Решение по дело №689/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 492
Дата: 18 ноември 2022 г. (в сила от 18 ноември 2022 г.)
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20224400500689
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Плевен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500689 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №1141/28.07.2022г., постановено
по гр.дело №172/2022г.по описа на същия В. Т. Т., ЕГН ********** от гр. П.,
ул. А. К. №*, ет.*, ап.* е осъдена да заплати на „НАПРЕДЪК 2020” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.П., представлявано от
управителя С. А., сумата от 692.40лв.,представляваща неустойка, уговорена в
чл. 10 от Договор за наем на земеделски земи от 25.09.2020г. за поземлен
имот с идентификатор ***, с площ от 6.924 дка, находящ се в землището на
с.***, общ. П., обл. П., м. ***, за стопанската 2021/2022г.Със същото решение
на ПРС осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК В. Т. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. А. К.
№*, ет.*, ап.* е осъдена , да заплати на „НАПРЕДЪК 2020” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от управителя С.
А., сумата от 844.00лв.,представляваща направените по делото разноски,
както в исковото, така и в развилото се в хода на процеса обезпечително
производство.
Недоволна от така постановеното решение е останала В. Т. Т.–ответник
пред ПРС,която чрез своя пълномощник адвокат В. П. от ПАК го обжалва
1
пред ПОС.Изложени са доводи,че неправилно съдът е приел ,че сключвайки
договор с трето лице-„АГРО ЗГАЛЕВО“ въззивницата е направила
невъзможно изпълнението на договора с ищеца.Твърди се,че в тежест на
ищеца е да докаже твърденията в ИМ,че от страна на въззивницата е налице
виновно поведение и в какво се изразява то,че с отговора на ИМ е направено
възражение за липса на виновно поведение от страна на В. Т..Изложени са
доводи,че ищецът не е доказал ,че въззивницата е възпрепятствала ползването
на предоставените с договора земеделски земи,в който случай има право да
прекрати договора предсрочно и да претендира неустойка ,предвидена в
договора,т.е. да докаже възникването на фактическия състав ,от който
произтича задължението за заплащане на неустойка.Посочено е,че при
постановяване на решението си,съдът не е съобразил разпоредбата на
чл.37б,ал.1 ЗСПЗЗ ,че е представен договор за аренда ,вписан в АВ с „Агро
Згалево“ЕООД,но от справката в ОбС Земеделие П. е установено ,че не „Агро
Згалево“ЕООД,а „Светланд“ЕООД обработва земята на въззивницата ,с което
дружество тя няма договорни отношения.Твърди се,че позовавайки се на
справката на ОбС Земеделие ,съдът е стигнал до неправилния извод ,като не е
съобразил,че „Агро Згалево“ не е подало заявление по чл.70 ал.1
ППЗСПЗЗ,което е имало правно основание да заяви и ползва земеделската
земя.Твърди се,че по делото не са ангажирани доказателства ,че въззивницата
е предоставила под наем или аренда имота на правно основание да се ползва
от „Светланд“ЕООД,поради което от нейна страна не е налице виновно
поведение .Изложени са доводи,че решението на ПРС е неправилно и поради
липсата на елементите от фактическия състав,от който възниква
задължението на наемодателя да заплаща неустойка.В заключение
въззивницата моли съда да постанови решение,с което да се отмени
решението на ПРС и вместо него да се постанови друго,с което да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск .Претендират се и
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.В съдебното
заседание на 26.10.2022г.пред ПОС въззивницата чрез своя пълномощник-
адвокат В. П. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я
уважи по изложените в нея съображения.Претендират се и направените по
делото разноски за двете съдебни инстанции,съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
Въззиваемото дружество „Напредък 2020“ООД гр.П., представлявано
2
от С. Ц. А., чрез своя пълномощник адвокат И. А. от ПАК е депозирало
писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че
постановеното от ПРС решение е правилно и законосъобразно ,а въззивната
жалба срещу него е неоснователна.Изложени са доводи,че подписаният на
25.09.2020г.договор между страните е прекратен с едностранно изявление на
кредитора до длъжника ,че разВ. договора, поради неизпълнение на чл.5 ал.2-
неосигуряване ползването на имота,която клауза е посочена и в поканата-
уведомление.Посочено е,че при договор за наем с фиксиран срок за една
стопанска година и неосигуряване на възможност наемателят да ползва
имота,предмет на договора ,приложимата законова разпоредба е тази по чл.87
ал.2 ЗЗД,а именно,че кредиторът може да заяви на длъжника,че разВ.
договора и без да даде срок,ако изпълнението е станало невъзможно изцяло
или отчасти ,ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното
време.Твърди се,че в случая са налице две от хипотезите на чл.87 ал.2
ЗЗД:ищецът е заявил за ползване имота пред ОбС Земеделие за съответната
стопанска година,ползването на този имот не е предоставено на ищеца ,а на
друго лице с праводателя на което В. Т. е договорила предоставяне на
възмездно ползване на същия имот и за същия период,след като вече е
сключен договора за наем с“Напредък 2020“ ООД.С последващото
сключване на идентичен договор с друго лице за същата стопанска година ,В.
Т. е направила невъзможно изпълнението на договора с „Напредък
2020“ООД,не е можела да осигури безпрепятствено ползване на наетия имот
,същевременно задължението е следвало да се изпълни непременно в
уговореното време-за стопанската 2021-2022г.Посочено е,че правилно ПРС е
приел,че е налице основание за прилагане клаузата за неустойка по чл.10 от
договора,че е налице валидно прекратяване на договора,поради причина,за
която отговаря ответницата , доказана е изправността на „Напредък
2020“ООД по сключения наемен договор –заявяване на имота за ползване
пред ОбСЗ на база наемния договор,налице е покана за плащане на сумата за
неустойка ,даване на срок за плащане и изтичането му преди подаване на
исковата молба.На това основание въззиваемото дружество счита,че
предявеният иск е изцяло основателен и доказан.В заключение моли
Окръжния съд да постанови решение,с което да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно обжалваното решение на ПРС
3
№1141/28.07.2022г.,постановено по гр.д.№172/2022г.Претендират се и
направените разноски.Това становище се поддържа от проц.представител на
въззиваемото дружество адвокат И. А. от ПАК и в съдебното заседание на
26.10.2022г.пред ПОС. Претендират се и направените разноски за въззивната
инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени оплакванията визирани в жалбата,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
„Напредък 2020“ООД гр.П./въззиваем/срещу В. Т. Т. /въззивник/ ,като е
предявен иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата
692,40лв.,претендирана като неустойка на основание чл.10 от сключен между
страните договор за наем на земеделски земи.Неустойката се
претендира,поради предсрочно прекратяване на наемния договор по вина на
наемодателя.
За да уважи изцяло така предявения иск ,ПРС е приел,че процесният
договор за наем е валидно прекратен ,с изявление на длъжника до кредитора ,
поради неизпълнение на чл.5 ал.2 –неосигуряване ползването на имота.Съдът
е приел,че при наличие на наемен договор с фиксиран срок за една стопанска
година и неосигуряване на възможност наемателят да ползва имота,предмет
на договора е приложима разпоредбата на чл.87 ал.2 ЗЗД.Изложени са
съображения,че наемния договор е прекратен по причина,за която
ответницата отговаря ,че ищецът е изправна страна по договора,поради което
са налице предпоставките за прилагане на клаузата за неустойка в чл.10 от
договора.На това основание съдът е приел,че искът е доказан както по
основание,така и по размер-неустойката е уговорена в двоен размер на наема.
Изложените от ПРС правни доводи са правилни,кореспондират с
представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната
инстанция.
Безспорно по делото е, че на 25.09.2020г., между въззивницата В. Т. Т.
като наемодател и въззиваемото дружество „Напредък
4
2020“ООД,представлявано от С. А. като наемател е сключен договор за наем
на земеделска земя ,съгласно който наемодателят предоставя на наемателя за
временно и възмездно ползване една нива с площ от 6,924 дка в землището на
с.*** ,м.“***“,имот с идентификатор ***. Съгласно чл.2 договорът е сключен
за една стопанска година, считано от 01.10.2021г. до 30.09.2022г., срещу
наемно плащане в размер на 50 лева за декар или за целия имот в размер на
346.20лв.Според чл.5,ал.2 от договора наемодателят се е задължил да
осигури на наемателя безпрепятствено и необезпокоявано ползване на наетия
имот.В чл.10 страните са уговорили,че при преждевременно прекратяване на
договора по вина на наемодателя, същият дължи неустойка на наемателя в
удвоен размер на договорения наем за съответната площ за всяка стопанска
година до края на неговото изтичане.
Въззивницата,ответник пред ПРС с писмения си отговор не оспорва
факта,че на 10.02.2021г. между нея като арендодател и „АГРО ЗГАЛЕВО“
ООД, ЕИК *** в качеството му на арендатор, е сключен договор за аренда по
отношение на същия земеделски имот,който е предмет и на наемния договор
,за срок от пет стопански години,считано от 01.10.2021г.Сключването на
гореописания аренден договор се установява и от представената справка от
Агенция по вписванията.
Безспорно между страните е, че преди завеждане на ИМ,ищецът
„Напредък 2020“ООД е изпратил на ответницата В. Т. покана- уведомление,с
която последната е уведомена,че поради неизпълнение от нейна страна на
задълженията й по чл.5 ал.2 от наемния договор ,изразяващи се в
сключването на договор за аренда с „Агро Згалево“ООД по отношение
имотите,предмет на наемния договор,сключен на 25.09.2020г.,се прекратява
едностранно ,считано от получаване на съобщението,действието на договора
за наем на земеделска земя с посочен номер от 25.09.2020г.Със същата В. Т. е
поканена в тридневен срок от получаването й да заплати уговорената в чл.10
неустойка в размер на 692.40лв.по посочена банкова сметка на
дружеството.Поканата-уведомление е изпратена чрез куриерска фирма
„Еконт“ и видно от приложената обратна разписка е получена лично от
въззивницата В. Т..
От представеното уведомително писмо на ОбС Земеделие П., ИРМ
П.,адресирано до ищеца се установява,че за стопанската 2021/2022г., имот с
5
идентификатор ***, находящ се в землището на с. ***, местност “***“, с НТП
нива и с площ 6.924дка е подаден в декларация по чл.70 от ППЗСПЗЗ от
„Напредък 2020“ООД с едногодишен договор за наем и от „Светланд“ ЕООД
с договор за пренаемане от „Агро Згалево“ ООД. Посочено е,че имотът е бил
дублиран и е останал в полза на „Светланд“ЕООД, по договор за пренаемане
с фирма „Агро Згалево“ООД. Удостоверените в това писмо обстоятелства от
ОбС Земеделие не се оспорват от страните,като в съд.заседание на
25.06.2022г.пред ПРС адвокат П., пълномощник на ответницата е заявила,че
не оспорва обстоятелството, че нивата е пренаета от „Светланд“ЕООД от
арендатора „Агро Згалево“ ООД.
При така изяснената фактическа обстановка се установява ,че за една и
съща стопанска година 2021/2022г.,считано от 01.10.2021г.,за един и същ
земеделски имот въззивницата първо е сключила договор за наем с
„Напредък 2020“ООД на 25.09.2020г.,а впоследствие на 10.02.2021г. за
същия този имот и за същата стопанска година отново,считано от 01.10.2021г.
е сключила и аренден договор с друго лице „Агро Згалево“ООД като
арендатор ,на който е предоставила ползването на отдадения под наем имот
за срок от 5 години срещу заплащане на арендна вноска.Въззивницата като
наемодател по процесния договор се явява неизправна страна,тъй като не е
изпълнила задължението си по чл.5 ал.2 да осигури на наемателя
безпрепятствено и необезпокоявано ползване на нивата,предмет на
договора.Няма как един и същ имот ,за една и съща стопанска година да се
ползва едновременно от различни лица,както от наемателя по наемния
договор,така и от арендатора по арендния договор.Дружеството-ищец като
наемател е изправна страна по договора и в съответствие с чл.70 ППЗСПЗЗ е
подало декларация пред съответната ОбС Земеделие за ползване на имота за
стопанската 2021/2022г.на основание сключения едногодишен наемен
договор. Установено е по делото ,че арендаторът „Агро Згалево“ООД от своя
страна е преотдал под наем процесната нива на „Светланд“ЕООД,като е
налице дублиране и имотът е останал за ползване от „Светланд“ЕООД.По
причини,които изцяло се дължат на поведението на наемодателя В. Т. ,а
именно сключване на идентичен договор за ползване на същия имот за
стопанската 2021/2022г., наемателят е в невъзможност да ползва имота,
предмет на наемния договор в уговорения срок и спрямо него като изправна
страна по договора липсва интерес този наемен договор да продължава
6
действието си, след като не може да се изпълнява.Спрямо „Напредък 2020“
като наемател са били налице предпоставките на чл.87 ал.2 ЗЗД за разВ.не на
договора,без на другата страна да се дава подходящ срок за изпълнение,
съгласно чл.87 ал.1 ЗЗД. Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че в
случая са налице две от хипотезите на чл.87 ал.2 ЗЗД.На първо място със
сключването на арендния договор с друго лице срещу възмездно ползване на
същия имот,предмет и на наемния договор,въззивницата като наемодател
сама се е поставила в невъзможност да изпълни задължението си по наемния
договор и да осигури на наемателя ползване на нивата,за която този договор
е сключен.Налице е и последната хипотеза на чл.87 ал.2 ЗЗД,тъй като
задължението на наемодателя е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време – в случая за стопанска 2021/2022 година.С изпратената до
въззивницата покана-уведомление, получена лично от последната,
дружеството наемател надлежно и в съответствие с чл.87 ал.2 ЗЗД е
прекратило едностранно наемния договор, поради неизпълнение на
задължението на наемодателя по чл.5.2 от договора. Неотносими към
предмета на спора са изложените в жалбата възражения,че арендаторът „Агро
Згалево“ не е подал заявление по чл.70ал.1 ЗСПЗЗ,че въззивницата не е
договаряла с реалния ползвател на имота „Светланд“ЕООД . Ирелевантни по
въпроса за дължимостта на неустойката са въпросите дали процесният имот
се ползва от арендатора или от друго дружество, какви са отношенията и
постигнатите договорки между тези две дружества , след като е безспорно,че
ищецът-наемател не може да ползва този имот,съгласно уговореното в
наемния договор,поради поведението на въззивницата,която като наемодател
не е изпълнила основното си задължение по наемния договор, да осигури на
наемателя ползване на наетата вещ.
Наемният договор е прекратен преждевременно ,по вина на наемодателя
В. Т.,поради което са настъпили основанията на чл.10 и същата дължи на
наемателя неустойка в посочения в договора размер-двоения размер на
наема,съответно 2 х 346,20лв. или неустойка в размер на 692,40лв.
По изложените съображения въззивната инстанция счита,че искът с
правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД е основателен ,доказан следва да бъде
уважен ,като В. Т. бъде осъдена да заплати на „Напредък 2020“ ООД гр.П.
неустойка в размер на 692,40лв.,съгласно чл.10 от сключения между страните
7
наемен договор.
Изводите на ПРС изцяло съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради
което и на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на ПРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено .
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивницата
следва да заплати на въззиваемото дружество направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 360лв.за адвокатско
възнаграждение.
Искът е с цена под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд №1141 от 28.07.2022.,постановено по гр.д.№ 172/2022г.по описа
на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК В. Т. Т.,ЕГН *** от гр.П.,ул.“А. К.“
№*, ет.*, ап.*,със съдебен адрес за призоваване :адвокат В. П. от ПАК, гр. П.,
ул.“Р.“№* ДА ЗАПЛАТИ на „НАПРЕДЪК 2020“ООД,ЕИК ***,със седалище
и адрес на управление гр.П.,ул. “П.“ №*, офис *, представлявано от
управителя С. Ц. А. ,със съдебен адрес за призоваване :адвокат И. А. от
ПАК,гр. П., ул. “П.“№* деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 360 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8