№ 8219
гр. С., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110100142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Л.“ ООД, ЕИК ******, срещу Д. М. С., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 430,56 лв., представляваща неплатена стойност за извършен превод на
документи съгласно издадена фактура № **********/01.08.2017 г., както и за сумата от
52,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода 02.08.2017 г. - 15.10.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 30.10.2018 г. по ч. гр. д. № 67130/2018 г. по описа
на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че ответникът поръчвал чрез електронна поща преводи на
документи, които били превеждани от ищеца от английски език на български език и
ответникът изпращал свой представител в офиса на ищцовото дружество, предоставял
оригиналите на поръчаните за превод документи, документите били прикрепяни към
превода, поставяни съответните печати и връщани на ответника. Сочи, че за извършените
преводи била издадена фактура № **********/01.08.2017 г. на стойност 430,56 лв. с ДДС,
която ответникът бил поканен да заплати, но въпреки многократно проведените разговори
плащане не последвало, с което ответникът изпаднал и в забава. Предвид изложеното
ищецът моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
Ответникът с писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва
предявените искове. Твърди, че ищцовото дружество не му е познато, не е ползвал услугите
на същото, както и не е предоставял документи за превод нито лично, нито чрез
пълномощник, оспорва да е водил кореспонденция и да е получавал преведени документи и
издадена от ищеца фактура. Сочи, че няма представа как негови лични документи са се
1
озовали при ищеца. Навежда, че единствените преводачески услуги, които е ползвал, са на
преводаческа агенция „Джезабел“, където винаги е плащал авансово и в брой. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приобщеното ч. гр. д. № 67130/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 48
състав, се установява, че на 18.10.2018 г. ищецът в настоящото производство „Л.“ ООД е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. М. С..
На 30.10.2018 г. съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, за сумите както следва: 430,56 лв. - дължима сума за извършена
услуга превод на документи съгласно фактура от 01.08.2017 г., ведно със законна лихва от
18.10.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 52,62 лв. за периода
02.08.2017 г. - 15.10.2018 г. и 325 лв. - разноски по делото, от които 25 лв. - държавна такса
и 300 лв. - възнаграждение за адвокат. По повод постъпило срещу заповедта възражение по
реда на чл. 414 ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на искове в
едномесечен срок, в рамките на който е депозирана исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
По делото е приета процесната фактура № **********/01.08.2017 г., с получател Д.
М. С. и доставчик „Л.“ ООД, за услуга: превод от английски към български, количество - 24
стр., единична цена - 14,95 лв. и обща стойност 430,56 лв. с ДДС (358,80 лв. без ДДС), с
краен срок за плащане - 08.08.2017 г., като на гърба на фактурата се съдържа и Приложение
за ползвани услуги, с посочване на номер на поръчка - 106_2017-186-6 - превод от английски
към български, описание на документа - 7 файла, обща стойност на услугата без ДДС -
358,80 лв. и лице, поръчало услугата - В.Р., М. Щ.. Приложеното към заявлението по чл. 410
ГПК копие на фактура е подписано за съставител, като е положен и печат за „Л.“ ООД, но не
е положен подпис за получател.
По делото са представени и приети и писмени документи на английски език и в
превод на български език - Данъчна декларация за годината, приключила на 5 април 2004 г.
и бланка на Данъчна служба на В., с дата 25.01.2005 г., адресирана до Д. С. (4 стр.) - във
връзка с попълване и подаване на данъчна декларация за годината от 6 април 2003 г. до 5
април 2004 г.; Данъчна декларация за годината, приключила на 5 април 2005 г. и бланка на
Данъчна служба на В., с дата 23.05.2005 г., адресирана до Д. С. (7 стр.) - във връзка с
попълване и подаване на данъчна декларация с данни за доход и капиталови приходи,
заедно с всички други документи за годината от 6 април 2004 г. до 5 април 2005 г.; Данъчна
декларация за годината, приключила на 5 април 2005 г. и бланка на Данъчна служба на В. -
трудови отношения, адресирана до работодател на Д. С. - Пей Порт Лтд (2 стр.) - във връзка
със снабдяване с информация относно начална дата на трудови правоотношения и дата на
приключване на трудовите правоотношения (между 6 април 2004 г. и 5 април 2005 г.),
приходи от трудови отношения, надбавки и разходи; Данъчна декларация за годината,
2
приключила на 5 април 2006 г. и бланка на Данъчна и митническа служба на В., адресирана
до Д. С. (5 стр.) - във връзка с попълване и подаване на данъчна декларация с данни за доход
и капиталови приходи, заедно с всички други документи за годината от 6 април 2006 г. до 5
април 2007 г.; Данъчна декларация за годината, приключила на 5 април 2006 г. и бланка на
Данъчна и митническа служба на В., адресирана до Д. С. (4 стр.) - във връзка с попълване и
подаване на данъчна декларация с данни за доход и капиталови приходи, заедно с всички
други документи за годината от 6 април 2005 г. до 5 април 2006 г.
Други доказателства по делото не са ангажирани, като допуснатият на ищеца
свидетел е заличен на основание чл. 169, ал. 2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявените установителни искове за установяване съществуване на вземания по
договор за изработка (съществуване на задължение за заплащане на дължима сума по
фактура, издадена във връзка с възнаграждение за извършване на преводи от чужд език) са
предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
са допустими.
За да бъде признато за установено съществуването на вземане за възнаграждение по
договор за изработка е необходимо да се установи наличието на валидно сключен договор
за изработка между страните (в частност възлагане на преводите от ответника), изпълнение
на задълженията на изпълнителя - ищец (изготвяне на преводите) и приемане на
извършената работа от възложителя - ответник, както и претендирания размер на вземането.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг
и изпадане на ответника в забава, както и размера на лихвата.
С договора за изработка страните се споразумяват изпълнителят да извърши
определена от поръчващия работа (чл. 258 ЗЗД), като за поръчващия е налице задължение да
приеме изработената съгласно уговореното работа (чл. 264 ЗЗД) и да заплати уговореното
възнаграждение (чл. 266 ЗЗД).
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да
изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само
форма за доказване на договора за изработка.
От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
приема, че ищецът не е доказал, че между страните е сключен договор за извършване на
преводачески услуги, който по своето естество е договор за изработка - обстоятелство, което
3
изрично е оспорено от ответника. Не са ангажирани доказателства в подкрепа на изложените
в исковата молба твърдения за водена между страните кореспонденция във връзка с преводи
на документи, изпращани от ответника на ищеца, представените такива не носят подпис за
ответната страна, а само от съдържанието им - съдържащи информация относно ответника,
не може да се направи извод за възлагане на задължения по договор за изработка, т. е. за
възложена работа по извършване на писмени преводи от английски език на български език,
за дължимото от възложителя възнаграждение за извършената работа, за начина и сроковете
за заплащането му. Не са налице доказателства за постигнато съгласие между страните за
сключване на договор за изработка, включително и за неформален такъв, с неговите
съществени елементи.
В допълнение следва да се посочи, че издадената от ищеца фактура от 01.08.2017 г.
по същността си представлява частен свидетелстващ документ, изходящ от едната страна по
спора, и съгласно чл. 180 ГПК съставлява доказателство (има формална доказателствена
сила) само за обстоятелството, че изявленията, които се съдържат в нея, са направени от
лицето, което я е издало. Върху фактурата липсва подпис за ответника Д. С. или за негов
представител, поради което и не може единствено въз основа на издаването на фактурата да
се приеме, че са възникнали задължения за ответника. Процесната фактура би притежавала
доказателствена сила в случай, че е подписана и от двете страни, тъй като би обективирала
извънсъдебно признание от страна на ответника, че е получил, съответно приел уговорената
в договора услуга от ищеца на стойност, посочена във фактурата. Доказателствената
стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото - така решение № 136 от 14.05.2015 г.
по гр. д. № 6554/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о. и решение № 88 от 23.04.2014 г. по гр. д.
№ 4766/2013 г. по описа на ВКС, III г. о. Когато по делото не са сочени, респективно не са
събрани други доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е достатъчно, за
да направи съдът извод, че твърденият факт не се е осъществил в обективната
действителност. В случая и в самата фактура като възложител на услугата - преводи от
английски език на български език са посочени В.Р. и М. Щ., което е допълнителен довод, че
договор за изработка с ответника (като възложител) не е бил сключен, при липса на
твърдения и доказателства посочените лица да са действали като представители на
ответника Д. М. С..
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът не е доказал с допустими
доказателствени средства наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за изработка между ищеца като изпълнител и ответника като възложител, поради което
предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо
обсъждането на останалите предпоставки за основателността на иска.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция
за мораторна лихва, която също следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се дължат единствено на ответника, от който
4
обаче не се претендират такива, поради което съдът не присъжда разноски с решението си.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Д.“ № 2, срещу Д. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ц.С.“
№ 29, ет. 1, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. М. С.
дължи на ищеца „Л.“ ООД сумата от 430,56 лв., представляваща неплатена стойност за
извършен превод на документи от английски език на български език съгласно фактура №
**********/01.08.2017 г., ведно със законната лихва от 18.10.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 52,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода
02.08.2017 г. - 15.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 30.10.2018 г. по ч. гр. д. № 67130/2018 г. по описа на СРС, 48 състав, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5