№ 804/29.10.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Валентина Радева-Ранчева
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №785 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
„Български пощи” ЕАД - гр.София, чрез пълномощник гл.юрисконсулт на РУ Южен
централен регион с адм.център Пловдив и областни пощенски станции в Пловдив,
Хасково, Кърджали, Пазарджик и Смолян, срещу Решение №93/23.05.2019г.,
постановено по АНД №131 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г. Сочат, че
решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон.
Считат, че правната уредба относно охраната и опазването на паричните средства
и ценни пратки е в Глава Трета от Наредба №6 за изискванията за пощенската
сигурност, което съгласно чл.22 от Наредбата било извън компетенциите на
Комисията за регулиране на съобщенията. Твърдят, че обектът с адрес
гр.Харманли, кв.“Гаров район“ 17 е трета категория, съгласно утвърден списък. В
тази връзка посочват, че видно от чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване
на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни
пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД, издадена на основание §2
от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 6 от 01.11.2011г. за
изискванията за пощенската сигурност, обектите трета категория се оборудват със
система за защита, като видеонаблюдението не било предвидено като елемент на
защита. В обекта били изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията,
които не били обект на издаденото наказателно постановление. Смятат, че
неправилно районният съд приел, че съдържанието на наказателното постановление
съответствало на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното
постановление била посочена конкретна дата на извършване на нарушението –
бездействие. Посочена била единствено дата на извършване на проверката.
Деянието, чрез което се осъществявал състава на посоченото в наказателното
постановление нарушение, било под формата на бездействие, т.е. неизпълнение на
нормативно установено задължение за определено действие. Ето защо, за да се
счита за изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за датата на
нарушението, било необходимо в наказателното постановление да е посочен
началния момент, от който бездействието на задълженото лице е релевантно за
съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. В случая такава
конкретизация липсвала. Излагат и доводи, че разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК
не била приложима в настоящия случай. Считат, че чл.34, ал.1 от ЗАНН уреждал
срока, който бил преклузивен, а не давностен, и касаел започването на
„преследване“, в случая съставяне на АУАН, и той бил една година от извършване
на нарушението. Този срок започвал да тече от момента, когато бил осъществен
фактическия състав на нарушението, а при нарушения, осъществени чрез
бездействие, от деня, следващ изтичането на срока за изпълнение на
задължението. В този смисъл, след изтичането на този срок за наказващия орган
се преклудирала тази възможност. Едногодишният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН, по естеството си се явявал и дисциплиниращ срок за
административнонаказващия орган, който имал за цел своевременно отпочване на
административнонаказателно производство. Иска се съдът да отмени обжалваното
съдебно решение, като вместо това се постанови отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Ответникът не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна Прокуратура предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Хасковски
административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване
на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С Решение
№93/23.05.2019г., постановено по АНД №131/2019г., Харманлийският районен съд е
потвърдил Наказателно постановление №24/28.02.2019г. на Председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл.53, ал.1, във
вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105в и чл.106 от Закона за пощенските
услуги и във вр. с чл.10, ал.2 от Наредба
№6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, на „Български пощи” ЕАД – София е определена имуществена санкция в размер на
700,00 лева за нарушение по чл.105в от ЗПУ, във вр. с чл.10, ал.2 от Наредбата.
За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. Същите били
издадени от компетентни органи, в предвидената от чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
форма, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. За доказано приел, че
дружеството извършило нарушение по чл.105в от ЗПУ, във вр. с чл.10, ал.2 от
Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, като
извършеното се състои в нарушаване на задължението достъпът до определените
специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и извършващи
парични дейности, да се наблюдава със записващи технически средства за
видеонаблюдение, и записите да се съхраняват 30 дни. Отбелязал, че процесното
гише в пощенска станция 6460 в с.Българин, общ.Харманли, е определено от
пощенския оператор за извършване на дейности, свързани с парични средства и
ценни пратки, като определената ѝ категория била трета- именно такава, в
която се извършвали парични дейности. Съдът е изложил мотиви, че събраните по
делото доказателства, неоспореният протокол №П-СП-056/30.10.2018г. и
показанията на свидетелите, потвърдили липсата на видеонаблюдение на гишето.
Тези доказателства не били опровергани от други данни по делото в обратна насока,
поради което ги кредитирал с доверие, като отразяващи действителното фактическо
положение. Приел, че правилно административнонаказващия орган определил
правната квалификация на нарушението. Законосъобразно и правилно определен и
размера на наказанието, в предвидените от закона рамки, като било отчетено
наличието на друго извършено от жалбоподателя нарушение от този вид, за което
бил наказан с влязло в сила Наказателно постановление №101 от 19.07.2018г. на
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, което било служебно
известно на съда. Отхвърлил възраженията, че извършеното не е нарушение по
чл.10, ал.2 от Наредба № 6/01.11.2011г. и, че контролът по охраната и
опазването на паричните средства и ценни пратки не бил в компетенциите на
Комисията за регулиране на съобщенията.
Касационната
инстанция намира решението за правилно.
Правилен е
извода на въззивния съд, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН,
така и НП са издадени от компетентни органи. Не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, като
последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Не се споделя възражението за непосочена в АУАН и в НП конкретна дата на
извършване на нарушението. Изрично и ясно в двата акта е посочено, че
нарушението е осъществено на 30.10.2018г.
Съгласно чл.105в
от ЗПУ – действаща редакция до изм. ДВ бр.53/2019г., за нарушение по този закон
или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго
наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500,00 до 5000,00 лева, а
съгласно чл.106 от ЗПУ /ред. преди изм. с ДВ бр.53/2019г./ за нарушенията по
чл.99 - 105в, извършени от юридически лица и еднолични търговци, се налагат
имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. За нарушение по чл.10,
ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност не е
предвидено друго наказание в ЗПУ, а посочената наредба е издадена на основание
чл.14, ал.2 от ЗПУ и съгласно пар.3 от ПЗР от Наредбата.
Правилно е
прието от въззивния съд, че нарушението е безспорно доказано. Изводът, че
същото се състои в нарушаване на задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от
Наредба №6/01.11.2011г., е обоснован. От представения списък на пощенските
станции III-та категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив „Български
пощи“ ЕАД, се установява, че процесната пощенска станция в с.Българин 6460, е
включена в него, като определената й категория е трета. От своя страна обектите
трета категория са такива, в които се извършват парични дейности и в които
паричните средства в наличност са до 20 000 лв., съгласно Заповед
№РД-08-9/13.01.2012г. на Главен Изпълнителен Директор на „Български пощи“ ЕАД.
Обстоятелството, че такива парични дейности се осъществяват в процесния обект,
се доказва и от приложените доказателства (приложение №3 към Констативен
протокол №П-СП-056/30.10.2018г.). В тази връзка, правилен е изводът на районния
съд, че след като „Български пощи“ ЕАД е определил процесната пощенска станция
като такава по ал.1 на чл.10 от Наредба №6/01.11.2011г., т.е. извършваща
парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки, и след като се
установява, че парични дейности се осъществяват там, то за дружеството е било
налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г.
-да наблюдава достъпа до специалните гишета със записващи технически средства
за видеонаблюдение и да се съхраняват записите 30 дни. Доказва се, че това
задължение не е било изпълнено.
Настоящата
инстанция приема изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.
Посоченият чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда
за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в
системата на „Български пощи“ ЕАД не води до по-различни изводи, доколкото
системата за физическа защита е нещо различно и незасягащо императивно
предвиденото в чл.10, ал.2 от Наредба
№6/01.11.2011г. задължение за видеонаблюдение на достъпа до гишета на
пощенските служби, определени за осъществяване на парични дейности и дейности
по приемане на ценни пратки. Това следва и от самото разграничение на двете
задължения, направено в ал.2 и ал.3 на чл.10 от Наредба №6/01.11.2011г., където
видеонаблюдението и системата за физическа защита са регламентирани като две
отделни задължения по отношение на специалните гишета по ал.1 на чл.10 от
същата наредба, до какъвто извод е достигнал и районният съд. Не се споделя
възражението за неспазване на сроковете за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Изпълнението на задължението по чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. не е обвързано с краен срок,
поради което датата на нарушението – 30.10.2018г., съвпада с момента на
проверката, като актът е съставен както
в едногодишния от извършването му, така и в тримесечния срок от откриване на
нарушителя.
По изложените
съображения решението на Харманлийския районен съд следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №93/23.05.2019г., постановено по АНД №131 по
описа на Районен съд – Харманли за 2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.