РЕШЕНИЕ

 

                                                    гр.София, 22.04.2019 г.

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                               Велизар Костадинов  

при секретаря Валентина Илиева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 11 974 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № 14 446 от 17.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 80 241/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 58 състав И.А.ПО Р. И А., БУЛСТАТ *******е осъдена да заплати на А.А.Х., ЕГН ********* на основание чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл сумата 2 325,73 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултат за периода от 01.04.2013 г. до 30.06.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2015 г. до окончателното й заплащане; сумата 565,77 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.08.2013 г. до 21.12.2015 г.

              Със същия акт на И.А.ПО Р. И А. е осъдена да заплати на А.А.Х. на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата 115,66 лева – направени разноски по делото.

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано в цялост от ответника Изпълни-телна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, гр.София. Във въззивна жалба се под-държа, че решението е неправилно, тъй като същото е порочно, постановено при липсата на валидно правно основание за изплащане на заявените вземания от ищцата и че същото е необосновано – не кореспондира с доказателствата по делото. Навежда доводи, че заповед №  РД-1306/30.07.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА е незаконна, тъй като е издадена в нарушение на чл.34, ал.1 от Вътрешните правила за определяне на работната заплата /ВПОРЗ/ в агенцията във връзка със сроковете по чл.67, ал.8 ЗДСл, тъй като в случая работната заплата за м.юли 2013 г. е изплатена на 29.07.2013 г. – ден преди издаване на заповедта, предвид което изводът на СРС, че проведената процедура по определяне на ДМС е законна, противоречи на ВПОРЗ. Твърди се и че изводът на първоинстанционния съд, че след изтичане на срока по чл.67, ал.8 ЗДСл правото на допълнително възнагражде-ние не са погасява не кореспондира с разпоредбите на чл.19, т.5 във връзка с чл.24 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация и чл.24-чл.27 от ВПОРЗ, както и че заповед № РД-1306/30.07.2013 г. не е обсъдена в контекста на останалите доказателства по делото, указващи на факта, че допълнителните възнаграждения не се дължат по право, а при определени условия, едно от които е крайният срок по чл.67, ал.8 от ЗДСл. Сочи се и че ИАРА е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и за всящо плащане се изисква съгласуване с МЗХ, както и че доколкото че агенцията е бенефициент по европейски проект за развитие на сектор „Рибарство”, разработен от Дирекция „ЕФР” и  източникът на средствата за допълнителните възнаграждения е съответният европейски фонд, тя не е длъжник по вземане на ищцата.

              Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции за главница и лихви, като неоснователни, ведно със законните последици.

              Ответникът по жалбата – А.А.Х.,*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва изцяло същата като неоснователна и се заявява искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила по съображения, релевирани в отговора. Претендира присъждането на раз-носки по делото.

              Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допусти-мо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.

              Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстан-ция, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция, преценявайки основателността на жалбата с оглед наведените в нея оплаквания, следва да бъдат добавени следните съображения:

              Първоинстанционният съд е сезиран при условията на обективно съединяване с иск с правно основание чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл за заплащане на сумата 2 325,73 лева, представ-ляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода: 01.04.2013 г. - 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 565,77 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.08.2013 г. до 22.12.2015 г.

              В подадената искова молба ищцата А.А.Х.,*** твърди, че е работила по безсрочно служебно правоотношение с ответника И.А.ПО Р. И А., като в исковия период от 01.04.2013 г. до 31.07.2013 г. е изпълнявала длъжността „главен експерт” в отдел „Управление на приоритетните оси”, Дирекция „Европейски фонд за рибарство”, както и че със заповед № 1306/30.07.2013 г. на изпълнителния директор на ответника й било определено на основание чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл допълнително възнаграждение за постигнати резултати за времето от 01.04.2013 г. до 30.06. 2013 г. в размер на 2 325,73 лева след проведена процедура по установените за това правила. Поддържа се и че съгласно чл.67, ал.8 ЗДСл определеното й допълнително възнаграждение е следвало да й бъде изплатено до 31.07.2013 г., което не е било направено от ответника, поради което последният й дължи и лихва за забава за периода: 01.08.2013 г. – 22.12.2015 г. на стойност 565,77 лева.

              Ответникът – И.А.ПО Р. И А., гр.София в депо-зирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор оспорва изцяло предявените срещу него искове, като излага съображения за незаконност на заповед № РД-1306/30. 07.2013 г., поради това, че е издадена в нарушение на чл.34, ал.1 ВПОРЗ и чл.67, ал.8 ЗДСл; че допълнителното възнаграждение не е дължимо, тъй като съгласно посочените наредби и Вътрешните правила за определяне на работната заплата крайният срок за изплащането му последният ден на м.юли 2013 г., едновременно с трудовото възнаграждение за съответния месец, което не е станало. Във връзка с недължимостта на претенциите се релевират доводи и че заповед № РД-1306/30.07.2013 г. е отменена със заповед № 108/03.02.2014 г., поради изтичане на сроковете по чл.67, ал.8 ЗДСл. В отговора изрично е заявено, че не се оспорват обстоятелствата, че ищцата е работила в ИАРА в процесния период на посочената от нея длъжност и място в агенцията, както и че на ищцата и на още 50 служители от Дирекция „ЕФР“ е определено индивидуално допълнително материално стимулиране за времето от 01.04.2013 г. – до 30.06.2013 г. със заповед № РД-1306/30.07.2013 г. на изпълняващия длъж-ността „изпълнителен директор”, с която е одобрен протокол от 30.07.2013 г., в списъка на който фигурира и ищцата с определено ДМС от 2 325,73 лева.

              В производството не е спорно, което се потвърждава и от приетите пред СРС заве-рени копия от заповед № ЧР 334/10.07.2009 г. и заповед № ЧР 234/19.05.2015 г., че страните в процеса са били в служебно правоотношение, по силата на което А.А.Х. в исковия период на 2013 г. е изпълнявала длъжността „главен експерт” в отдел „Управление на приоритетните оси” в Дирекция „Европейски фонд за рибарство” /ЕФР/.

             Със заповед № РД-1306/30.07.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА е одобрен протокол № Z-10535 от 30.07.2013 г. с поставените оценки за изчисляване на допълнител-ните възнаграждения за постигнати резултати на служители в Дирекция „ЕФР”, неразделна част от заповедта, и е разпоредено на всички служители в таблицата да бъдат изплатени начислените в нея суми за периода: 01.04.2013 г. – 30.06.2013 г. От същото доказателство е видно и че на А.А.Х. е определено индивидуално допълнително възнаграждение за времето от 01.04.2013 г. до 30.06.2013 г.на стойност от 2 325,73 лева.

              Във връзка с предмета на спора са ангажирани и докладна записка с вх.№ Z-10055-(1)/24.07.2013 г. на директора на Дирекция „ЕФР”, докладна записка с вх.№ Z-10055-(2)/25.07.2013 г. на директора на Дирекция „АПО”, протокол с вх.№ Z-10389/25.07.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА, заповед № РД-1301/25.07.2013 г.на изпълнителния директор на ИАРА, отчет на А.Х. с вх.№ Z-10498/29.07.2013 г., протокол с вх. № Z-10535/30.07.2013 г. на директора на Дирекция „ЕФР”, Вътрешни правила за определяне на работната заплата на държавните служители в ИАРА и Приложение № 3 към същите, чиято преценка – поотделно и в тяхната съвкупност, обосновава формирането на извод, че в дадения казус е изпълнена процедурата за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в ИАРА, така както е регламентирана в чл.67 от ЗДСл, допълнена в чл. 19, т.5 във връзка с чл.24 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната админист-рация, в чл.24 – чл.27 от Вътрешните правила за определяне на работната заплата на държавните служители в ИАРА и Приложение № 3 към чл.27, ал.4 от последните, поради което е осъществен фактическият състав, пораждащ вземането за допълнително възнаграж-дение за постигнати резултати, претендирано от ищцата за исковия периода.  

От докладната записка с вх.№ Z-10055-(1)/24.07.2013 г., изготвена от директора на дирекция ,,АПО” във връзка с резолюция на изпълнителния директор на ИАРА, е видно, че е извършена проверка за наличие на финансов ресурс в бюджета на ИАРА за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за периода: 01.04.2013 г. – 30.06.2013 г., която е установила, че бюджетът на ИАРА дава възможност за авансиране на плащане до макси-мален размер от 129 700,00 лева за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за посочения период.

От данните по докладна записка с вх.№ Z-10055-(2)/25.07.2013 г. на директора на Дирекция „Европейски фонд за рибарство” се констатира, че е изготвен отчет за извърше-ната дейност от Дирекция „Европейски фонд за рибарство” за периода: 01.04.2013 г. – 30.06. 2013 г.

С протокол с вх.№ Z-10389/25.07.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА е определена оценка на структурните звена /дирекции/ в ИАРА, като за дирекция ,,Европейски фонд за рибарство” е поставена оценка ,,Приемливи резултати”.

На базата на този протокол, касаещ дирекцията, в която е работила ищцата, е издадена заповед № РД-1301/25.07.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която последният е определил сумата, която да бъде разпределена за допълнителни възнаграждения за постиг-нати резултати между служителите в Дирекция „Европейски фонд за рибарство”, и е дефи-нирал срок на директора на дирекцията да представи индивидуален отчет за извършената от нея дейност; срок, в който служителите в дирекцията да изготвят и представят индиви-дуалните си отчети; срок, в който началниците на отдели да извършат индивидуално оценя-ване на подчинените си служители и да представят на директора на дирекция формулярите с поставена оценка; срок, в който директора на дирекцията да извърши индивидуално оценяване на началниците на отдели и да съгласува оценките на останалите служители в дирекцията, както и срок, в който директора на дирекция да представи на изпълнителния директор обобщен протокол с поставени окончателни оценки на всички служители на дирекцията.

На 29.07.2013 г. ищцата А.Х. е представила отчет за извършената от нея работа за времето от 01.04.2013 г. до 30.06.2013 г., който е регистриран при ответника под вх.№ Z-10498/29.07.2013 г.

Въз основа на обобщена справка, съдържаща индивидуалните оценки на служителите в отделните отдели на Дирекция „ЕФР“ и на директора на дирекцията е изготвен протокол № Z-10535/30.07.2013 г., подписан от директора на същата дирекция, като в обобщена справка – таблица, неразделна част от него, са посочени коефициентите, съответстващи на оценката на резултатите, както и сумите за допълнително възнаграждение за постигнати резултати на служителите в това структурно звено на ИАРА, като срещу името на ищцата А.А.Х. е отразена сума от 2 325,73 лева.

С последваща заповед № РД-1306 от 30.07.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА протокол № Z-10535/30.07.2013 г. с поставените оценки и коефициентите за изчисля-ване на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати на служители в Дирекция „ЕФР” е одобрен и е разпоредено да бъдат изплатени посочените в него суми, с което е завършен фактическият състав, пораждащ претендираното право.

Не се оспорва в производството, че определените, съгласно одобрения протокол допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, включително и на ищцата, не за заплатени от страна на ответната агенция.

Неоснователно е инвокираното от агенцията възражение, че след като със заповед от 03.02.2014 г. е отменена заповедта на изпълнителния директор от 30.07.2013 г., не се дължи плащане на процесната сума. Издадените заповеди са вътрешноведомствени актове при равнопоставени субекти и нямат характер на индивидуален административен акт и след като основанието за изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати е възникнало при надлежно проведена процедура за определянето им, последващата отмяна на заповедта не може да произведе правна сила по отношение на вече придобитото от страна на ищцата право да получи определената като допълнително възнаграждение за постигнати резултати сума. От друга страна: в нито един от нормативните актове, уреждащи реда за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати, не е предвидена процедура, по която веднъж определеното възнаграждение да може бъде отменяно.

Съгласно чл.67, ал.1 ЗДСл брутната заплата на държавните служители се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, които са посочени в ал.7 на същата норма, като в т.5 от нея изрично е включено и допълнителното възнаграждение за постигнати резултати. В чл.67, ал.8 ЗДСл е предвидено, че допълнителното възнаграждение по ал.7, т.5 за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно – през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари – за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал.3.  Съгласно чл.25 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа на  оценка на структурните звена в административната структура и/или на отделните служители. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като допълнителното   възнаграждение за постигнати резултати не е заплатено с възнаграждението за месец юли 2013 г., то същото не се дължи поради неспазване на крайния срок по чл.67, ал.8 ЗДСл. Изтичането на визирания в разпоредбата на чл.67, ал.8 ЗДСл срок не преклудира правото на ищцата да получи плащане на установеното в заповед № РД-1306/30.07.2013 г. на изпъл-нителния директор на ИАРА възнаграждение, а прави вземането й за него изискуемо. Касае се за установен от законодателя падеж на задължението за заплащане на допълнителното възнаграждение по чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл, като това е моментът, от който е възможно да се търси принудителното осъществяване на вземането, а не до който то може да бъде ,,законо-съобразно изплатено”, както твърди жалбоподателят. Неизпълнението на задължението в срок е последващ определянето му факт и е свързано единствено с изпадането на длъжника в забава, но не и със съществуването на вземането, респ. прекратяването /погасяването/ му. В този случай за ответника се поражда задължение да заплати на ищцата освен определеното допълнително възнаграждение за постигнати резултати, и обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 01.08.2013 г. до22.12.2015 г. в приетия от СРС размер.

              Наведеният от въззивника довод за липса на финансиране на агенцията със средства  за допълнително възнаграждение за постигнати резултати на посочените в заповедта служители, вкл. и ищцата, както и за съгласуваност на плащането с МЗХ, също е неоснова-телен. Към момента на определянето му – предвид данните от приложените писмени доказа-телства по делото, ИАРА е провела съгласуване за финансовата обезпеченост на възнаграж-дението по съществуващата програма за изпълнение и е съобразила наличните финансови ресурси, вследствие на което е приела, че такова може да бъде определено и изплатено на служителите в Дирекция „ЕФР“. Евентуалната последваща липса на парични средства не освобождава длъжника от отговорност. Ирелевантни към това обстоятелство са въпросите, касаещи упражняването на контрол от горестоящ орган за спазване на изисквания за финан-сова дисциплина от страна на ръководителя на агенцията.  

Поради съвпадение на крайните изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода от разглеждането на предявените искове, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед приетия изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски на осно-вание чл.78, ал.1 ГПК.

              Такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 ГПК, тъй като в хода на въззивното производство същата не е представила доказателства за извършването на разходи по него, а на възстановяване по посочения ред подлежат само действително направени разноски.

Воден от горното, Съдът

 

                                                      Р      Е      Ш      И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 446 от 17.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 80 241/ 2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 58 състав.

             

              Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.

 

 

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.