Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   260374                           21.06.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 6779 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Трос – метал“ ЕООД твърди, че е бил с ответното дружество в търговски отношения, както във връзка с това са сключени договори за продажба на стоки на обща стойност 1199,54 лева, от които 695,66лв. главница по фактура № *****/****** и 503,88 лв. по фактура № ****/*****  Купувачът не заплатил цената в определения срок поради което по издадените две фактури дължал и обезщетение за забава, както следва: 485,30 лв. по фактура № **** за времето от 20.03.2013г. до 31.01.2020г. и 812,40 лв. по фактура№ ****/***** за времето от 20.03.2013г. до 31.01.2020г. Поради неизпълнение ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, с което претендирал да му бъда заплатени сумите. По заявлението е било образувано приложеното гражданско дело и издадена заповед за изпълнение. Поради подадено в срок възражение от страна на длъжника се иска да бъде установено съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Ответникът „Мастер проджект“ ЕООД оспорва дължимостта на сумата. Прави възражение, че вземането е погасено по давност съгласно чл. 110 ЗЗД.

Във връзка с възражението за давност ищецът прави реплика за прекъсване на давността, която извежда от обстоятелството, че е налице  признание за наличие на задължението, направено от ответника на ******, във връзка със записвания за потвърждаване на салда.

Съдът намери за установено следното:

            На ****** ищецът издал на името на ответника фактура № **** относно продажба на различни видове **** / ****/ на обща стойност 695,66 лв. с ДДС. На ****** била издадена фактура №**** относно продажба отново на ***** / ****/ на стойност 503,88 лв. с ДДС / лист 7 и 8/.

            Установява се, че с писмо дружество ищец поискало от ответника информация относно счетоводно записаните вземания към 31.12.2018г. Върху изпратената бланка бил оформен отговор от ответника с дата ****** в който се посочвало, че към 31.12.2018г. съществува вписване на вземания на ищеца „Трос – метал“ ЕООД в размер на 1199,54 лв. / лист 9/. 

            По делото е представена покана от ****** отправена от ищеца, с която кани ответника доброволно да изпълни задължението си от 1199,54 лв. по посочените по-горе две фактури / лист 10/.

            На ***** „Трос – метал“ ЕООД подало против ответника заявление по чл.410 ГПК относно сумите 1199,54 лв. главница; 485,30 лв. мораторна лихва начислена върху главница от 695,66 лв. от 20.03.2013г. до 31.01.2020г.; 327,10 лв. мораторна лихва върху главница от 503,88 лв. за времето от 10.09.2013г. до 31.01.2020г.  По заявлението било образувано приложеното ч. гр.д. 1556/2020г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за сумите: 695,66 лв. главница по фактура №****/****** и 485,30 лв. обезщетение за забава върху нея от нея от  20.03.2013г. до 31.01.2020г.; 503,88 лв. главница по фактура № ****/***** и 327,10 лв. обезщетение за забава върху нея от нея от  10.09.2013г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва от 01.02.2020г. до окончателното заплащане и деловодни разноски.

            На 20.02.2020г. дружеството ответник „Мастер проджект“ ЕООД подало по ч.гр.д.№1556/2020г. възражение, позовавайки се на изтекла погасителна давност.

            Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза процесните две фактури са надлежно осчетоводени при ищеца, както и при ответника. И двете дружества са включили двете фактури в подадените справки декларации по ЗДДС, като ответникът е ползвал правото си на данъчен кредит. На ****** фактурите са били отписани от пасива на баланса на дружеството ищец и са отразени като приходи / лист 62/. Съобразно обясненията дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, тази операция е извършена поради изискване на Закона за счетоводството / лист 64/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Между страните съществува правоотношение по договори за продажба на стоки. Извършена е доставка на стоки, което се удостоверява от издадените от продавача фактури, както и от обстоятелството, че те стоките са заприходени счетоводно при ответника. С оглед това е възникнало задължение за купувача да заплати цената на стоките.

            Задължението за цената е станало изискуемо към датите на предаване на стоките, удостоверени в издадените фактури. Това следва от разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ и лисата на доказателства за това, че страните са уговорили изрично друга падежна дата. Следователно след датите на всяка фактура ответникът купувач е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху главниците от дена на забавата.

            Основателно е обаче възражението на ответника за погасяване на задължението по давност.

            Според чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземанията относно главниците попадат в тази категория.

Давността по задължението по фактура №****/***** е започнала да тече от настъпване на изискуемостта – тоест от датата следваща падежа на задължението - ******, като следва да се счита за изтекла на 21.03.2018г. Относно втората фактура – тази с № ****/**** давността е започнала на 11.09.2013г. и е изтекла на 11.09.2018г. Погасяването на главните вземания, по силата чл.119 ЗЗД е погасило и акцесорните вземания за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Ето защо към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК– 31.12.2020г. вземанията са били покрити от давност.

Неоснователната е репликата на ищеца, че давността е била прекъсната по силата на признаване на вземането от длъжника – чл.116, б.“а“ ГПК. Представеното по делото писмо, съдържащо потвърждение на счетоводни записвания, няма характер на признание на конкретно вземане, тъй като в него не се посочват изрично нито правопораждащите факти нито размера, нито други белези от които да може да се индивидуализират вземанията. Освен това признанието не е предприето преди изтичане на давността, за да може да се приеме, че има ефекта по чл.116 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Съдът намира, че предявеният иск е недопустим в частта, с която се претендира установяване на вземане за обезщетение за забава по фактурата № ****/***** за разликата между посочения в заповедта за изпълнение размер от 327,10лв. и обезщетението върху главницата по тази фактура, претендирано с исковата молба  - 812,40 лв. Това е така, защото в исковото производство, е недопустимо бъде претендирана сума различна от тази посочена в заповедта за изпълнение.

            Следва в тежест на ищеца, на осн. чл.78, ал.3 ГПК да се присъди сумата 400 лв. от които: 100 лв. депозит за експертиза и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът  

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,  предявен от „Трос – метал“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Индустриална зона, бул. Тодор Грудов, ********** против „Мастер проджект“ ЕООД  ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Източен, ул. Удроу Уилсън №12 относно установяване съществуването на вземане за сумите: 695,66 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и 66ст./ главница по фактура №****/******* и 485,30 лв./ четиристотин осемдесет и пет лева и 30 ст./ обезщетение за забава върху нея от нея от  20.03.2013г. до 31.01.2020г.; 503,88 лв./петстотин и три лева и 88 ст./ главница по фактура № *****/****** и 327,10 лв. /триста двадесет и седем лева и 10 ст./ обезщетение за забава върху нея от нея от 10.09.2013г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва от 01.02.2020г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед № 664/03.02.2020г. по ч.гр.дело № 1556/2020г. на Пловдивски районен съд, КАТО ПОГАСЕН по давност.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №6779/2020г. по описа на Пловдивския районен съд в частта относно сумата 485,30 лв. представляваща разликата между претендираното с исковата молба обезщетение от 812,40 лв. върху главницата по фактурата № ****/***** и посочената в заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 1556/2020г. на Пловдивски районен съд сума от 327,10лв. - обезщетение за забава върху главницата по фактура № ****/***** за периода 10.09.2013г. до 31.01.2020г., поради недопустимост на предявения иск в описаната част. 

 

ОСЪЖДА „Трос – метал“ ЕООД да заплати на „Мастер проджект“ ЕООД,  на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

 

Вярно с оригинала.

С.Г.