Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-329 08.02.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесет и
седми октомври две
хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 748 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ,,България“ №49, бл.23Е, вх.В, чрез пълномощника- юрисконсулт Радина
Иванова Илиева, против Решение № 216 от 10.12.2019 г., постановено по гр. дело
№ 405/2019г. по описа на Pайонен съд - Средец, в частта, в която съдът е отхвърлил
претенцията на дружеството за парично задължение по Договор по
потребителски кредит №********** от 28.12.2017 г., представляваща неплатено
договорно възнаграждение в размер на 90,80 лева.
С горецитираното решение,
съдът е приел за установено, на основание чл.422 от ГПК по отношение на О.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: с.Д., общ.С., ул. „Е.“ №*, представляван на основание
чл.47, ал.6 от ГПК от адв. Наталия Крилова, че дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, представляван от Светослав Николаев Николов и
Ирена Харалампиева Георгиева- управители, главница в размер на 346.20лева,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №3*********/28.12.2017г.,
със законна лихва от 28.03.2019г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена по реда на чл.410 от ГПК 3аповед №363/01.04.2019г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №189/2019г. по описа на Районен съд - Средец,
като е отхвърлил иска по чл.422 от ГПК за разликата от 346.20 лева до пълния предявен размер от 1137.15 лева, ведно със законната
лихва от 28.03.2019г.
Със същото решение, страните са осъдени да заплатят направените в исковото и заповедното производство разноски съобразно уважената/отхвърлената част на исковите претенции.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в отхвърлителната част, изразява въззивникът, като намира същото за неправилно и необосновано. Излага подробни съображения. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия О.С.П., чрез назначения особен представител- адв. Н.Крилова - БАК, с който се оспорват наведените с въззивната жалба доводи. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от
ГПК.
Пред Районен съд - Бургас са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално
производството е започнало по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от „Профи
кредит България“ ЕООД против длъжника О.С.П. за парично вземане от 1193,75
лева, размер на валутата – 1167,15 лева, включващо главници 1137,15 лева, такси
по тарифата за извънсъдебно взимане на вземането от 30 лева, лихва за забава от
26,6 лева за периода от 19.04.2018 г. до 14.08.2018 г.
Издадена е
заповед за изпълнение на парично задължение №363 от 01.04.2019 г. по ч.гр.д. №189/2019 г. на Районен
съд – Средец, като длъжникът е осъден да заплати на кредитора главница в размер
на 1137,15 лева, такса по ТИСВ в размер на 30 лева, ведно със законната лихва
от 28.03.2019 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер на
26,60 лева, както и сумата от 25 лева – разноски по делото.
С обжалваното
решение Средецки районен съд е приел за установено на основание чл.422 от ГПК
дължимостта на сума в размер на 346,20 лева, представляваща главница по договор
за потребителски кредит и е отхвърлил претенцията над тази сума до
претендираните 1137,15 лева ведно със законната лихва. За да постанови този
резултат районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК и е
счел, че получаването на допълнителни парични средства по улеснена процедура
съобразно чл.10 ал.2 от ЗПК е нищожна поради заобикаляне изискванията на
закона.
Пред настоящата
съдебна инстанция във въззивната жалба се иска частична отмяна на решението за
сумата от 90,80 лева, представляваща дължимото договорно задължение по договор
за потребителски кредит. Видно от представените писмени доказателства, на
28.12.2017 г. е сключен процесния договор за потребителски кредит с параметри:
сума по кредита – 600 лева, срок на кредита – 11 месеца, размер на вноската по
кредита – 66,40 лева, ГПР – 49,88%, годишен лихвен процент – 41,17%.
Първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.23 от ЗПК е приложима за
цялата претенция и е счел договора за недействителен, поради което е
удовлетворил претенцията за чистата стойност на кредита и законната лихва, като
правилно е посочил, че дължимата сума е
в размер на 346,20 лева.
Настоящата
съдебна инстанция изразява несъгласие с мотивите на районният съд, досежно
възнаградителната лихва. Средецкият районен съд е приел, че уговорката в
договора, предвиждаща възнаградителна лихва в размер на трикратния на законната
лихва по необезпечени кредити, респективно двукратния размер на законната лихва
по обезпечените кредити, противоречи на добрите нрави. Позовал се е на това, че
размерът на лихвата е 41,17% и е счел, че основният лихвен процент е надвишен
над четири пъти, поради което е заключил, че се касае за недействителност.
Действително, съдебната практика приемаше, че не следва да се надвишава
трикратният размер на законната лихва, но настоящата съдебна инстанция намира,
че с оглед направеното изменение в чл.19 на ЗПК и по-специално ал.4 на същия
текст, годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
постановление на МС на РБ. За да възприеме като законов критерий ЗПК,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, тъй като към
него могат да се насложат допълнителни разходи като такси, комисионни и други.
Поради тази причина е предвидено като критерий максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита и това е пределът до който може да се зачете
като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на отпуснатия
кредит. В случая съобразно разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК и ПМС № 426 от
18.12.2014 г. за размера на законната лихва по договора, следва да се счете, че
договорения ГПР в настоящия случай не надвишава 50% и е в рамките на
допустимата стойност. Възражението за нищожност на договорената възнаградителна
лихва поради противоречие с добрите нрави е неоснователно и в този смисъл
договорната лихва би следвало да се дължи. Въпреки това обаче, като краен
резултат постановеното решение на Средецкия районен съд е правилно и следва да
се потвърди, тъй като видно от приложеното заявление за издаване на заповед за
изпълнение и исковата молба на „Профи Кредит България“ ЕООД въззивникът не е
претендирал договорна лихва. Основната претенция е за присъждане на главница за
сумата от 1137,15 лева. При това положение, дори и да се съдържа в искането за
присъждането на главница, договорната лихва не е посочена като отделно перо,
нейното установяване не е било предмет на съдебно-счетоводна експертиза и
посочената във въззивната жалба сума от 90,80 лева за първи път се претендира
пред настоящата съдебна инстанция. Тези обстоятелства налагат атакувания
съдебен акт да бъде потвърден.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 216 от 10.12.2019 г.,
постановено по гр. дело № 405/2019г. по описа на Pайонен съд - Средец, в
частта, с която съдът е отхвърлил претенцията на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,България“ № 49, бл. 23Е, вх. В,
чрез юрисконсулт Радина Иванова Илиева, за парично задължение по Договор по
потребителски кредит №********** от 28.12.2017 г., сключен с О.С.П., ЕГН **********,
с адрес: с.Д., общ.С., ул. „Е.“ №*, представляван на основание чл.47, ал.6
от ГПК от адв. Наталия Крилова, за сумата от 90,80 лева, представляваща неплатена
договорна лихва.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.