Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Б., № 988 / 27.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Б., в открито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А., като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 612 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Жалбоподателят
Р.Т.М., ЕГН **********, с адрес ***, и адрес за призоваване в гр.Б., ул.
„Трайко Китанчев“ № 53, чрез адвокат Н.А.,***, е
оспорила заповед № РД-01-104/17.02.2021г. на кмета на Община Ц., с която е забранен
достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Преустройство на
първи етаж от сграда – самостоятелен обект с идентификатор 48619.502.311.1.1 по
КК на гр.Ц. в сграда с идентификатор 48619.502.311.1 по КК на гр.Ц., чрез
пристрояване и приобщаване с функционално ползване на допълнителен застроен
обем – за санитарно помещение“, с възложител жалбоподателката.
В заповедта е посочено, че строежът се намира в поземлен имот (ПИ)
48619.502.311 по КК на гр.Ц., с административен адрес: гр.Ц., ул.“**“ № 7 –
приземен (първи) жилищен етаж на съществуваща в имота двуетажна жилищна сграда.
Жалбоподателката
счита оспорената
заповед за
неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Изложени са твърдения за
допуснати множество процесуални нарушения. Иска се отмяна на заповедта,
претендира се разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателката, чрез представител
по пълномощие адв. А., поддържа жалбата, ангажира
доказателства, пледира за отмяна на оспорената заповед и претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ответника. Депозира писмени бележки.
Ответникът
– кмет на Община Ц., чрез представител по пълномощие адв.
Н., оспорва жалбата. Представя административната преписка. Иска жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на жалбоподателя. Депозира писмени бележки.
ФАКТИТЕ:
Според
констативен нотариален акт №123 от 21.12.2015г. за право на собственост върху
недвижим имот чрез обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 от ГПК, Р.Т.М. е
призната за собственик по давностно владение и
наследство на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор
48619.502.311 по КККР на гр.Ц., с административен адрес на имота – гр.Ц., п.к.
8260, ул.“**“ № 7, с площ от 206 кв.м, ведно с целия първи етаж, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 48619.502.311.1.1, находящ
се в сграда с идентификатор 48619.502.311.1, построена в описания по-горе
поземлен имот с идентификатор 48619.502.311, с предназначение на обекта –
жилище, апартамент на едно ниво с площ 61.20 кв.м, ведно с ½ идеални
части от общите части на сградата, в която се намира обекта, както и ведно с
½ идеални части от сграда с идентификатор 48619.502.311.2, построена в
описания по-горе поземлен имот с идентификатор 48619.502.311, със застроена
площ на сградата от 19 кв.м на един етаж с предназначение – друг вид страда за
обитаване, представляваща лятна кухня с площ от 16,25 кв.м, със самостоятелен
санитарен възел с площ от 1.80 кв.м. (л.25-26).
На
23.07.2020г. до кмета на Община Ц. е подадено заявление от Т.К.В. относно
незаконосъобразно ползване на част от жилищна сграда, находяща
се в гр.Ц., ул.“**“ № 7, с искане да бъде разпоредено
извършването на проверка на място и съответно да бъде издадена заповед по
чл.178, ал.6 от ЗУТ, с която да бъде забранен достъпа и ползването на
преустроения първи етаж от двуетажната жилищна сграда и с пристроения новоизградения санитарен възел от към северозападнта
част на сградата (под санитерния възел на втория
етаж) и да бъде разпоредено прекъсването на
захранването с електрическа енергия и вода до първия жилищен етаж в настоящия
му вид и обем. (л.38-40).
На
11.08.2020г. Т.К.В. отново е подал заявление до кмета на Община Ц. за
предприемане на възложените му с разпоредбата на чл.224а от ЗУТ правомощия
(л.41-42).
С
писмо от 09.09.2020г. кмета на Община Ц. е уведомил Р.Т.М.
за постъпилите заявления от Т.К.В., в които са изложени твърдения за извършени
преустройства на първия етаж на сградата и обособяване на два санитарни възела.
Посочено е, че предвид това е необходимо да бъде извършен оглед на мястото за
установяване на изложеното в заявленията. Уведомена е, че в 14 дневен срок
следва да бъде осигурен достъп на служители от Община Ц. до първия етаж на
сградата в ПИ 48619.502.311 по КК на гр.Ц., за извършване на оглед (л.37).
Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка и видно от приложените по
делото известия е получено от Р.Т.М. на 23.09.2020г. и от Т.К.В. на
11.09.2020г. (л.36).
На
01.10.2020г. служители на Община Ц., в присъствието на М. Колев Д. – син на
собственика на първи жилищен етаж на сградата и Т.В. – съсобственик на вторият
етаж извършили проверка на ПИ 58619.502.311 по КК на гр.Ц., за което съставили
констативен протокол № 18/01.10.2020г. (л.20-21). При извършената проверка е
установено, че на приземния етаж на сграда с идентификатор 48619.502.311.1 е :
-
премахната дървена подова настилка – гредоред, като на нейно място е изпълнена
циментова замаска, върху която е нареден ламиниран паркет;
-
от западната страна на сградата е обособена баня със санитарен възел,
обслужваща приземния жилищен етаж с вход отвътре и изход към двора. Посочено е,
че не е установен втори санитарен възел на етажа. Констатирано е, че по фасадата
на приземния етаж е положена облицовка от керамични плочи с дебелина 2 см.
Съществуващата стълба към втория етаж е с обновена настилка и премахнат масивен
тухлен парапет, като е заменен с ажурен – метален парапет. Обособено е входно
антре към етажа, като антрето е изпълнено масивно със зидария, покривна плоча и
покривна конструкция – дървена с керемиди.
-
в северозападната част на втория етаж на мястото на санитарен възел са
изградени баня със санитарен възел. Фасадният зид е в една равнина с южния зид
на лятната кухня. Покривът е дървен с керемиди (покрит с керемиди).
На
22.10.2020г. Т.К.В. е подал заявление до кмета на Община Ц. (л.34-35), с което
е представил:
-
удостоверение № 1169/01.09.1997г., издадено от Община Ц., в уверение на това,
че наследниците на Тодор Георгиев Моллов са собственици съгласно НА № 164 на
имот пл. № 311, представляващ урегулиран парцел ІV-311, кв.18 по плана на гр.Ц.,
в който парцел са изградени двуетажна двуфамилна
жилищна сграда състояща се от първи жилищен етаж със застроена площ от 61.20
кв.м, състоящ се от кухня, две стаи и салон със самостоятелен вход и втори
жилищен етаж със застроена площ 65.90 кв.м, състоящ се от кухня, две стаи,
салон и санитарен възел и самостоятелен санитарен възел със застроена площ 1.80
кв.м. (л.22);
-
схема № 15-814662 от 05.11.2018г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 48619.502.311.1.1 (л.23);
-
скица на поземлен имот № 15-183017 от 23.02.2020г. на поземлен имот с
идентификатор 48619.502.311 (л.24).
С
писмо с рег. № 94-01-1-003-001-001 от 05.01.2021г. Р.Т.М. ***, че на основание
чл.26, ал.1 от АПК Община Ц. образува административно производство по реда на
чл.178, ал.6 от ЗУТ за забрана ползването на строеж „Пристройство
на първи етаж от сграда – самостоятелен обект с идентификатор 48619.502.311.1.1
по КК на гр.Ц. в сграда с идентификатор 48619.502.311.1 по КК на гр.Ц., чрез
пристрояване и приобщаване с функционално ползване на допълнителен застроен
обем за санитарно помещение“ (л.33). Писмото е изпратено по пощата с обратна
разписка, като видно от представеното по делото известие за доставяне е
получено от Р.М. на 12.01.2021г. (л.32).
Със
заявление от 20.01.2021г. (л.16-17), жалбоподателката
е изразила становище и възражения във връзка с изпратеното до нея писмо от
кмета на Община Ц. от 05.01.2021г. Със заявлението се възразява срещу
започналото административно производство по чл.178, ал.6 от ЗУТ за забрана
ползването на строеж, тъй като процесният „санитарен
възел“ не представлява строеж и следователно не попада в обхвата на тази норма.
На
20.01.2021г. работна група в състав С.М. – на длъжност ст. специалист
„незаконно строителство в Община Ц.“ и Д.К. – на длъжност гл. архитект на
Община Ц. са съставили констативен акт № 1 (л.18-19), в който са записали, че
са извършили проверка на строеж „Преустройство на първи етаж от сграда –
„самостоятелен обект с идентификатор 48619.502.311.1.1 по КК на гр.Ц. в сграда
с идентификатор 48619.502.311.1 по КК на гр.Ц., чрез пристрояване и приобщаване
с функционално ползване на допълнителен застроен обем“, находящ
се в сграда с идентификатор 48619.502.311.1 по КК на гр.Ц., (УПИ ІV-311, кв.18
по плана на гр.Ц.). В констативният акт като възложител, собственик и ползвател
на строежа е посочена Р.Т.М., съгласно НА № 123/2015г. Посочено е, че към
съществуващ самостоятелен обект с идентификатор 48619.502.311.1.1 по КККР на
гр.Ц., представляващ жилище, апартамент с приблизителна площ от 61,20 кв.м, е
извършено в периода 2016г. – 2017г. (по данни от другия собственик на ПИ),
пристрояване от запад на ниво терен с изграждането на санитарно помещение –
баня със санитарен възел, ситуирано в нишата между
сгради с идентификатор 48619.502.311.1 и 48619.502.311.2. Посочено е, че
помещението е функционално свързано с горепосочения самостоятелен обект,
посредством вход отвътре и се използва функционално от обитателите на първия
етаж с предназначение – „за санитарен възел“. Извършено е избиването на отвор и
поставянето на врата във външния зид – изход към двора на имота. Твърди се, че
към момента на проверката строежът е напълно завършен, електрифициран и
водоснабден и се ползва в целия му обем с жилищно предназначение, преди същия
да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177, ал.3 от ЗУТ – без
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Строежът е квалифициран
като такъв от V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „г“ от ЗУТ. Според
констативният акт строежът се използва от Р.Т.М. преди да е въведен в
експлоатация по установения законов ред и без издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация, в нарушение на чл.178, ал. от ЗУТ. В съставения
констативен акт е посочено, че същият е изготвен в отсъствието на
извършителя/ползвателя на строежа. Той е връчен на Р.М. чрез писмо от
21.01.2021г. с обратна разписка, като видно от приложеното по делото известие
за доставяне констативният акт е получен на 25.01.2021г. от Лорита
Великова на адреса на жалбоподателката в
гр.Костинброд (л.11).
На
02.02.2021г. Р.М. е подала възражение срещу
констативен акт № 1 от 20.01.2021г. с твърдение, че не е била уведомена за дата
на извършване на проверката, за да може да защити правата си (л.13-15).
Въз
основа на така установените в административно производство факти кмета на
Община Ц. издал оспорената заповед, в която се позовал на констатациите
отразени в констативен протокол № 18/01.10.2020г. (л.20-21). Тя е съобщена на жалбоподателката М., чрез адвокат А. с писмо изх.№ 94-01-101-001-001/18.02.2021г.
(л.8), получено от адв. А. на 19.02.2021г. (л.6).
За
изясняване на факти от значение за спорното право, по делото е допусната
съдебно-техническа експертиза. От заключението се установява, че процесният обект съответства на описания в КА №
1/20.01.2021г. по местоположение (посочено в схемата на стр.2 на КА) и като
описана функция – санитарно помещение – баня със санитарен възел, както и като
функционална обвързаност – процесния санитарен възел
се ползва чрез този отвор и врата от кухнята от жилището на първия жилищен
етаж. Процесното пристрояване е включено в режима на
застрояването. Вещото лице не е открило данни за въвеждане в експлоатация на процесното преустройство и пристрояване от нито една от
страните по делото. Вещото лице е установило, че самия санитарен възел
представлява преграден кът за тоалетна (без врата), оборудван с тоалетен моноблок вдясно от вратата на кухнята; след тоалетния кът е
изградена душ кабина, преградена с тънък зид откъм къта за тоалетна и откъм
къта на мивката с плотове, с отвор към къта на мивката, оборудван с плъзгащи
чупещи рамена на плъзгаща се врата за душ кабина. На тавана на тази душ-кабината
е монтиран окачен таван със скрито в него ел.осветление; от юг (откъм двора) е
оборудван кът с мивка с двустранен плот, със смесителна
батерия, а откъм жилищната сграда, на стената, на която е мивката, има оставен
отвор и монтирана врата за изход и на двора. Посочено е, че от вътре в
процесната постройка тавана е прав, при почукване дава звук за стоманобетонна
плоча. Отвън не се вижда покрив, тъй като върху него има застроен обем.
Експертизата не може да даде отговор относно съществуваща тоалетна на мястото
на процесния санитарен възел, описана в КА
№1/20.01.2021г. За процесните преустройство и пристройка със санитарен възел не
е представено разрешение за строеж. По отношение водоснабдяването и
електрификацията на процесното санитарно помещение
експертизата е установила, че има една дворна водомерна шахта, в която се
намират два водомера – единия на жилището на жалбодателката,
от където – по устна информация – с подземно проведена водопроводна тръба от
тази водомерна шахта е захранена мивка в северозападната стая (кухня) от първия
етаж и от там под настилки и мазилки, са проведени тръби за топла и студена
вода на процесния санитарен възел. В заключение е
посочено, че водозахранването с питейна вода и електрозхранването на жилището на жалбоподателката
е продължено вътрешно до процесния санитарен възел.
В открито съдебно заседание вещото лице уточни, позовавайки
се на двете скици, които прилага към заключението (л.102-103), че на мястото на
почти целия санитарен възел имало постройка. Посочи, че преустройството по
принцип касае само отвора, който е по посока на кухнята – между сградата и
тоалетната.
По
делото, в качеството на свидетели са разпитани Г.Е.Г., Д.В.К. и С.Н.М..
Свидетелят
Г. посочи, че познава жалбоподателката, тъй като
нейният син го наел да извърши козметичен ремонт на първия етаж от къщата в гр.Ц..
Заяви, че при ремонта се опитали да направят санитарно помещение в самата къща
в едно килерче, но понеже имало връщане на газове от
канализацията, не се получила банята, която били замислили и трябвало да
направят баня в нишата извън къщата, за да има санитарен възел на самия етаж. Твърди,
че това се случило някъде през 2015г. Според свидетеля в санитарното помещение
се влиза от помещение, което в момента е кухня. Там имало прозорец и като
започнали да сменят дограмата се е оказало, че е имало отвор на врата и са
оставили вратата. Към двора това празно помещение (пристройката) нямало зид, но
не знае кой го е зидал, тъй като той не зида. Твърди, че при направата на санитарното
помещение не са правени зидове. Преградата между къта с тоалетната и душ
кабината е тип щендер, от картон и профили. Заяви, че
в момента няма ток на етажа, което е разбрал от жената на сина на жалбоподателката, която му се е обадила на 17.09.2021г., че
тока е спрян. Посочи, че здравословното състояние на жалбоподателката
не е добро, придвижва се с инвалидна количка и има операция на сърцето. Заяви,
че дворното място има видеонаблюдение.
Свидетелят
К. потвърди, че е поставил подписа си под констативен акт № 1 от 20.01.2021г.
на л.18, но на тази дата в действителност не са посещавали адреса, за който е
съставен констативния акт. Посещение са извършили някъде през месец октомври
2020г. по повод жалба, за което съставили констативен протокол, като свидетелят
потвърди, че констативен протокол № 18 от 01.10.2020г. на л.20 и л.21 е
протоколът, който е бил съставен.
Свидетелката
М. също потвърди, че положения подпис срещу нейното име в констативен акт на
л.18 и л.19 от делото е неин. Заяви, че имотът, за който е съставен констативен
акт, не е бил посетен на 20.01.2021г., а е бил посетен по-рано през месец
октомври 2020г., за което посещение има съставен констативен протокол. След
предявяване на констативен протокол № 18/01.10.2020г. на л.20 – л.21 от делото,
свидетелката заяви, че подписа под №3 е неин. Посочи, че констативният акт от
20.01.2021г. е съставен въз основа на констатациите от съставения констативен
протокол от 01.10.2020г. Твърди, че по-принцип след съставяне на констативния
протокол се правят проверки по документи и се пише констативен акт само ако има
основание за това след проверката на документите. Посочи, че бланката на самия
констативен акт е такава, че се пише, че е извършена проверка на съответния
строеж. Не знае коя година е построен процесния имот,
но сочи, че къщата е много стара.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно
чл.178, ал.6 от ЗУТ при нарушения по ал.1 и ал.4 (невъведени
в експлоатация строежи и строежи, които се ползват не по предназначение или в
нарушение на условията за въвеждане в експлоатация) на
строежи от ІV и V категория кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт с мотивирана заповед
забранява ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване захранването им с електричество, топлинна енергия, вода, газ,
телефон и др.
В
процесния случай заповедта е издадена от кмета на
Община Ц., който съгласно посочената норма е компетентен да издаде такъв
административен акт. В чл.178,
ал.1 от ЗУТ изрично е регламентирана забрана, според която не се разрешава да
се ползват строежи или части от тях преди да бъдат въведени в експлоатация от компетентния
орган по чл.177 ЗУТ. Процесният строеж представлява
преустройство на първи етаж от сграда чрез пристрояване и приобщаване с
функционално ползване на допълнителен застроен обем, представляващ санитарно
помещение. Същият строеж е установен и от назначената по делото експертиза,
като в заключението изрично е заявено, че нито жалбоподателката,
нито ответникът са представили данни за разрешаване на строителството, както и
удостоверение за въвеждане в експлоатация на преустройството и пристрояването.
Според
чл.137, ал.1, т.5, буква „г“ от ЗУТ и чл.9, ал.2 от Наредба № 1/30.07.2003г. на
МРРБ за номенклатура на видовете строежи процесното
преустройство чрез пристрояване и приобщаване на застроителен
обем представлява строеж от V категория.
Според
чл.223, ал.2, т.2 от ЗУТ за строежите от ІV, V и VІ категория служителите за
контрол по строителството в администрацията на всяка община констатират
нарушения при ползването на строежи или части от тях.
В
конкретния случай по делото от събраните доказателства, в т.ч. и от показанията
на свидетелите С.М. и Д.К., се установи, че на 20.01.2021г. те не са посетили
строежа, описан в обжалваната заповед, но въпреки това са съставили констативен
акт № 1 от същата дата (л.18), в който са отразили, че констатациите се дължат
на извършена проверка на място, т.е. проверка, изразяваща се и в посещение на
обекта. Същите свидетели заявиха, че при съставяне на предходния констативен
протокол № 18/01.10.2020г. (л.20) са извършили посещение на строежа и описаните
там констатации са вследствие на възприетото от тях при това посещението. Последващият констативен акт № 1/20.01.2021г. е бил
съставен въз основа на възприятията, които двамата служители от Община Ц. са
имали от посещението си на 01.10.2020г. В мотивите на обжалваната заповед
административният орган се е позовал на констативен протокол № 18/01.10.2020г.,
а констативен акт № 1/20.01.2021г. е споменат в края на мотивите само във
връзка с подадено срещу него възражение от процесната
жалбоподателка Р.М.. Затова съдът счита, че
допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в съставяне на констативен акт
въз основа на възприети факти при посещение на строежа три месеца преди съставянето
на този констативен акт, не е съществено и не оказва влияние върху
законосъобразността на обжалваната заповед, защото същите факти са описани в
предходния констативен протокол № 18/01.10.2020г. и от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и от заключението на вещото лице се установи, че тези
факти до датата на издаване на обжалваната заповед са останали непроменени.
Друг аргумент в полза на този извод е обстоятелството, че жалбоподателката
не твърди за процесния строеж да има надлежен акт, издаден
преди датата на заповедта, с който той е въведен в експлоатация. Не се твърди
наличието на такъв акт издаден и впоследствие. За това, след като
административният орган в мотивите на обжалваната заповед се е позовал само на
констатациите от констативен протокол № 18/01.10.2020г. и по делото е
установено, че строежът не е претърпял промени до датата на издаване на
процесната заповед, както и до огледа извършен от вещото лице, обстоятелството,
че констативен акт № 1/20.01.2021г. е съставен без да е извършено посещение на
обекта не оказва съществено влияние на законосъобразността на оспорения
административен акт. Друго би било положението, ако органът беше формирал
мотивите си изцяло върху отразеното в констативен акт № 1/20.01.2021г., но
случаят не е такъв.
Съдът
приема, че в конкретния случай между страните няма спор, че липсва удостоверение
за въвеждане на строежа в експлоатация, доколкото този факт се твърди от
ответника и не се оспорва от жалбоподателя. Наличието на строеж, идентичен на
описания в диспозитива на обжалваната заповед, е
установен посредством събраните по делото доказателства. В приетото по делото
експертно заключение строежът е описан подробно и от това описание се
установява, че предмет на забрана достъпа и ползването е строеж, изразяващ се в
пристрояване на санитарно помещение и приобщаването му с функционална връзка
към първия етаж от сградата, който представлява самостоятелен обект с
идентификатор 48619.502.311.1.1 по КККР на гр.Ц.. Изграждането на санитарен
възел като пристройка към съществуваща сграда и приобщаването му към сградата
чрез отвор, който да служи за осъществяване на функционалната връзка между
първия етаж и санитарното помещение, е строеж по смисъла на §38 от ДР на ЗУТ. В
жалбата се твърди, че санитарното помещение е съществуващо, т.е. отдавна
изградено. Този факт не се доказа по несъмнен начин от събраните доказателства,
доколкото описанието, извършено от вещото лице говори за нов строеж. Но дори да
се приеме, че се касае за реновиране на съществуващо
санитарно помещение, то приобщаването му чрез функционална връзка към сградата
само по себе си също представлява строеж, за който е необходимо разрешение за
въвеждането му в експлоатация. Не подлежат на въвеждане в експлоатация само
строежите VІ категория, какъвто процесният строеж не
е. По тези съображения съдът счита, че обжалваната заповед е законосъобразна, а
подадената срещу нея жалба – неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника.
Такива са претендирани своевременно и се дължат от жалбоподателя
в размер на 1250 лв., от които 900 лв. – платено възнаграждение за един адвокат
(л.58) и 350 лв. – платено възнаграждение за вещо лице (л.74).
Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от
ответника, то е в размер на 900 лв., а съобразно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела по ЗУТ минималният размер на възнаграждението е именно 900
лв.
По
изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Т.М., ЕГН **********, с адрес ***, и адрес за призоваване в гр.Б.,
ул. „Трайко Китанчев“ № 53, чрез адвокат Н.А., против
заповед № РД-01-104/17.02.2021г. на кмета на Община Ц.
ОСЪЖДА
Р.Т.М., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 1250
(хиляда двеста и петдесет) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: