Присъда по дело №229/2014 на Районен съд - Пещера

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

Номер 54                             2015 година                                      град Пещера

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                     Наказателен състав

На 01.12.2015 г.  /първи Декември две хиляди и петнадесета година/

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА

Секретар: Е.К.

Прокурор: Д. Петърнейчева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТЕРЗИЕВА

НОХД  № 229  по описа за 2014 година:

 

 

П Р И С Ъ Д И:

        

ПРИЗНАВА подсъдимия С.  П.  П., роден на *** г. в гр. Усогорск, Р. Федерация, живущ ***, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, безработен, ЕГН -********** ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето 20.03.2013 г. – 19.07.2014 г., в гр. Брацигово, обл. Пазарджик, след като е бил осъден с Решение № 1098 от 20.03.2013 г. поставено по гр.дело № 2477/2013 г. на РС – Пловдив, влязло в законна сила на 20.03.2013 г., да издържа свой низходящ – детето си Б.С.П., ЕГН – **********, чрез неговата майка и законен представител – Р.Б.П. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение, за повече от две месечни вноски, а именно 17 месечни вноски по 100.00 лв., общо в размер на 1 700 лева. – престъпление по чл.183, ал.1 НК, поради което на основание чл. 54, във връзка с чл. 57 и на основание чл. 42а, ал. 2, т.1, 2 и 6, във вр. с ал. 3, т.1 и 3 НК ГО ОСЪЖДА като му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ - ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки:

1/ По чл. 42а ал.2, т.1 от НК -“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ТРИ ГОДИНИ с периодичност на явяването и подписването пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице два пъти седмично, за срок от ТРИ ГОДИНИ

 2/ По чл. 42а ал.2, т.2 от НК- “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ТРИ ГОДИНИ, и

 3/ По чл. 42а ал.2, т.6 от НК - “Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на по 150 часа годишно, в рамките на ДВЕ ПОРЕДНИ ГОДИНИ.

 

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от днес пред Пазарджишки окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

     /ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА/

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

 от 01 декември 2015 г.

по НОХД № 229/2014 г., по описа на Пещерски районен съд,3- ти състав:

 

 РП- гр. Пещера е повдигнала обвинение срещу С.П.П., за това, че за времето от 20.03.2013 г. до 19.07.2014 г. в гр. Брацигово, област Пазарджик, след като е бил осъден с Решение № 1098/20.03.2013 г., по гр. дело № 2477/2013г. на Пловдивски Районен съд, от 20.03.12013 г., влязло в сила на 20.03.12013 г., с което е одобрено споразумение да издържа свой низходящ - сина си Б.С.П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Б.П.,***, като заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 / сто/ лева., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 17 месечни вноски по 100 лв., общ в размер 1700 / хиляда и седемстотин/ лева,  представляващо престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

 Производството е проведено в отсъствие на подсъдимият С.П.П., при наличие на предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, изпълнена процедурата по чл. 254, ал.4 от НПК- връчени са му съдебните книжа – препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото. Отделно от изложеното, съдът намери, че в конкретния случай, с оглед характера на повдигнатото обвинение, отсъствието му не би затруднило разкриването на обективната истина, а и престъплението, в което е обвинен, не е тежко по смисъла на чл. 93 от НК, поради което не обуславя задължителното му присъствие.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за признавана на подсъдимият за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен и налагане на наказание "Пробация".

 Служебният защитник на подсъдимия не се противопоставя да се наложи наказание "Пробация", тъй като обвинението е доказано.

 Съдът, след като обсъди на основание чл. 14 и 18 от НПК всички събрани по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подс. С.П.П. е роден на *** г., в гр. Усогорск, Р. Федерация, българин, български гражданин, разведен, неосъждан /реабилитиран /, средно образование, безработен, живущ ***, с ЕГН: **********.

Подсъдимият и св. Р.П. имали сключен граждански брак, от който се родило едно дете – Б.С.П.. С решение № 1098/20.03.2013 г., по гр. дело № 2477/2013г. на Пловдивски Районен съд, от 20.03.12013 г., влязло в сила на 20.03.12013 г. бракът бил прекратен, чрез одобряване на споразумение по чл. 50 СК. Родителските права по отношение на детето били предоставени на майката- св. Р.П., като бащата- подс. П. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. на своя низходящ - сина си Б.С.П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Б.П., до настъпване на основание за прекратяване или изменение и 100 лв. за минало време. Въз основа на съдебното решение бил издаден изпълнителен лист от 20.08.2013 г., по г.д. № 2477/2013 г., по описа на РС Пловдив.

За времето от 20.03.2013 г. до 19.07.2014 г.  в гр. Брацигово, област Пазарджик, подс. С.П., въпреки постановеното Решение № 1098/20.03.2013 г., по гр. дело № 2477/2013г. на Пловдивски Районен съд, от 20.03.12013 г., влязло в сила на 20.03.12013 г., не изпълнил спрямо сина си Б.С.П., чрез законната му представителка Р.Б.П., задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 17 месечни вноски за издръжка в общ размер 1700 / хиляда и седемстотин/ лева, без да има основателни причини за това.

 ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства - показанията на свидетелите С.Г.К., В.А.М. и Р.Б.П.. Същите са последователни, логични, изчерпателни, еднопосочни, поради което съдът ги кредитира изцяло. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, събрани на досъдебното производство, както следва: копие от Решение № 1098/20.03.2013 г., по гр. дело № 2477/2013г. на Пловдивски Районен съд, от 20.03.12013 г., влязло в сила на 20.03.12013 г., изпълнителен лист от 20.08.2013 г., по г.д. № 2477/2013 г., по описа на РС Пловдив, Писмо от Национална следствена служба с вх. № 4489/28.10.2014 г., Писмо от „Мобилтел“ ЕАД с вх. № 4462/27.10.2014 г., Писмо от „БТК“ ЕАД с вх. № 4457/ 27.10.2014 г., Писмо от „Космо България Мобайл“ ЕАД с вх. № 4442/24.10.2014 г., Писмо от ТД на НАП – Пловдив с вх. № 4398/23.10.2014 г., Служебна бележка от РУ-Пещера с вх. № 4406/23.10.2014 г., Писмо от Министерство на правосъдието с изх. № 11-09-6051/28.11.2014 г. с приложена актуална справка за съдимост на С.П.П., Писмо от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София с вх. № 5132/05.12.2014 г., Писмо рег. № 2641/16.02.2015 г. на РУ на МВР – Пещера, Писмо от ОД на МВР Пазарджик  - РУП-Пещера вх. № 1006/10.03.2015 г., Справка за съдимост от Министерството на правосъдието на подсъдимия П. с рег.№ 3815/08.05.2015 г., Писмо от ТД на НАП – Пловдив с вх. № 2042/14.05.2015 г., Писмо от ОД на МВР Пазарджик с вх. № 1989/12.05.2015 г., Писмо вх. № 1966/12.05.2015 г. от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, Писмо вх. № 1965/12.05.2015 г. от Национална следствена служба, Справка за предоставяне на данни по Наредба № 14/18.11.2009 г. с вх. № 1908/07.05.2015 г., Писмо от Министерство на правосъдието с вх. № 2043/14.05.2015 г. с приложена Справка за съдимост на подсъдимия П., Писмо от ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 2862/23.06.2015 г., писмо от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София с вх. № 2803/22.06.2015 г., Писмо от Национална следствена служба с вх.№ 2745/17.06.2015 г., Писмо от ОД на МВР – Пазарджик вх. № 2919/25.06.2015 г., Писмо от ГД „Охрана“ – Пловдив с вх.№ 2875/24.06.2015 г., Писмо от ОД на МВР – РУ – Пещера вх. № 3623/11.08.2015 г., Писмо от авд. Н.И. с вх. № 3297/16.07.2015 г., писмо от АК – Пазарджик изх. № 502/29.05.2015 г., Писмо от АК – Пазарджик вх. № 4573/14.10.2015 г., Писмо вх. № 4778 от ТД на НАП – Пловдив, Писмо от ГД „Изпълнение на наказанията“ вх. № 4717/ 20.10.2015 г., Писмо от Национална следствена служба вх.№ 4664/16.10.2015 г., Писмо до „МОД-АУТО ТРАНС“ ЕООД, Писмо от ГД „Изпълнение на наказанията“ вх. № 5310/24.11.2015 г., Писмо от Национална следствена служба вх. № 5309/24.11.2015 г., свидетелство за съдимост на С.П. и характеристична справка. Всички писмени доказателства взаимно кореспондират помежду си, както и на събраните гласни доказателства, като подкрепят поотделно и в съвкупност установената фактическа обстановка. Последната не се поставя под съмнение от нито едно гласно или писмено доказателство.

Съдът намери, че гореописаните доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, както и доказват авторството и вината на подсъдимия, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.

 ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият, чрез бездействие, при системно просто извършване, е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за което го призна за виновен.

Изпълнителното деяние на инкримираното престъпление се осъществява чрез бездействие – неплащане на определените като издръжка месечни вноски за периода от 20.03.2013 г. до 19.07.2014 г.. Налице е едно продължено престъпление, чийто престъпен резултат се изразява в липса на плащането на две или повече дължими месечни вноски за издръжка.

Установи се с писмени доказателства задължението на подсъдимият да заплаща издръжка на детето си - Б.С.П., съгласно Решение № 1098/20.03.2013 г., по гр. дело № 2477/2013г. на Пловдивски Районен съд, от 20.03.12013 г., влязло в сила на 20.03.12013 г. .

 Установи се от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С.К., В.М. и Р.П., че подсъдимият П. не е изпълнявал доброволно това задължение за инкриминираният период.

Авторството на деянието, както и изпълнителната му форма, време и място на осъществяване, са категорично установени по делото. Доказателствата по делото, анализирани в тяхната съвкупност, обосновават несъмнен извод за обективната съставомерност на изпълнителното деяние и по категоричен начин обосновават виновността на подсъдимия.

От субективна страна, престъплението е извършено при пряк умисъл - деецът е съзнавал обективните елементи от състава на престъплението, както е съзнавал и обществено опасния характер на деянието, като е целял настъпването на общественоопасните последици - неизпълнение на задълженията за издръжка, произтичащи от съдебен акт.

Предвид изложеното, съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 183, ал.1 от НК за това, че за периода от 20.03.2013 г. до 19.07.2014 г.  в гр. Брацигово, област Пазарджик, след като е осъден с Решение № 1098/20.03.2013 г., по гр. дело № 2477/2013г. на Пловдивски Районен съд, от 20.03.12013 г., влязло в сила на 20.03.12013 г., с което е одобрено споразумение да издържа свой низходящ - сина си Б.С.П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Б.П.,***, като заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 / сто/ лева., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 17 месечни вноски по 100 лв., общ в размер 1700 / хиляда и седемстотин/ лева.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид причините за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца.

 При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия П., съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства – признанието на подсъдимия, дадено в досъдебното производство и липсата на трудови доходи за инкриминирания период, както и отегчаващите вината обстоятелства - изключително дълъг период на осъществено продължено престъпление -17 месеца, лошите характеристични данни и обремененото съдебно минало.

Съдът определи наказанието на подсъдимия П. като съобразно чл. 57, ал.1 от НК първо определи вида на наказанието, като прецени, че с оглед постигане целите на наказанието, следва да наложи по-лекото по вид алтернативно наказание, предвидено от законодателя по чл. 183, ал.1 от НК, а именно наказание "пробация", след това и размера му, като съобразно чл. 36 и  чл. 54 НК, прецени, че следва да наложи наказание, което да е със завишен размер предвид отегчаващите вината обстоятелства и определи на подсъдимия П. наказание "пробация", включваща първите две задължителни мерки – "Задължителна регистрация по настоящ адрес", с периодичност на явяването и подписването два пъти седмично, за срок от три години; и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от три години. С оглед данните, че подсъдимият П. е безработен, съдът му наложи и трета пробационна мярка – "Безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 150 часа годишно за срок от две години. Съдът намери, че с тази мярка ще се приучи подсъдимия към трудови навици, така, че да има възможност да изпълнява задължението си към сина си.

Съдът не приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определеното наказание не се явява несъразмерно тежко.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА