№ 2705
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Гражданско дело №
20211100110174 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 143, ал.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът Д. К. Б. твърди, че ответникът Т. Л. Б. сключил с И.“ АД / правоприемник на
„ТБ „В.“ АД, с предишно наименование „Е.Б. - Б.“ ЕАД/ договор за ипотечен кредит на
04.06.2010 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя сумата в
размер на 40000.00 евро. Твърди, че за обезпечаване на всички вземания на банката по този
договор, на същата дата бил сключен договор за поръчителство с него, в качеството му на
поръчител. Сочи, че поради липса на доброволно изпълнение от страна на
кредитополучателя банката е подала заявление и по ч.гр.д. № 34338/2013 г. по описа на
СРС, 60-ти състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.05.2014 г.
срещу него и кредитополучателя. След постъпили възражения от длъжниците Т. Б. и Д. Б.
бил предявен установителен иск по чл. 422 ГПК и било образувано гр.д. № 12549/2014 г. на
СГС, 7-ми състав, по което е налице влязло в сила на 10.03.2016 г. решение, с което
предявените искова са отхвърлени, поради ненастъпила предсрочна изискуемост. Твърди, че
с нотариална покана, получена от него на 29.03.2017 г. банката го е уведомила за обявената
предсрочна изискуемост и за да избегне действия по принудително събиране на вземанията
сключил с нея споразумение от 19.10.2017 г., с което се задължил и по което платил на
30.10.2017 г. сумата от общо 28 000 лева, от които 27 390.00 лева за частично погасяване на
дължимата главница по договора за банков кредит и сумата от 609.01 лева за такса за
управление. Сочи, че сключил с банката споразумение от 19.10.2017 г, с което й заплатил
1
сумата от 28 000,00 лева, от които 27 390,99 – за погасяване на главницата по договора за
кредит, а сумата от 609,01 лева – такса управление. Сочи, че по предявен от ТБ „В.“, чийто
правоприемник е И.“ АД, срещу кредитополучателя и ответник по настоящето дело Т. Л. Б.
са предявени искове за изискуеми, непогасени вземания по договора за кредит, по който е
образувано гр.д. № 7426/2016 г. по описа на СГС, ГО 19 състав, които са уважени за сумата
от 39 254,56 евро – главница, 822,38 евро – възнаградителна лихва за периода 04.11.2013 г. –
25.04.2016 г., 822,38 евро – наказателна лихва за периода 04.11.2013 г. – 25.03.2016 г.
Твърди, че с извършеното плащане е встъпил в дълга на кредитора срещу
кредитополучиталя и претендира платената сума, ведно с лихва за забава за периода
12.08.2018 г. – 12.08.2021 г. в размер на 8532,22 лева. Претендира разноски.
Ответникът Т. Л. Б. оспорва исковете. Твърди, че поръчителят е платил след
погасяване на поръчителството по чл. 147, ал.3 ЗЗД, поради което счита, че липсва
основаниe за встъпване в правата на крeдитора. Твърди, че ищецът не го е уведомил за
извършеното плащане. Прави възражение за погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
Не е спорно между страните, а и се установява от сърбаните по делото писмени
доказателства, че с договор за ипотечен банков кредит от 04.06.2010 г. „Е.Б. - Б.“ ЕАД, сега
И.“ АД, е предоставила на ответника Т. Лючезарова Б. ипотечен кредит в размер на
40 000,00 евро, за всички вземания по който ищецът Д. К. Б. е сключил с банката договор за
поръчителство.
На 22.05.2014 г. по ч.гр.д. № 34338/2013 г. по описа на СРС, 60-ти състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на И.“ АД срещу Т. Л. Б. и Д. К. Б.,
солидарно, за сумата от 39 254.55 лева - главница по договора за банков кредит, сумата от
1369.23 евро – възнаградителна лихва за периода 04.10.2012 г. – 27.03.2013г. и 2832.65 евро
– наказателна лихва. След подадено възражение от длъжниците е образувано гр.д №
12549/2014 г. на СГС, 7-ми състав, по което е налице влязло в сила на 10.03.2016 г., с което
предявените искова са отхвърлени, поради ненастъпила предсрочна изискуемост.
С нотариална покана, получена от поръчителя Д. К. Б. на 29.03.2017 г., банката-
кредитор го е уведомила, че поради забава в плащането на месечни анюитетни вноски,
падежирали в периода 04.11.2012 г. до 04.03.2016 г., с нотариална покана от 15.03.2016 г. е
обявила на кредитополучателя Т. Б. предсрочна изискуемост на вземанията по ипотечния
кредит и въпреки това, тя не ги е погасила. Посочено е, че към 01.03.2017 г. вземанията на
банката възлизат в размер на 55 231.29 евро, от които 39 254.56 евро – главница.
На 19.10.2017 г. между „ТБ „В.“ АД и Д. К. Б. е подписано споразумение, в което
страните като са приели, че между банката и кредитора е налице висящо гражданско дело по
предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за вземанията заповед за незабавно изпълнение
от 09.05.2016 г. на СРС, 119 състав по ч.гр.д. № 23285/2016 г., са се съгласили, че Д. К. Б.
признава същите и се задължава да заплати на кредитора в срок до 02.11.2017 г. сумата в
2
размер на 28 000 лева, за погасяване на част от главницата в размер на 27 390.99 лева и
такса за управление в размер на 609.01 лева. В т.5 от споразумението банката се е съгласила
да върне на поръчителя заплатената от него сума, в случая че бъде установено с влязло в
сила решение по предявения установителен иск, че сумите по издадената заповед за
изпълнение са недължими.
С влязло в сила на 15.05.2018 г. решение № 11/02.01.2018 г. по гр.д. № 7426/2016 г.
по описа на СГС, І г.о., 19-ти състав е признато за установено по предявените от „ТБ „В.“
АД срещу Т. Л. Б. установителни искове по чл. 422 ГПК, че Б. дължи на банката сумата от
39254.56 евро главница по договор за ипотечен кредит М40822/04.06.2010 г., сумата от
8222.30 евро – възнаградителна лихва за периода 04.11.2013. – 25.03.2016 г. и наказателна
лихва в размер на 822.38 евро за периода 20.03.2016 г. – 25.04.2016 г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение от 09.05.2016 г. на СРС, 119 състав по ч.гр.д. №
23285/2016 г.
Плащането на процесната сума от поръчителя на кредитора на 30.10.2017 г. не е
спорно между страните /определение по доклада на делото в първото по делото открито
съдебно заседание/.
С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да
отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо
задължение и затова, ако плати има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със
законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред
кредитора /чл. 141, ал. 1 ЗЗД/, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от
тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато
поръчителят плати на кредитора, ако задължението е съществувало и е изискуемо, в негова
полза възникна регресно право срещу длъжника за всичко, което е платил със законната
лихва от деня на плащането. Възраженията, които длъжникът има по предявен от
поръчителя срещу него регресен иск, са само тези свързани с неуведомяването му за
плащането, каквито по аргумент от чл. 143, ал. 2 ЗЗД са: 1. възраженията, които длъжникът
би могъл да противопостави на кредитора, както и 2. това, че той вече е платил. В този
смисъл е и практиката по чл. 290 ГПК - решение № 306 от 06.11.2014 г. по гр. д. № 185/2014
г., г. к., IV г. о. на ВКС, решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г., г. к., ІV г. о.
на ВКС, решение № 306 от 06.11.2014 г. по гр. д. № 185/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС и др., в
която е прието, че „длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради
неуведомяването му.“
В настоящи случай ответникът не противопоставя възражения от нито една от тези
категории. Направеното от него възражение, че плащането е станало след погасяване на
поръчителството на основание чл. 147, ал.1 ЗЗД, е ирелевантно, тъй като същото
принадлежи само на поръчителя в отношенията му с кредитора.
Съществуването и изискуемостта на погасената от поръчителя част от вземанията
по договор за ипотечен кредит от 04.06.2010 г. не е спорно между страните, а и по делото се
установява, че тези обстоятелства са установени по отношение на ответника с влязло в сила
3
решение по гр.д. № 7426/2016 г. по описа на СГС, І г.о., 19-ти.
Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото, че ищецът, в
качеството му на поръчител, е погасил дължимо от ответника на И.“ АД вземане по договор
за ипотечен кредит от 04.06.2010 г., поради което в негова полза е възникнало регресно
вземане за платената сума от 28 000.00 лева, ведно с лихва за забава от 30.10.2017 г.
По възражението за погасителна давност.
Предявяването на иска спира давността. Исковете са предявени на 12.08.2021г.
Регресното вземане на поръчителя се погасява с изтичане на общата 5-годишна
давност, която започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо –
момента на плащането. Предвид посоченото по-горе дата на плащане на кредитора,
възражението за погасителна давност се явява неоснователно.
Вземането за лихва за забава се погасява с изтичане на 3-годишна погасителна
давност, поради което погасени по давност са изтеклите лихви преди дата 12.08.2021 г..
Възражението за погасителна давност и по този иск се явява неоснователно, тъй като искът
за лихва за забава е предявен за периода 12.08.2018 г. – 12.08.2021 г.
Предвид изложеното, исковете следва да бъдат уважени в предявения размер.
По разноските.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от него разноски по делото.
По възражението на ответника за прекомерност на уговореното между ищеца и адв.
В. Х. адвокатско възнаграждение.
Уговореното между ищеца и адв. Х. адвокатско възнаграждение е в размер на 2
500,00 лева. Съгласно чл. 7,ал. 1 т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на възнаграждението в случая е в размер на 1625.96
лева. Съдът намира, че уговореното възнаграждение се явява прекомерно завишено, с оглед
фактическата и правно сложност на делото – делото няма фактическа и правна сложност,
приключило е при провеждане на две открити съдебни заседания и събиране само на
писмени доказателства. Уговореното възнаграждение следва да бъде намалено до размер от
2000,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на
3462.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Л. Б. , ЕГН: ********** да заплати на Д. К. Б., ЕГН: ********** на
4
основание чл. 143, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 28 000 лева – представляваща регресно
вземане за заплатени от ищеца, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство
от 04.06.201 г., суми по договор за ипотечен кредит от 04.06.2010 г., сключен между Б. и И.“
АД / правоприемник на „ТБ „В.“ АД, с предишно наименование „Е.Б. - Б.“ ЕАД /, ведно със
законната лихва от 12.08.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата
в размер на 8532.22 лева – лихва за забава за периода 12.08.2018 г. – 12.08.2021 г., както и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 3462.00 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5