№ 3125
гр. София, 13.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110217800 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИЛК. Н. Д. (подадена чрез адв. Пелагия Стояниду) срещу
Наказателно постановление (НП) № 21-4332-014522 от 14.07.2021г., издадено от ...... -
Началник Сектор при ОПП – СДВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на ИЛК. Н. Д. е наложена „глоба” в размер на
800 (осемстотин) лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца и
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно,
необосновано, тъй като не били спазени изискванията на материалния и процесуалния
закон. Необосновани били изводите на наказващия орган относно мястото на извършване на
нарушението, тъй като ул. „Атанас Москов“ е успоредна на бул. „Ал. Малинов“ и
включването в движението по булеварда не можело да бъде осъществено от ул. „Атанас
Москов“, тъй като нямат пресечна точка. На следващо место в жалбата се твърди, че
автоматизираното техническо средство или система (АТСС), с което е извършено
заснемането и записването на скоростта не е било технически изправно. Предвид пътната
настилка и пътната обстановка в периода на извършване на твърдяното нарушение, същите
не са позволявали превишение на скоростта с 63 км/ч. Освен това мястото на нарушението
било основна пътна артерия без пешеходни пътеки, поради което санкцията не била
съобразена с фактическата обстановка и се определя от жалбоподателя като неоснователно
завишена. Изтъква се, че и мястото на поставеното АТСС не е било обозначено по
надлежния ред. Претендира се и за нарушение на чл.32, ал.2 от Конституцията на Р.
1
България, тъй като никъде в чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП не се разрешавало да се осъществява
видео заснемане на водача на моторното превозно средство (МПС). В жалбата се коментира,
че наказващият орган е следвало да извърши преценка дали са налице основанията за
прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, дали са настъпили вредни последици и дали деянието е
извършено за първи път. Като не е изпълнил тези си задължения в жалбата се твърди, че
административно – наказващият орган е нарушил чл.53 от ЗАНН. Според жалбоподателя
процесното деяние представлява маловажен случай, тъй като в незначителна степен е
засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни последици, а
и не е установено жалбоподателят да има предходни административни наказания за
нарушения на ЗДвП, установени с влезли в сила Наказателни постановления. Като не е
обосновал защо не е приложил чл.28 от ЗАНН, в жалбата се твърди, че наказващият орган е
нарушил закона и това било основание за отмяна на Наказателното постановление. В
допълнение се сочи, че с отнемане на свидетелството за управление на МПС за дълъг срок
сериозно щяло да се затрудни упражняването на професия от страна на ИЛК. Н. Д. в това
число и полагането на грижи за бременната му съпруга. Поради това се иска СРС да отмени
Наказателното постановление. В условията на евентуалност се иска да се измени НП като се
приложи чл.28 от ЗАНН. Претендира се и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
В молба с вх. № 49366 от 14.03.2022г. адв. Стояниду заявява, че поддържа жалбата и
моли за отмяна на НП. Изтъква се, че в Ежедневна форма на отчет и в клип № 12843 е
посочено, че АТСС TFR1-М е с № 613, а в АУАН било посочено, че средството за измерване
е с № 6В, поради което се приема, че е налице нарушение относно идентичността на
техническото средство и че това е основание за отмяна на Наказателното постановление.
В молба с вх. № 114880 от 07.06.2022г. адв. Стояниду заявява, че поддържа жалбата и
доводите от молба с вх. № 49366 от 14.03.2022г. Иска съдът да присъди сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Пред СРС – 10 състав не се явяват лично нито жалбоподателят ИЛК. Н. Д., нито
упълномощеният му защитник адв. Стояниду.
Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП-СДВР също не се явява и не
изпраща представител пред СРС, който да взема становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна :
На 24.03.2021г. около 13:15 часа в гр. София по бул. „Александър Малинов” срещу
№ 491, с посока на движение от ул. „Д-р Ат. Москов“ към Околовръстен път, лек автомобил
........ с рег. № ........ (собственост на ИЛК. Н. Д.) се движел със скорост от поне 113 км/ч.
(след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача от реално измерената скорост от 116
км/час), при ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч. Скоростта, с която се
движел автомобилът била установена и заснета с техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“ № 613, с клип №
12843. Тази мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
2
тип „TFR1-M“ е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г.
и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
Това техническо средство било преминало и последваща проверка, за което има издаден
Протокол № 6-38-20 от 12.11.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол
„TFR-1M“ с 12-месечен срок за валидност. Според този Протокол допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % - при скорост над
100 км/час.
На 24.03.2021г. за времето от 12.20 часа до 14.30 часа това техническо средство било
позиционирано в служебен автомобил с рег. № СА 6408 ММ в град София, бул.
„Александър Малинов” срещу № 491, за да контролира МПС-та, движещи се от ул. „Д-р
Атанас Москов“ към Околовръстен път, при липса на пътен знак за ограничение на
скоростта и при действащо общо ограничение на скоростта от 50 км/час за населено място.
Техническото средство било настроено да се задейства при приближаване на автомобилите
и при стационарен режим на измерване. Във връзка с това бил съставен Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-16424 от
25.03.2021г. За времето от 12.20 часа до 14.30 часа на 24.03.2021г. с това техническо
средство били снимани клипове от № 12813 до № 12873 /общо 61 бр./, които били предадени
на съхранение в ОПП - СДВР.
Във връзка с установеното нарушение на скоростта на движение на лек автомобил
........ с рег. № ........ на 24.06.2021г. ИЛК. Н. Д. се явил в ОПП – СДВР и в декларация по
чл.188 от ЗДвП заявил, че автомобилът бил управляван лично от него на 24.03.2021г. около
13:15 часа.
Въз основа на тази декларация и снимковия материал от системата за видеоконтрол
TFR-1M № 613 (клип № 12843) свидетелят ....... съставила (в присъствието на М. и В......)
срещу ИЛК. Н. Д. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №
884880 от 24.06.2021г. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. В
АУАН е записано, че на 24.03.2021г. около 13:15 часа в гр. София по бул. „Александър
Малинов”, с посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към Околовръстен път, Д. е
управлявал личния си лек автомобил ........ с рег. № ........ и срещу № 491 се е движел със
скорост от 113 км/ч. при ограничение за населено място 50 км/ч., с наказуемо превишение от
63 км/час, като нарушението е установено с АТСС TFR1-M № 613, монтирано в служебен
автомобил на МВР, записващо дата, час, скорост, регистрационен номер на МПС и място.
На 24.06.2021г. срещу подпис Актът бил връчен на ИЛК. Н. Д..
Въз основа на този АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 21-
4332-014522 от 14.07.2021г., с което Началник Сектор при ОПП – СДВР на основание чл.53
от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на ИЛК. Н. Д. за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП „глоба” в размер на 800 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на пълномощник на ИЛК. Н.
3
Д. на дата 03.12.2021г. и е обжалвано с жалба, подадена по пощата (чрез СПИДИ) до ОПП-
СДВР на 09.12.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : показанията на свидетелите .......
и М.П.; АУАН с бланков № 884880 от 24.06.2021г.; плик от жалба, подадена чрез СПИДИ;
декларация по чл.188 от ЗДвП; Протокол № 6-38-20 от 12.11.2020г. от проверката на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M; Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-16424 от 25.03.2021г.; снимков материал
(на лист 13 и лист 14 от делото); Ежедневна форма на отчет от 24.03.2021г.; справка картон
на водача; писма от Главна дирекция „Национална полиция“ (на лист 17 и лист 36 от
делото); Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с
№ 8121з-515 от 14.05.2018г.; писмо от ОДМВР – Стара Загора с вх. № 36632 от 24.02.3022г.
с приложена извадка от АИС АНД; писмо от ОПП-СДВР с вх. № 40811 от 02.03.2022г. с
приложени копие на НП с отбелязана дата на връчване и пълномощно на името на Златка
Тодорова; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 43771 от 07.03.2022г. с приложени Заповед №
513з-6600 от 16.09.2015г. на Директора на СДВР и Акт за встъпване в длъжност; писмо от
Български институт по метрология с вх. № 43712 от 07.03.2022г. с приложено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 /с приложения/, както и
писмо от Столична община с вх. № 46564 от 10.03.2022г. с приложена схема .
Разпитаните от СРС – 10 състав свидетели ....... и М.П. дават достоверни и
непредубедени показания. Те намират опора в събраните по делото писмени доказателства.
Поради това съдът ги кредитира напълно.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства следва да се
кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат
от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Настоящият съдебен състав кредитира Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-16424 от 25.03.2021г., тъй като той е годно,
информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. От него се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил техническо средство, както и ограничението на
скоростта за съответното място, режима на измерване, посоката на задействане и номерата
на направените клипове. От Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-16424 от 25.03.2021г. се установяват вида и номера на
АТСС.
От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 /с приложения/ и Протокол № 6-38-20 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M се установява, че техническото средство TFR-1M е одобрено
съобразно нормативните изисквания, като АТСС TFR-1M № 613 е преминало последваща
проверка и съответно е било технически годно към процесната дата.
4
Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на лист 12 от делото се
вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол № 6-38-20 от 12.11.2020г.,
то следва, че посоченото в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-16424 от 25.03.2021г. АТСС вид «TFR1-M» № 613 е мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, за която са
били издадени цитираните по-горе Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 /с приложения/ и Протокол № 6-38-20 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. 4332р-16424 от 25.03.2021г.
техническо средство (вид «TFR1-M» № 613) фигурира и в снимковия материал на лист 13 от
делото, и в АУАН. Това означава, че именно това техническо средство е било използвано
при заснемане на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото
средство, с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация
съгласно нормативната уредба, било е годно да заснеме скоростта на автомобила и
релевираните в обратния смисъл доводи от жалбоподателя са неоснователни. За пълнота на
изложението, във връзка с молба на адв. Стояниду с вх. № 49366 от 14.03.2022г. и с оглед
по-нататъшния доказателствен анализ следва да се посочи, че доколкото всички
доказателства (АУАН, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. 4332р-16424 от 25.03.2021г., Протокол № 6-38-20 от проверката на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1M, клип № 12843, Ежедневна форма на отчет от 24.03.2021г.)
сочат, че нарушението е установено с АТСС TFR-1M № 613, то вписването в Наказателното
постановление, че АТСС TFR-1M е с № 6В не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като е видимо, че при пренасяне на съдържанието на АУАН в
Наказателното постановление номерът на АТСС погрешно е бил разчетен и преписан –
вместо № 613 и записан като № 6В. Според чл.53, ал.2 от ЗАНН Наказателно постановление
следва да бъде издадено, ако е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая тези обстоятелства са
безспорно установени. Допуснатата фактическа грешка в номера на АТСС в Наказателното
постановление не съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до неяснота на
обвинението и не представлява основание за отмяна на НП на формално основание.
Номерът на използваното АТСС не е сред задължителните реквизити на Наказателното
постановление, нито е елемент от фактическия състав на деянието по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Поради това и да не беше посочен номерът на АТСС в Наказателното постановление (както
и ако е погрешно записан) това не означава, че има допуснато съществено процесуално
нарушение. Поради това и релевираните в тази връзка доводи от адвоката не следва да се
приемат за решаващи при преценката на законосъобразността и обосноваността на НП.
Редно е да се посочи, че от писмото на Главна дирекция „Национална полиция“ (приложено
на лист 36 от делото) също следва, че няма АТСС TFR-1M с № 6В, което допълнително
показва, че в Наказателното постановление е допусната техническа грешка при изписването
на „6В“.
Писмата от Главна дирекция „Национална полиция“ (приложени на лист 17 и лист 36
5
от делото) и от Български институт по метрология (приложено на лист 50 от делото) са
обективни, достоверни и непредубедени. Те имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От тези писма, както и от Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (с приложения), Протокол № 6-38-20 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M и чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията се установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, срокът на
валидност на одобряването на типа е бил до 24.02.2020г., преминало е последваща проверка
в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери към
Главна дирекция „Национална полиция” на 12.11.2020г. (за срок от 12 месеца, т.е. до
12.11.2021г.) и съответно се счита за одобрен тип средство за измерване, което е технически
изправно към 24.03.2021г. и направените с него измервания са в съответствие със Закона за
измерванията. Поради това (с оглед разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията)
СРС приема, че техническото средство, заснело процесния автомобил и неговата скорост на
движение е било годно към процесната дата да установи нарушението и попада в обхвата на
„автоматизирани технически средства и системи” (АТСС) според §6, т.65 от ДР на ЗДвП.
Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол № 6-38-20 от проверката на
мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M се вижда, че въпросното техническо средство
има идент. № 613/12 и този номер 613 е вписан и в Ежедневната форма на отчет, в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-16424 от 25.03.2021г., а също и в снимковия материал – клип № 12843 и АУАН с
бланков № 884880 от 24.06.2021г., то това означава, че именно провереното на 12.11.2020г.
техническо средство тип TFR-1M е било използвано и при заснемане на процесното
нарушение. Същевременно от писмото на Главна дирекция „Национална полиция“
(приложено на лист 36 от делото) става ясно, че няма АТСС TFR-1M с № 6В, което
означава, че макар в Наказателното постановление да е записано, че АТСС е TFR-1M „6В“,
то реално е TFR-1M № 613 и това техническо средство (с оглед изложените по-горе мотиви)
следва да се приеме, че е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба,
счита се за одобрен тип и към 24.03.2021г. (съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията) и
изготвените с него писмени доказателства (снимките, приложени по делото) имат
доказателствена сила.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 12 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-16424 от 25.03.2021г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
24.03.2021г., а датата на регистриране на документа под № 4332р-16424 е 25.03.2021г.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили, приели и проверили
6
въпросния Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-16424 от 25.03.2021г. са посочени общият брой на
констатираните нарушения, първият и последният номер от статичните изображения, вид и
номер на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична
проверка, за което има издаден Протокол № 6-38-20 от 12.11.2020г. с годност за
експлоатация до 12.11.2021г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на
уреда (видно от лист 14 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване
на автоматизирано техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав кредитира и Ежедневната форма на отчет от 24.03.2021г.,
тъй като е годно, информативно, относимо, обективно, достоверно доказателство, което
изцяло се подкрепя от кредитирания по-горе Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система. Въз основа на Ежедневната форма на отчет и Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система (приложени на лист 15 и
лист 12 от делото) се установява, че от 12.20 часа до 14.30 часа на 24.03.2021г. (което
включва и процесния час – 13.15 часа) техническо средство вид «TFR1-M» № 613 е било
позиционирано в гр. София, бул. „Александър Малинов“ срещу № 491, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Д-р Атанас Москов“ към
Околовръстен път при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място.
Съдът се доверява и на схемите, приложени към писмото от Столична община (на
лист 69-74 от делото), тъй като те представляват годно, информативно, достоверно и
непредубедено писмено доказателство. От тези схеми става ясно, че на процесното място не
е имало поставен пътен знак В-26 за ограничение на скоростта, което означава, че в гр.
София, бул. „Александър Малинов“ срещу № 491 за автомобилите, движещи се към
Околовръстен път е важало общото ограничение на скоростта в населено место – 50 км/час.
За наличието на ограничение на скоростта 50 км/час в населено място преки
доказателства се съдържат в снимката на лист 13 от делото, в писмото от ОПП – СДВР с вх.
№ 43771 от 07.03.2022г. на лист 47 от делото, в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система на лист 12 от делото, в Ежедневната форма на отчет на
лист 15 от делото и в АУАН, а косвени - в показанията на св. Чалева и в схемите на
Столична община. Поради това СРС приема, че по делото са налице достатъчно
доказателства (преки и косвени), от които може да се направи само един възможен и
категоричен извод относно ограничението на скоростта на процесното място и той е, че на
процесната дата и място ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено място.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло и приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
7
Посредством снимката (клип № 12843) се установява марката и регистрационният номер на
автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената
скорост на движение и това, че МПС е само на пътя. Приложеният по делото снимков
материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място
на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира, още повече, че в случая снимките от
клип № 12843 са достатъчно ясни и след съпоставка с данните от Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. 4332р-16424 от 25.03.2021г. СРС
установява, че клип № 12843 е именно един от клиповете, направени с процесното
техническо средство на 24.03.2021г. в гр. София, бул. „Ал. Малинов“ срещу № 491.
Приложената по делото справка картон на водача е издадена от държавен орган и
разполага с доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това съдът я
кредитира и установява предишните нарушения по ЗДвП на жалбоподателя.
Декларацията по чл.188 от ЗДвП съдържа информация, че жалбоподателят е
собственик на МПС с рег. № ........ и че на 24.03.2021г. около 13.15 часа е управлявал
автомобила. Подобно твърдение фигурира и в АУАН. На основание чл.188, ал.1 от ЗДвП,
тази декларация има обвързващо действия за подписалото я лице, поради което и съдът я
кредитира и приема, че ИЛК. Н. Д. като собственик на МПС-то /факт, който не се оспорва от
жалбоподателя и косвено се доказва от АУАН и декларацията по чл.188 от ЗДвП/ се явява
отговорен за извършеното с автомобила му нарушение.
Съдът кредитира и приложения по делото АУАН, защото отразените в него
констатации намират пълна опора в останалия събран по делото и кредитиран от съда
доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на плика от жалба, подадена чрез СПИДИ,
писмото от ОДМВР – Стара Загора с вх. № 36632 от 24.02.3022г. с приложена извадка от
АИС АНД и писмото от ОПП-СДВР с вх. № 40811 от 02.03.2022г. с приложени копие на НП
с отбелязана дата на връчване и пълномощно на името на Златка Тодорова, тъй като тези
доказателства са непредубедени, еднопосочни и взаимно обосновани. От съвкупната им
преценка съдът приема за доказано, че Наказателното постановление е връчено срещу
подпис на пълномощник на ИЛК. Н. Д. на дата 03.12.2021г. и е обжалвано с жалба, подадена
по пощата (чрез СПИДИ) на 09.12.2021г.
Приложените по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-
13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г., Актът за встъпване в длъжност и
Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-6600 от 16.09.2015г. са официални документи с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитират
изцяло. От Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи се
доказва, че след октомври 2019г. ...... е заемала длъжността Началник на 03 Сектор
„Административно обслужване“ към ОПП – СДВР. Като такава, по силата на т.2.6. от
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи тя е имала
правото да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От Акта за встъпване
8
в длъжност (на лист 49 от делото) и т.1.2. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи става ясно, че св. ....... е имала правото да съставя АУАН,
вкл. и процесния Акт. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са
издадени от оправомощени лица.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгласно
събраните по делото доказателства и изложените по-горе мотиви в тази насока.
Доколкото нарушението е било реализиране на 24.03.2021г., а самият нарушител е
открит на 24.06.2021г. /след попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП от страна на
ИЛК. Н. Д./ и от датата на деянието /24.03.2021г./, респ. от датата на установяване на
нарушителя /24.06.2021г./ до датата на съставяне на АУАН /24.06.2021г./ не са изтекли
визираните в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове, съдът приема, че те са спазени. Между датите на
съставяне на Акта и на издаване на Наказателното постановление е изтекъл срок по-малък
от един месец. Поради това съдът приема, че са спазени и срокове по чл.34, ал.3 от ЗАНН и
чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието
на нарушителя и на двама свидетели. Законът дава възможност свидетелите по Акта да са
свидетели на съставянето му /когато той се съставя след извършване на нарушението/. След
изготвянето Актът е предявен на ИЛК. Н. Д. и му е връчен екземпляр от него. Това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Същото е надлежно удостоверено с подписи.
Поради това СРС приема, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.43,
ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не било посочено
мястото, където е поставено АТСС, тъй като принципно това обстоятелство не е част от
фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и не е необходимо
неговото отбелязване в АУАН и Наказателното постановление. Към датата на нарушението
/24.03.2021г./ вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се
обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерство на вътрешните работи
участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то не е необходимо
участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с АТСС да е бил обозначен с
поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи.
9
Поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо
да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за
извършвания видео контрол.
Неоснователни са и претенциите на жалбоподателя за нарушение на чл.32, ал.2 от
Конституцията на Р. България, тъй като чрез нормата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП се въвежда
именно ограничение на конституционната забрана за фотографиране и заснемане. Освен
това чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП се отнася до правото на служителите на МВР да установяват
нарушенията на правилата за движение по пътищата чрез използване на технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, а не заснемане на водача на
автомобила. Поради това с факта на самото заснемане на автомобила не може да се приеме,
че е установен и нарушителят.
Общоизвестен факт (от всяка карта на гр. София, район „Младост“) е, че ул. „Д-р
Атанас Москов“ се пресича с бул. „Александър Малинов“ – при кръстовището на бул.
„Александър Малинов“ с ул. „Д-р Атанас Москов“ и ул. „Проф. Александър Теодоров –
Балан“. Поради това ул. „Д-р Атанас Москов“ може да бъде посочена като ориентир при
описание на посоката на движение на МПС-то. Това, че в последствие ул. „Д-р Атанас
Москов“ става успоредна на бул. „Александър Малинов“ не означава, че не се пресича с
него (в района на Метростанция „Александър Теодоров – Балан“), поради което и този
довод на жалбоподателя не се споделя от съда. Доколкото схемата, приложена на лист 8 от
делото не е пълна и не отразява пресечната точка на бул. „Александър Малинов“, ул. „Д-р
Атанас Москов“ и ул. „Проф. Александър Теодоров – Балан“ – съдът приема, че тази схема
обслужва интересите на жалбоподателя едностранчиво и доколкото е непълна – не следва да
се кредитира. Същевременно която и карта на гр. София, район „Младост“ да се отвори
(например bgmaps.com) може да се получи общодостъпна и пълна информация за
разположението на улиците и да се установи, че включването в движението по бул. „Ал.
Малинов“ посока Околовръстен път може да стане от ул. „Д-р Атанас Москов“.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът прие, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са в съответствие с процесуалния и материалния закон;
отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН и при съставянето, респ. при
издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Релевантните за спора
факт са описани в АУАН и в НП по един и същ начин. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. То е достатъчно ясно и разбираемо
посочено в Акта и в Наказателното постановление. По недвусмислен начин е записано
времето и мястото на нарушението, че то се изразява в управление на МПС с превишена
скорост, че ИЛК. Н. Д. е водач и собственик на МПС /индивидуализирано с модел, марка и
регистрационен номер/, че Д. е попълнил по чл.188 от ЗДвП, че ограничението на скоростта
на движение е било 50 км/час в населено място, че скоростта е заснета с техническо
средство и че след приспаднатия толеранс в полза на водача е прието, че скоростта на
движение на МПС-то е била 113 км/час. Относно номера на АТСС (№ 613 - в Акта и № 6В -
10
в НП) съдът е изложил подробни съображения по-горе, поради което не се налага тяхното
преповтаряне и тук.
Водим от изложеното съдът прие, че при съставянето на Акта и при издаване на
Наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения и спорът следва да
бъде решен по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал и подкрепящите го констатации от АУАН настоящият съдебен състав установи, че
с техническо средство е измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час
и място. По делото са налице доказателства за техническата изправност и годност на това
техническо средство да регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай
е била заснета скорост на движение от 116 км/час. В предвид възможността за грешка в
рамките на 3 % при скорост над 100 км/ч., съдът приема, че автомобилът се е движил с
около 113 км/час. От всички налични по делото доказателства следва, а и жалбоподателят не
спори, че именно той е собственик на заснетото МПС. Освен това в декларация по чл.188 от
ЗДвП Д. е признал неизгодния за себе си факт, който го обвързва, че именно той е
управлявал МПС на процесната дата и час. Поради това и на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП
жалбоподателят ИЛК. Н. Д. следва да бъде наказан с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение – доколкото посочва, че той е бил водач на МПС-то на процесните
дата, час и място, а и защото е собственик на автомобила. От снимката на лист 13 от делото,
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на лист 12 от
делото, Ежедневната форма на отчет на лист 15 от делото, АУАН, писмото от ОПП – СДВР
на лист 47 от делото и схемите, предоставени от Столична община на лист 70-74 от делото
се установява, че на въпросното място не е въведено ограничение на скоростта с пътен знак
и е важало общото ограничение на скоростта в населено място – 50 км/час за леки
автомобили. При тези данни следва, че като се е движил с поне 113 км/ч. (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача) при ограничение на скоростта 50 км/час доказано е
реализиран от обективна страна фактическият състав на нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на
движение на лек автомобил да не се превишава скоростта от 50 км/ч. в населено място.
Движейки се на посоченото в АУАН и НП място и време със скорост от 113 км/ч. (след
приспаднатия толеранс) при ограничение на скоростта 50 км/ч., жалбоподателят Д. (като
водач и собственик на МПС-то, което представлява лек автомобил) следва да носи
отговорност за реализираното от обективна страна нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на
водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с техническото
средство) в случая е с 63 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е извършено при пряк
умисъл. Всеки водач на пътно превозно средство (ППС) знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при липса на знак за ограничение на скоростта, важи общото ограничение
от 50 км/час за движение на леки автомобили в населено място. Щом е измерена скорост от
11
поне 113 км/ч. значи водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост за
населено място над 50 км/час нарушителят се наказва с „глоба“ в размер на 700 лева и 3
месеца „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, като за всеки
следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 63 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 %) и начинът, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице при превишение на
разрешената скорост в населени места, СРС приема, че на ИЛК. Н. Д. следва да се определи
„глоба“ в размер на 800 лева и 3 месеца „лишаване от право да управлява МПС“. Точно
определеният алгоритъм за индивидуализиране на административното наказание „глоба“ и
фиксираният размер на другото кумулативно предвидено наказание „лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство“ не позволява на съда да прави преценка за
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл.6, ал.1, т.7, предл.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018г., в сила от 23.03.2018г.) при
превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 км/час в населено място (чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП) на виновния водач се отнемат и 12 контролни точки. Фиксираният от
законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане при нарушение по
чл.182, ал.1, т.6, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП също не позволява на съда обсъждане на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Доколкото наложените с процесното НП наказания („глоба” в размер на 800 лева,
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и отнемане на 12 контролни
точки) съвпадат със законоустановените административни санкции по чл.182, ал.1, т.6, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, съдът е на мнение, че административно – наказващият орган е
определил наказанията правилно и законосъобразно. Начинът, по който законодателят е
задал да се индивидуализират наказанията показва, че е без значение дали пътят е „основна
пътна артерия“, дали има или няма пешеходни пътеки на него, както и дали временното
лишаване от правоуправление на нарушителя би затруднило работните или семейните му
задължения. Поради това релевираните в този смисъл доводи в жалбата се явяват
неоснователни.
Настоящият съдебен състав не приема конкретният случай за маловажен. Щом
компетентните лица са приели, че на това място не следва да се поставя знак за ограничение
на скоростта, следва да важи разписаното в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение в населени
места. В случая нарушението е формално – на просто извършване. С управление на
12
автомобила със скорост над 50 км/ч. то е довършено, без законодателят да изисква
настъпването на някакви вредни последици. Поради това отсъствието на такива не следва да
се преценява при обществената опасност на конкретното деяние. Единствената
обществено-опасна последица, визирана в състава на проценото нарушение, е
осъществяването на самото му изпълнително деяние. Освен това в случая превишението на
скоростта над позволените 50 км/час не е никак малко – с 63 км/час над допустимите 50
км/час скорост в населено място, което показва, че степента на обществена опасност на
конкретното деяние не е ниска. Предишните /макар и не много на брой/ нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП също следва да се вземат в предвид при преценка на обществената
опасност. В случая конкретното нарушение е типична проявна форма на нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗдвП и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Самият факт, че
административно – наказващият орган е издал процесното НП показва, че и той /като съда/
не приема случаят за маловажен.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото разноски не се дължат на жалбоподателя. Такива не са били
направени и от въззиваемата страна, поради което и на нея не следва да се присъждат
разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-014522 от 14.07.2021г.,
издадено от ...... - Началник Сектор при ОПП – СДВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на ИЛК. Н. Д. е наложена
„глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 3 (три) месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и 12 контролни
точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13