№ 651
гр. С., 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500606 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни
жалби - и двете насочени срещу Решение № 4758/07.08.2024 г., постановено по гр.д. №
731/2021 г. по описа на СГС, ГО, с което ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Г. К. Г., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 70 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 22.04.2021 г. в с.
И.яне, гр. С., причинено от водача на л.а. „Шевролет Авео“ с рег. № ********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане, която
сума трябва да бъде заплатена по банкова сметка с титуляр Г. К. Г., като над присъдената
сума до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от Г. К. Г.,
чрез адв.С. Н., с твърдения за неправилността му, поради допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените по
делото доказателства, както и за необоснованост.
Поддържа се като не е ценил всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
касателно релевантия факт за размера на дължимото се обезщетение за причинени
неимуществени вреди от този въззивник, първоинстанционният съд да е приложил
относимия материален закон в нормата му на чл.52 ЗЗД неправилно, т.к. не са отчетени
всички обстоятелства, имащи значение за този размер. По подробно изложени доводи в
подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и по съществото на спора уважаване
на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Въззивната жалба на ЗАД“ДаллБогг Живот и Здраве“, чрез адв.Д. С. е насочена против
частта от първоинстанционното решение, с която предявения от Г. К. Г. иск е уважен над
сумата от 35 000 лв. до уважения размер от 70 000 лв., както и в частта, за присъдената
законна лихва върху главницата, считано от 26.05.2021 г
1
Поддържа се и в тази му част решението да е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон /чл.52
ЗЗД/, както и да е необосновано, като се навеждат изчерпателни доводи в подкрепа на всяко
едно от оплакванията, във връзка с които се иска отмяна на обжалваното решение в
уважителната му част за сумата над 35 000 лв., както и в частта, за присъдената законна
лихва върху главницата, считано от 26.05.2021 г. Поддържа се такава да се дължи от датата
на подаване на исковата молба в съда.
Всяка една от страните е подала отговор по въззивната жалба на насрещната, в която
оспорва развитите в нея доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваните му отхвърлителна и
уважителна части, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението,
посочени във въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителна
и уважителна части, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата
правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло
в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивника
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.
Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички
елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от К. Г. Г., като баща на малолетния Г.
К. Г., ЕГН ********** срещу ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК *********, която е
задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата Д. С. М. и застрахователя - въззивник,
както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45
ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди - виновно противоправно
поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на
пострадания, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното
виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция
въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивника Г.
неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента Д.
М., застрахован по застраховка „ГО“ при въззивника застраховател пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и
изслушани автотехническа и медицинска експертизи, при чийто самостоятелен анализ
настоящия решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:
Анализът на неоспорените от страните писмени доказателства и изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на
процесното ПТП на 22.04.2021 г., както следва: На посочената дата около 08.30 ч.
/показанията на свидетеля С. Е./, при сухо и светло време л.а. „Рено Меган“ с рег. №
********, управлявано от посочения свидетел, се движил по ул.Св.Св. К. и Методий“ с
посока от гр.С. /км.“Филиповци“/ към с.И.яне в дясната лента за движение. По същото
време в обратната посока - от с.И.яне към кв.“Филиповци“, се движил л.а. м.“Шавролет
Авео“ с рег. № ********, управляван от Д. С. М., в своята дясна лента за движение. Преди
разминаването с л.а. „Рено Меган“ другия автомобил - л.а.в.“Шевролет Авео“ се е отклонил
вляво, навлизайки върху пътната лента за насрещното му движение, в резултат ан което
настъпил удар между двата автомобила. От последния л.а.м.“Шевролет Авео“ силно се
деформирал в предната си част, по-силно изразено в ляво, а л.а.м.“Рено Меган“ - в предната
си част, също по-силно изразено в ляво.
При начина на движение на първия от посочените автомобили - в нарушение на чл. 16,
2
ал. 1, т. 1 ЗДвП да не навлиза в пътната лента за насрещно движение при пътно платно с
двупосочно движение, водачът на л.а.м. „Рено Меган“ не е имал техническа възможност да
задейства спирачната система и да предотврати настъпването на удара.
Експертизата е установила при настъпване на удара и двата автомобила да са се
движили със скорост от 50 км./ч., като и двете въздушни възглавници на л.а.м.“Шевролет
Авео“ - на пътника и на водача до него, са се отворили.
В резултат на настъпилия удар между двата автомобила въззивникът Г. К. Г., който по
това време е бил на пет години, и който в момента на настъпване на произшествието е седял
в детско столче, монтирано в дясно на задната седалка на автомобила, е извършил хаотично
движение напред и е получил силен удар в челната област на главата.
По отношение на спорния по делото въпрос дали при настъпване на процесното ПТП
детето Г. Г. е пътувало в автомобила, управляван от делинквента М., без правилно
използване на обезопасителна система, според неговата възраст, ръст и тегло, въззивната
инстанция приема тговорът на този въпрос да е положителен.
Този извод се основава на анализа на неоспорените заключения и на двете изслушани
по делото пред първоинстанционния съд експертизи /автотехническа и медицинска/, както и
допълнителните пояснения на вещите лице в о.с.з., проведено на 11.05.2023 г.
Така вещото лице по техническата експертиза е категорично, че детето не би
изпаднало при удара, ако е било захванато ефективно с коланите на иначе наличното в
автомобила детско столче /обезопасителна система/. Единствената възможност същото да
падне при удара е, ако не е направено ефективно захващане на т.нар. обезопасителна система
/детско столче/, т.к. коланите на последната са 5-точкови - захващат тялото на детето през
двете рамена и между краката към столчето - т.е. като пилот в боен самолет. Затова при
правилно поставени колани детето не може да се освободи от коланите и да се движи
хаотично в купето /както в случая/. От наличния снимков материал /фото албума от
произшествието/ се установява, че столчето е било захванато с коланите на автомобила.
Коланът на автомобила от своя страна, за да се задейства и блокира, изминава известно
разстояние - т.е. столчето продължава движението по посока движението на автомобила и
блокира след известно разстояние /около 10 см./ . Тогава столчето и детето отиват напред, но
коланите го държат. В случая обаче детето се е ударило в лицево-челюстната област и по
лицето и травмите са като от удар в предната седалка, поради което и експертът е
категоричен, че детето не е било ефективно захванато /закопчано/ в детската обезопасителна
система.
От своя страна медицинската експертиза също е категорична, че полученото
увреждане от детето е типична фронтално-базална травма, получена от удар в
лицево.челюстната област в твърд тъп или тъпоръбест предмет, част от автомобилното купе
/най-вероятно облегалката на предната дясна седалка/. Отделно от изложеното в
поясненията си в о.с.з. вещото лице по медицинската експертиза е пояснило, че по тялото на
детето не са описани външни следи от предпазен колан, няма и увреждания по ребрата, което
навежда, че не е било с поставен обезопасителен колан. Описани са единствено наранявания
по главата и множество охлузвания по тялото /ръце, крака, гръден кош/.
Независимо от така приетото за установено решаващият състав намира
несъстоятелни оплакванията във въззивната жалба на въззивника-застраховател за
неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение в нормата на чл.51,
ал.2 ЗЗД, доколкото първоинстанционният съд е счел неоснователно въведеното от него с
отговора по исковата молба възражение за принос от поведението пострадалият, който като
пътник в превозното средство /независимо, че е малолетен/ не е използвал системата за
обезопасяване, а съпричиняването бил обективен факт от действителността и е без значение
кому е задължението за обезопасяване.
Настоящият въззивен състав е запознат с колебанията на практиката на касационната
инстанция при даване отговор и на релевантия за правилното разрешаване и на настоящия
казус правен въпрос допринася ли пострадалото малолетно лице за настъпване на вредите
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно
използване на обезопасителна система, с оглед вменената на водача завишена грижа в тези
3
случаи.
Приема обаче за правилно и се присъединява към разрешението, дадено в Решение №
50064 от 7.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1692/2022 г., II т. о., ТК, Решение № 19/08.02.2017 г.
по т. д. № 50177/2016 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 44/23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г.
на I т. о., Решение № 75/04.07.2022 г. по т. д. № 972/2021 г. на I т. о. на ВКС и др., съобразно
решаващите мотиви на които преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан
предпазен колан /без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и
тегло/, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при
провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия, с оглед
на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача
завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В цитираните решения е
възприето, че в хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно
дете съществува детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според
възрастта, ръста и теглото им (чл. 137в, ал. 2 и чл. 137б), респ. административно-наказателна
отговорност на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел
25, в който попадат посочените разпоредби (чл. 183, ал. 4, т. 10). Затова при неправилно
обезопасяване на малолетното дете, основанието на което приносът му по см. на чл. 51, ал. 2
ЗЗД би могъл да се изключи произтича единствено от вменената на водача завишена грижа,
когато в превозното средство пътува дете, поради което и в обобщение се налага, че в тези
случаи пострадалото малолетно лице не допринася за настъпване на вредите.
Според този състав на САС посоченото разрешение съответства в най-пълна степен
на разясненията в т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС,
възприемащи изцяло и тезата, застъпена в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., според които
съпричиняването на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат /без вина/. Приносът
на увредения, който е обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но във всички случаи поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В същите мотиви
е акцентирано върху разликата между допринасянето на пострадалия за възникване на
самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и
приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е пояснено, че преценката дали поведението на
пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен
случай.
В обобщение на изложеното въззивната инстанция намира, че в конкретния казус при
безсъмнено установените релевантни за предмета на спора факти първоинстанционният съд
правилно е приложил материалния закон в нормата му на чл.51, ал.2 ЗЗД
По отношение спорния въпрос относно размера на дължимото се обезщетение за
претърпените от въззивника-ищец неимуществени вреди от процесното ПТП, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие получените телесни увреждания.
Правилен, като основан на възприетия от съдебната практика критерий за
приложението на принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в
резултат на пътнотранспортно произшествие лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу
застрахователя, е изводът на първоинстанционния съд, че понятието "справедливост",
употребено в посочената правна норма не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при
определяне на конкретния размер на обезщетението.
В случая конкретните обстоятелства са тези, свързани с причинените телесни
увреждания на пострадалия, техния вид и характер, продължителността и интензитета на
търпените болки и страдания, наличието на остатъчни увреждания и усложнения. Като
относими обстоятелства следва да се съобразят и общественото разбиране за справедливост
4
на етапа от развитието на самото общество /при настъпване на произшествието/, обусловено
от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността
на застрахователите.
В казуса приобщените гласни доказателства /показанията на свидетелката Р. Г. - баба
на въззивника-ищец/, писмените такива - издадените документи от УМБАЛСМ“Пиригов“ и
други здравни заведения, в които се е лекувал Г. Г., както и неоспореното заключение на
СМЕ, установяват в резултат на процесния пътен инцидент пострадалото дете да е получило
съчетана травма – черепно-мозъчна и лицево челюстна.
От тях първата е била открита и проникваща, като включва и мозъчна контузия от
средно тежка степен, травматичен кръвоизлив между костта и твърдата мозъчна обвивка
(епидурален хематом) двустранно – челно срединно, с ширина до 8 мм, оказващ
нискостепенна компресия върху подлежащия мозъчен паренхим вляво челно, линейна
фрактура на черепната основа, фрактура на черепната основа в областта на предна и задна
лява средна черепна ямка, навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното
пространство (пневмоцефалия) двустранно челно по съседство на фрактурата, травматичен
кръвоизлив от носа, изтичане на гръбначно-мозъчна течност от носа.
Лицево-челюстната травма се изразява във фрактура на носните кости с изразено
разместване и S-образно изкривяване на носната преграда, фрактура на горната челюст
двустранно, фрактура на пода на очните орбити двустранно, разкъсно контузна рана в лявата
ръподобритална област на лицето, множество контузии и подкожни отоци на лицето.
Непосредствено след инцидента пострадалото дете е получило спешна медицинска
помощ в УМБАЛСМ“Пиригов“, където са му били извършени необходимите изследвания и
консултации. Било е настанено в Детска реанимация - интубирано, седирано, поставено на
апаратна белодробна вентилация. След стабилизирането му на втория ден от постъпване в
лечебното заведение е било екстубирано. Проведено му е комплексно медикаментозно и
инфузионно лечение, а на седмия ден е извършена и оперативна интервенция по отношение
фрактурата на ностните консти - мануална репозиция и марлена тампонада, т.к. ностните
кости са били разместени, а носната преграда - изкривена. Операцията е била наложителна,
т.к. посоченото увреждане причинява трайно затруднение на физиологичното дишане през
носа, а понякога и т.нар. „сънна апнея“ - нарушаване на нормалното физиологично
окисляване на мозъчните структури. Поставен му е и стандартен мастичен подбрадник,
поради фрактурата на горната челюст, изразяваща се във фрактура на вътрешната и
предната стена на горно-челюстните синуси и на пода на орбитите двустранно. Лечението е
било консервативно, с външна имобилизация чрез поставения подбрадник.
Експертизата докладва, че принципно линейните фрактури на черепа /каквито са на
пострадалия/, зарастват в срок от три до шест месеца, в зависимост от възрастта. При
въззивника-ищец не са извършвани контролни образни изследвания, поради което и вещото
лице не е дал ясен отговор на въпроса дали фрактурата на черепа на Г. е заздравяла напълно.
От инцидента са налице като остатъчни явления два белега в областта на лицето.
Както в самата експертиза, така и в поясненията си в о.с.з. експертът е категоричен, че
липсват анамнестични и клинични данни и медицинска документация за остатъчни явления
във връзка с претърпените през процесната злополука травми, а от личния преглед на детето
е констатирал, че детето има леко хиперактивно поведение - за 30-минутен преглед
постоянно е било в движение и не е стояло на едно място. Пояснил е, че е насочил
родителите към консултация с психолог, защото получената черепно-мозъчна травма не е
изключено да предизвика и психическо отклонение. Самият експерт обаче е заявил, че не
може да даде еднозначен отговор дали това поведение има връзка с процесното ПТП.
Категоричен е, че въззивникът-ищец е търпял интензивни болки и страдания в
продължение на 15 дни след получаване на контузиите си, умерени - до 30 дни и
лекостепенни- до 3 месеца.
В показанията си свидетелката Р. Г. (баба на въззивника-ищец), която е била негов
придружител при престоя му в болницата сочи, че до шестия ден от престоя си в
болничното заведение той е бил в интензивно отделение, а след това още 10 дни са
престояли с него, като той е бил само „на легло“ - целия е бил подут, очите му затворени,
със счупен нос, като през цялото време на престоя в болницата бил на катетър. Сочи, че
5
детето е търпяло силни болки не само в началото на възстановителния му период, но и след
извършване на операцията и напускане на „Пирогов“ - поради каишките на челюстта не
можело да се храни, пиело само сок и губело тегло, както и равновесие - залитало, т.к. не се
хранело. Твърди, че чак след 6-7 месец от инцидента пуснали детето на градина, но без да
тича. Твърди от инцидента да е останал белег на носа и под окото и след навършване на 16 г.
трябва да се прави пластична операция. Сочи и че след инцидента детето се променило
психически - будело се нощем от страх, не може да спи само в стаята си, на момента е
отнесен като говори.
Решаващият състав преценява показанията на свидетелката Г.а в светлината на чл.172
ГПК, отчитайки близките й родствени отношения с въззивника, поради което и
заинтересоваността й от изхода на спора. Ето защо ги кредитира единствено в частта им, в
която се подкрепят и от останалите анализирани доказателства, касаещи установяваните от
нея факт /заключението на СМЕ и медицинските документи/. В частта им, в която
противоречат на последните /твърденията, че след инцидента детето не било жизнено, в
отлика от доклада на вещото лице по СМЕ/, на тези показания не се дава вяра.
При отчитане на горните факти въззивната инстанция намира справедливо
определеното като заместващо обезщетение от първоинстанционния съд в размер на общо
70 000 лв.
Същото държи сметка както за броя, вида и характера на телесните увреждания на
пострадалия, получени от процесното ПТП, болките и страданията, които е изпитвал
непосредствено след получаването им и по време на лечебния период, продължителността
на последния, вкл. броя и сложността на оперативна интервенция за лечението на травмата
на носа и необходимостта от носенето на подбрадник за зарастване на фрактурата на
горната челюст, довела до ограничение на възможността му да се храни нормално за
продължителен период от време /месец и половина/, продължителността на целия
възстановителен процес /в рамките на обичайните срокове при подобни по вид и тежест
травми/. Държи сметка и за сравнително благоприятната прогнозата за пълното
възстановяване на пострадалия, вкл. за условността на този факт, предвид изразените
резерви от страна на вещото лице лекар, мотивирани с липсата на достатъчно анамнестични
и клинични данни, както и на извършени актуални магнитно-резонансна томография на
главата, електроенцефалография, олфактометрия. Определения размер на обезщетение
отчита обаче необходимостта от бъдеща оперативна козметична интервенция /след
навършване на 16 г./ за отстраняване на загрозяващите белези на лицето на детето.
Определения размер на обезщетение е съобразен и с обстоятелството, че за известен
период от време /близо две седмици/ Г. Г. е бил изцяло неподвижен, вкл. и с претърпените
негативни психически изживявания, отговарящи на типичните за възрастта му възприятия за
случилото се и значението за неговото здраве и благополучие.
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на
аналогични случаи, дадено от съдебната практика. Според установеното виждане в нея
еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени
вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД
присъденото обезщетение да е справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. №
3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. №
2019/2024 г. и др./. Затова и справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на
съдебната практика по сходни казуси.
Определеният конкретен размер на обезщетение е съответен и на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие - м.04.2021 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент.
Противно на поддържаното и в двете въззивни жалби СГС е взел предвид всички
посочени по-горе факти и обстоятелства и оплакванията в обратната насока са голословни и
необосновани.
Същият правилно е съобразил и евентуалната неустановеност на факта относно
необходимост от ново лечение на настъпилите увреждания или наличието на обоснован риск
6
от влошаване на състоянието на ищеца-въззивник, който предпоставя неоснователност на
предявения иск в пълния му заявен от ищцовата страна размер.
Предвид на изложеното определеното общо обезщетение като репарация за
причинените на въззивника-ищец Г. Г. неимуществени вреди се явява справедливо и
правилно определено.
По отношение оплакването за неправилност на решението в частта му, с която е
присъдена лихва за забава върху търсеното обезщетение.
Според КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря делинквентът, в
две хипотези - 1/ считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна - чл.429, ал.3 от КЗ.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба на въззивника-застраховател следва
да се посочи, че при уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва
върху главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е поискана
от ищеца /арг. от чл.84, ал.3 ЗЗД/. Възприема се от съдебната практика на касационната
инстанция / Решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на I т.о., Решение №
50043/06.06.2023 г. по т.д. № 53/2022 г. на I т.о., Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. №
2530/2021 г. на I т.о. и др./, че в хипотезата на пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вредите,
причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането.
Последното, т.к. разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото
лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл.429, ал.1-
ал.3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите съгласно чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 КЗ отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ.
Едва след предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно
установеният срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на
застрахователно обезщетение в срока е свързано с негативните за него последици - от една
страна - с изпадането му в забава, за която дължи лихва, а от друга страна - с възможността
увреденото лице да предяви иск на основание чл.432, ал.1 КЗ.
Ето защо и на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят покрива спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на
обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на
обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
При тези разяснения - по делото няма спор по релевантния факт, установим и от
ангажираните писмени доказателства /изричното признание на застрахователя в писмото му
до процесуалния представител на ищеца-въззивник от 02.06.2021 г. - л.14 от
първоинстанционното дело/, че ищецът е уведомил застрахователя, който обезпечава
деликтната отговорност на водача на МПС, причинил процесното застрахователно събитие
на 26.05.2021 г., поради което и именно от този момент ответното дружество отговаря за
причинените на пострадалия имуществени вреди поради неизпълнение в темпорално
отношение на извъндоговорното задължение на застрахования - делинквент за заплащане
заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
От изложеното се налага като е присъдил лихва за забава върху търсеното парично
обезщетение именно от посочената дата първоинстанционния съд да е приложил правилно
материалния закон, а оплакванията в обратната насока да са неоснователни.
В обобщение на изложеното първоинстанционното решение като правилно, следва да
се потвърди изцяло.
7
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК сторените от
страните разноски пред настоящата инстанция следва да останат в тяхна тежест.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4758/07.08.2024 г., постановено по гр.д. №
731/2021 г. по описа на СГС, ГО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8