и по същество е основателна.
ЕФ е издаден от компетентната ОД на МВР, с оглед мястото на
нарушението.
От приложената справка за собственост на МПС, се установява, че
т.а.„МАН“ с рег.№ ** **** ** е собственост на «Р.Л.» ЕООД.
По делото като доказателства са приобщени удостоверение за одобрен
тип средство за измерване на БИМ/л.36/ и протокол от проверка № 30-С-
ИСИС/09.07.2020 г./л.35/ , от които се установява, че използваното АТСС е
одобрен тип и е преминало проверка по надлежния ред. Приложен е снимков
материал и протокол за използване на АТСС/л.38 и л.42/.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средства са допуснати съществени процесуални
нарушения, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното
производство. В издадения електронен фиш липсва коректно описание на
извършеното административно нарушение по КЗ. Нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр.
чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, но не е ясно посочено в какво се
изразява изпълнителното деяние на нарушението, дали същото е осъществено
чрез действие или бездействие, съответно обстоятелствата, при които е
извършено. Това препятства съда да извърши преценка дали са налице
отделните елементи на административното нарушение и дали описанието на
нарушението съответства на дадената правна квалификация на деянието,
2
съответно да упражни правомощията си и да преквалифицира описаното
изпълнително деяние, подвеждайки установените от наказващия орган факти
под друга нарушена законова разпоредба, в съответствие с ТР №8/16.09.2021
г. на ВАС, по т.д.№1/2020 г. Всяко административно нарушение следва да
бъде описано не само като дата и място на извършването му, а и като
обстоятелства, при които е извършено и тези обстоятелства следва да
съответстват на конкретен състав на административно нарушение. В противен
случай съществено е нарушено както правото на санкционираното лице да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да организира
защитата си в пълен обем, така и възможността на съда да упражни контрол
за законосъобразност върху обжалвания ЕФ. Законодателят прави ясно
разграничение между нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл.
638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от
КЗ от момента на придобиване и регистриране в РБългария на МПС или от
изтичането валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като се санкционира по общия ред, чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП/чл.647, ал.1 и 2 от КЗ/. За
съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно
значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка "Гражданска
отговорност" от лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Това нарушение се осъществява с бездействие и за определянето
му във времето е необходимо да се установи, към кой момент е възникнало
задължението – след придобиване на собствеността, при изтичане срока на
предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на
премия. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ,
което е довършено при установено и заснето с АТСС управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като съгласно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ се издава
ЕФ, който се изпраща на собственика на автомобила. В обжалвания ЕФ е
допуснато смесване на съставите на две различни нарушения, което е
недопустимо. На следващо място в ЕФ е посочено, че МПС е собственост на
ЮЛ и е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., но точно преди
3
квалифициране на деянието е използвано обръщението «Уважаема/и
госпожо/господине», което предполага адресиране на фиша до физическо
лице. Видно от обратната разписка, с която е връчен ЕФ адресат не е ЮЛ, а
Е.Б., като не е уточнено в какво качество. Всичко изложено по-горе създава
съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието и
неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем
начин, но и не може категорично да се разбере, кой е субектът, който се
санкционира.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение,
посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна
волята на административнонаказващия орган досежно конкретното
нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Съдът
намира, че така вмененото на жалбоподателя нарушение, посочено като
"нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ" води до невъзможност същият да
разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посочения в
електронния фиш лек автомобил няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" или за това, че е установено управлението на
собственото му МПС, за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Описаните съществени нарушения на
процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален
закон са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. По изложените
съображения, без да бъде коментирана доказателствената стойност на
представения от наказващия орган снимков материал процесният електронен
фиш, като незаконосъобразно издаден следва да бъде отменен.
От друга страна от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства се установява, че за процесния товарен автомобил е
имало сключена застраховка ГО. В тази връзка жалбоподателят е представил
със жалбата заверено копие от застрахователна полица и съдът е изискал от
ЗК »Лев инс» да представят информация към 04.03.2021 г. имал ли е т.а.
валидна застраховка ГО. От писмо на ЗК/л.60/, с което е изпратено копие от
полицата за ГО на т.а. се установява, че за същия има сключена застраховка
ГО на 17.11.2020 г., валидна от 27.11.2020 г. до 26.11.2021 г. Видно от
представените разписки за заплатени вноски по тази полица/ л.6 и л.68/
сумите са заплатени своевременно. Съдът е изискал от наказващия орган да
4
представи доказателства за отразеното в ЕФ обстоятелство, че т.а.»МАН» с
рег.№ ** **** ** към 04.03.2021 г. не е имал сключена валидна застраховка
ГО, но от предоставената на съда разпечатка от Гаранционен фонд се
установява противното, а именно, че към 04.03.2021 г. МПС с ДКН№ ** ****
** има активна застраховка ГО.
Ето защо настоящата инстанция приема, че при издаване на ЕФ са
допуснати съществени процесуални нарушения, посочени по-горе, както и че
не е извършено нарушението, за което е издаден обжалвания ЕФ и
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което ЕФ
следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя
претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата
следва да бъде уважена в претендирания размер от 900 лева, съгласно
представеното по делото пълномощно, списък на разноските и фактура и
ответникът бъде осъден да му заплати тази сума. В писмо рег.№ 906000-
7618/29.04.2022 г./л.65/ наказващият орган е направил възражение за
прекомерност на разноските. Претендираният размер на адвокатското
възнаграждение е над предвидения размер в разпоредбата на чл.18, ал.2, във
връзка с чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и независимо, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, не са налице основания за намаляване размера
на сторените разноски, като се вземе предвид, че делото е разгледано в три
съдебни заседания и процесуалният представител на жалбоподателя е
проявил активност при събиране на относими към предмета на делото
доказателства.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0033198 на ОД на МВР Ловеч, с
който на „Р.Л.“ ЕООД, гр.София, ЕИК *********, представлявано от Ем. М.
Б. е наложена на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр.с
чл.461, т.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, за
нарушение на чл.483, ал.1,т.1, във връзка с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638,
5
ал.1,т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на „Р.Л.“ ЕООД, гр.София,
ЕИК *********, представлявано от Ем. М. Б., сумата от 900 /деветстотин/
лева, разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6