МОТИВИ ПО НОХД № 993 / 2019
г. НА РСТ
Подсъдимият
С.
Н.К.,***, е предаден на съд с обвинение за това, че на
31.08.19 г. в с. Буйново, общ. Търговище извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило
14-годишна възраст, а именно А.С.А., родена на *** година, като я опипал по
половия орган и гърдите и употребил сила – хванал я с ръце отзад и я притиснал
в областта на устата и кръста- престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
Производството
е по реда на чл. 370 и следващите от НПК.
Обвинението като безспорно доказано се поддържа от
представителят на ТРП. Пледира се за налагане на наказание „Лишаване от свобода“, към минимума
, като се приложи разпоредбата н чл. 58а от НК. Не се противопоставя за
приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК като счита, че така определеното и наложено наказание, отложено за
изтърпяване за изпитателен срок от три години,
ще доведе до изпълнение целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Предварителното изслушване на страните е по реда на
чл. 371 т. 2 от НПК , като подсъдимият С.К., представляван от адвокат С.М. , договорен защитник
от ДП, се признава за виновен по повдигнатото обвинение, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. В
предварително депозирана писмена молба, както и в съдебно заседание адвокат М.
моли делото да се гледа по реда на чл.
370 и сл. От НПК и по –конкретно чл. 371
,т. 2 от НПК
Пострадалият от деянието А. А. не предявява гр. иск за
неимуществени вреди.
След като се запозна с представените и приети по
делото писмени доказателства, подкрепящи направените от подсъдимия
самопризнания, както и фактите изложени в обстоятелствената част на ОА, съдът прие за установено и доказано следното:
Подс. С.К. не е осъждан.
Подс. С.К. ***.
На 31.08.19 година, около 20.30 ч. той се срещнал в
центъра на селото със св. Л., негов приятел. Последният му предложил да отидат
с автомобила му ,марка Опел Корса с рег. № Т2685СТ до
гр. Лозница на сбор. Подс. К. се съгласил и двамата
отишли до Лозница. Около 23.00 ч на същата дата те се прибрали в
с. Буйново. Св. Л. предложил да отидат на празненство, което се провеждало в
двора на училището. Подс.
К. отказал, с обяснението, че няма средства, а отивайки трябва да направи
парично дарение.. Тогава св. Л. му казал, че отиде за малко и няма да се бави
повече от 15-20 минути, като С. може да го изчака в колата, която била спряна
пред двора на училището. Докато чакал приятеля си, подс.
К. наблюдавал празнуващите. Сред тях той забелязал св. А.А.,
която много харесвал. Тя била с едно от двете си деца, на две години. Наблюдавайки
А., подс. К. видял, че тя тръгва заедно с детето си и
се отправя по асвалтов
път в посока джамията зад кметството. Пътят бил неосветен и безлюден, като
около нето нямало къщи , а само храсти и дървета. Подс.
К. решил да последва А., с цел да извърши с нея блудствени
действия, чрез които да възбуди и удовлетвори половото си желание.
Подс. С.К. тръгнал след св. А., но като я
приближил, тя го усетила, обърнала се и решила да се върне на празненството,
като преминала бързо покрай К.. Той обаче
я настигнал, хванал я отзад с
ръка през устата и я притиснал, за да не вика, а с другата си ръка я хванал
през кръста. Започнал да я дърпа към храстите встрани от пътя. Докато я държал
с едната си ръка през устата, подсъдимият я опипал с другата си ръка по половия
орган, а след това и по гърдите през дрехите. Св. А. се опитала са де освободи
и успяла да извика за помощ, при което К. и казал да мълчи. В този момент А. го
познала по гласа, като му казала, че го е разпознала Подс.
К. тогава я блъснал на земята, при което А. паднала на лявото си коляно, а той
избягал. А. се върнала веднага при
празнуващите и съобщила какво и се случило и кой го е причинил..
От заключението по назначената СМЕ се установява, че
от стискането в областта на устата А. е получила подлигавичен
кръвоизлив близо до десния устен ъгъл на устната кухина. Следствие на
блъскането при падането си, тя е получила шест ивицести
ожулвания по предната повърхност на лявото коляно.
Описаната фактическа
обстановка се доказва от свидетелските
показания на св. А.А., О. Л., Н.Д., М.С., М.М., Дж. С., Д.М., О. Х., М.М., В.А., А. М., А. К. и М. Х., от заключенията по назначените и приети по делото съдебно-медицинска
и съдебно-психиатрична експертизи и
останалите писмени доказателства по ДП.
В съдебно заседание подс.
С.К. признава изцяло обстоятелствата изложени в ОА и се признава за виновен по
повдигнатото обвинение по чл. 150 ,ал. 1 от НК.
При така установената
фактическа обстановка, призната изцяло от подсъдимия , съдът приема, че С.Н.К. *** извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна
възраст, а именно А.С.А., родена на *** година, като я опипал по половия орган
и гърдите и употребил сила – хванал я с ръце отзад и я притиснал в областта на
устата и кръста, с което от обективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършени умишлено, с пряк умисъл, като обвиняемия е съзнавал всички
обективни и субективни признаци на извършеното от него престъпление и е целял
настъпване на обществено опасания резултат от деянието.
При
постановяване на присъдата съдът прие за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, направените
самопризнания и обстоятелството, че подсъдимия признава изцяло фактите
,изложени в обстоятелствената част на ОА, които се подкрепят от писмените
доказателства по делото.
На основание гореизложеното, съдът призна подсъдимият С.К.
*** , живущ *** за виновен по
повдигнатото по чл. 150, ал. 1 от НК престъпление , като му определи наказание в размер на Две
години лишаване от свобода“. След приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, така определеното наказание е намалено с 1/3, като съдът наложи наказание в
размер на „Една година и четири месеца лишаване от свобода“. Така наложеното
наказание бе отложено за изтърпяване на осн. Чл. 66,
ал. 1 от НК, за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила,
предвид предпоставките за приложението на този текст, както и това, че така
биха били изпълнени целите на наказанието.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
прецени всички обстоятелства обуславящи степента на отговорността на подсъдимия
– направените самопризнания по отношение механизма и авторството на деянието, изразеното съжаление и разкаяние за стореното
,чисто съдебно минало, семейното му положение- жена и четири деца, които
разчитат на неговите грижи, като смекчаващи.
Съдът счете, че наказание в посочения размер, при
липса на предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 55 от НК, би довел до
изпълнение целите на чл. 36 от НК.
Подсъдимият С.К. бе осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР сумата от 302.40 / триста и два лева и четиридесет
стотинки/ лева, разноски от ДП .
ВД по делото-
оранжево-бяла тениска с къси ръкави с надпис „Wackler“ -1 бр, оранжево-бяла
тениска с къс ръкав – 1 бр и розово-бяла тениска/
риза/ с къси ръкави с надпис „Ред даун МР. Д.с. „ – 1
бр. съдът постанови да се върнат на подс. К., след
влизане на присъдата в сила.
Водим от горното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: