Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/25.06. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на пети юни юни |
Година 2019 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 2175 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ и чл.
625 вр. чл. 742 ТЗ.
Ищецът „И.“ ЕООД твърди по договор за покупко-продажба
от 11.11.2016 г. ответникът „Р.К.“ ЕООД
да се е задължил да достави на ищеца 1000 метрични тона пшеница за сума в общ
размер от 270 000 лв. Ищецът превел договорената сума съответно на
11.11.2016 г. и на 15.11.2016 г., но пшеницата не била доставена в договорения
срок. На 18.09.2018 г. ответникът бил
поканен писмено да посочи място и дата, на която да натовари договорената
стока. Изпълнение не последвало, поради което се застъпва довод договорът да е
развален поради неизпълнение, а за ответника да е възникнало задължение да
върне получената сума. Сочи се след извършено прихващане от страна на ищеца
непогасено да е останало задължение в размер на 194 484,20 лв., а
формираната лихва за периода до 16.10.2018 г. да възлиза на 918,40 лв. Твърди
се, че причина за неплащането е неплатежоспособността на ответника, а
затрудненията у ответното дружество са трайно състояние. Иска се да бъде
открито производство по несъстоятелност. Ищецът „И.“ ЕООД твърди също така ответното дружество
да се явява свръхзадължено. При тези обстоятелства се иска да бъде открито
производство по несъстоятелност като същевременно длъжникът да бъде обявен в
несъстоятелност при условията на чл. 630 ал. 2 ТЗ. Претендират се разноски.
При условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ в
производството е присъединено и „О. Б.Б.“ АД. Кредиторът твърди по договор за
банков кредит № 18F-000412/27.06.2018
г. да е предоставил на ответника кредит в размер на 1812000 лв. с цел
закупуване на складово-силозен комплекс. По договор за (револвиращ) банков
кредит/кредитна линия/ № 18f-000413/27.06.2018
г. банката предостала и кредит в размер на 1 000 000 лв. Ответникът
не изпълнил поетите задължения да погасява помесечно дължимите си вноски като на
10.01.2019 г. договорите били обявени от банката за предсрочно изискуеми. Непогасени
останали задължения както следва: по договор за банков кредит № 18F-000412/27.06.2018 г. 1781800 лева – главница, 14682,18 лв.
договорна лихва, 9416,23 лв. – наказателна лихва и 1960,29 лв. – разноски, а по
договор № 18f-000413/27.06.2018
г. – 963680,00 лв. – главница, 6438,98 лв. – договорна лихва, 5171,74 лв. –
наказателна лихва, 100,89 лв. – такса ангажимент и 49,68 лв. – разноски. Този
кредитор твърди, че ответникът не упражнява ефективно търговската си дейност,
няма достатъчно приходи, мотивиращо го да счита, че не е в състояние да изпълни
изискуемите си и ликвидни парични задължения. Намира за показателно в тази
насока подадената от самия длъжник молба за откриване на производството по
несъстоятелност.
В отговор по исковата молба от името
на ответника се оспорва качеството кредитор на „И.“ ЕООД при твърдение, че
договорената стока е доставена, а ищецът се е разпоредил в полза на трето лице.
Твърди се, стоката да била е натоварена в 31 камиона, а транспортът е заплатен
и организиран от „Б.Т.“ ЕООД. Житото е натоварено на кораб от последния
приобретател на стоката – „К.Б.“ ЕООД. Застъпена е теза, че макар и да не е
била доставена на „И.“ ЕООД, той се е разпоредил с нея.
В съдебно заседание по съществото на
спора процесуалните представители на „И.“ ЕООД – адв. М. и адв. Х., поддържат
исковете. Считат за недоказано възражението за доставена стока предвид
бездействието на ответника да представи документи. Поддържат и теза за доказана
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост както и довод, че предвид непредставените
от ответника документи за по-предни години състоянието на неплатежоспособност
вероятно е настъпило по-рано от 2018 г. Поддържат и искането си едновременно с
откриване на производството по несъстоятелност ответникът да бъде обявен и в
несъстоятелност при условията на чл. 630 ал. 2 ТЗ.
Процесуалният представител на „О.“ АД
юрк. П. застъпва теза за доказано, че ответникът е в неплатежоспособност,
съответно свръздадлъжнялост, но счита това състояние за настъпило след
обявяване на предоставения кредит за предсрочно изискуем. При тези
обстоятелства намира за меродавна дата на неплатежоспособността – 31.12.2018 г.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът не изпраща представител в
съдебно заседание.
Като
обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени
при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По
делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че ответникът се е
задължил да продаде на „И.“ ЕООД 1000 тона пшеница реколта 2016 г. на обща
стойност 270 000 лв. без ДДС, за което от ответника е издадена фактура №
*********/11.11.2016 г. Посочената във фактурата сума е изплатена от „И.“ ЕООД
съответно на 11.11.2016 г. и 15.11.2016 г. От посочените регистрационни номера
в приложените към отговора пътна/прехвърлителна разписка се налага извод, че
ответникът е предал на превозвач договорената стока, възлизаща съгласно
кантарните бележки общо на 977900 кг.
На
24.11.2016 г. И. ЕООД е издал фактура № ********** за 1000 т. пшеница реколта
2016 г. на обща стойност 274 000 лв.
От
допълнителното заключение на вещото лице Г. се установява, че „И.“ ЕООД е
осчетоводил издадената фактура 329/11.11.2016 г., а на 30.11.2016 г. е отразена
счетоводно продажба на стоки на път.
По
делото не се спори, а и от представения договор за банков кредит № 18F-000412/27.06.2018 г. се установява писмено изразено съгласие от
името на ответното дружество „О. Б.Б.“ АД да предостави 1 812 000 лв.
кредит за покупка на складово-силозен комплекс, находящ се в с. Дончево.
Посочено е, че кредитът ще бъде усвоен чрез разплащателна сметка на ответника в
банката. Договорено е и задължение за заплащане на договорна лихва, както и че
при просрочие се следва наказателна надбавка при договорен механизъм за
остойностяване на вземането. Изразено е съгласие, че задължението ще бъде
погасявано на ежемесечни вноски от по 15100 лв., дължими на 30-то число на
всеки месец. Според приложените и неоспорени в процеса общи условия страните са
договорили, че при всяко неизпълнение банката може да обяви договора за
предсрочно изискуем. На 10.01.2019 г. на представител на ответното дружество е
връчено писмено изявление за обявяване за предсрочно изискуеми задълженията по
сключения договор при формирани задължения 1751600,00 лв. с указание да са
редовни и просрочени задължения в това число главница в размер на 30200 лв.,
просрочена договорна лихва 8856,10 лв., начислена за периода от 01.10.2018 г.
до 30.11.2018 г. и наказателна лихва за периода 31.10.2018 г. – 13.12.2018 г.
От
представения договор за (револвиращ) банков кредит № 18F-000413/27.06.2018 г. се установява писмено изразено съгласие от
името на ответното дружество „О. Б.Б.“ АД да предостави 1 000 000 лв.
за оборотни средства. Посочено е, че кредитът ще бъде усвояван за периода до
28.07.2019 г. чрез разплащателна сметка на ответника в банката. Договорено е и
задължение за заплащане на договорна лихва, както и че при просрочие се следва
наказателна надбавка при договорен механизъм за остойностяване на вземането.
Изразено е съгласие, че до 20-то число на всеки месец оветникът ще заплаща
договорената лихва, а при непогасяване изцяло и договорената лихва за
просрочие. Според приложените и неоспорени в процеса общи условия страните са
договорили, че при всяко неизпълнение банката може да обяви договора за
предсрочно изискуем. На 10.01.2019 г. на представител на ответното дружество е
връчено писмено изявление за обявяване за предсрочно изискуеми задълженията по
договора при формирани задължения 963680,00 лв. с указание да са редовни и
просрочени задължения в размер на 2482,58 лв. това число договорна лихва от
2469,73 лв., начислена за периода от 20.10.2018 г. до 20.11.2018 г. и
наказателна лихва за периода 20.11.2018 г. – 13.12.2018 г.
На 05.10.2018 г. по
партидата на „Р.К.“ ЕООД е обявена молба, подадена от търговеца за откриване
спрямо него на производство по несъстоятелност.
От
заключението на вещото лице Г., неоспорено и от страните, се установява, че ответникът
не е съдействал на вещото лице за проверка на документалната обоснованост на
осчетоводените вписвания. Вещото лице изчислява стойностите на коефициентите за
ликвидност и финансова автономност както следва:
|
Коефициенти |
Към 31.12.2018 |
Към 31.12.2017 |
Към 31.12.2016 |
Към 31.12.2015 |
|
Обща ликвидност |
6,54 |
0,81 |
1,03 |
2,65 |
|
Бърза ликвидност |
4,43 |
1,01 |
1,00 |
3,30 |
|
Незабавна
ликвидност |
0,47 |
1,01 |
1,00 |
1,01 |
|
Абсолютна
ликвидност |
0,02 |
0,01 |
0,79 |
0,00 |
|
|
|
|
|
|
|
Коефициент на
финансова автономност |
0,20 |
0,26 |
0,03 |
0,07 |
Обявените
годишни финансови отчети позволяват
извод, че през периода 2015 г. – 2018 г. дружеството е осъществявало дейността
си предимно със заемен капитал, значително увеличен през 2018 г. до 52,23 % от общия
капиталов ресурс или с повече от 3 пъти спрямо 2017 г. Прави впечатление, че
през 2018 г. е отразено увеличение в размера на дългосрочните задължения и
силно снижение на краткосрочните задължения като поради неосигурен достъп до
счетоводните книги вещото лице не е в състояние да идентифицира причината. Към
31.12.2017 г. отчетените краткотрайни активи са били недостатъчни за покриване
на краткосрочните задължения на дружеството. В годишния финансов отчет за 2018
г. е отразен ръст на краткотрайните активи в това число стоки на стойност
1 013 хил.лв., вземания 2059 хил.лв. и 69 хил.лв. парични средства –
касова наличност. Поради неосигурен достъп на вещото лице до счетоводството, не
е установена документалната обоснованост на така извършените вписвания.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговец адекватно
да участва в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните си приходи
от търговска дейност на предприятието търговецът да покрива краткосрочните си
задължения в относително продължителен период от време, правният ред утвърждава
процедура за оползотворяване потенциала на търговското предприятие, съответно за
осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните и
непогасени задължения. В тази насока търсената в процеса защита предполага да
бъде установено специално качество на длъжника – търговец по смисъла на чл. 1
от ТЗ; материалноправната легитимация на ищеца, произтичаща от изискуемо
задължение по търговска сделка в случая и трайно установена невъзможност за
ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма на ответника го определя като търговец по смисъла на закона.
Недоказана
се явява материалноправната легитимация на „И.“ ЕООД. Отразените обстоятелства
във фактура № *********/11.11.2016 г. сочат на поето задължение за продажба на
родово определена вещ. Наличните по делото доказателства позволяват извод, че
стока при указаните във фактурата реквизити – пшеница от реколта 2016 г. е
предадена на лице с указание да е предназначена за „И.“ ЕООД. Макар и
електронното писмо да не изхожда от законния представител не се спори, че кореспонденцията
е осъществена чрез ползван от ищеца електронен адрес. Съдържанието на
кореспонденцията потвърждава извършена доставка. Датата на писмото в случая не
компрометира тази информация, която еднозначно се потвърждава от счетоводното отразяване
на направения от ищеца разход за придобиване на стоката по сметка 301 „Стоки на
път“.
Представените
и неоспорени от ищеца доказателства позволяват извод, че превозът на тази стока
е осигурен от „Б.Т.“ ЕООД. Налага се извод, че ищецът е продал идентична по
описание и количество стока – фактура № **********/24.11.2016 г. По делото нито
се твърди, нито се установява „И.“ ЕООД да е срещнал затруднение с изпълнението
на така поетото задължение. Напротив, осъществените от него вписвания сочат на последваща
реализация на стоката. Обособената сметка „Стоки на път“, по която е вписана и
процесната фактура, позволява еднозначен извод за възприета от самия ищец
промяна в начина на изпълнение. Отчeта на плащане в размер на 270 000 лв., идентифицирано
с издадената от ответника фактура именно по тази сметка напълно кореспондира с твърдяната
от страна на ответника и документално установената съпричастност на „Б.Т.“ ЕООД
към превоза на стоката. Следователно налице са множество косвени доказателства,
обосноваващи еднозначен извод, че договорената с ответника стока е предадена на
превозвач, овластен да я получи. Това е необходимо, но и достатъчно за извод,
че ответникът е изпълнил надлежно задължението си.
При
все, че не се установява натовареното количество да възлиза на договореното по
изричен текст на закона – 87 ал. 4 ЗЗД, потестативното право за едностранно
прекратяване на правната връзка с произтичащото от това задължение за
възстановяване на разменените престации между страните, предполага значително
неизпълнение. Липсващите 22100 кг. съставляват 2,21 % от дължимото. Това
неизпълнение се явява незначително по смисъла на чл. 87 ал. 4 ЗЗД, поради което
и потестативното право, на което ищецът основава вземането си, не е възникнало.
По
изложените съображения „И.“ ЕООД не се легитимира като кредитор на ответника.
Наличните
по делото доказателства обаче позволяват еднозначен извод за възникнали парични
вземания в патримониума на присъединения кредитор. Тъй като вземането, легитимиращо кредитора
да инициира производство по несъстоятелност не се обхваща от силата на
пресъдено нещо, безпредметно остава изследването на конкретното основание за
всяко от самостоятелните от юридическа гледна точка вземания и съответно техния
размер. По делото не се твърди установените по основание и размер вземания с
указан в договорите за кредит падеж да са погасени. При тези обстоятелства
доказано се явява неизпълнение на парични задължения и по двата договора,
овластяващо кредитора да наложи едностранно промяна и да изиска незабавно
плащане в пълен размер.
Доверието
в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанската дейност с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно анализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за
преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната
търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между актив и пасив,
обезпечаващо разплащане в разумен срок.
Понеже
основното разменно средство в търговския оборот са парите, то и законът
определя неспособността за погасяване на парично задължение –
неплатежоспособността, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност (чл. 608 ТЗ). Ето защо преценката на икономическото състояние
на ответника предпоставя съпоставяне на доказаното в процеса имущество –
парични средства или оборотни активи, позволяващо трансформиране в парична сума
в сравнително кратък времеви период, без да засяга необходимата база за
осъществяване на дейността и без осезаема загуба на стойност. На тези критерии
съответстват краткотрайните активи.
Съгласно
чл. 55 ТЗ редовно водените търговски книги ползват и самия търговец. Качество редовно водени предполага възможност за
проследяване на обобщената и огласена счетоводна информация. Данните по делото
не дават основание за игнориране на годишните финансови отчети до 2017 г.,
включително. Настоящият състав приема, че признатата доказателствена сила на счетоводните
книги опровергава презумпцията по чл. 608 ал. 3 ТЗ. Нормата на чл. 161 ГПК не
придава на създадената от страна в процеса пречка за събиране на доказателства
по делото самостоятелно доказателствено значение, а изисква кумулирането му и с
други, обективно установени данни по делото. В процеса не се установяват
обстоятелства, компрометиращи анализираните и от вещото лице обобщени
счетоводни данни за периода 2015 г. – 2017 г., поради което и настоящият състав
не намира основание да ги игнорира.
Редовността
на записите обаче е разколебана от формирания от вещото лице извод за
невъзможност да проследи съществени вписвания през 2018 г. Освен, че
осчетоводеното значително увеличение на краткотрайните активи не намира опора в
предходно отразяваната дейност на търговското предприятие, записите са
необясними с предприетото от ответника иницииране на производство по
несъстоятелност.
Освен
това, осуетеният достъп на вещото лице до книжата, обосновали тези записи
въпреки изрично указаната на ответника необходимост да докаже наличие на
достатъчно имущество, позволяващо му пълноценно участие в търговския оборот,
лишава записите от доказателствена стойност. Ето защо и с оглед нормата на чл.
161 ГПК съдът приема за създадена от ответника пречка за установява наличието
на осчетоводените краткотрайни активи, достигайки до извод, че активи на
отразената стойност не са съществували. При тези обстоятелства невъзможен се
явява изводът, че отчетеното финансово затруднение към 31.12.2017 г. е било
преодоляно в рамките на 2018 г. По тези съображения настоящият състав приема,
че установеното затруднение е трайно и ответникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност още към 31.12.2017 г.
Предвид
отречената материалноправна легитимация на „И.“ ЕООД безпредметно остава
изследването на довода за свръхзадълженост – такова основание не се поддържа от
легитимирания кредитор – „О.“ АД.
Отречената материалноправна
легитимация изключва и възможността за обсъждане на заявеното искане при
условията на чл. 632 ал. 1 ТЗ, каквото не се поддържа от легитимирания в
производството кредитор – „О.“ АД.
По
делото са налице данни дружеството да разполага с парични средства извън
банковите сметки, за които са събрани данни да са запорирани за публични
задължения. съответно значително превишаващи размерът на обезпеченото вземане.
Размерът е достатъчен, за да покрие възнаграждението на временния синдик,
обезпечавйки възможност за непосредствен анализ на наличното имущество на
дружеството.
Кредиторът
„О.“ АД сочи лице, вписано в регистъра на синдиците при условията на чл. 628
ал. 4 ГПК.
Законът
регламентира въздействието на решението за откриване на производство по
несъстоятелност върху висящите изпълнителни производства, поради което
безпредметно остава подновяването на допуснатата предварителна обезпечителна
мярка. В процеса не се твърди, а и не се установява друго имущество,
запазването на което да налага ограничение чрез предвидените от закона
обезпечителни мерки.
По
разноските
Направените
разноски от ищеца „И.“ ЕООД следва да бъдат възложени в негова тежест.
Присъединеният
кредитор е в правото си да бъдат възмездени за заплатените и доказани в процеса
разноски – държавна такса и депозит за вещо лице.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Р.К.“
ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** ********, ет.
партер, ап. 1 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2017 г.
ОТКРИВА на
основание чл. 630 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Р.К.“ ЕООД, ЕИК********.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на „Р.К.“ ЕООД, ЕИК ********В.И.Г. с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
месечно възнаграждение в размер на 900 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на
съобщението
УКАЗВА
на временния синдик, че следва да депозира по делото декларация-съгласие по чл.
656 ал. 2 ТЗ към датата на встъпване в длъжност както и да представи доказателство
за сключена застраховка по чл. 663а ТЗ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Р.К.“
ЕООД, ЕИК ********да заплати на „О. Б.Б.“ АД,
ЕИК********с адрес по делото: гр. София, бул. „****** сумата от 550,00 лв. – разноски в производството
пред Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА направените
разноски от „И.“ ЕООД в негова тежест.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на 17.07.2019 г. от 10:00 ч. в залата, определена
за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:
1. изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 2 ТЗ;
2. избор на постоянен синдик;
3. избор комитет на кредиторите.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София, а в частта за разноските
– по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
Решението,
освен в частта за разноските, подлежи на незабавно изпълнение.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване
в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението
да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: