Р Е Ш
Е Н И Е
№…………04.12.2020 г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА-
ХХХІІІ състав в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря в и присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя административно дело №
2179 по описа за 2020 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл.
от АПК.
Релевира се материална
незаконосъобразност , тъй за едни и същи рецепти са наложени две финансови
неустойки , квалифицирани като нарушения по чл. 13, ал.4 и по чл. 15, ал.2 от
договора. Твърди се липса на мотиви поради неяснота кои реквизити на рецептите
не са въведени в аптечния софтуер . Има разминаване между данните от
констативния протокол и издадената въз основа на него заповед. В протокола не е
вписано кой е магистър-фармацевтът , който не е
изпълнил задължението по чл.15,
ал.2 от договора. В протокола не е описано
кои реквизити не са въведени в
аптечния софтуер . В заповедта няма мотиви как е формиран извод за неспазване
на чл.13, ал.4 от договора. Цитираните в обжалваната заповед рецепти не
са били отчетени и съответно заплатени от НЗОК към момента на проверката и издаване на заповедта .
На изложените основание се иска
от съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна с присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В съд. заседание жалбоподателят
не се представлява.
Ответната страна- директора на
РЗОК-Пловдив , депозира писмен отговор на жалбата и писмени бележки с позиция
за нейната неоснователност . Твърди се доказаност на описаните в заповедта
нарушения на договора , поради което обосновано са наложени финансови неустойки
на жалбоподателя. Приложените към
адм.преписка 9 броя рецепти доказват неспазване на посочените в акта разпоредби от сключения между страните
административен договор . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение /
л.16-17 и 23-25/.
Съдът след като се съобрази по
отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна
следното:
Националната здравноосигурителна
каса , представлявана от директора на РЗОК-Пловдив , е сключила на 16.04.2019
г. със „Алфа Хелт“ ООД ” договор за отпускане на лекарства, медицински изделия
и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани
напълно или частично от НЗОК от аптека в гр. ****** , ул. „******“ № ** / л.
32-52 от преписката/ .
Административното производство е
започнало по инициатива на административния орган – директора на РЗОК – Пловдив
, който на основание чл. 72, ал. 2 от
ЗЗО е разпоредил провеждането на пълна
финансова проверка по аптеката на жалбоподателя по изпълнение на
административния договор от 16.04.2019 г. / л. 5/. Определеният срок на
проверката е бил 13-28.08.2020 г. Тази
заповед е била връчена жалбоподателя на
14.08.2020 г.
Резултатите от проверката са били
обективирани в констативен протокол от 14.08.2020 г. , изготвен от екип
финансови контрольори , определени в заповедта на извършване на проверката. В
този протокол са документирани констатации, че реквизитите на рецептурни бланки
с поредни номера от 22332 до 22340 не са
въведени в базата данни на аптечния софтуер към момента на отпускане на
лекарствата , както и че в същите липсват дата на изпълнение и сума за доплащане от пациента. В тази връзка с протокола
е предложено налагане на финансови
неустойки по чл. 42 от договора / л.
7-10/.
Протоколът е бил връчен на
жалбоподателя на 20.08.2020 г., който е подал писмено възражение до директора
на РЗОК-Пловдив на 27.08.2020 г. / л. 11-12/.
Арбитражната комисия в състав ,
определен със заповед на ответника от
31.08.2020 г. , е взела решение за неоснователност на писменото възражение на
„Алфа Хелт“ ООД. / л. 13-14 и 23-31/.
На 14.09.2020г. директорът на
РЗОК-Пловдив е издал заповед, с която е
наложил финансова неустойка от 450 лв. на дружеството-жалбоподател на основание
чл. 42, ал.1 т. 9 във вр. с чл. 15, ал.2 от договора и 450 лв. на основание чл. 42, ал.1 т. 6 във вр. с чл. 13, ал. 4, т.1 и 3 от
договора. Вписаното фактическо основание за налагане на посочените неустойки е , че рецептурни бланки с последователни номера от номера от 22332 до
22340 не са въведени в аптечния софтуер
към момента на отпускане на лекарствата и че
в същите рецептурни бланки няма вписани реквизити за дата на изпълнение
и сума за доплащане то пациента.
От приложените преписи на тези
рецепти към адм. преписка е видно , че в тях има подпис на пациента , получил
лекарствата , но няма вписана дата на отпускане на лекарствата и няма вписана
информация за сумата, която следва да доплати
пациента / л. 55-63/.
Представена от ответника по
правния спор справка и разпечатка от ПИС
за аптеката на жалбоподателя в гр. ****** се констатира ,че процесните 9
бр. рецепти по обжалваната заповед са били отчетени и по тях е заплатена
реимбурсна сума / л. 26-40/.
По повод даденото изрично указание на
жалбоподателя по чл. 171 ал. 4 / л. 5 от делото/ същият не ангажира
доказателства за положителния юридически факт , че описаните по-горе рецепти са
били въведени в аптечния софтуер, а недоказаните факти съдът приема за
неосъществени.
Заповедта е била връчена на
оспорващото дружество на 16.09.2020 г. / л. 3/ е, а жалба до Адм. съд-Варна е
била подадена на 29.09.2020 г.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Атакуваната заповед на директора
на РЗОК спрямо изпълнител по ИД е
индивидуален адм. акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като същата представлява властническо
волеизявление , с което се създава
задължение от финансов характер
за адресата на акта при определен
срок и способ за принудително изпълнение . Отсъствието на равнопоставеност в отношенията на страните
налага извода за съществуването на
административно правоотношение между тях, което предполага допустимост на съдебния контрол за
законосъобразност на заповедта на директора на РЗОК-Пловдив . Тъй като жалбата
е подадена от надлежна страна- адресат на адм. акт , за която актът създава задължение по
заплащане на финансови санкции и поради срочното упражняване на правото на
съдебно оспорване в законоустановения срок е налице процесуална допустимост на същата, а разгледана по
същество тя е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 72, ал.2 от Закона
за здравното осигуряване / ЗЗО/ непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска
и/или дентална помощ се осъществява чрез
проверки. Подобен контрол се реализира и по изпълнение на договорите за
отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за
специални медицински цели, заплащани напълни или частично от НЗОК по арг. на
чл. 72, ал.9 от ЗЗО. Законодателят е регламентирал нормативно възможност по
ангажиране финансовата отговорност на изпълнители на медицинска и дентална
помощ и на аптеките, отпускащи
лекарствени продукти на здравнооосигурени лица, заплащани напълни или частично
от НЗОК, сключили индивидуални договори / ИД/ с НЗОК. Тези договори също обективират правна връзка между юридически
субекти в областта на здравеопазването и здравното осигуряване, подобно на
договорите за медицинска или дентална
помощ .
Спазено предписанието на чл.72,
ал.9 във вр. с ал.2 от ЗЗО, тъй като административното производство е било
образувано с нарочна писмена заповед за
пълна проверка , постановена от ответника . Резултатите от тази проверка
съобразно нормативното правило се
обективират в констативен протокол , съставен от комисията , която е възложена
проверката. Този протокол е съставен в определения срок за провеждане на
проверката и в съответствие с правната уредба е връчен за жалбоподателя .
Именно поради тази причина той е могъл да упражни процесуалното право на
писмено възражение, по което възражение има произнасяне на арбитражната
комисия
Тези фактически данни навеждат на
съждение за спазване на административнопоризводствените правила.
Произнасянето на ответника по
налагане на финансови неустойки е обективирано в изискуемата писмена форма. Заповедта съдържа сведение както
за фактическото, така и за правното основание
на взетото решение . Лишено от основание е оплакването за неспазена форма на
акта поради неяснота за кои конкретни нарушения на административния договор са
наложени финансови неустойки . В достатъчна степен на яснота в мотивите на
заповедта е посочено, че в 9 бр. рецепти
с посочени номера няма данни за дата на
изпълнение на рецептите и сума за доплащане то пациента, което ясно е описано
като неспазване на задължението по чл. 13 , ал. 4, т. 1 и 3 от договора , за което ясно в мотивите на
заповедта е вписано , че се налага финансова неустойка с конкретно позоваване
на чл. 42, ал.1 т. 6 от същия договор . В обстоятелствената част на
заповедта ясно е записано, че не е
изпълнено задължение за въвеждане на същите 9 броя рецепти в аптечния софтуер към датата на отпускане на лекарствата ,
което органът е квалифицирал като неспазване на чл. 15, ал.2 от договора и
изрично е вписал чл. 42, ал.1 т. 9 от договора като правно основание за налагане на финансова неустойка от 450
лв.
Начинът на индивидуализиране на
допуснатите нарушения от изпълнителя по сключения адм. договор позволява същият
да узнае фактическото и правно основание
на наложените му финансови неустойки. Допълнителен довод в тази насока е
обстоятелството , че същите факти , изложени в мотивите на обжалваната заповед, са описани
и в констативния протокол . Понеже жалбоподателят е могъл да разбере от
подобно изложение за какви негови нарушения се предлага да му бъде наложена финансова неустойка , той
е изложил конкретни доводи в своя защита в подаденото писмено възражение срещу протокола.
Релевира се неспазена форма на
акта поради отсъствие на данни в обжалваната заповед дали магистър
фармацевтът Е. Д. е отпуснала
лекарствата по деветте рецепти . Първо, тази информация не е елемент от състава
на нарушенията по чл. 42, ал.1 т. 6 и 9 от договора . Второ , страна по
административния договор , въз основа на който се налага финансова неустойка ,
е “Алфа Хелт“ ООДС, а не физическото лице Е. Д..
В обобщение съдът счита ,че са
спазени изискванията за форма на адм. акт.
В оглед изложеното по-горе за
фактическите установявания на контролните органи съдът преценява за лишено от
основание оплакването на оспорващото дружество за незаконосъобразност на
заповедта , тъй като за едни и същи рецепти са му наложени два пъти
финансови неустойки . Бездействието по въвеждане та рецептите в аптечния
софтуер и бездействието по вписване в
същите рецепти на дата на изпълнение и сума за доплащане от пациента за
различни форми на неспазване на
различни правни задължения по сключения индивидуален договор и поради тази
причина за тях се предвиждат по същия договор различни финансови неустойки.
Събраните писмени доказателства и
по-специално процесните 9 броя рецепти
потвърждават истинността на фактическото твърдение на ответника за липса на
вписване в тях на дата на изпълнение на
рецептите и сума за доплащане от
пациента. Съгласно чл. 13 , ал. 4, т.1 и 3 от ИД изпълнителят се
задължава в момента на отпускане на
лекарствените продукти да попълни
дата на изпълнение на рецептата и сума за доплащане от пациента.
Отпускането на лекарствата е удостоверено по всяка една от рецептите с подпис
на пациента . В тази връзка
законосъобразно адм. орган е приложил правилото на чл. 42, ал.1 т. 6 от
договора , което гласи ,че за нарушение
по чл. 13, ал. 4 и 5 в повече от три
рецептурни бланки се налага финансова
неустойка в размер на 50 лв., умножена по
броя констатирани нарушения.
За същите 9 бр. рецептурни
бланки контролните органи са установили,
че не са въведени в аптечния софтуер, а
съгласно чл. 15, ал.2 от ИД изпълнителят
се задължава да въвежда реквизитите от изпълняваните рецепти в момента на отпускане на лекарствата в приемното помещение на аптеката. По-горе в
мотивите на настоящото решение съдът прие от фактическа страна , че „Алфа Хелт“
ООД не е изпълнило това свое правно задължение по договора , тъй като не
ангажира доказателства по повод даденото
му указание по чл.171, ал.4 от АПК. В тази връзка законосъобразно е решението
на административния орган да му наложи финансова неустойка от 450 лв., понеже според чл. 42, ал. 9 от ИД
за нарушение по чл. 15, ал.2 от договора се налага финансова неустойка в
размер на 50 лв. , умножена по броя
констатирани нарушения. Всяко бездействие по попълване на реквизити по всяка една от деветте рецепти и по
въвеждане на всяка една от тях в аптечния софтуер е отделно нарушение, което е
основание за налагане на финансова неустойка.
Лишено от основание е
възражението за неспазване на материалния закон с довод, че процесните 9 бр.
рецепти не са били отчетени и няма плащане по тях от НЗОК , тъй като
представените по делото извлечение от ПИС и справка относно тези рецепти сочат,
че същите са били отчетени и поради тази причина по всяка една от тях е заплатена конкретно посочена реимбурсна
сума .
В обобщение съдът счита за
неоснователна подадената жалба от „Алфа Хелт“ ООД срещу заповедта на директора
на РЗОК-Пловдив за неоснователна , респ. оспорената заповед- законосъобразен
индивидуален адм. акт.
Предвид изхода на делото своевременно направеното
искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение следва да бъде
уважено като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37
от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.226, ал.3 от АПК се присъди такова
в размер на 200 лв.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172 и сл. от АПК , съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на «Алфа Хелт» ООД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. ****, район «******»
, бул. «******» № **, представлявано от управителя В.С.М. ,
срещу заповед № 29-03-476-22/14.09.2020
г. на директора на РЗОК-Пловдив , с която са му
наложени финансови неустойки в
общ размер от 900 лв.
ОСЪЖДА на
«Алфа Хелт» ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, район «******» , бул. «*****» № **, да
заплати на РЗОК – Пловдив сумата от 200 /двеста / лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Съдебното решението може да бъде
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на
страните на препис от решението.
Съдия :