Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: З. Гладилова
При
секретаря Димитринка Иванова като разгледа гр.д. № 2070 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „В.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ********твърди,
че е собственик на обект ФтЕЦ „З.“, находящ се в с.З., с мощност 210 KW. Съгласно
изискванията на действащото законодателство, дружеството е сключило договор за
достъп до електроразпределителната мрежа от 02.06.2015 г. и сключило договор за
изкупуване на електрическата енергия № 85/ 01.12.2010 г. за срок до 31.03.2034
г. по определена от ДКЕВР /сега КЕВР/ преференциална цена. Преференциалните
цени, които са приложими спрямо произведената от ФтЕЦ „З.“ електрическа
енергия, били определени с т.12 на Решение № Ц-010/30.03.2011 г., а именно
699.11 лв./МВтч, отнасяща се до електрически централи с фотоволтаични модули
над 5 кВтр.
На 14.09.2012 г. Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране /сега КЕВР/ прие Решение Ц-33/14.09.2012 г. за
определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи
за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи
преференциални цени, съгласно което „В.Е.Б.“ ЕАД дължи цена за достъп по пункт
II, т. 2 от същото, а именно 139,82 лв. за МВтч върху произведената от
централата електрическа енергия, считано от 18.09.2012 година.
Срещу Решение Ц-33/14.09.2012 г. на
ДКЕВР в частта по раздел II, т. 2 е подадена жалба до Върховния административен
съд, въз основа на която е образувано адм. д. № 12424/2012г. по описа на съда.
С Решение № 4753 от 04.04.201Зг. по адм. д. № 12424/2012 г. ВАС, Четвърто
отделение отменил Решение
Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел II, т. 2. Решението на
първоинстанционния съд било обжалвано от „Ч.Р.Б.“ АД, по повод на което било
постановено Решение № 12582 от 01.10.2013г. по адм. д. № 7228/2013 г. по описа
на ВАС, Петчленен състав - I колегия, с което е оставено в сила Решение №
4753/4.04.2013 г. по адм. д. № 12424/2012 г. по описа на ВАС, Четвърто
отделение. По силата на чл. 177, ал 1 АПК конститутивното действие на решението
за отмяна на административния акт се разпростирала не само по отношение на
страните по делото, а спрямо всички, включително и за ищеца.
От 18.09.2012 г. (датата посочена в
Решение Ц-33/14.09.2012 г.) до 01.10.2013 г. (датата на влизане в сила на
решението за отмяната му) „В.Е.Б.“ ЕАД
извършило плащания към „Ч.Р.Б.“ АД за достъп до електроразпределителната
мрежа, както следва:
По Фактура № **********/30.09.2012 г. сума в
размер на 2 466,59 лева - платени на 15.10.2012 г. с банков превод;
По Фактура № **********/31.10.2012 г. сума в
размер на 4 930,00 лева - платени на 13.11.2012 г. с банков превод;
По Фактура № **********/30.11.2012 г. сума в
размер на 2 804,34 лева - платени на 17.12.2012 г. с банков превод;
По Фактура № **********/31.12.2012 г. сума в
размер на 2180,02 лева - платени на 17.01.2013 г. с банков превод;
По Фактура № **********/31.01.2013 г. сума в
размер на 2 559,37 лева - платени на 15.02.2013 г. с банков превод;
По Фактура № **********/28.02.2013 г. сума в
размер на 2 289,74 лева - платени на 14.03.2013 г. с банков превод;
По Фактура № **********/31.03.2013 г. сума в
размер на 3 746,11 лева - платени на 12.04.2013 г. с банков превод;
По Фактура № **********/30.04.2013 г. сума в
размер на 5 379,32 лева - платени на 15.05.2013 г. с банков превод;
По Фактура № **********/31.05.2013 г. сума в
размер на 6 426,64 лева - платени на 14.06.2013 г. с банков превод;
По Фактура № **********/30.06.2013 г. сума в
размер на 5 871,60 лева - платени на 11.07.2013 г. с банков превод;
По Фактура № **********/31.07.2013 г. сума в
размер на 6 736,19 лева - платени на 15.08.2013 г. с банков превод;
По Фактура № **********/31.08.2013 г.,
издадена за сума в размер на 6 500,80 лева, са платени 6 500 лева на 19.09.2013
г. с банков превод;
По Фактура № **********/30.09.2013 г. сума в
размер на 5 680,84 лева - платени на 14.10.2013 г. с банков превод.
Общата заплатена от ищеца сума била в
размер от 57 570.76 лева
с ДДС като цена за достъп до електроразпределителната мрежа по силата на
Решение Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране /сега КЕВР/ за определяне на временни цени за достъп до преносната и
разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. С отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012 г. на
ДКЕВР в частта по раздел II, т. 2 за „В.Е.Б.“ ЕАД се породил правен интерес да
иска връщане на всички платени суми на „Ч.Р.Б.“ АД на основание това решение.
Отмяната на индивидуалния административен акт водел до отпадане на основанието,
на което е платена цената за достъп от „В.Е.Б.“ ЕАД. Отпаднали са и последиците
на допуснатото по силата на закона - чл. 13, ал. 7 ЗЕ, предварително изпълнение
на решението. Предварителното изпълнение не било съобразено с изискванията на
закона по същия начин, както не било съобразено и решението на ДКЕВР и с
отмяната на административния акт се заличавали правните последици от издаването
му с обратна сила.
Към настоящия момент сумите, заплатени
от „В.Е.Б.“ ЕАД и представляващи платена цена за достъп въз основа на отменен
административен акт, все още не били възстановени. Ищецът
моли съда да осъди отетника да му заплати сумата 57 570.76
лева
(петдесет
и седем хиляди петстотин и седемдесет лева и седемдесет и шест стотинки) лева с
ДДС, представляваща платена цена за достъп на основание отмененото Решение
Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, както и законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира
разноските по делото.
Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД в срок е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по съображения,
подробно изложени в писмения му отговор и допълнителния му писмен отговор.
Твърди, че претендираните от ищеца суми са начислени по договор за достъп до
мрежата, който не е развален или прекратен, поради което не е налице отпадане
на основанието за плащането им и счита, че исковете са недопустими, тъй като те
били субсидиарни и твърденията на ищеца за наличие на договор ги изключвали.
Дори да нямало договор, налице били двустранни облигационни отношения.
Основанието за плащане било и нормативно – произтичало от закона. Заплащаният
размер на цената бил възприет от страните и заплащан всеки месец след приемане
на услугата. Договорите за използване на
мрежата се сключвали свободно и без участието на ДКЕВР и следователно
регулирането не било единствения начин за определяне на размера на цените. .
Договорът между страните бил с периодично изпълнение и развалянето му нямало
обратно действие.
Липсвало виновно поведение от страна
на ответника, което било в противоречие с чл.81 и чл.82 от ЗЗД. Основанието за
заплащане на сумите е осъществяването на услугата по договора, което не било
преустановявано за целия период на действие на договора между страните. На
самостоятелно основание оспорва иска в частта относно начисления ДДС.
Съдът като осъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Представен е Договор за достъп до
електроразпределителната мрежа от 2.06.2015 г., сключен между „Ч.Р.Б.“ АД, в
качеството му на дружество, осъществяващо лицевзионната дейност „Р.на
ел.енергия от една страна и „В.Е.Б.“ ЕАД, в качеството му на дружество,
производител на ел.енергия, по силата на който се предоставя достъп до
разпределителната мрежа на „В.Е.Б.“ ЕАД за обект ФтЕЦ „З.“, находящ се в с.З.,
с мощност 210 KW.
Представен е
Договор за
изкупуване на електрическата енергия № 85/ 01.12.2010 г. за срок до 31.03.2034
г. , сключен между ЧЕЗ Е.Б.АД, в качеството на купувач и „В.Е.Б.“ ЕАД , за
произведената от ФтЕЦ „З.“, находящ се в с.З., с мощност 210 KW ел.енергия, в качеството на продавач, по
определена от ДКЕВР /сега КЕВР/ преференциална цена.
Представено е Разрешение за ползване №
ДК-07-139 от 29.12.2008 г., издадено от началника на РДНСК Благоевград, с което
е дадено разрешение за ползването на строеж III категория - ФтЕЦ „З.“, находящ
се в с.З., с мощност 210 KW.
Видно от извлечение от Агенция за
устойчиво енергийно развитие, инсталираната мощност на ФтЕЦ „З.“ е 0.2072 MW=
С Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на
ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната и
разпределителните мрежи Държавната Комисия
за енергийно и водно регулиране е определила временни цени за достъп до
преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел.енергия от
възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. В решението в раздел II, т.2 са определени цените за
достъп за Фотоволтаични Електроцентрали с инсталирана мощност над 5 kWp – 139.82 лв. /по делото е
представено и решение Ц-10/30.03.2011 г./.
С Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на
ДКЕВР за определяне на цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи
са определени нови цени за достъп.
С Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на
ДКЕВР са определяни компенсаторни мерки.
Представени са Решение № 4753 от 04.04.201
Зг. по адм. д. № 12424/2012 г. по описа на Върховния административен съд,
Четвърто отделение, влязло в законна сила и Решение № 12582 от 01.10.201 Зг. по
адм. д. № 7228/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Петчленен
състав -1 колегия, видно от които срещу Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в
частта по раздел II, т. 2 е подадена жалба до Върховния административен съд,
въз основа на която е образувано адм. д. № 12424/2012 г. и ВАС е отменил Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в
частта по раздел II, т.2.
Представени са цитираните в исковата
молба фактури; извлечения от сметката на „В.Е.Б.“ ЕАД, от които се установява
извършването на твърдяните в обстоятелствената част на исковата молба плащания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Не се спори, че за процесния период
ответникът в качеството си на енергийно предприятие е предоставял на ищеца, в
качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяем източник,
достъп до електроразпределителната мрежа, а ищецът е заплащал възнаграждение по
цени, определени по административен ред с Решение № Ц-33/14.09.2012 г., раздел II, т.2, издадено на основание чл. 30
ЗЕ. Посоченото решение е отменено по пътя на съдебния контрол.
От доказателствата по делото размерът
на платеното възнаграждение за достъп за периода, за който са издадени
процесната фактура възлиза на 57570.76 лв.
Спорен е правният въпрос дали отмяната
на решението, с което са определени временни цени за осъществяване на услугата
„достъп“, води до отпадане на правното основание за заплащане на тази услуга за
периода, предхождащ отмяната, и ако да - възмездява ли се и как престацията на
ответника.
С Решение № Ц-33/14.09.2012 г., са
определени временни цени за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи на ответника, които да бъдат заплащани
ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за
количествата продадена енергия.
Решението в частта по раздел II, т.2, касаеща и процесната
фотоволтаична централа, е отменено по съдебен ред по жалба на трето лице.
При тези факти съдът приема, че в полза на ответника не съществува вземане за
възнаграждение за достъп до електроразпределителната
мрежа, за което е издал процесната фактура.
След отмяната на решение
Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР отпада с обратна сила основанието за заплащане на
процесната сума. Определянето на цените за достъп и пренос е подложено на
административно регулиране съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ и е извън обхвата
на договорната свобода. Определянето на цени за достъп и пренос се извършва
чрез административен акт, който е материалноправно условие за възникване на
вземането, като определената от ДКЕВР цена за достъп/пренос допълва
съдържанието на договорното отношение. Задължението за заплащането й следователно възниква от смесен фактически
състав, включващ договор и решение на ДКЕВР, с което се определя
дължима цена /временна или окончателна/. Ако не е налице административен акт за
определяне на цената, липсва основание за начисляването й /без да липсва
основание за осъществяване на достъпа, каквото основание е договорът/. Както е
прието в Решение 212/23.12.2015 г., постановено по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, I
т.о., „доколкото електроразпределителните дружества представляват естествени
монополи на съответния регионален пазар, не съществува правна възможност за
свободно договаряне на цените при пазарни условия за осъществяваната от тях
специфична дейност в отрасъла „Енергетика”. Затова определянето на цените за
предоставяне на услугите „достъп” до електроразпределителната мрежа и „пренос”
на произведена от възобновяеми източници електроенергия по същата представлява
изключително правомощие на регулаторния колективен административен орган ДКЕВР
/сега КЕВР/: чл. 30, ал. 1, т.т. 10 и 13 ЗЕ.
Обстоятелството, дали ищецът е
осчетоводил фактурите, също е напълно ирелевантно, тъй като - дори да се
приеме, че на регулиране подлежат само пределните цени и е налице свобода на
договаряне, осчетоводяването в случая няма характер на съгласие с предложената
цена - тъй като се осчетоводяват фактури с цени, определени по неотмененото към
този момент Решение № Ц-33, то нито издадената фактура би могла да има характер
на предложение, нито осчетоводяването й - характер на приемане.
Липсата на определена цена не
може да се преодолее по реда на чл. 326,
ал. 2 ТЗ, доколкото
нормата е приложима в случаите, в които страните имат свобода на договаряне.
Неприложимостта на тази разпоредба,но по причина, че на територията, на която
ответникът осъществява дейността си, липсва друг оператор на разпределителна
мрежа, за да се определи обичайната цена за тази услуга е мотивирала цитираното
Решение № 155/11.01.2016 г., постановено по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, ТК, II
отд.
Наличието на договорна връзка между
страните за осигуряване на достъп до мрежата, не обуславя задължение за
заплащане на цена за достъп, тъй като същата е дължима, само ако е определена по предвидения в закона административен ред с
решение на ДКЕВР. Липсата на такова решение,
тъй като не е постановено или е отменено с
обратна сила, или има решение, в което се определя нулева цена, означава, че
цена за достъп не се дължи.
В случая задължение за плащане на цена
за достъп е възникнало с издаването на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР,
но е отпаднало при отмяната му по
съдебен ред. Отмяната има обратно действие в случаите на индивидуален или
общ административен акт, какъвто е процесният. Действие занапред на съдебно
решение за отмяна на административен акт е предвидено с разпоредбата на чл.195,
ал.1 АПК, но само по отношение на решенията, с които се отменят подзаконови
нормативни актове. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР характер на подзаконов нормативен акт, поради
което и по аргумент от обратното на чл.195, ал.1 АПК, съдебният акт за отмяната
му отменя и последиците от решението на ДКЕВР с обратна сила, включително за
лицата, неучаствали в производството по оспорване на решението, на основание
чл.177, ал.1, изр.2 АПК, съгласно който ако актът бъде отменен, решението
действа спрямо всички.
С обратна сила е отпаднало основанието
за дължимост на заплатената от ищеца цена за достъп през процесния период /така
и решение Решение № 1562 от 13.07.2015 г. по в.г.д. № 1726/2015 г. на Софийски
апелативен съд, Търговска колегия/.
Определянето на окончателни цени,
включително ако те са различни от нулевите, чрез нов административен акт би
било ново основание за дължимост на
сумите за осъществения достъп, като за процесния
период то би било приложимо чрез компенсаторни мерки, само ако валидно са определени временни цени /така в
Решение № 155/11.01.2016 г..
постановено по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС. ТК. II отд./.
Поради изложеното и в съответствие с
цитираната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК следва да се
приеме, че отмяната на решението, с което са определени временни цени, води до
възникване в полза на ищеца на вземане за връщане на платените суми.
По отношение на сумите, представляващи
ДДС по сделката съдът намира възраженията на ответника неоснователни. Сумата,
която ищецът е платил на ответника включва и процесното ДДС в размер на 20%,
като тази сума ответникът е получил. Дали и за какъв размер ищецът е ползвал
право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е ирелевантен
въпрос в настоящия спор. Тези факти имат връзка с отношенията с фиска. В
процесния случай става въпрос за връщане на платени на отпаднало основание
суми. Въпросът налице ли е обедняване и
обогатяване на насрещната страна не е относим. Отношенията на страните във
връзка с фиска и данъчните задължения във връзка с ДДС са предмет на
административно правно регулиране и са извън настоящия правен спор.
Искът е основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на делото отговорността
за разноските по делото следва да бъде възложена на ответника. С оглед
минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на възнаграждението за процесното дело – 2257.12 лв. и правната
и фактическа сложност на делото, съдът намира, че възнаграждението следва да
бъде определено по минималния размер. При това следва да бъде присъдена на
ищеца сумата 4559.95 лв. съобразно представен списък и становището относно
размера на адвокатското възнаграждение.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ч.Р.Б. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център гр.София да заплати на „В.е.Б.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата 57570.76 лв. /петдесет и седем хиляди петстотин и
седемдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ ведно със законната лихва от 21.06.2017
г. до окончателното й изплащане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
4559.95 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: