№ 9771
гр. С., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110177070 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. 344, ал. 1, т. 1 и т.3
КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ, чл. ***, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. И., ЕГН **********,
срещу "В.-***" ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на процесното уволнение; иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждА. на ответното дружество за
сумата от 620 лева - обезщетение за оставане без работа след процесното
уволнение за периода 01.11.2024 г. - 19.11.2024 г.; иск с правно основание чл.
***, т. 2 КТ за осъждА. на ответното дружество за сумата от 4030 лева -
дължими и неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.09.2023 г. -
30.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
/24.12.2024 г./ до окончателното изплащане; иск с правно основание чл. 224
КТ за осъждА. на ответното дружество за сумата от 207 лева - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 20 дни, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска /24.12.2024 г./ до окончателното изплащане; иск
с правно основание чл. 86 ЗЗД иска за на ответното дружество за сумата от
374,94 лева – обезщетение за забава за неизплатените в срок трудови
възнаграждения, формирано като сбор от следните суми: 49.95 лева, дължима
върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 09.2023
г., за периода 26.10.2023г. - 24.12.2024г.; 46.45 лева., дължима върху
незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 10.2023 г., за
периода 26.11.2023г. - 24.12.2024г.; 43.06 лева., дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 11.2023 г., за периода
26.12.2023г. - 24.12.2024г.; 39.41 лева., дължима върху незаплатеното трудово
възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 10.2023 г., за периода 26.01.2024г. -
24.12.2024г.; 35.73 лева, дължима върху незаплатеното трудово
1
възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 01.2024 г., за периода 26.02.2024г. -
24.12.2024г.; 32,29 лева., дължима върху незаплатеното трудово
възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 02.2024 г., за периода 26.03.2024г. -
24.12.2024г.; 28,61 лева., дължима върху незаплатеното трудово
възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 03.2024 г., за периода 26.04.2024г. -
24.12.2024г.; 25,04 лева, дължима върху незаплатеното трудово
възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 04.2024 г., за периода 26.05.2024г. -
24.12.2024г.; 21.36 лева, дължима върху незаплатеното трудово
възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 05.2024 г., за периода 26.06.2024г. -
24.12.2024г.; 17.84 лева, дължима върху незаплатеното трудово
възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 06.2024 г., за периода 26.07.2024г. -
24.12.2024г.; 14.20лева, дължима върху незаплатеното трудово
възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 07.2024 г., за периода 26.08.2024г. -
24.12.2024г.; 10,56 лева, дължима върху незаплатеното трудово
възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 08.2024 г., за периода 26.09.2024г. -
24.12.2024г.; 7,04 лева, дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение
в размер на 310 лв. за м. 09.2024 г., за периода 26.10.2024г. - 24.12.2024г.; 3,40
лева, дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310
лв. за м. 10.2024 г., за периода 26.11.2024г. - 24.12.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.2020 г. сключила трудов договор
с ответното дружество за длъжността "готвач", НКПД ********, с основно
месечно възнаграждение в размер на 310 лева, допълнително възнаграждение
за ТСПО 60%, за 4 часов работен ден, като договорът бил сключен на
основание чл. 70, ал. 1 КТ със срок за изпитване - 6 м. В исковата молба се
твърди, че работодателят-ответник не заплатил трудовото възнаграждение на
ищцата за периода 01.09.2023 г. - 30.10.2024 г. На 30.10.2024 г. на ищцата била
връчена Заповед № 04/23.10.2024 г., с която и било наложено дисциплинарно
наказание "уволнение" за неявяване на работа в периода 06.05.2024 г. -
22.10.2024 г., и било прекратено ТПО. Ищцата излага, че ползвала отпуск по
болест, като й били издадени болничен лист № ************/10.04.2024 г. за
отпуск до 05.05.2024 г., както и ЕР № *****/17.07.2024 г. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество е подаден отговор, с
който исковете се оспорват като допустими, но неоснователни. По иска с
правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ответникът излага, че в исковата
молба не са наведени твърдения за незаконосъобразност на уволнителната
заповед. Твърди, че ищцата не се е явявала на работа в периода 01.10.2023 г. –
22.10.2024 г. и не е представила на работодателя си документи, оправдаващи
отсъствието. Развива, че заповедта била законосъобразна, като били спазени
всички законоустановени условия за валидно прекратяване на ТПО от страна
на работодателя. Сочи, че медицинските документи, оправдаващи отсъствието
на ищцата от работа, не били представени своевременно, не били представени
и при прекратяване на ТПО, като от страна на ищцата била осъществена
злоупотреба с право. Оспорва искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ. Не оспорва дължимостта на исковата претенция по чл. 244, ал. 1 КТ.
Оспорва иска с основание по чл. ***, т. 2 КТ. Твърди, че за м. 09.2023 г. е
изплатено дължимото трудово възнаграждение, като развива, че след м.
2
09.2023 г. ищцата не е престирала труд за ответника, поради което възразява за
недължимост на претендираните възнаграждения за периода м. 10.2023 г. – м.
10.2024 г. Излага, че през този период ищцата не е работила, а е ползвала
отпуск по болест, поради което й се дължали обезщетения от НОИ. Възразява
срещу иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът А. И., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г.. Процесуалният представител поддържа подадената
искова молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение,
с което да приеме за основателна и доказана исковата претенцията и да отмени
оспорената заповед на работодателя като незаконосъобразна. Претендира
направените по делото разноски. С писмени бележки от 22.05.2025 г. развива
доводи за основателност на претенциите.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от
адв. Г.. Процесуалният представител поддържа депозирания отговор на
исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови
решение, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, приема за установено следното.
Между страните не са спорни, поради което са отделени като
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните по делото е
съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
договор № 26/12.06.2020 г. за длъжността „Готвач“, при уговорено основно
трудово възнаграждение в размер на 310 лева и допълнително възнаграждение
за ТСПО – 0,6 %, непълно работно време – 4 часа; че трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № 04/23.10.2024 г. за налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“, връчена на ищцата на 30.10.2024 г.; че
дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 207 лева и същото
не е изплатено от ответника – работодател.
По делото е приет трудов договор № 26/12.06.2020 г., сключен между А.
И., като работник, и „В. - ***“ ЕООД, като работодател, по силата на който
договор ищцата заемала при ответника длъжността „Готвач“.
Приети са и допълнително споразумение № 3/01.07.2020 г. и
допълнително споразумение 0 9/01.12.2020 Г. към трудов договор №
26/12.06.2020 г.
Приета е и длъжностна характеристика за длъжността „Готвач“ при
ответното дружество, и както и декларация от А. И., с която И. удостоверява,
че е запозната с Правилника за вътрешния ред, правилата за формиране на
работна заплата и длъжностната характеристика.
Приета е покана от ответника до ищеца за даване на обяснения по реда
на чл. 193, ал. 1 КТ за неявяване на работа от 06.05.2024 г. Предоставен е
тридневен срок за даване на обяснения.
Представено е известие за доставка, от което се установява, че на
16.10.2024 г. А. И. лично е получила поканата за даване на обяснения по реда
на чл. 193, ал. 1 КТ чрез пощенски оператор.
3
Приета е Заповед № 04/23.10.2024 г. на управителя на ответното
дружество за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ на ищцата.
Представено е известие за доставка, от което се установява, че на
31.10.2024 г. А. И. лично е получила препис от процесната уволнителна
заповед чрез пощенски оператор.
Представени са фишове за заплати на А. И. за м. 09.2023 г., 10.2023 г.,
11.2023 г., 12.2023 г., 01.2024 г., 02.2024 г.,03.2024 г., 04.2024 г., 05.2024 г.,
06.2024 г., 07.2024 г., 08.2024 г., 09.2024 г., 10.2024 г.
Приети са платежни видомости за м. 09.2023 г., 10.2023 г., 11.2023 г.,
12.2023 г., 01.2024 г., 02.2024 г.,03.2024 г., 04.2024 г., 05.2024 г., 06.2024 г.,
07.2024 г., 08.2024 г., 09.2024 г., 10.2024 г.
Приет е препис от трудовата книжка на ищцата, като в проведено на
31.03.2025 г. открито съдебно заседание съдът е извършил оглед на оригинала
на трудовата книжка на ищцата и е констатирал, че представеното копие
правилно възпроизвежда представения оригинал.
Приет е болничен лист № ************/20.11.2023 г., с който на
ищцата е разрешено ползвА. на отпуск поради общо заболяване за периода
20.11.2023 г. – 19.12.2023 г.
Приет е болничен лист № ************/21.12.2023 г., с който на
ищцата е разрешено ползвА. на отпуск поради общо заболяване за периода
20.12.2023 г. – 18.01.2024 г.
Приет е болничен лист № ************/22.01.2024 г., с който на
ищцата е разрешено ползвА. на отпуск поради общо заболяване за периода
19.01.2024 г. – 17.02.2024 г.
Приет е болничен лист № ************/20.02.2024 г., с който на
ищцата е разрешено ползвА. на отпуск поради общо заболяване за периода
18.02.2024 г. – 06.03.2024 г.
Приет е болничен лист № ************/01.04.2024 г., с който на
ищцата е разрешено ползвА. на отпуск поради общо заболяване за периода
07.03.2024 г. – 05.04.2024 г.
Приет е болничен лист № ************/10.04.2024 г., с който на ищцата
е разрешено ползвА. на отпуск поради общо заболяване за периода 06.04.2024
г. – 05.05.2024 г.
Прието е ЕР № ***** от заседание № ***/25.03.2024 г. на ТЕЛК при
Университетска първа МБАЛ „Св. Й. К.“ ЕАД – С., с което на А. И. е призната
временна неработоспособност до 06.03.2024 г.
Прието е ЕР № ***** от заседание № ***/17.07.2024 г. на ТЕЛК при
Университетска първа МБАЛ „Св. Й. К.“ ЕАД – С., с което на А. И. е призната
46 % трайно намалена работоспособност със срок до 01.07.2027 г.
От ТП на НОИ С. – град е представена справка за издадените на А. И.
болнични листове, от която се установява, че ищцата е ползвала отпуск
поради общо заболяване в периода 19.09.2023 г. – 05.05.2024 г.
Приета е и справка от ТД НАП С. за осигурявА. на А. И..
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По
искане на ответника е разпитан свидетелят А. Й. – съпруг К. П. П. – Й., която
4
през процесния период е едноличен собственик на капитала и управител на
ответното дружество. От показанията на свидетеля се установява, че същият е
запознат с дейността на ответното дружество и познава А. И. като служител
на „В.-***“ ЕООД. Свидетелят излага, че ищцата спряла да ходи на работа
около 15-20 септември 2023 г. и повече не се върнала на работното си място.
През първите месеци изпращала чрез куриер болнични листове, а след това
прекъснала напълно комуникация с работодателя и не информирала каква е
причината за неявяване на работа.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните.
Същото е изготвено въз основа на приетите по делото доказателства и след
справки в НОИ и НАП.
По делото са представени и други доказателства, неотносими към
настоящия спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя.
Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез
едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или
служителя, работодателят е този, който следва да установи, че
законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест.
От друга страна, съдът проверява предпоставките за законосъобразност
на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и
предвидените преклузии.
Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на
работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са
посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически
основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата
молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв
довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да
се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015
г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС,
ІV Г. О. и цитираните в последното решения).
В практиката на ВКС, обобщена в опр. по гр. д. № 258/15 г. на четвърто
г. о. непротиворечиво се приема, че съдът не може да основе решението си на
факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за
незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи служебно за
нито един факт, който поражда правото на уволнение, или надлежното му
упражняване (в т. см. Определение № 179 от 11.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6321/2015 г., III г. о., ГК, решение № 665/1.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV
5
г. о.; решение № 555/9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение №
149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г IV г. о., решение № 290/11.07.2012 г. по
гр. д. № 882/2011. IV г. о.; решение № 459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г.
IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Съдът служебно да следи дали е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, както и дали заповедта за уволнение отговаря на
изискванията чл. 195, ал. 1 от ГПК / Определение № 1013 от 1.11.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 1990/2017 г., IV г. о., ГК/.
Настоящият състав намира, че единственият довод за
незаконосъобразност на уволнението, наведен в исковата молба, е за липса на
твърдяното основание – неявяване на работа, тъй като ищцата ползвала
отпуск поради болест.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите
и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да
проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен
начин осъществявА. му в обективната действителност.
Съдът намира, че в случая ищецът не представи доказателства,
установяващи по безспорен начин наличието на право на отпуск поради
болест през периода 06.05.2024 г. – 22.10.2024 г., при упражнявА. на което
право И. да не се е явявала на работа.
Напротив, от представените болнични листове и от справката, изготвена
от ТП на НОИ С. – град, се установява, че на А. И. е разрешено ползвА. на
отпуск поради общо заболяване от 19.09.2023 г. до 05.05.2024 г.
При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказвА., а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан.
При липса на категорични доказателства за съществувА. на право на
отпуск поради общо заболяване през процесния период, то съдът следва да
приеме, че констатираното от работодателя дисциплинарно нарушение е
извършено виновно от А. И..
По делото няма данни ищцата да е действала умишлено при неявявА. си
на работа, но няма спор нито в теорията, нито в практиката, че нарушенията
на трудовата дисциплина могат да бъдат извършвани и в двете форми на вина
– умисъл и небрежност (непредпазливост).
Ищцата не оспорва извършвА. на нарушението от обективна страна,
като съдът намира, че от събраните доказателства беше доказана и
субективната страна на правонарушението.
Не се установява твърдението, изложено в исковата молба, че на ищцата
не са издадени болнични листове за процесния период единствено поради
факта, че работодателят – ответник не е внесъл осигурителни вноски за И..
Както беше изложено по-рано, съдът служебно да следи дали е спазена
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и дали
заповедта за уволнение отговаря на изискванията чл. 195, ал. 1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че работодателят е провел законосъобразна
процедура по налагане на дисциплинарно наказание, а уволнителната заповед
6
отговаря на изискванията чл. 195, ал. 1 от ГПК.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
доказателства, че работодателят е поканил с писмена молба А. И. да даде
писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ за неявявА. си на работа.
Поканата е връчена на И. лично, чрез пощенски оператор, на 16.10.2024 г.,
като в предоставения срок И. не се е възползвала от правото си да даде
обяснения.
Не се доказват твърденията на ищцата, че на работодателя са
предоставени болнични листове и ЕР на ТЕЛК.
Настоящият състав намира още, че процесната заповед отговаря на
изискванията чл. 195, ал. 1 от ГПК.
В заповедта са посочени нарушението – неявяване на работа, както и
периодът, в който е извършвано – от 06.05.2024 г. до 22.10.2024 г.
Действително, в заповедта е посочено, че нарушението, извършено от А.
И., е по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, докато действителната правна квалификация е
по чл. 190,ал. 1, т. 2 КТ.
Константна и безпротиворечива е практиката на ВКС, че неправилната
правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта, не се отразява
върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и
подробно описани в заповедта нарушения / Решение № 464 от 26.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о., ГК/; съдът не е обвързан от правната
квалификация на предявения иск, посочена в исковата молба, нито от
правната квалификация на нарушението на трудовата дисциплина, посочено в
заповедта за уволнение / Решение № 177 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
193/2011 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай страните не спорят, а и от свидетелските показания
на А. Й. се установява, че в периода 06.05.2024 г. – 22.10.2024 г. А. И. не се е
явявала на работа при ответното дружество.
Други възражения за незаконност на извършеното от ответника
уволнение не са наведени от ищеца.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че
ответникът – работодател доказа, че законно е упражнил правото си на
уволнение, доколкото ищецът е извършил виновно тежки нарушения на
трудовата дисциплина, за което правилно му е било наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание с мотивирана и обоснована заповед при спазване на
сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и след изпълнение на процедурата по чл. 193,
ал. 1 КТ. Този краен извод води до неоснователност на предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
и предвид обстоятелството, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е акцесорен на
първия, то същия се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. ***, т. 2 КТ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата
наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение между
страните през процесния период: реално полагане на труд при работодателя
7
през периода, за който се претендира заплащане на трудово възнаграждение;
размерът на възнаграждението, както и неговия падеж.
Както вече се изясни, въз основа на обсъдения по-горе трудов договор
№ 26/12.06.2020 г. съдът приема за установено по делото наличието на
валидно възникнало трудово правоотношение между страните, в рамките на
което И. е заемала длъжността „Готвач“ при ответника.В случая, посоченото
обстоятелство е изрично признато от ответника с отговора на исковата молба,
който е изградил защитната си теза в процеса основно въз основа на две групи
оспорвания – че не е доказано реално извършване от ищцата на възложената
работа, както и, че претендираното за нея трудово възнаграждение е било
изцяло заплатено за времето, в което е полаган труд.
Настоящият състав намира, че ищцата не установи в настоящия процес
при условията на пълно и главно доказване, че е престирала труд по трудовото
правоотношение с ответника в периода 19.09.2023 г. – 30.10.2024 г.
Напротив, от представените болнични листове, както и от справката,
представена от ТП на НОИ С. – град, се установява, че в периода 19.09.2023 г.
– 05.05.2024 г. ищцата е ползвала отпуск поради болест, като самата И.
твърди, че е упражнила правото си на отпуск, поради което не се е явявала на
работа.
От показанията на А. Й. се установява, че след 19.09.2023 г. А. И. не е
посещавала работното си място, не е престирала труд в полза на „В. - ***“
ЕООД.
При това положение настоящият състав стига до извод, че
възнаграждение на А. И. се дължи сама за част от процесния период, а именно
от 01.09.2023 г. до 18.09.2023 г.
От представените от ответника фиш за работна заплата за м. септември
2023 г. и разчетно-платежна ведомост за същия месец се установява, че за м.
септември 2023 г. на А. И. е начислено и изплатено трудово възнаграждение в
брутен размер 282,58 лева, нетен размер – 222,30 лева. Ищцата е подписала
разчетно-платежната ведомост за месеца, с което е удостоверила получавА. на
дължимата сума.
Изплатеното възнаграждение съответства на установеното дължимо
възнаграждение съгласно заключението по ССчЕ.
При това положение настоящият състав намира иска с правно основание
по чл. ***, т. 2 КТ за изцяло неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед неоснователността на главната претенция с правно основание
чл. ***, т. 2 КТ неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на
мораторна лихва върху трудовите възнаграждения, дължими за периода
01.09.2023 г. – 30.10.2024 г.
По иска с правно основание 224 КТ
В тежест на ищеца е да докаже: 1) че между него и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без
значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен
отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че
размерът на претенцията съответства на исковата сума. В тежест на ответника
8
е да докаже, че работникът е упражнил правото си да ползва платен годишен
отпуск, респ. – че е изплатил на работника обезщетение за неизползвания
такъв.
С отговора на исковата молба ответникът е признал този иск, поради
което съдът е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска по
реда на чл. 237 ГПК.
По отношение на разноските:
Право на разноски възниква и за двете страни в процеса.
Ищцата претендира разноски в размер на 1077 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
От представения договор се установява, че възнаграждението е
уговорено общо за процесуално представителство по всички пет иска. С оглед
на обстоятелството, че само един от тези пет иска е основателен на ищцата
трябва да се присъдят разноски в размер на 215,40 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 2000 лева – адвокатско
възнаграждение.
От представения договор се установява, че възнаграждението е
уговорено общо за процесуално представителство по всички пет иска. С оглед
на обстоятелството, че четири от тези пет иска са отхвърлени на ответника
трябва да се присъдят разноски в размер на 1600 лева.
В тежест на ответника следва да се възложат и част от разноските, а
именно – 50 лева държавна такса, както и 70 лева – част от възнаграждение на
вещо лице по ССчЕ
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА по реда на чл. 237 ГПК „В. ***“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: с.
Г., ул. „П. Г.“ № ***, да заплати на А. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к.
„С.“, бл. **, вх. *, ет. **, ап. **, на основание чл. 224 КТ сумата от 207 лева -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска /24.12.2024 г./ до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к.
„С.“, бл. **, вх. *, ет. **, ап. **, срещу „В. ***“ ЕООД, ЕИК *********, адрес:
с. Г., ул. „П. Г.“ № ***, искове, както следва:
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение,
извършено със Заповед № 04/23.10.2024 г. на управителя на „В.-***“
ЕООД за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ на А. Г. И. и
прекратяване на трудовото правоотношение между „В.-***“ ЕООД и А.
Г. И.;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждА. на „В.-***“ ЕООД да заплати на А. Г. И. сумата от 620 лева -
обезщетение за оставане без работа след процесното уволнение за
периода 01.11.2024 г. - 19.11.2024 г.;
9
иск с правно основание чл. ***, т. 2 КТ за осъждА. на „В.-***“ ЕООД да
заплати на А. Г. И. сумата от 4030 лева - дължими и неизплатени трудови
възнаграждения за периода 01.09.2023 г. - 30.10.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска /24.12.2024 г./ до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на „В.-***“ ЕООД да
заплати на А. Г. И. сумата от 374,94 лева – обезщетение за забава за
неизплатените в срок трудови възнаграждения, формирано като сбор от
следните суми: 49.95 лева, дължима върху незаплатеното трудово
възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 09.2023 г., за периода
26.10.2023г. - 24.12.2024г.; 46.45 лева., дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 10.2023 г., за периода
26.11.2023г. - 24.12.2024г.; 43.06 лева., дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 11.2023 г., за периода
26.12.2023г. - 24.12.2024г.; 39.41 лева., дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 10.2023 г., за периода
26.01.2024г. - 24.12.2024г.; 35.73 лева, дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 01.2024 г., за периода
26.02.2024г. - 24.12.2024г.; 32,29 лева., дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 02.2024 г., за периода
26.03.2024г. - 24.12.2024г.; 28,61 лева., дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 03.2024 г., за периода
26.04.2024г. - 24.12.2024г.; 25,04 лева, дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 04.2024 г., за периода
26.05.2024г. - 24.12.2024г.; 21.36 лева, дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 05.2024 г., за периода
26.06.2024г. - 24.12.2024г.; 17.84 лева, дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 06.2024 г., за периода
26.07.2024г. - 24.12.2024г.; 14.20лева, дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 07.2024 г., за периода
26.08.2024г. - 24.12.2024г.; 10,56 лева, дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 08.2024 г., за периода
26.09.2024г. - 24.12.2024г.; 7,04 лева, дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 09.2024 г., за периода
26.10.2024г. - 24.12.2024г.; 3,40 лева, дължима върху незаплатеното
трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 10.2024 г., за периода
26.11.2024г. - 24.12.2024г.
ОСЪЖДА „В. ***“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: с. Г., ул. „П. Г.“ № ***,
да заплати на А. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет.
**, ап. **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 215,40 лева – разноски по
гр.д. № 77070/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА А. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *,
ет. **, ап. **, да заплати на „В. ***“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: с. Г., ул. „П.
Г.“ № ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1600 лева – разноски по
гр.д. № 77070/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА „В. ***“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: с. Г., ул. „П. Г.“ №
***, да заплати в полза на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 120
лева – държавна такса и възнаграждение за ССчЕ по гр.д. № 77070/2024 г. по
10
описа на СРС, 178 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес – 27.05.2025 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11