№ 165
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110211134 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от К. Б. Х., ЕГН
********** срещу електронен фиш серия К № 7127243, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21 ал. 1
от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не
е собственик на заснетия автомобил, нито е управлявал същия, поради което
не е наясно защо именно той е санкциониран. Поддържа се, че фишът му е
връчен при проверка от органи от МВР, а не по предвидения в закона начин,
неясно е, дали е издаден от компетентен орган, не е отчетен толеранс от 3
км.в час. Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател - К. Б. Х. не се
1
явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения
електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
15.03.2022 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1192 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка №05-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г.
На 09.02.2022 г. в 22:12 часа в гр. София по бул. „Черни връх” с посока
на движение от бул. „Свети Наум“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“
неустановено по делото лице управлявало моторно превозно средство –
товарен автомобил марка „Сеат“ модел „МИИ“ с рег. №********,
собственост на „*********“ ЕАД с вписан ползвател в свидетелството за
регистрация „******“ ЕООД, ЕИК ******. Към 09.02.2022 г. дружеството –
ползвател било управлявано и представлявано заедно и поотделно от
******** и **********.
До номер 9 на бул. „Околовръстен път” горепосочената видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с
фабричен номер MD1192 заснела цитираното моторно превозно средство,
като отчела скоростта на движение на същото, а именно 73 км./час, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За
позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен
протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-
2
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата и било заснето разположението на видео-радарната система.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и било
установено, че собственикът му е „*********“ ЕАД, а в свидетелството за
регистрация бил вписан ползвател - „******“ ЕООД, поради което бил
издаден електронен фиш серия К 6758922, с който на един от управителите на
дружеството-ползвател на заснетия автомобил – ******** за установеното
нарушение било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на
движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила
след приспаднат толеранс тоест след отчитане на възможна техническа
грешка при измерването е 70 км/ч., т.е. допуснато било превишение на
разрешената скорост с 20 км/ч.
На 19.01.2023 г. в ОПП- СДВР била представена декларация от Р.Д.И., в
която било отразено, че същата е законен представител на собственика на
заснетото МПС, с която декларация и във връзка с издадения фиш серия К
6758922 Иванова декларирала, че на процесните дата, час и място товарен
автомобил марка „Сеат“ модел „МИИ“ с рег. №******** бил управляван от
жалбоподателя К. Б. Х., ЕГН **********. Към декларацията не било
представено копие от СУМПС на К. Х., нито било представено пълномощно
или друго доказателства, установяващо представителната власт на Р.Д.И. по
отношение на „*********“ ЕАД или „******“ ЕООД. С декларацията бил
представен трудов договор № 426/30.05.2022 г., сключен между „*****“ ООД
като работодател и жалбоподателя К. Б. Х., в качеството на работник, с който
последният приемал да изпълнява длъжността „работник, изпълняващ
доставки по домовете“ и заповед № 239/30.12.2022 г. за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие.
Въз основа на така подадената декларация от ***** издаденият
електронен фиш серия К 6758922 бил анулиран и бил издаден процесният
електронен фиш, серия К № 7127243, с който жалбоподателят бил
санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с глоба в размер на 50
3
лева. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 19.07.2023 г., а на
29.07.2023 г. по пощата била подадена и жалбата срещу електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка №05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 09.12.2022 г.,
заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, сертификат
за преминат курс за обучение за работа с техническо средство тип CORDON
М2, справка от ТР при АВ за актуално състояние на „******“ ЕООД,
декларация от Р.Д.И., копие от трудов договор № 426/30.05.2022 г. и заповед
за прекратяването му.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка №05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
на средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от
посочения тип средство за измерване с фабричен номер MD1192 е преминало
последваща проверка за техническа изправност на 15.03.2022 г. В протокола
за проверка е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при
полеви условия, а именно +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и
+/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по
делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната
дата и място именно товарен автомобил марка „Сеат“ модел „МИИ“ с рег.
№******** е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост
над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата
за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 09.12.2022 г., а именно на бул. „Черни връх” с посока на движение на
контролираните автомобили от бул. „Свети Наум” към бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви”. В протокола е отразено, че режимът на измерване е бил
4
стационарен – тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се
служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е
било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили. Към
протокола е представена и фотоснимка, установяваща разположението на
видоесистемата. В самия протокол е отразено, че не е бил поставен пътен
знак, въвеждащ ограничение, различно от общоважимото в населено място по
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50 км./час.
Съдът не кредитира представената декларация от *****, тъй като не се
установи тя да има представителна власт по отношение собственика или
ползвателя на автомобила.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
При обжалване на електронен фиш съдът следва да провери изцяло
неговата законност т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш
отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения
от Министъра на вътрешните работи образец. Изрично следва да се
подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са
приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал.4 и сл. от
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
5
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане, които реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство -
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации Cordon М2
е одобрен тип средство за измерване, като устройство с фабричен номер
MD1192 е преминало последваща проверка, поради което същата е
технически изправна и годна да установи и заснеме процесното нарушение. В
случая нарушението е установено от видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации Cordon М2, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък /за което е съставен и протокол от
09.12.2022 г., съобразно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12 ***** 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка /л. 8/ измерената скорост на
движение на заснетия автомобил е била 73 км/ч., в който случай допустимата
грешка при измерването е +/- 3 км./час, поради което правилно във фиша е
отразена скорост от 70 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл
съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
6
толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 70 км./ч., т.е. отчетено
е превишение от 20 км./ч., а не от 23 км/час, което обстоятелство се явява в
полза на нарушителя.
По делото по несъмнен начин се установи, че на мястото, на което е бил
заснет процесния автомобил е действало общоважимото ограничение на
скоростта за населено място, а именно 50 км./час - в протокола за използване
на техническото средство е отразено, че знак, въвеждащ ограничение на
скоростта не е поставен, респ. важи общото ограничение на скоростта за
населено място от 50 км./час.
От анализа на доказателствените източници се достига до категоричен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации Cordon М2 с
фабричен номер на устройството MD1195 е било заснето движение на
процесния лек автомобил със скорост от 73 км./ч. (преди отчитане на
възможна грешка от 3 км./час от засечената скорост) при ограничение от 50
км./ч., валидно за населено място, с което съдът намира, че от обективна
страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Установеното
превишение на максимално разрешената скорост след приспадане на
възможната грешка е с 20 км./ч.
Съдът обаче намира, че за извършеното нарушение неправилно е
санкциониран жалбоподателя, тъй като не се установи същият лично да е
управлявал автомобила на процесната дата, да е негов собственик или
ползвател тоест не се установиха законови основания именно той да понесе
административно наказание за установеното нарушение.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство /в случая вписаният в
свидетелството за регистрация на МПС ползвател/, отговаря за извършеното с
него нарушение. Съгласно ал. 2 на същия законов текст когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189,
ал.5 от ЗДвП електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1
7
или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В настоящия случай видно от приетата по делото справка за
собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с
който е било извършено процесното нарушение е бил собственост на
„*********“ ЕАД, като е вписан ползвател „******“ ЕООД с управители
******** и **********. Съдът не може да кредитира представената
декларация от Р.Д.И., тъй като не се установи в какво качество същата я е
депозирала и защо следва да се приеме, че именно посоченото в нея лице е
управлявало заснетия автомобил. От справката от ТР при АВ се установява,
че ***** не е законен представител нито на дружеството-собственик, нито на
дружеството-ползвател на заснетото МПС. Видно от писмото на началника на
сектор „Административно обслужване“ при ОПП- СДВР при подаване на
декларацията не е представено пълномощно, от което да е видно дали същата
има представителната власт по отношение на дружеството-собственик или
дружеството-ползвател на заснетия автомобил, поради което не може да се
приеме, че подадената декларация е такава по смисъла на чл. 189, ал.5 от
ЗДвП. Посочената декларация съгласно закона следва да се подаде от
собственика /респ. ползвателя/ на заснетия автомобил, а в случая Р.Д.И. не е
законен представител нито на собственика, нито на ползвателя на автомобила
и при липса на доказателства за надлежно упълномощаване няма основания
да се приеме, че тя има право да извършва волеизявления с правно значение
от името на което и да било от тези дружества. По –нататък, законът изисква
наред с декларацията да бъде представено и копие от СУМПС на лицето,
което се твърди, че на датата на нарушението е управлявало автомобила.
Това законово изискване не е произволно, а цели да предпази гражданите от
недобросъвестно поведение на други лица, които, знаейки техните лични
данни да ги посочват в подавани декларации и по този начин да избегнат
административно наказване. В случая не е представено СУМПС на лицето,
посочено в декларацията, поради което категорично не са били налице
8
предпоставките издаденият на управителя на „******“ ЕООД електронен
фиш да бъде анулиран и да бъде издаден нов, с който съвсем произволно лице
да бъде санкционирано за установеното нарушение.
От представения с декларацията трудов договор, сключен от
жалбоподателя К. Х. е видно, че страна по същия в качеството на работодател
не е нито собственика на заснетия автомобил „*********“ ЕАД, нито
неговият ползвател „******“ ЕООД, а съвсем различно, трето дружество -
„*****“ ООД, поради което няма как обстоятелството, че към датата на
нарушението жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с някакво
дружество, което не е нито собственик, нито ползвател на автомобила, с
който е извършено нарушението да обоснове неговата /на жалбоподателя/
отговорност. Приложената таблица – л.26 от делото, озаглавена „Справка
пътен лист за ******** от 09/12/2022 00:00 до 09/12/2022 23:59“ също не
може да обоснове извод, че водач на заснетия автомобил е бил
жалбоподателят. В таблицата са посочени следните данни: „от 21:54 до 22:18,
водач К. 7004045, адрес бул. „*********“ 69, София“. На първо място
напълно неясно е кой е съставил таблицата, на база на какво е съставена, не
ясно е дали тя несъмнено се отнася до жалбоподателя, тъй като е посочено
единствено малко име на водача, още повече е посочен адрес, различен от
този, на който е заснето нарушението тоест представен е един лист с вписани
данни с неясен автор и източник на данните, поради което същите
категорично не могат да бъдат ползвани в настоящото производство.
По изложените съображения съдът намира, че макар несъмнено да се
установи нарушението, за което е издаден електронния фиш, липсва законово
основание за това нарушение да бъде санкциониран жалбоподателят, поради
което обжалваният електронен фиш следва да се отмени.
При този изход от делото принципно право на разноски има
жалбоподателя, но доколкото няма доказателства такива действително да са
сторени, то и не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 7127243, издаден от СДВР, с
9
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 2 от Закона за
движението по пътищата на жалбоподателя К. Б. Х., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10