Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 20.12.2022 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание ……..…..…
на двадесет
и втори ноември ...........................................................………………..…….……………
през
2022/две хиляди двадесета
и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Павлина Петрова …………………….…….…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ........................
административно
дело №297 ..... по описа за ...................... 2022 година ........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.118,
ал.1 от КСО, във вр. с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета
- чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от А.М.Х., с посочен в жалбата
постоянен адрес ***, ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.С.М. от АК-***, с посочен съдебен адрес ***, офис №3,
против Решение №2153-08-277 от 30.06.2022 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против
Разпореждане №О-08-000-00-01552241 от 17.05.2022 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност, поради бременност.
Жалбоподателката заявява в жалбата,
че счита, че Решение №2153-08-277 от 30.06.2022 год. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали е
незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Сочи, че съгласно
чл.40, ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Твърди, че с оглед съдържанието на изложените норми и тяхното логично и
систематично тълкуване за целите на определяне социалните права на лицата и в
частност тези на жалбоподателката, се налага
обоснованият извод, че правото за получаване на паричните обезщетения за
временна неработоспособност, както по принцип, така и в процесния
случай, е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство
към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното
обезщетение, т.е. към момента на възникване на времената неработоспособност
лицата следва да са осигурени по смисъла на чл.10, ал.1, във връзка с §1, ал.1,
т.3 от ДР на КСО. Счита, че в случая и въз основа наличните по преписката
доказателства този момент е 30.12.2020 год., като началото на временната
неработоспособност е удостоверена с болничен лист №***, за период от 04.11.2021
год. до 17.12.2021 год. и че за жалбоподателката е
било налице условието като земеделски стопанин да е регистрирана по установения
ред, както и другото условие, изискуемо по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО - да се
произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, което обстоятелство
не обуславя възникването на осигурително правоотношение. Счита, че от всичко
изложено се налагал извод, че А.М.Х. е осигурено лице за риска за общо
заболяване и майчинство към момента на настъпване на осигурителното събитие,
следователно тя отговаря на условията на чл.40, ал.1 от КСО за отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване,
поради което неправилно с оспореното разпореждане такова й е било отказано за
периода на болничния лист № №***. Заявява също, че в законоустановения
срок обжалва така издаденото Решение №2153-08-123 от 07.06.2021 год. на директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали пред съда, като
моли то да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата моли
също така, да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, редовно призована, жалбоподателката А.М.Х. от ***, не се явява, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител - адв.С.М.
от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за
съдебните заседания, не се явява, представлява се редовно упълномощен
процесуален представител - юрк.З. Б., която оспорва
жалбата и я намира за неоснователна. Счита,
че от материалите по делото безспорно се установява, че А.М.Х. не е имала
качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО и не е имала
качеството на регистриран земеделски стопанин, съгласно дефиницията на §1, т.5
от ДР на КСО, като в този смисъл сочи постановени няколко решения на настоящия
съд. С оглед на изложеното и като се вземат предвид съображенията, изложени в
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в
сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Моли в полза на
ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката А.М.Х., чрез пълномощника й, със
съпроводително писмо с Изх.№1012-08-427#1/30.06.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.6/,
като е получено от този пълномощник, на посочения в жалбата адрес, срещу
подпис, на датата 04.07.2022 год., видно от отразеното в приложеното към
административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/, обр.243, с баркод
ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.10/.
Жалбата против решението е подадена по пощата, чрез препоръчана пощенска
пратка, която е била приета от пощенския оператор на датата 14.07.2022 год.,
видно от пощенското клеймо върху копието от пощенския плик, приложено по
преписката/л.5/. Пратката е доставена в деловодството на ТП на НОИ –
Кърджали и съответно, подадената жалба е регистрирана в деловодството на ТП на
НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-277#1 от 18.07.2022
год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/. От
това следва, че жалбата е подадена на 10-ия/десетия/ ден след получаването на
решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1
от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът
счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения
в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото
съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на административния
акт, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на
гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената справка от регистъра на самоосигуряващите се лица/л.50/, жалбоподателката
А.М.Х. е регистрирана в ТП на НОИ като самоосигуряващо
се лице – земеделски производител, за
фонд „Пенсии” и фонд „ОЗМ”, с начало на осигуряването - 30.12.2020 година.
Административното производство, в което е постановено
оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е започнало по повод
представено в ТП на НОИ – Кърджали, от Осигурителна каса – ***, Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите
по ДОО/,
с Вх.№*** от *** год./л.19/, съдържащо
данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване, за периода от 13.04.2022 год. до 13.04.2022 год., на жалбоподателката А.М.Х..
Към това удостоверение е бил приложен и Болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 20.04.2022 год. от д-р
Д. Й. АИПСМП ЕООД, на жалбоподателката А.М.Х., с
период на временната неработоспособност от 13.04.2022 год. до 13.04.2022 год.,
общо за 1/един/ календарен ден/л.20/. Като диагноза в този болничен лист е вписано „***”,
а като причина за временната неработоспособност е вписано „***”, като е определен
режим на лечение „свободен с право да напуска населеното място в рамките на РБ”,
както и е определена дата за явяване на преглед – 13.04.2022 год. В този
болничен лист е вписано ***.
За преценка правото на обезщетение на парични
обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане
на малко дете, още с писмо Изх.№9101-08-1037 от 20.12.2021 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.49/, от Областна дирекция „Земеделие” – град Кърджали е било
изискано да бъдат предоставени копия на всички налични документи, с които
посочените в писмото пет лица, в т.ч. и жалбоподателката
А.М.Х., са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба №3 от
29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, включително
и справките по чл.5, ал.2 от нея.
По повод това писмо в ТП на НОИ – Кърджали е получено
писмо – справка с Изх.№РД-12-02-1011-1/20.12.2021 год. на директора на ОД
„Земеделие” – Кърджали, с Вх.№9101-08-1037#1/21.12.2021 год. на ТП на
НОИ – Кърджали/л.47/, за
дейността като регистрирани земеделски стопани на посочените в него 5/пет/ лица,
като за дейността на земеделския стопанин А.М.Х. е посочено, че същата има
регистрация като земеделски стопанин, извършена на 30.12.2020 год. и има пререгистрация
на 30.11.2021 год. като от приложената извадка от дата 20.12.2021 год. от
Регистъра на земеделските стопани – Справка за дейността на земеделския
стопанин е видно/л.48, стр.1/, че към този момент същата е заявила използвана земеделска земя с обща площ 0.1000 ха,
с обработвани култури – естествени ливади, намираща се в землището на ***, а видно
от Справка за дейността на земеделския стопанин от същата дата/л.48, стр.28/, на 30.11.2021 год. жалбоподателката е заявила промяна на данните при
регистрацията, а именно: обща използвана площ 0.2134 ха – естествени ливади, находящи се в землището на ***.
По преписката е представено писмо с Изх.№1029-08-2202
от 22.12.2021 год. на началник сектор „КП” при ТП на НОИ – Кърджали, адресирано
до жалбоподателката Х./л.46/, с което, във връзка с чл.35
и 36 от Административно-процесуалния кодекс, от същата е изискано в 3-дневен
срок от получаване на писмото, да представи лично или по пощата в ТП на НОИ -
Кърджали, ***, всички документи, свързани със земеделската й дейност, доказващи
упражняването на лична трудова дейност, произведената продукция и реализация на
пазара, в качеството й на регистриран земеделски стопанин на 30.11.2020 год. и че
ако няма произведена и реализирана продукция, следва да уведоми писмено за
това. Това писмо е получено от А.Х. на 31.12.2021 год., видно от приложеното
известие за доставяне /л.46,
стр.2/, като в изпълнение на същото, от жалбоподателката е депозирано заявление с Вх.№1029-08-2202#1/04.01.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.39/, с
което същата е представила документи, свързани с реализирана от нея като
земеделски производител продукция – общо 75 броя бали сено, а именно – три броя
фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи към
тях, съответно от датите 05.08.2021 год./л.40, л.41/, от 11.09.2021 год./л.44, л.45/
и от 22.10.2021 год./л.42, л.43/.
По преписката е приложен и Договор от 01.10.2021 год.
за наем на земеделски земи, подписан между Г. И. М. от ***, като наемодател и
жалбоподателката А.Х., като наемател, за отдаване под
наем за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2021 год. до 30.09.2022
год., на два земеделски имота: имот с №***
- нива, с площ от 0.746 дка и имот с №*** - нива, с площ от 1.388 дка, и двата
в землището на ***/л.29/. С писмо Изх.№9101-08-148 от 14.02.2022 год. на
директора на ТП на НОИ - Кърджали, адресирано до директора на ОД – Кърджали на
Държавен фонд „Земеделие”/л.35/, по повод образувано по реда на чл.117 от Кодекса за
социално осигуряване административно производство пред директора на ТП на НОИ -
Кърджали и с оглед установяване на факти и обстоятелства от значение за
правилното произнасяне в това производство, е изискана информация относно
обстоятелствата, декларирани ли са за ползване по схеми и мерки за подпомагане
за единно плащане на площ, имоти с кадастрален №*** и кадастрален №***/т.е. за
имотите, предмет на посочения по-горе договор за наем/, за периода 2019 год. -
2021 год., както и информация за това, дали за посочените имоти се заплащат
средства за подпомагане, за какъв период и на кои лица. По повод това писмо, от
директора на ОД – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие” е получен писмен
отговор, с Вх.№9101-08-148#1 от 21.02.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.34/, в
който е посочено, че след извършена справка в интегрираната система за
администриране и контрол е установено, че имоти с кадастрални номера *** и ***,
намиращи се в землището на ***, за периода 2019 год. до 2021 год., са заявявани
по схемите за директни плащания на площ, от лицето Н. Ю. Х., както и е изплащано
подпомагане на лицето по подадените заявления. Уточнено е, че субсидията се
изчислява на база общо допустима за подпомагане площ по схемите и/или мерките,
включени в заявлението за подпомагане за съответната кампания.
При така установените данни, ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали е постановил
Разпореждане №0-08-000-00-01552241 от 17.05.2022
год./л.15/, с което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47,
ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното и обществено
осигуряване/НПОПДОО/, на жалбоподателката А.М.Х. е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
бременност, по болничен лист № ***,
представен с удостоверение с Вх. № *** от *** год., с мотив, че същата реално не е упражнявала трудова
дейност като земеделски стопанин и съответно, не е произвела продукция,
предназначена за продажба и че следователно, тя не е осигурено лице по смисъла
на КСО с мотив, че същата не е упражнявала трудова дейност като земеделски
стопанин, поради което тя не е осигурено лице по смисъла на КСО и не отговаря
на условията на чл.40, ал.1 от КСО за отпускане на заявеното парично
обезщетение. Изложени са мотиви, че от
събраните в административното производство доказателства може да се направи
обоснован извод, че лицето не отговаря на изискванията на регистриран
земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, като в този
смисъл за изложени съображения, че след направените справки се констатирало, че
имотите, декларирани за обработване и стопанисване от лицето, респ., където
упражнява трудова дейност, се стопанисвали от нейната свекърва, за което
последната получавала субсидии от европейските програми за развитие на селското
стопанство. Счетено е, че наличието само на регистрация като земеделски
стопанин не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с
произтичащото от него право на обезщетение. Изложени са доводи, че липсват
доказателства, установяващи упражняването на трудова дейност от лицето като
земеделски стопанин. В разпореждането е посочено, че от наличните по
преписката данни не можело да се установи, че жалбоподателката
реално е упражнявала някаква трудова дейност като земеделски стопанин, въпреки
представените от нея 3 броя фактури за продажба на бали сено, от което е
направен и извод, че регистрацията на лицето като земеделски стопанин е
направена фиктивно. упражняване на
дейност и реализация на продукцията. Изведен е извод, че следователно,
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице” по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
стопанин, като произвежда продукция предназначена за продажба, но че лицето не
отговаря на това условие и няма право на парично обезщетение за периода от
13.04.2022 год. до 13.04.2022 год. вкл.
Това разпореждане е получено от жалбоподателката
А.М.Х. на датата 20.05.2022 год., видно от приложеното по преписката известие
за доставяне, обр.243, с баркод
ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.16/.
Срещу това разпореждане, в срок - на 31.05.2022 год., от
А.Х., чрез пълномощник – адв.С.М. от АК-***, е била подадена
жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№1012-08-427 от 31.05.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.13/, в която е заявила, че счита същото за
незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, като с жалбата е поискала разпореждането
да бъде отменено.
Така, в крайна сметка е постановено и оспореното в
настоящото производство Решение №2153-08-277 от 30.06.2022 год. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали/л.7-л.9/, с което е отхвърлена жалбата на А.М.Х. срещу
Разпореждане №0-08-000-00-01552241 от 17.05.2022
год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали,
като неоснователна.
За да постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ
- Кърджали е описал установените факти и обстоятелства, като е изложил подробни
мотиви, както от фактическа, така и правна страна, които са обусловили и
постановеният от него краен резултат. Посочено е, че в ТП на НОИ – Кърджали, за
жалбоподателката е представено удостоверение . приложение
№9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО), с Вх.№*** от *** год., с данни относно правото на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност по издаден
болничен лист №***, с период на временната неработоспособност - 13.04.2022 год.
Посочено е, че е установено също така, че в полза на жалбоподателката
преди това са издадени болнични листове за временна неработоспособност, както
следва: - за периода 04.11.2021 год. - 17.11.2021 год. - БЛ №***, с диагноза ,,***”; - за периода 18.11.2021 год. - 17.12.2021
год. - БЛ №.***, с диагноза „***”; - за периода 18.12.2021 год. - 16.01.2022 год. -
БЛ № ***, с диагноза „***”; - за периода
17.01.2022 год. - 15.02.2022 год. - БЛ №***, с диагноза „***”; - за периода
27.02.2022 год. - 12.04.2022 год. - БЛ №***, с диагноза „***”. В мотивите е отразено, че по посочените болнични
листове, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -
Кърджали е постановил разпореждания, с които е отказано отпускане на парични
обезщетения, с мотив, че жалбоподателката не е
упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на КСО.
В мотивите
е възпроизведена приложимата нормативна уредба, както и възприетото в мотивите
към оспореното разпореждане, довело до постановения с него краен резултат.
Прието, че предоставените от ОД „Земеделие” - Кърджали справки за дейността на А.М.Х. като земеделски стопанин сочат, че лицето е декларирало засети
естествени ливади на площ 0.2134 ха и че така посочените данни обаче, по
никакъв начин не водят до извод, че същата е упражнявала трудова дейност като
земеделски стопанин, свързана с производство на растителна продукция,
предназначена за продажба. Посочено е, че заявеният размер на земеделската площ
и видът на стопанисваната култура (естествени ливади), по никакъв начин не
аргументират производството на растителна продукция с цел продажба, а съобразно
разпоредбите на §1, ал.1, т.3, във връзка с §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, в кръга
на осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо
място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и
да бъдат регистрирани за това по установения ред. Прието е в мотивите, че
продажба на продукция, в случая на сено, от земеделско стопанство, каквото е
това на жалбоподателката, състоящо се от естествени
ливади на площ малко над 1 дка, в резултат на което да се реализират доходи и
такива, които да формират печалба, като по този начин да се стимулирала
дейността на земеделския стопанин целогодишно, по никакъв начин не е житейски и
финансово-икономически обосновано, поради което правилен е и изводът на органа,
издал оспореното разпореждане, че в случая не се касае за производство на
продукция с цел продажба по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
Във връзка
с горното, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е посочил, че преди да постанови
оспореното разпореждане, ръководителят по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ - Кърджали е изискал от жалбоподателката
да представи всички документи свързани с упражняваната от нея дейност като
земеделски стопанин, свързана с производството на продукция и нейната
реализация на пазара в периода от датата на регистрация като земеделски
стопанин и самоосигуряващо се лице, до датата, предхождаща
настъпването на осигурителното събитие и че на 04.01.2022 год., с придружително писмо, А.М.Х. е представила в ТП на
НОИ - Кърджали три броя фактури от 05.08.2021 год., 11.09.2021 год. и
22.10.2021 год., за продажба съответно на 30, 30 и 15 бр. бали сено, на обща
стойност *** лева. В решението е прието, че така представените от жалбоподателката доказателства не доказват, че реално е
упражнявана трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1,
т.5 от ДР на КСО, като е посочено, че фактурите са от дати, предхождащи
актуализацията на данните, а към датата на регистрация - 30.12.2020 год.,
лицето е декларирало 0.1000 ха естествени ливади. Посочено е, че видно от
Бюлетин №375 -
юни 2020 год. - „Добиви от полски култури - реколта 2019 год., който е
официален и е публикуван на интернет страницата на Министерство на земеделието,
че средният добив сено от постоянни ливади за регион Кърджали, който е
обозначен като Южен централен, е 1093 кг. за хектар или - 120 кг. или по-точно
6 бали по 20 кг. и че от Бюлетин №391- юни 2021 год. „Добиви от полски култури
реколта 2020” на Министерство на земеделието се установява, че средният добив
сено от постоянни ливади за регион Кърджали, който е обозначен като Южен
централен за 2020 год., е 2603 кг за хектар или 260 кг. или по - точно 13 бали
по 20 кг. Така, според решаващия орган, от предоставените
научни данни и факти за добивите на сено от декар ливади, може да се направи
обоснован извод, че А.М.Х. не е произвела и
продала 75 бали сено от 1 декар.
В мотивите
е посочено, че е ясно, че производството на растителна продукция е
продължителен процес, които обхваща различни дейности - подготовка на почвата
за сеитба, сеитба, валиране, копаене, торене, поливане, прибиране на реколтата,
но че от наличните по преписката данни не се установява по никакъв начин А.М.Х. лично да е участвала в такъв процес, още повече, че в настоящия случай
се касае за стопанисването на „естествени ливади”, които представляват
постоянно затревени площи или затревено покритие, създадено без човешка намеса,
поддържани в добро състояние, приоритетно чрез косене. Отразено е, че липсва приемо-предавателен протокол за състоянието на земята и
липсват доказателства, че тази нива е поддържана в добро състояние, както и по
какъв начин тя е окосена. Решаващият орган е отбелязъл,
че дейностите по балиране и транспортиране на балите се извършват с
механизирана техника, каквато няма данни по преписката А.М.Х. да притежава или да е ползвала и че липсват и данни за извършени
разходи в тази връзка от земеделския производител, т.е. твърденията на жалбоподателката не се подкрепят с никакви доказателства.
Посочено е, че в жалбата не се твърди това косене и балиране да е осъществявано
от жалбоподателката, като според решаващия орган, представянето
на фактури по никакъв начин не доказват и установят релевантния за случая факт,
а именно - че А.М.Х. реално е упражнявала
някаква трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от
ДР на КСО.
В
заключение, предвид изложеното, в мотивите към обжалваното решение е прието, че
липсват доказателства, установяващи от една страна, че А.М.Х. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин,
а от друга и такива, че е произвеждала продукция, предназначена за продажба и
че от това следва, че по отношение на нея е било налице условието като
земеделски стопанин да е регистрирана по установения ред, но не е било налице
другото условие, изискуемо по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО - да е произвеждала
растителна продукция, предназначена за продажба, което обстоятелство не
обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова
дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това
число и парично обезщетение по глава IV, раздел II от КСО. При тези мотиви директорът на ТП на НОИ – Кърджали е
приел, в крайна сметка, че Разпореждане №О-08-000-00-01552241
от 17.05.2022 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно
спазване на материалния закон и на база представените и налични писмени
доказателства, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата
срещу него отхвърлена като неоснователна.
По доказателствено
искане на процесуалния представител на жалбоподателката,
в съдебно заседание на 18.10.2022 год. е допуснат до разпит един свидетел – Н.
Ю. Х. - *** на жалбоподателката А.Х. Свидетелката Н. Х.
заявява в показанията си, че през миналата година – 2021 год. закупила 75 бали
сено от А. и че тези бали сено й били нужни, т.к. отглеждала животни – крави,
телета и овце и затова купувала сено. Заявява също, че ливадата на А. се намира
в *** и че А. добила това сено, както и че съпругът на А. много й помагал при
тази работа. В показанията си твърди, че още едно лице - Ф. от ***, също
купувала сено от А. На поставен й въпрос свидетелката отговаря, че ливадата се
намирала в ***, но тя не била ходила до тази ливада и че не е виждала и не знае
други хора да помагат на А., осен съпругът й. В показанията си сочи, че А. живее
в *** и пътува редовно до ливадата в *** и че тя има шофьорска книжка и сама
управлява лекия си автомобил. На друг поставен й въпрос отговаря, че предполага,
че с машина косят сеното, а на нея й доставили сеното с камион.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение компетентността на органа,
издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в
приложимата й редакция (Изм. - ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
регламентира, че паричните обезщетения за
временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното обществено
осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на
осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с
Международен номер на банкова сметка (International Bank
Account Number – IBAN), водена
от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или
от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на
страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на
което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ.
Обжалваното Разпореждане №О-08-000-00-01552241
от 17.05.2022 год. е издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото,
със Заповед №1015-08-81 от 07.06.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/на л.17/,
е възложено да издава и подписва разпорежданията за отказ за отпускане на
обезщетения и помощи от ДОО, в т.ч. и при временна неработоспособност, по
чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е издадено от компетентен по място,
материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл.40, ал.3 от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата
на чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава
четвърта, раздели І/който раздел ІІ регламентира обезщетенията при временна
неработоспособност/ и ІІ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. В случая, решението е издадено от А. Ч. – *** в
ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-13 от 27.01.2020 год. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали/на
л.11/, т.1 от
същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на
Националния осигурителен институт, е възложено да изпълнява правомощията на
директор на ТП на НОИ – Кърджали, в случай на отсъствие на директора на ТП на
НОИ - Кърджали, поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна
неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна
необходимост. По делото е представена Заповед №15305
от 15.06.2022 год. на управителя на НОИ/на л.12/, с която, на С. А. Я., на
длъжност директор на ТП на НОИ – Кърджали, е разрешено ползването, съгласно
чл.56, ал.1 от ЗДСл, на платен годишен отпуск в размер на 5/пет/ работни дни,
считано от 27.06.2022 год. до 01.07.2022 год. включително. От горното следва,
че оспореното решение е издадено при условията на заместване, съгласно
цитираната по-горе Заповед №1015-08-13 от 27.01.2020 год. на директора на ТП на
НОИ – Кърджали. Предвид това съдът приема, че оспореният пред съда
административен акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ –
Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност, като отново следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и
обжалваното пред него Разпореждане №О-08-000-00-01552241 от 17.05.2022 год. на ***
в ТП на НОИ – Кърджали.
Оспореното решение е издадено в посочения
едномесечен срок /жалбата против разпореждането е подадена на 31.05.2022 год.,
а решението е постановено на 30.06.2022 год./, като освен това, същото е
издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити,
съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за
издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО,
препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. съдът намира, че не са налице нарушения, свързани с компетентността
на органите, формата, съдържанието и сроковете и правилата за издаване на
оспорения административен акт, т.е. по отношение на същия не са налице отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Разгледан по същество, оспореният административен
акт е законосъобразен, като издаден и в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, по следните съображения:
Ясно е, че правото на парично обезщетение
при временна неработоспособност е признато по чл.40, ал.1, предл.I/първо/
от КСО на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако същите имат ако
имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Същевременно,
„осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10,
продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 – т.3 и т.5, а самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8. Съгласно
чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следва да се
посочи, също така, че според разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители” са физически лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения
ред.
В мотивите към оспореното решение е
посочено, че от тези разпоредби следва, че лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност - че е произвеждало земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице и
следователно, изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла
на КСО е лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като
произвежда продукция за продажба, като изводите на административния орган са,
че жалбоподателката А.М.Х. не е такова лице и
съответно, няма качеството „осигурено лице” по смисъла на цитираните норми от
КСО.
Съдът в настоящия състав
намира, че при обсъдените по-горе доказателства и установените с тях данни,
правилно и обосновано е прието от административния орган, че А.М.Х., въпреки че е
регистрирана като земеделски производител по установения ред, реално да е
упражнявала трудова дейност като земеделски
производител и да произвела продукция, предназначена за продажба, респ. да е
продала такава земеделска продукция.
При анализа и преценката на
събрания по делото съвкупен доказателствен материал, според съда с основание може да се приеме,
че А.Х. не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и най-вече,
че не е осъществявала производство на земеделска продукция предназначена за
продажба. В настоящето производство е безспорно, че А.М.Х. е регистрирана като
земеделски стопанин в Регистъра по чл.7, ал.1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба
№3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани, считано от 30.12.2020 год. Спорно е обстоятелството, осъществявала ли
е действително жалбоподателката трудова дейност като
регистриран земеделски стопанин за периода от 30.12.2020 год. до 13.04.2022 година.
В тази връзка, следва да се отбележи, че
наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на
земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да
възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран
земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По
аргумент от цитирания по-горе §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, лице, за което не е
доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски производител,
произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за
продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има
качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ
и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице” по смисъла на КСО, е
лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като
произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна
регистрация. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика – т.напр. Решение
№786 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм.дело №1079/2020
г., VI о.; Решение №4158 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм.дело
№12687/2020 г., VI о.; Решение №3542 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм.дело №362/2021 г., VI о.;, Решение
№2493 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм.дело №249/2021
г., VI о.; Решение №1542 от 05.02.2021 г. на ВАС по адм.дело
№9831/2020 г. VI о.; Решение № 2793 от 01.03.2021 г. на ВАС по адм.дело №10512/2020 г. VI о.
Съдът намира, че в настоящето
производство А.М.Х. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че
за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран
земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за
продажба. Приложените по административната преписка, респ. и по делото, анкетни
карти за регистрация и справки за дейността на жалбоподателката,
от Регистъра на земеделските стопани, не доказват твърденията за осъществявана
трудова дейност от лицето. Няма никакви доказателства, от които да се обоснове
извода, че действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката намерения за обработване, засаждане и
отглеждане на земеделска продукция, още по-малко пък за продажбата на
земеделска продукция. Следва да се отбележи, че при регистрацията си като
земеделски стопанин, жалбоподателката Х. е
декларирала намерение за отглеждане на естествени ливади с площ 0.1000 ха,
което от своя страна предполага, че е налице намерение за добив на сено, но не
и производство на продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването
на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Едва на 30.11.2021 год. същата е променила
данните в заявената и декларирана като стопанисвана площ на ливадите, а именно
– декларирала е обща използвана и стопанисвана площ от 0.2134 ха.
Следва да се посочи, че по своята същност
ливадата представлява земна площ, покрита с многогодишна мезофитна тревиста растителност. В зависимост дали
тревното покритие е създадено от човека или не, биват изкуствени или
естествени. В селското стопанство, под ливада по-специално се разбира
тревна площ предназначена за добив на сено. За целта, тя се оставя
свободно да израсне и след това се коси – за разлика от пасищата,
които директно се пасат от добитъка. В §22, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ (отм.) се
съдържа определение за „ливади”, а именно – постоянни пасища с плътна тревна
покривка, които се ползват за добив на фураж (сено) чрез коситба или за паша на селскостопански животни. По смисъла на чл.8, ал.1,
т.2 от Наредба №2 от 26.03.2018 год. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ,
допустими за подпомагане са постоянно затревени площи - ливади за косене,
представляващи площи с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на
сено/сенаж чрез косене.
На следващо място представените 3/три/
броя фактури и 3/три/ приемо-предавателни протоколи,
съответно от 05.08.2021 год., 11.09.2021 год. и 22.10.2021 год., не доказват
твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. В тази връзка следва да
се отбележи, че горепосочените доказателства представляват частни документи,
който не се ползват с формална доказателствена сила,
обвързваща съда, относно удостоверените в него факти. На следващо място,
посоченото във фактурите количество бали сено – общо 75 броя, не би могло да се
добие през процесния период, т.е. в случая от
началото на м.август 2021 год. до втората половина на м.октомври 2021 год., от
стопанисваните от А.Х. през този период 1/един/ дка ливади, предвид
представените по делото статистически данни на МЗХГ за „Добив от полски култури
– реколта 2020”, видно от които, средния добив на сено от постоянни ливади за 2020
год. в Южен централен район, в обхвата на който е и регион Кърджали, е 2603 кг.
за хектар, съответно 260 кг. сено за 1/един/ дка (при средно тегло от 20 кг. на
1 бала, което прави около 13 бали), т.е. налага се изводът, че е обективно
невъзможно, от заявената за стопанисване площ да бъда добити посочените в
цитираните по-горе доказателства 75 бали сено. Цитираните доказателства, освен
това, сами по себе си не биха могли да
обосноват извода за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин от
страна на жалбоподателката, тъй като същите са доказателствено средство единствено за осъществени
разпоредителни сделки. В крайна сметка, дори и да се приеме, че е налице
някаква продажба на продукция, добита от въпросната естествена ливада, съдът
приема, че същата е крайно незначителна по обем и стойност, поради което
дейността не може да се характеризира като такава, извършвана по занятие и с
цел осигуряване на доходи, които да бъдат заместени от паричното обезщетение за
временна неработоспособност, поради общо заболяване.
Отделно от горното, видно е от доказателства
по преписката, че заявената от жалбоподателката като
стопанисва площ се намира в ***, т.е. на значително разстояние от
местоживеенето й, което е в ***, освен това,
посоченото в приемо-предавателните протоколи и
фактури лице - купувач на продукцията/бали сено/ е Н. Ю. Х., което лице, освен
че е заявител по схеми за директни плащания на площ, при което имотите, за
които жалбоподателката твърди, че обработва и
произвежда продукция, са заявени по тези схеми именно от Н. Ю. Х. и за тях
последната е получила и подпомагане като земеделски производител. Освен това, същото
лице, което е разпитано по делото в качеството на свидетел, е в отношения на
родство *** с жалбоподателката А.Х.,
т.е. тя е ***, което обоснова обвързаността
им.
Настоящият съдебен състав намира също, че
показанията на разпитаната свидетелка Н. Х. – *** на жалоподателката, не
опровергава приетото в оспореното решение, че жалбоподателката
А.Х. не е извършвала дейност като земеделски производител, като съдът не
кредитира тези показанията, поради множеството вътрешни противоречия в същите и
липсата на всякаква житейска логика. Така, свидетелката Н. Х. – *** на жалбоподателката, заявява,
че закупила 75 бали сено от А., без в показанията си да е посочила, каква сума
е заплатила за тях и че А. добила това сено и работила сама, като й помагал
само съпругът й и не е виждала други хора да работят там, но същевременно, на
поставен й следващ въпрос отговаря, че ливадата на А., от където добила сеното,
се намирала в *** и тя не била ходила там, а
балите й ги докарали с камион. На следващ поставен й въпрос от процесуалния
представител на жалбоподателката, дали е виждала
освен А., някой друг да работи на тази ливада, същата свидетелка е отговорила,
че съпругът на А., който е *** на
свидетелката, й помагал, макар че е заявила преди това, че не била ходила до
тази ливада, от където се твърди да е добито сеното. На следващ поставен й
въпрос, тази свидетелка вече отговаря, че ливадата се намира близо до *** и на А. й помагал само нейният съпруг, като
предполага, че сеното е окосено с машина.
С оглед на изложеното, предвид наличието
на тези множество противоречия в показанията на разпитания в съдебно заседание
свидетел Н. Ю. Х., *** на жалбоподателката А.Х., съдът намира, че на тези показания
не следва да бъде давана вяра и същите не следва да бъдат кредитирани, като
освен това счита, че показанията свидетелката Н. Ю. Х., освен всичко останало,
са категорично насочени към изграждане и поддържане на изгодна за жалбоподателката, която е нейна снаха, позиция и теза.
Така, при анализа и преценката на
събрания по делото съвкупен доказателствен материал,
според съда с основание може и следва да се приеме, че жалбоподателката
А.М.Х. не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и най-вече, че
не е осъществявала производство на земеделска продукция предназначена за
продажба.
При така установените факти и горните
изводи, изплащането на обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност,
по представения болничен лист, законосъобразно и правилно е било отказано. Това
е така, защото няма данни жалбоподателката да е
започнала осъществяване на заявената трудова дейност като земеделски
производител, като следва да се отбележи, че при така установените факти е без
значение обстоятелството, дали А.М.Х., като самоосигуряващо
се лице, е внасяла осигурителни вноски. Така, след като е установено, че жалбоподателката Х. не е извършвала трудова дейност като
земеделски производител и не е имала качеството „осигурено лице” по смисъла на
§1, т.3 от ДР на КСО при настъпването на осигурителния риск – временна
неработоспособност поради бременност, то законосъобразно и правилно й е било
отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, за
периода на временна неработоспособност по представения болничен лист №*** от
20.04.2022 год. - от 13.04.2022 год. до 13.04.2022 год., т.е. оспореното
решение е издадено в съответствие и с приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Така, с оглед всички изложени по-горе
съображения, съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото
производство административен акт е постановен от материално и териториално
компетентен орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание,
при спазване на установените административно-производствени правила, при
правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в
съответствие с целите на закона и съответно, не са налице основания за отмяната
му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от А.М.Х.
от ***, против Решение №2153-08-277 от 30.06.2022 год., издадено от директора
на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й
против Разпореждане №О-08-000-00-01552241 от 17.05.2022 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност, за неоснователна и недоказана, поради
което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид
своевременно направеното искане в хода по същество на делото от страна на
процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали, за присъждането
на разноски, произтичащи от юрисконсултско
възнаграждение, то на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/
от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и
във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, в полза на ТП на НОИ - Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално регламентирания размер
от 100.00/сто/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с
чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Х. от ***, ЕГН **********,
против Решение №2153-08-277 от 31.05.2022 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против
Разпореждане №О-08-000-00-01552241 от 17.05.2022 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на А.М.Х. от *** е
отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност,
поради бременност, за периода от 13.04.2022 год. до 13.04.2022 год.
включително.
ОСЪЖДА А.М.Х.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ТП на НОИ – Кърджали, с
административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100.00/сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119 от КСО, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С Ъ Д И
Я: