Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 13.05.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на деветнайсети април
през две хиляди и деветнайсета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА ,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ГАЛИНА
АВРАМОВА, докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№ 84/2019г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258, вр.с чл.422 от ГПК и
чл.500,ал.1,т.1,пр.3 от КЗ.
С Решение №92/14.12.2018г.,пост.по гр.д.№ 458/2016г.,
РС-Л. е признал за установено в отношенията между страните, че К.В.М., ЕГН **********
*** дължи на ищеца „*****“ АД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление: град *****, представлявано от изпълнителните
директори Т.Й.В.и Ж.С.Х., сумата от 503,86лв. – главница, представляваща
стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** и
сумата от 1.40 лв. - мораторна лихва за периода от 27.09.2016 г. до 06.10.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2016 г.
/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК/ до окончателното й изплащане, като е отхвърлил и иска за
установяване на вземането за мораторна лихва за горницата над 1.40 лв. до
пълния претендиран размер от 11.08 лв. и за периода от 20.07.2016 г. до 26.09.2016 г., за които задължения по
ч.гр.д.№397/2016г. по описа на РС-Л. в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по по чл. 410 ГПК № 251 от
10.10.2016г. К.В.М. е осъден да заплати на ищеца „*****“АД с ЕИК *****, направените
в заповедното производство разноски в размер на 171,71лв., съобразно уважената
част от исковете и направените в исковото производство разноски, съобразно
уважената част от исковете, в размер на 171,71лв. „*****“АД с ЕИК *****е
осъдено да заплати на К.В.М., направените в исковото производство разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 5.64лв.
Постъпила е жалба от К.В. ***, чрез адв.Н.Л.-ЛАК, против Решение №92/12.12.2018г.,пост.по гр.д.№
458/2016г.от РС-Л.. Излага,че за да постанови решението си РС-Л. е приел, че
предявеният срещу доверителя й иск с правно основание чл.500,ал.1, т.1, пр.
3-то от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр.с чл.86, чл.84,ал.З от ЗЗД, е
основателен и доказан, като в мотивите си е изложил, че ищецът е представил
Протокол за ПТП, който е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, по установения ред и форма и по своята правна същност представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства за датата, мястото, механизма на ПТП и причинените вреди на
автомобилите, като е цитирана практика на ВКС. Счита този извод на съда за
постановен в противоречие с цитираната от самия него константна практика на ВКС
и по-точно по отношение на механизма на настъпване на ПТП. Сочи,че в практиката
си по чл.290 ГПК ВКС (Реш.№ 15/25.07.2014г. по т.д.№1506/2013г.) възприема
становището,че съставителят на Протокола за ПТП удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП. характера и вида на нанесените щети.
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение
за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времето, отстоянието
на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката
хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото
настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол,
документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния
механизъм на ПТП,така както и доколкото е визиран в протокола. В този случай
доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или
липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет
от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Затова вписаните в него
обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на
ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола,
ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на
други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица
/като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на
фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава. Такива доказателства ищецът не е ангажирал и не са
приобщени по делото.
Сочи,че още с отговора на исковата молба е оспорил
факта, че ищецът не представя достатъчно доказателства относно вината на
ответника за твърдяното ПТП. По това време във връзка с него е обжалвано
наказателното постановление, издаденото от административно-наказващия орган въз
основа на описания в протокола за ПТП акт. В действителност наказателното
постановление е отменено поради процесуални нарушения, като не е коментиран
въпроса за вината, но в делото, което е приложено към настоящото, се съдържат
доказателства за механизма на настъпване на ПТП, свидетелски показания снети по
приложеното АНД.
Акцентира и върху факта,че в исковата молба се търси
обезщетение за настъпило на
20.07.2016г., около 23,50 часа в гр. Л., като не е конкретизирано точното
място. Доказателства за настъпване на такова ПТП в делото няма. Счита,че
исковата молба не е изправена и до момента.
Обяснява,че в отговора на исковата молба е посочил,
че не е доказан и размерът на щетите. Няма назначена съдебно-техническа
експертиза. Съдът е уважил изцяло предявения иск, като в мотивите си е посочил,
че по отношение на щетите, нанесени на пострадалия автомобил, протоколът за ПТП
е официален свидетелстващ документ. В него обаче няма да е отразено по
ремонтираният автомобил да има счупено стъкло на предна лява врата, което обаче
според калкулационните сметки, представени от ищеца, е сменено с ново, на стойност
396 лв. Към настоящото гражданско дело е присъединено ДП №209/2016 година по
описа на РУ гр.Л. по пр.пр.№673/16 година, касаещо увреждането на стъклото на
предната лява врата, което досъдебно производство е прекратено и няма нищо общо
с настъпилото ПТП.
Моли да се отмени изцяло Решение №92/12.12.2018г. по
гр.д.№458/2016г. по описа на РС-Л. като
неправилно, незаконосъобразно и недоказано. Моли да се присъдят и направените
по делото съдебно деловодни разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор от „*****" АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление в гр.*****,
представлявано от Изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И.,чрез юрисконсулт Б.М.,със
съдебен адрес ***, п.к.*****. Счита,че във въззивната жалба жалбоподателят е
описал фактическа обстановка, която е имагинерна и желана от него, но не почива
на събрания доказателствен материал. Приема,че възприетата от
първоинстанционният съд фактическа обстановка почива на пълен и всестранен
анализ на събраните доказателства. В съответствие с нея, мотивирано съдът е
приел, че са налице основанията за ангажиране на регресната отговорност на
жалбоподателя, визирана в чл.500,ал.1,т.1 от КЗ. Счита,че доказателствените
искания на жалбоподателя са преклудирани, защото са направени след сроковете по
чл.147 и чл. 266,ал.2 от ГПК. В случая настъпва преклузията на закона и
направени доказателствени искания за пръв път във въззивната жалба е
недопустимо, тъй като жалбоподателят е имал възможността да ги направи пред
първоинстанционният съд, но въпреки тази предоставена му от закона и от съда
възможност, той не е сторил това.
Моли да не се уважава въззивната жалба и се потвърди
изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Моли да му
се присъдят и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200
лв. В случай,че жалбоподателят не се яви в първото заседание по делото моли да се
прекрати делото и да се присъдят направените по делото разноски, при наличие на
предпоставките на чл. 238, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът се
представлява от пълномощника му адв.Л.-ЛАК,която поддържа въззивната жалба.
Представя Списък по чл.80 от ГПК. Изпраща и писмена защита.
Въззиваемият не изпраща представител в
съдебно заседание. Подава писмено изявление, където излага, че не възразява да
се приеме съдебната автотехническа експертиза и развива становище по съществото
на спора. Моли да не се уважава възивната жалба и потвърди обжалваното решение.
Моли на основание чл.80 от ГПК да се присъдят направените разноски-400лв. за
съдебната експертиза и 300лв. юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78,ал.8
от ГПК,както и направените разноски в заповедното и първоинстанционното
производства. В случай,че ответната страна представи списък с разноски и доказателства
за тях, възразява по реда на чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.
С допълнителна молба с вх.№1844/12.03.2019г. „*****”
уточнява,че процесното ПТП е осъществено на 20.07.2016г., около 21.50ч.,в гр.*****,
посока София, малко след сградата на РУ на МВР-Л.. За това ПТП са издадени две
наказателни постановления,от които само едно е отменено,поради допуснати
процесуални пороци при издаването му и е образувано едно досъдебно производство
за нанесени материални вреди и телесни увреждания на пострадалия водач.
Уточнява,че мястото, датата и часът на възникване на процесното ПТП, са описани
подробно в приетите и приложени писмени доказателства по първоинстанционното
дело,без възражения от страна на ответника-деликвент.
От събраните по делото доказателства-
приложените по гр.д.№458/2016г.на РС-Л. и приложените към него
ч.гр.д.№397/2016г.на Рс-Л., НАХД № 276/2016г.на РС-Л.,ПП № 673/2016г.-ДП №
209:2016г.поописа на РПУ-Л., назначената във въззивното производство съдебна
автотехническа експертиза на в.л.инж.Д.М.Д., както и при съобразяване на
становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната
жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
Своевременно е представен и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното
решение.
По същество.
По описа на РС-Л. е
образувано ч.гр.д.№397/2016г.,по подадено от „*****” с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление в
гр.*****, заявление по чл.410 от ГПК, с
искане да се издаде заповед за изпълнение срещу К.В. ***, за сумата 503.86лв.-
главница, 11.08лв.- законната лихва с начало от 20.07.2016г. до
06.10.2016г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението
(07.10.2016г.) до окончателното изплащане на сумата.Като основание е
посочено,че се касае за регресно вземане срещу виновния водач за изплатеното
обезщетение на третото пострадало от ПТП лице по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. РС-Л. е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение №251/10.10.2016г.,с която е разпоредил на К.В.
М.да заплати на „*****” сумата 503.86лв.-главница,ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, 11.08лв.-законна
лихва за периода 20.07.2016г. до 06.10.2016г. и разноски от
175лв.-25лв.-държавна такса и 150лв.-юрисконсултско възнаграждение. Постъпило е
възражение по реда на чл.414 от ГПК от М. и в срок заявителят е предявил иска си по чл.422 от ГПК.
По подадения пред
РС-Л. установителен иск от „*****” е образувано гр.д.№ 458/2016г.по описа на
съда. Ищецът е представил документи от застрахователна полица с № BG30/115001887300,за сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за лек автомобил „Тойта РАВ 4“ с рег. ***, собственост на Б.Н.К.,
с ищцовото дружество, със срок на валидност от 12.38 часа на 20.07.2015г. до
24.00 часа на 20.07.2016г.
По делото е представен Протокол за ПТП № 1541372 от
20.07.2016г.,съставен в 23.50ч., от мл. инспектор Д.Г. Т.– на длъжност
мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Л.. В него е отразено,че на 20.07.2016г., в
21.50ч., в гр.*****, е настъпило ПТП между застрахования автомобил „Тойта Рав
4“ с рег. № *****, управляван от К.В.М. (участник 1) и лек автомобил марка
„Мазда“, модел „Премаци“, с рег.№ *****, собственост и управляван от М.М.П.(участник
2). В протокола е описан следният механизъм на осъществяване на ПТП- „участник
1 при изпреварване на забранен участък с пътен знак „В24“ не осигурява
достатъчно странично разстояние от участник 2, като го блъска странично и
реализира ПТП с материални щети. Изготвена е схема на ПТП, където е отразено,
че ПТП е посетено на място. Посочено е, че на участник 1 (К.М.) е съставен АУАН
сер. Г № 299732 за нарушение на чл.42,ал.2,т.1 от ЗДвП. В протокола са описани
констатираните от съставителя щети по двете МПС, настъпили в резултат на
ПТП-то. За л.а."Мазда Премаци" с рег. № *****са посочени - охлузена
лява част на предна броня; деформирани: ляв заден калник, лява врата - задна и
предна и преден калник ляв. За л.а.”Тойота РАВ
От приложеното НАХД № 276/2016г. на РС-Л. се
установява,че въз основа на съставения на М. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със сер. Г № 299732 от 20.07.2016г.,е издадено
Наказателно постановление на началника на РУ на МВР – Л.,с № 16-0297-000238 от 29.07.2016г.,с което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност за извършени на
20.07.2016г. административни нарушения,а именно- за това, че на 20.07.2016г., около
21.50ч., в гр.*****, посока София, управлява лек автомобил " Тойта РАВ 4",
зелен, с рег.№ *****, собственост на Б.Н.К. от гр.Л., като: 1. При изпреварване
на забранен и прав участък, не осигурява достатъчно странично разстояние между
своето и на изпреварваното МПС - л.а."Мазда Премаци" с рег.№ *****,
като го блъска странично и реализира ПТП с материални щети; 2. Напуска
местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, на територията
на която е настъпило произшествието- нарушение на чл.42,ал.2,т.1 и на чл.123,ал.1,т.3, б."в" от ЗДвП,
за които на основание чл.179,ал.2, вр.ал.1,т.5,пр.6 и чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП
са му наложени административни наказания
глоба в размер на 100 лева, глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец. Наказателното постановление е обжалвано от М. и с решение № 147/11.10.2017г., пост. по НАХД
№ 276/2016г. по описа на РС-Л., е отменено изцяло на формално основание поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е влязло в сила на
03.11.2017г.
От М. е представено и Наказателно постановление №
16-0297-000237 от 29.07.2016 г. на началника на РУ на МВР - Л., издадено въз основа
на съставен АУАН № Г299733/20.07.2016г., с което е ангажирана административно-наказателната
му отговорност за извършено нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП - за това, че на
20.07.2016г., в 22.50 часа, в гр. Л., на ул."***, посока гр.Плевен,
управлява л.а." Тойта РАВ 4", зелен, с рег. № *****, собственост на Б.Н.К.
от гр.Л., като отказва да бъде изпробван
за наличие на алкохол или упойващи вещества с техническо средство
"АЛКОТЕСТ" 7510 ARBB 0098 и не изпълнява
предписанието за медицинско изследване на кръвта талон за медицинско изследване
№ 0315753. Наложено му е административно наказание глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Приложено е Решение
№146/10.10.2017г.,пост по НАХД № 277/2016г. на РС-Л.,с което наказателното
постановление е потвърдено. Решение №146/10.10.2017г.,пост по НАХД № 277/2016г.
на РС-Л. е влязло в сила на 19.12.2017г.,когато е потвърдено с Решение
№271/19.12.2017г.,пост.по КАНД №267/2017г. АС-Ловеч.
Установява се,че за процесното ПТП е образувано и
Досъдебно производство с №209/2016г.по описа на РУ на МВР-Л. (копие, от което е
приложено).Наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител
за това,че на 20.07.2016г.,в 21.45ч., на паркинга на блок ”Панака”, намиращ се
на ул.”***,в гр.Л.,умишлено е унищожил предно ляво стъкло на л.а.”Мазда
Премаци” с рег. с рег.№ *****, собственост на М.М.П. от гр.Плевен-престъпление
по чл.216,ал.1 от НК. По делото е извършен оглед на местопроизшествието,
обективиран в протокол и албум. Със Заповед от 2007.2016г. за 24 часа е
задържан К.М.,но не е привличан като
обвиняем.Извършени са разпити-вкл.на пострадалия М.П.,на съставилия протокола
за ПТП служител на РУ на МВР Л.,назначени са експертизи. С Постановление от
20.10.2016г. Районна прокуратура Л. е прекратила производството,с мотиви,че с
оглед ниската стойност на счупеното предно ляво стъкло (65лв.според
експертизата), деянието следва да се преквалифицира по чл.216,ал.4,вр.с ал.1 от НК-маловажен случай,разследването по което се извършва по частен път–на
основание чл.218в,т.1 от НПК.Констатираните телесни повреди върху М.П.,в
следствие на сбиването с М.са квалифицирани като лека телесна повреда,което
престъпление също е от частен характер.Прието е,че действията му не разкриват и
елементи на престъплението хулиганство. При тези съображения наказателното
производство е прекратено. Постановлението е влязло в законна сила на
13.12.2016г.
Установява се,че във връзка с процесното ПТП пред „*****”
е била образувана щета № **********/21.07.2016г., по която е изготвен Опис-заключение
от 21.07.2016г. и Калкулация ремонт от 05.08.2016г.,в които са описани
констатираните повреди върху л.а.”Мазда Премаци” с № *****. Определена е обща
стойност на ремонта от 503.86лв.,разпоредена да се заплати на застрахования с
Ликвидационен акт по щета № **********. Застрахователят представя и
преводно нареждане, обективиращо изплащането на сумата 503.86 лв. на М.М.П., на
12.08.2016г.
Представена е и
покана с изх. №2663/14.09.2016т. от „*****” до К.В. М.,за възстановяване
на изплатеното застрахователно обезщетение, получена на 27.09.2016г.от трето
лице.Ответникът не оспорва факта на достигане на поканата до него.
По инициатива на
възизвния съд и с оглед становищата на страните, се допусна съдебна
автотехническа експертиза,по която в.л.инж.Д.Д.,след проверка на приложените по
делото документи-вкл. образуваните съдебни и досъдебно производства, дава
заключение за механизма на причиняване на ПТП. Обяснява,че на 20.07.2016г.
л.а.”Мазда Премаци” се движел в гр.Л., по ул.”Момчилец”,по посока към София, в
дясната лента по посоката си на движение. Пред дом №22 л.а.”Тойота РАВ
Съставът приема
заключението на експерта,като обосновано и обективно и гради изводите си на
него.
При така установената фактическа
обстановка въззивният състав приема, че е сезиран с иск с правно основание иск
с правно основание чл.500, ал.1,т.1,пр.3-во от КЗ, а именно регресен иск на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на увредения и търсещ
възстановяване на сумата от застрахования,тъй като при настъпване на ПТП е
отказал да се подложи на проверка за алкохол. Предявена е и претенция за заплащане
на мораторна лихва в размер на 11.08лв.,за периода от 20.07.2016г. до
06.10.2016г.
Предпоставките за уважаване на иска са
на първо място да е налице валидно застрахователно
правоотношение-обстоятелство,което се установи безспорно по делото и не се оспорва
от страните. Видно от представената застрахователна полица по време на
процесното ПТП управляваното от ответника МПС е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”,сключена с ищцовото дружество.
Фактът на осъществено ПТП съставът
намира също за доказан. В случая елементите на деянието се установяват от
проведените две административно-наказателни и досъдебното производства. Няма
съмнение, че на 20.07.2016г.,около 21.50ч., в гр.Л., между л.а.”Мазда Премаци”
и „Тойота РАВ
От развитата от участниците хронология
на инцидента и от съвкупния анализ на представените доказателства,се установява,че
същинското пътно-транспортно произшествие между двата автомобила, се
осъществява на ул.”Момчилец”№22, около 21.50ч., при което са причинени
описаните деформации и надирания върху автомобилите. Правилата за движение са
нарушени от отв.М.,който е предприел неправилна маневра изпреварване в забранен
участък,поради което е последвало съприкъсновение с л.а.”Мазда
Премаци”,управляван от застрахованото при ищеца лице М.П.. Установи се също,че след това конфликтът
между двамата водачи се пренася на паркинга пред блок „Панака”, до където М.П.
е последвал отв.М.. Във възникналата разпра помежду им М. нанася удар върху
предното ляво стъкло на автомобила ”Мазда Премаци” и го чупи. В този конфликт
нанася и описаните в ДП леки телесни повреди на П..
Тази хронология на деятелността им се потвърждава
единно от приетото в развитите административно-наказателни производства и
досъдебно производство. Обстоятелството,че издаденото на К.М. Наказателно
постановление на началника на РУ на МВР – Л.,с № 16-0297-000238 от 29.07.2016г., за нарушение
на правилата за движение, е отменено в развитото НАХД №276/2016г.на РС-Л.,не
оборва извода са настъпилото ПТП,тъй като елементите му се установяват и
останалите ангажирани производства-ДП №209/2016г.на РУ на МВР-Л., НАХД
№277/2016г.,назначената САТЕ по настоящето дело. Изяснява се и причината за
различията в часовете на констатациите в двата Акта за установяване на
административно нарушение,а именно,че удостоверяват хронологията на
констатираните нарушения-първо на правилата за движение по пътищата- АУАН със
сер. Г № 299732 от 20.07.2016г. и Наказателно постановление на началника на РУ
на МВР – Л.,с № 16-0297-000238 от
29.07.2016г., в 21.50ч., при осъществяване на процесното ПТП. Докато с АУАН №
Г299733/20.07.2016г. и Наказателно постановление № 16-0297-000237 от
29.07.2016г. на началника на РУ на МВР - Л., след установяване на М. като
участник в ПТП, в 22.50ч.от служителите на МВР е констатиран отказът му да се
подложи на проверка за алкохол. В тази част констатациите са потвърдени с
влезлия в сила акт на административно-наказващия орган, потвърден и от
касационната инстанция (Решение №271/19.12.2017г., пост.по КАНД №267/2017г.
АС-Ловеч). По този начин е доказана и предпоставката за предявяване на
регресния иск по чл.500,ал.1,т.1,пр.3-то от КЗ,по отношение на застрахователя.
Съставът намира,че за установяване
механизма на ПТП не може да се позове на изготвения Протокол за ПТП,тъй като от
отразеното в него,а и от обясненията на актосъставителя, става ясно,че не е бил
непосредствен очевидец на ПТП. Протоколът е съставен в последствие по данни на
водача на увреденото МПС и на огледа от съставителя. Известно е и в тази насока
е постоянната съдебна практика,че протоколът за ПТП, като официален
свидетелстващ документ,има материална доказателствена сила единствено в
удостоверените в него,непосредствено възприети от длъжностното лице факти. От
значение за преценката на достоверността на тези факти е отстоянието във
времево отношение на изготвянето на протокола спрямо осъществяването на ПТП. В
случая актосъставителят не е бил пряк очевидец на ПТП,поради което в тази
част-за описанието на механизма, не се ползва с материалната доказателствена
сила. Затова и с оглед задължението на съда за изследва участието и на двете
страни в ПТП, въззивният състав назначи съдебна авто-техническа експертиза с
такава задача. Заключението на експертизата, в съвкупен анализ с всички
останали доказателства по делото, потвърди съпричастността на М. към настъпване
на ПТП. При изложените по-горе разсъждения, за останалите,удостоверени в
протокола за ПТП обстоятелства- констатираните повреди върху автомобилите и
отказа на отв.М. да бъде проверен за употреба на алкохол, документът следва да
се съобрази и ангажира с обвързваща материална доказателствена сила,тъй като са
били непосредствено възприети от съставителя.
По отношение на вредите,нанесени на
застрахования автомобил ”Мазда Премаци” с № *****, експертът по САТЕ потвърждава
обема им с представения от застрахователя Опис. Тук ответникът възрази по
отношение счупеното стъкло на предна лява врата,като твърди,че тази повреда не
е причинена в резултат на ПТП.
Съставът,като съобрази приетата по-горе
хронология на действията на двамата водачи,механизма на осъществяване на ПТП и
развитието на конфликта помежду им, се съгласява с това възражение. Стана
ясно,че скандалът, счупването на стъклото на предна лява врата и нанесената на М.П.
телесна повреда, са се осъществили след приключване на ПТП-то. Самите водачи
признават,че конфликтът помежду им се е развил след това на паркинга пред блок
„Панака”, до където М.П. е последвал К.М.. Описаните по-горе действия,макари да
са провокирани от ПТП-то, не са част от съприкосновението между двете МПС,в
което то се изразява. При преценката кои щети следва да се обезщетят следва да
се отчита обхвата на вредите, които
застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” покрива. Съгласно
чл.477,ал.1 от КЗ обект на застраховане са причинените от застрахования вреди
на трети лица,свързани с притежанието и ползването на МПС. В случая стана
ясно,че счупването на стъклото не е пряк и непосредствен резултат от „ползване
и управление” на МПС,а на възникналия след това конфликт между водачите и
извършените действия на М. върху автомобила. Безспорно тази щета е в резултат
на виновно противоправно действие, но то не се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите” (такива права би могла да осигури
застраховката „Каско” например).
В заключение съставът приема,че при
съобразяване на установения механизъм на причиняване на ПТП-то, не може да се
приеме,че тази щета е пряка и непосредствена последица от него. С оглед на това
за нея не следва да се ангажира отговорността на застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Като последица
стойността на ремонта на стъклото следва да се изключи от претенцията спрямо
ответника.
В представените от Опис и калкулацията
на ремонта застрахователят е посочил,че е монтирано „Пр.Л.стъкло врата”, със
стойност 396.18лв. В последствие при заключителната калкулация е видно,че тази
стойност е редуцирана с коефициент на овехтяване 78%. При съобразяване на тази
калкулация съставът приема,че реалната стойност на замененото стъкло за предна
лява врата, е в размер на 87лв. и тя следва да се приспадне от претенцията по
регресния иск. С оглед на тези разсъждения неоснователно се явява и възражението на ответника за
нереално висока цена на тази част. Видно и от заключението по САТЕ установените
от експерта стойности на стъкло предна лява врата,в трите проверени сервизи,
варират в границите на установената по-горе стойност на вложеното и
възстановено от застрахователя стъкло. Стана ясно,че не е вложена нова част,а
такава втора употреба.
По изложените съображения съставът
намира,че регресната претенция на ищеца е доказана до размера на сумата 416,86лв.
(503.86лв - 87лв.) и до този размер следва да се признае за установено
съществуването на вземането му.
С оглед установената забава за
погасяване на парично задължение, дължима е и претендираната мораторна лихва.По
отношение на началото й съставът напълно споделя мотивите на първоинстанционния
съд за спецификата при този вид претенции. Нормата на чл.378,ал.6 от КЗ е
категорична, че срокът започва да тече от момента на извършеното плащане от
застрахователя,за което в случая задълженото лице е уведомено с отправената до
него покана. Последната е получена на 27.09.2016г.,от който и момент той е
изпаднал в забава. При изчислението й,с оглед корекцията в размера на основната
претенция, въззивният състав също се ползва от електронен
калкулатор /calculator.bg/, въз основа на което приема,че размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата от
416.86лв., за периода от 27.09.2016г.до 06.10.2016г.(подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК), е 1.16лв.,като прилага изчисленията. Искът до пълния
претендиран размер от 11.08лв. е неоснователен и недоказан.
По изложените съображения
съставът намира,че обжалваното решение следва да се отмени в частта,в която в
размера на установеното вземане е включена и стойността на стъклото на предна
лява врата на л.а.”Мазда Премаци” с № *****,а именно 87лв. и по
отношение на признатото вземане за законна лихва над сумата 1.16лв. до уважения
размер от 1.40лв.,като неправилно и вместо него в тези части претенцията се
отхвърли. В останалата част решението е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди.
При този изход на спора и съгласно т.12 от ТРеш.№
4/2013г., по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство,които в случая следва да се редуцират
съобразно уважената част от претенцията. В заповедното производство по
ч.гр.д.№397/2016г. на РС-Л. заявителят е направил разноски в размер за държавна
такса- 25 лв. и 150лв. юрисконсултско възнаграждение(съгл.чл.26 от НПП и
чл.78,ал.8 от ГПК). , от които при съобразяване размера на уважената му
претенция,има право на възстановяване общо на сумата от 140лв.
В производството по
гр.д.№458/2016г.на РС-Л. е направил разноски от 75лв.-държавна такса.
Претендира на основание чл. 78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съобразно чл.25 от НПП и уважения размер,
съдът определя в размер на 100лв.,или общо 175лв.,от които с оглед
уважения размер има право на възстановяване до размера на 140лв.
Пред настоящата
инстанция с отговора претендира
възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 200лв.,с последваща
молба (вх.№1882/13.03.2019г.) претендира хонорар от 300лв. При съобразяване на
нормата на чл.25 от НПП, степента на уважаване на претенцията и отчитане,че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност,съставът намира,че следва
да се присъди възнаграждение в размер на 100лв. Заплатеният депозит за САТЕ също следва да се редуцира с
оглед уважената част от претенцията до сумата 320лв. Или общо въззивникът
следва да се осъди да заплати на въззиваемия сумата 420лв.за настоящата
инстанция.
Съразмерно с
отхвърлената част от иска право на разноски има и ответникът-сега въззивник.
Пред първата инстанция е представил Списък по чл.80 от ГПК с разноски от 300лв.-заплатен
адвокатски хонорар. На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в исковото производство съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 30лв. В настоящето производство представя
Списък по чл.80 от ГПК с деклариран разход за държавна такса от 25лв.и
300лв.адвокатски хонорар,с приложено пълномощно с отразено реално плащане на
сумата. От въззиваемия е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар,което съдът намира за неоснователно,тъй като хонорарът е в минималните
определени от Наредба №1/2004г.на ВАС размери,съгласно чл.7,ал.2,т.1, от 300лв.
Затова и съобразно отхвърлената част от иска, въззивникът има право на
възстановяване на сумата 32.5лв.
По изложените съображения и на основание чл.271,ал.1
от ГПК обжалваното Решение №92/14.12.2018г.,пост.по гр.д.№458/2016г.на РС-Л.
следва да се отмени в частта, с която е признато за
установено съществуването на регресно вземане на „*****” ЕИК *****към К.В.М. за разликата
над сумата 416.86лв.-главница до пълния
претендиран размер от 503.86лв. (или за сумата 87лв.) и на вземане за мораторна
лихва за периода 27.09.2016г.-06.10.2016г.,за разликата над сумата 1.16лв. до уважения
размер от 1.40лв.(или за 0.24лв.), като вместо него да се постанови друго, с
което исковете в тези им разлики в размера, се отхвърлят.
Следва да се отмени решението и в частта
за разноските,с оглед изменението на размера на уважената/отхвърлена претенция,като
К.В.М. се осъди да заплати на „*****” следните разноски-по заповедното
ч.гр.д.№397/2016г.на РС-Л.- 140лв., по гр.д.№458/2016г.на
РС-Л. – 140лв. и по в.гр.д.№84/2019г.на ОС-Ловеч-420лв.
„*****” следва да се осъди да заплати на К.В.М. следните разноски-по гр.д.№458/2016г.на
РС-Л. – 30лв. и по в.гр.д.№84/2019г.на ОС-Ловеч-32.5лв.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 92/14.12.2018Г.,пост.по гр.д.№458/2016г. на РС-Л., В ЧАСТТА, с която е признато за установено съществуването на
регресно вземане на основание чл.500,ал.1,т.1,пр.3-то от КЗ на „*****” ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от изпълнителните директори Т.Й.В.и Ж.С.Х., към К.В.М. с
ЕГН **********,с адрес ***, за разликата над сумата
от 416.86лв.-главница до пълния претендиран размер от 503.86лв. и на вземане за
мораторна лихва за периода 27.09.2016г.-06.10.2016г.,за разликата над сумата
1.16лв. до уважения размер от 1.40лв.,както и в частта за разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
иска на „*****” ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от изпълнителните директори Т.Й.В.и Ж.С.Х., против К.В.М. с ЕГН **********,с адрес
***, за признаване за установено съществуването на регресно вземане на
основание чл.500,ал.1,т.1,пр.3-то от КЗ, по отношение на главницата за сумата над 416.86лв.-главница
до пълния претендиран размер от 503.86лв. (или за сумата 87лв.) и на вземане за
мораторна лихва за периода 27.09.2016г.-06.10.2016г.,за разликата над сумата
1.16лв. до уважения размер от 1.40лв.(или за 0.24лв.)
ОСЪЖДА
К.В.М. с ЕГН **********,с
горните данни,
ДА ЗАПЛАТИ на „*****” ЕИК *****,
с горните данни, следните разноски по съразмерност- по заповедното ч.гр.д.№397/2016г.на РС-Л.- 140(сто и
четирийсет)лева, по гр.д.№458/2016г.на РС-Л. – 140(сто и четирийсет)лева и по
в.гр.д.№84/2019г.на ОС-Ловеч- 420(четиристотин и двайсет)лева.
ОСЪЖДА
„*****” ЕИК *****,
с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на К.В.М. с ЕГН **********,с
горните данни, следните разноски по съразмерност-по гр.д.№458/2016г.на
РС-Л. – 30(трийсет)лева и по в.гр.д.№84/2019г.на ОС-Ловеч- 32.5(трийсет и два
лева и петдесет стотинки).
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
92/14.12.2018Г.,пост.по гр.д.№458/2016г. на РС-Л. в останалата му част,като
правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно
обжалване с оглед цената на иска на основание чл.280,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.