Решение по дело №9045/2013 на Софийски градски съд

   

 

 

 

 

           Р Е Ш Е Н И Е

 

София, 04.06.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО , І-3 състав, в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 9045 г. по описа за 2013 г., и за да се произнесе, взе пред вид  следното:

 

Предявен е иск от С.О., представлявана от кмета Й.Ф., чрез СО, Р-н Средец, чрез адв. Х.Г., САК и адв. И.А., САК, съдебен адрес:***, против М.К.„Я.“, ЕИК *******, София, бул. ******** № 20 и „С.Н.“, АД, ЕИК *******, София, ж.к. Х. Д.,*** за предаване владението на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ на две нива, с идентификатор 68134.106.133.1.13 с предназначение „Книжарница“, находящ се в гр.София, бул.“********североизточното крило на пешеходен подлез „Ректората“, сграда с идентификатор 68134.106.133.1, разположен на кръстовището на бул.“********“ и бул.“В.Л.“, с площ на търговския обект съгласно акт за общинска собственост ниво -1 (минус 1) – 302 кв.м. и ниво -2 (минус 2) – 329 кв.м. с обща площ от 631 кв.м., на основание чл.108 от ЗС, ведно с направените по делото разноски.       

В исковата молба се твърди, че, съгласно Акт за частна общинска собственост № 918/02.07.2012 г. на СО Район „Средец“, ищецът е собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен търговски обект с обща площ от 631 кв.м., с предназначение „Книжарница“, разположен в София, пешеходен подлез „Ректората“, бул. ********на територията на район „Средец", в близост до изхода към Софийския университет, с идентификация на имота, както следва: Сграда с идентификатор 68134.106.133.1; Самостоятелен обект в сграда 68134.106.133.1.13; Адрес: бул. „********; Граници на самостоятелния обект - Северен обект с идентификатор 68134.106.133.1.9, изток-подход към метростанция, юг - подход към бул. „********", запад-обект с идентификатор 68134.106.133.1.12; Площ на самостоятелен обект 68134.106.133.1.13; Ниво -1 - 302 кв.м.; Ниво -2 - 329 кв.м., съгласно АОС, схема на ГИС от 28.06.2012 г.; Предназначение - Книжарница; Самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.133.1.13.

Ищецът излага, че местонахождението на имота е в подлез, който представлява важен обществен транспортен и комуникационен център, като от наличната преписка, послужила като основание за издаване и предхождаща съставянето на АЧОС е видно, че този имот още от момента на изграждането си е бил собственост на С.О. – обстоятелство, което се потвърждава при проследяване на Актовете за общинска собственост, предхождащи издаването на последния Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 918 от 02.07.2012 г., а именно: АОС (публична) № 6/10.02.1997 г. и АОС (частна) № 019/09.05.1997 г.

 

         Твърди още, че на 16.04.1997 г. С.О. е сключила Договор за учредяване право на ползване № РД-56-376/ 16.04.1997 г. съсС.К."К.-СУ", регистрирана по ф.д. № 69 от 14.11.1988 г. Предмет на договора са две помещения, едното от които е процесният имот, обозначен тогава като "Дискотека", със застроена площ от 579,22 кв.м. Срокът на договора е бил десет години.

На 04.08.2005 г., според ищеца, е подписан Анекс към този Договор, съгласно който правоприемник наС.К."К.-СУ" по договора става М.К."Я.". Уговорено е, че действието на Договора спира за времето, през което тече строителството на метростанция "Ректората", като, приспадайки периода, през който действието на Договора е било спряно за строителни работи, окончателното изтичане на неговия срок е настъпило на 27.08.2011 г.

След изтичане срока на Договора от ищцовата страна на ответника М.К."Я." е изпратена Нотариална покана рег.№ 2898, том. 2, акт №31 от 14.12.2011 г. на Нотариус А.Г., връчена на 30.12.2011 г., с която К.ерацията е уведомена, че срокът на Договора е изтекъл и следва да се освободи имота.

До момента на предявяване на иска такова действие не е предприето от страна на този ответник.

Според отразеното в обстоятелствената част на исковата молба, причина за преиздаването на Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 918 от 02.07.2012 г., Скица АГКК, № 54743/13.08.2012 п, повторното заснемане на подлеза и изготвяне на оценка от лицензиран оценител за начална пазарна наемна цена е подготовката на актуален пакет документи, за да бъде проведен конкурс за отдаване под наем на процесния имот. Процедурата единствено е възпрепятствана от забавеното освобождаване на имота, защото едно от задължителните условия е той да е свободен за огледи, а също и да не се създават съмнения по отношение обективност и безпристрастност при провеждане на процедурата.

 

По – нататък ищецът твърди, че, поради продължилото ползване на имота след изтичане срока на договора, с цел защита на интересите на Общината и, след консултации от съответните структури на СО, Район "Средец", той е сключил с ответника три Споразумения за финансово обезщетение, съответно от: 04.05.2012 г., 15.08.2012 г. и 07.01.2013 г. с цел защита на обществения интерес - за да не се допусне безстопанственост в резултат на безвъзмездното ползване на общинска собственост. Цитираните Споразумения, според него, не съдържат елементи на наемни правоотношения и в тях изрично е записано, че дължимите суми са обезщетения за ненавременно освобождаване на помещенията, а размерът им е определен на базата на изготвена от лицензиран оценител пазарна оценка за конкретния имот.

Ищецът заявява, че последният месец, за който е изплатено такова обезщетение, е месец декември 2012 г.

Наведени са твърдения, че през почти едногодишен период СО, Район "Средец" многократно с писма и телефонни разговори е настоявала пред ответника М.К."Я.", незабавно да освободи имота, но без резултат.

Сочи, че до този момент К.ерацията не е оспорила по никакъв начин изтичането на срока на договора, нещо повече - това ясно е записано и в текста на подписаните от нейния представител Споразумения за финансово обезщетение.

На 11.02.2013 г., чрез нотариус С.Й., ищецът е изпратил до ответника М.К."Я." втора нотариална покана, изх. № ОС 1100-13/11.02.2013 г., като текстът й почти повтаря съдържанието на изпратената първа такава от 14.12.2011 г., досежно обстоятелството, че срокът на дключения между страните на 16.04.1997 г. Договор е изтекъл и имотът следва да бъде освободен в 14-дневен срок, считано от датата на връчване на поканата, но отново не е последвало освобождаване на имота от страна на този ответник.

На следващо място, ищецът навежда твърдения, че от направени проверки на място се е установило, че помещението без правно основание, се ползва като книжарница от фирма „С.Н.” АД, като този факт, на основание чл.155 от ГПК, може да бъде приет за ноторно известен, защото ежедневно през подлеза преминават хиляди граждани, ползващи столичното метро и спирка „Ректората”. В исковата молба се посочва, че  Район „Средец”, в качеството си на собственик на имота, няма директни правоотношения с фирма „С.Н.” АД, нито от нейна страна е бил предоставян документ за основанието, на което тя ползва имота, като  неколкократно й е изпращана информация, че договорът за ползване на М.К.„Я.” е с изтекъл срок и помещението следва незабавно да бъде освободено и предадено на собственика - Район „Средец”.

 

Според него ползването на имота от страна на ответника "С.Н.", АД е без правно основание, тъй като, при вече изтекъл срок на договора за ползване между С.О. и М.К."Я.", последната не разполага с правото да преотдава имота и да сключва валидни наемни договори с трети лица, каквото преотдаване е налице по отношение на втория ответник „С.Н.” АД.

Пред вид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да задължи ответниците да му предадат владението на процесния имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ на две нива, с идентификатор 68134.106.133.1.13 с предназначение „Книжарница“, находящ се в гр.София, бул.“********североизточното крило на пешеходен подлез „Ректората“, сграда с идентификатор 68134.106.133.1, разположен на кръстовището на бул.“********“ и бул.“В.Л.“, с площ на търговския обект съгласно акт за общинска собственост ниво -1 (минус 1) – 302 кв.м. и ниво -2 (минус 2) – 329 кв.м. с обща площ от 631 кв.м.

Претендира разноски в производството.

Представил е писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Поискал е назначаване на експертизи.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като отхвърли изцяло предявения против него насрещен иск, като неоснователен и недоказан, като му присъди разноски по Списък, включително възнаграждение за един адвокат. Прави възражение относно претендираното адвокатско възнаграждение от двамата ответници.

 

Ответникът „М.К.„Я." оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан.

На първо място оспорва активната на ищеца, пред вид факта, че по иска с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, че вещта се намира във владение или държание на ответника, и че ответникът владее или държи вещта без основание.

Според него активната легитимация на ищеца не може да бъде доказана с представените от него Актове за общинска собственост, пред вид факта, че тяхното издаване представлява вътрешно служебна дейност на администрацията по регистрирането и отчитането на държавните имоти, а тези актове имат констативен характер.

 

По отношение на представената от СО скица на сграда № 54739/13.08.2012г. на Служба геодезия, картография и кадастър - гр. София, сочи, че сградата е с индентификатор 68134.106.133.1., като в нея изрично е посочено, че няма данни за собствениците на имота. Според този ответник, пред вид факта, че кадастърът отразява правото на собственост и не може да го променя, одобрената кадастрална карта следва да отразява действителното право на собственост, още повече, че посоченият имот с индентификатор 68134.106.133.1 обхваща няколко имота - включително и този предмет на исковата претенция, с различни идентификаторни номера.

 

Посочва че, липсата на изрично обозначаване на носителите на правото на собственост върху основния имот е предпоставка да се оспори правото на собственост на ищеца, като основен елемент на активната му легитимация.

 

По тези съображения ответникът оспорва и удостоверителното действие на представените като доказателства по делото АОС.

 

На следващо място ответникът М.К.„Я.“ излага, че предмет на иска по чл.108 ЗС може да бъде само съществуващ реално обособен обект на правото на собственост. За установяването на това обстоятелство, С.О. е представила 2 броя Скици, издадени от Служба геодезия, картография и кадастър - гр. София и Схема на самостоятелни обекти по етажи на сграда 68134.106.133.1, бул. "********, които, като официални документи, издадени от компетентен орган - Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.София и ГИС София, не отразяват действителното положение на процесния имот, а представената Схема № 54743/13.08.2012г., установяваща заснемане на две нива е издадена във връзка с процеса, а Схемата за самостоятелни обекти невярно отразява действителната квадратура на имота.

 

В отговора е посочено също, че изводът за неяснота в обозначенията следва и от представената от ищеца Схема № 54743/13.08.2012г. на СГКК - гр. София, където относно „собственици“ е записан идентификатор, различен от цитирания за сградата, съгласно Скица № 54739.

 

М.К.„Я.“ не оспорва обстоятелството, че към момента на предявяване на иска упражнява фактическа власт върху процесният имот.

В отговора си излага също така, че Договорът за учредяване право на ползване между собственика - С.О. и „К.-СУ", се предхожда от поредица актове и действия по повод процесния имот, а именно:

- Със заповед № РД-09-236/23.05.1990 г. на Председателя на ИК на Столичен народен съвет, имотът е бил предоставен срещу завършване на архитектурно-строителни работи и обзавеждането /книжарница и кафе сладкарница/.

- С Договор от 29.01.1991 г., сключен между СУ "Св. Климент Охридски" София, като възложител и СК „К.-СУ", е възложено доизграждане, оборудване и функциониране на комплекс „Университетски подлез", като в договора е предвидено предоставянето под наем на изпълнителя помещенията на комплекса.

- С Договор от същата дата е предоставена фактическата власт върху помещенията на комплекс „Университетски подлез".

- В изпълнение на Договора, с Договор № 86 от 10.06.1991 г. е възложено на КФ „С.-Д." от СК"К.-СУ" извършването на проучвателни и проектни работи на обект „Университетски подлез" - Студентски клуб и Нощен локал, магазини, срещу задължението да се открие финансиране на обекта отстрана на инвеститора СК"К.-СУ".

- В хода на изграждане са извършени дейности свързани с изграждане на климатични инсталации, с Авторски надзор и преработка на технически проекти, проектиране на отвеждаща инсталация на течащата вода в подлеза, направа на ел. инсталация.

 

Ответникът заявява, че, едва след окончателното завършване на строителните работи и, поради обстоятелството, че цитираната Заповед не е изпълнена във втората й част - прехвърляне на правото на собственост на СУ" Св. Климент Охридски", е станало възможно сключването на Договора за учредяване на възмездно право на ползване между С.О. и „К." СУ, който договор продължава под формата на фактическо ползване, видно от Споразуменията за финансово обезщетение към 2013 г.

В отговора си той заявява също, че в хода на изпълнение на договора в имота са извършени множество подобрения и разходи по поддръжка. Извършените действия са предприети уместно, а работата по поправките и разходите по поддръжката са добре управлявани, в полза и интерес на С.О..

 

В тази връзка е предявил насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД  и чл.61, ал.1 от ЗЗД и чл.74, ал.2 от ЗС  срещу С.О., за сумата 1 039 464, 66 лв., включваща в себе си вреди, разходи за поддръжка, почистване и обезопасяване на имота, разходи за инвестиции по промяна на предназначението му и за закупуване на оборудване, конкретизиран и уточнен в хода на производството, както следва:

а/ разходи за поддържане, почистване и обезопасяване на имота – в съществуващ подземни съоръжения /канализация и принадлежащите й части/, подмяна на помпа и извършване на ремонта й, поддържане на съществуващо осветление и ел. инсталации – в размер 484 234, 02 лв.,

б/ разходи за инвестиции по промяна на предназначението на имота от дискотека на книжарница и за привеждането му в състояние, годно за ползване, съобразно новото предназначение – в размер 396 834, 89 лв.,

в/ необходими и полезни разноски, свързани със закупуване на оборудване, направа на стелажи и трайното им прикрепване, съобразно необходимата промяна на функционалното предназначение на имота – в размер 120 500 лв. и

г/ претърпени загуби – недължимо платени суми за ползване на площ, различна от вписаната в договорите и финансовите Споразумения за периода 01.01.2012 г. – 31.05.2013 г. - в размер 37 895, 75 лв.

Ответникът е представил писмени доказателства, поискал е допускане на гласни такива и назначаване на експертизи, както по първоначалния, така и по насрещния иск.

В хода по същество моли съда да отхвърли предявения срещу него ревандикационен иск по отношение на процесния имот, като неоснователен и недоказан, като уважи изцяло предявения насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД вр.с. чл.61, ал.1 от ЗЗД и чл.74, ал.2 от ЗС за сумата от 1 039 464,66 лв., представляваща стойността на извършените подобрения и направените в имота разноски.

Претендира право на задържане на процесния имот до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира разноски по представен Списък. Размерът на претендираните раноски е оспорен от ищцовата страна, а той е възразил срещу тези, претендирани от ищеца.

 

Ответникът „С.Н.” АД в отговора на исковата молба заявява, че оспорва иска като неоснователен.

         Твърди, че процесният недвижим имот не е индивидуализиран, пред вид факта, че представените от ищеца Схема на самостоятелен обект в сграда № 54743/13.08.2012, Скица на сградата № 54739/13.08.2012 г. и Схема на самостоятелните обекти по етажи от 28.06.2012 г. не са актуални.

 

Според него, съгласно чл.35 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от МРРБ, Скиците на сгради - самостоятелен обект на собственост и Схемите на самостоятелни обекти в сграда се презаверяват след изтичане на шест месеца от издаването им, ако в този период не е настъпила промяна в границите или собствеността на недвижимите имоти, поради което представените по делото Скици и Схеми, издадени в периода юни - август 2012 г. не отговарят на специалните изисквания за валидността им, предвидени в чл.35 от Наредбата.

Твърди още, че ищецът не е индивидуализирал процесния имот и, съгласно изискванията на чл. 60, ал. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър, не е предоставено описание поотделно на: книжарница с площ от 518 кв.м., кафене с площ от 31.60 кв.м. и складове и сервизни помещения с обща площ 81 кв.м.

Заявява още, че в приложените Акт за общинска собственост, Скица с идентификатор, издадена от АГКК №54743/13.08.2013 г. и Схема на целия подлез идентификацията на имота се различава.

Навежда твърдения, че от приложения Договор от 16.04.1997 г. за учредяване на право на ползване наС.К.„К.-СУ", чиито правоприемник е М.К.„Я.", е видно, че е налице несъответствие между посочената от ищеца площ на обектите, за правото на собственост върху които се търси защита с иска по чл.108 от ЗС, и площта, посочена в представените от самия ищец доказателства.

Оспорва и пасивната си легитимация. Според него твърденията на ищеца, че „С.Н.” АД държи имота и осъществява търговска дейност в него, както и че „без правно основание ползва помещението като „книжарница" са неверни. Изводът за това се обоснова единствено с резултати от извършена от служители в Районната общинска администрация на район „Средец" проверка на място на 26.03.2013 г. В представения в тази връзка от ищеца Протокол за извършена проверка е записано, че обектът се използвал за книжарница, както и че намиращите се в помещението движими вещи са собственост на дружеството, но съставеният Протокол няма качеството на официален документ, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 179 от ГПК, поради което той следва същият да се цени като частен свидетелстващ такъв.

Заявява, че твърдяната от ищеца ноторност на факта, че помещението се ползва за книжарница от „С.Н." АД без правно основание не е налице, тъй като обстоятелството, че помещението се ползвало от ответника без правно основание не попада в обхвата на чл. 155 от ГПК.

Навежда твърдения, че „С.Н." АД нито владее, нито държи по смисъла на чл. 68 от ЗС процесния недвижим имот, нещо повече, „С.Н.” АД не е страна по правоотношенията между С.О. и М.К., „Я.”.

Представил е писмени доказателства, поискал е назначаване на експертизи.

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски в производството по Списък. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Ищецът С.О., в качеството си на ответник по насрещния иск, го е оспорил изцяло, като неоснователен и недоказан. Заявил е, че срокът на учреденото в полза на МК „Я." ограничено вещно право изтича на 27.08.2011 г., която дата е обективирана и в изпратената от С.О. и приложена към първоначалната искова молба Нотариална покана с per. № 2898, том 2, акт № 31 от дата 14.12.2011 г. на нотариус А.Г., връчена на МК „Я." на 30.12.2011 година.  Според него, недоказани са твърденията на ищеца по насрещния иск за настъпилото „изменение и нарушения на цялостното функциониране" на обектите в подлеза. Позовава се на подписан на 01.08.2005 г. между страните страните Анекс към Договор № РД 56-376/16.04.1997 г. за учредяване право на ползване, с който се споразумяват, считано от 01.08.2005 г., да спрат действието на Договора за времето, през което е препятствано реализирането на правото на ползване поради строителството на метростанция „Ректората". Правата на ползвателя са защитени срещу измененията във функционирането на предоставения обект, а претенциите му в тази насока - неоснователни.

Отделно от това в отговора заявява, че претендията за причинени вреди не е неоснователна, тъй като липсват доказателства, че такива реално са причинени. Отделно от това, тя  претендираната сума за причинени вреди не е дължима от С.О., в качеството й на ответник по насрещния иск, тъй в полза на М.К.„Я." е постановено влязло в сила решение по т.д. № 1364/2010 г., VI-8 състав, СГС срещу „С.В." АД, с което последното дружество е било осъдено да заплати обезщетение за същите тези вреди и е издаден изпълнителен лист. Предявяването и уважаването на подобна претенция отново би означавало неоснователно обогатяване на МК „Я.".

Освен това заявява, че, съобразно договореното между страните, всички разноски,  които М.К.„Я." и са били свързани с ползването и поддържането на вещта са за сметка на ползвателя. т.е. искът е без правно основание.

         Оспорва и претенцията за връщане на недължимо платени суми поради разлика в площта на имота, за който са сключени процесните Споразумения и ищецът по насрещния иск е заплащал обезщетение за ползване , с аргумента, че това е било договорено между страните, а, от друга страна, не е ясно как точно е измерена квадратурата на имота.

По отношение на правното основание на претенциите за разходи за поддържане, почистване и обезопасяване на имота – в съществуващ подземни съоръжения /канализация и принадлежащите й части/, подмяна на помпа и извършване на ремонта й, поддържане на съществуващо осветление и ел. инсталации, разходи за инвестиции по промяна на предназначението на имота от дискотека на книжарница и за привеждането му в състояние, годно за ползване, съобразно новото предназначение и необходими и полезни разноски, свързани със закупуване на оборудване, направа на стелажи и трайното им прикрепване, заявява, че ищецът няма основание за претендиране на същите, тъй като се явява недобросъвестен подобрител по смисъла на чл.73 и чл. 74 ЗС, пред вид факта, че е държал имота не като собственик и знаейки за правата на собственика, както и за задълженията си по договора за учредяване на право на ползване, а претендираните разноски не са свързани със запазването на имота, по смисъла на посочената по – горе разпоредба.

Направил е и възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Оспорил е подробно изброени писмени доказателства, като неотносими и неистински, като, по отношение на представените фактури за извършена работа, е поискал изключването им от доказателствата по делото, пред вид факта, че те са послужили на ищеца по друго дело, както бе посочено по – горе.

Както вече бе подчертано, в хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу него насрещен иск, като неоснователен и недоказан, със съответните законни последици.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В настоящото производство са предявени два иска – първоначален – от ищеца С.О. против двамата ответници М.К.„Я.“ и „С.Н.“, АД с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на процесния имот и насрещен – от ответника М.К.„Я.“ против ищеца С.О. – с правно основание чл.59 от ЗЗД вр.с. чл.61, ал.1 от ЗЗД и чл.74, ал.2 от ЗС  за заплащане на сумата 1 039 464, 66 лв., включваща в себе си вреди, разходи за поддръжка, почистване и обезопасяване на имота, разходи за инвестиции по промяна на предназначението му и за закупуване на оборудване.

Във връзка с предявената по делото претенция по чл. 108 ЗС, следва да бъде доказано обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния имот, а двамата ответници го владеят или държат без правно основание.

 

В тази връзка, след преценка на целия обемен доказателствен материал, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът твърди, че процесният имот, предмет на предявения ревандикационен иск, е следният: САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ на две нива, с идентификатор 68134.106.133.1.13 с предназначение „Книжарница“, находящ се в гр.София, бул.“********североизточното крило на пешеходен подлез „Ректората“, сграда с идентификатор 68134.106.133.1, разположен на кръстовището на бул.“********“ и бул.“В.Л.“, с площ на търговския обект съгласно акт за общинска собственост ниво -1 (минус 1) – 302 кв.м. и ниво -2 (минус 2) – 329 кв.м. с обща площ от 631 кв.м.

В исковата си молба и в последващи такива е дал подробна идентификация на имота: Сграда с идентификатор 68134.106.133.1., Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.106.133.1.13. Адрес: бул.“ ********“№ 22. Граници на самостоятелния обект – Северен обект с идентификатор 68134.106.133.1.9., изток – подход към метростанция, юг – подход към бул. “********“, запад - обект 68134.106.133.1.12. Площ на самостоятелния обект: - Ниво – 1 – 302 кв.м.; - Ниво – 2 – 329 кв.м. Съгласно АОС, схема на ГИС от 28.06.2012г. Предназначение „Книжарница“. Самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.133.1.13.

За доказване на тези си твърдения той представи Акт за частна общинска собственост № 918/02.07.2012 г., Акт за публична общинска собственост № 6/10.02.1997 г. и Акт за частна общинска собственост № 19/09.05.1997 г. В последните два акта изрично е посочено, че имотът се ползва от С.О., без да е посочен предишен негов собственик.

Представена е от ищеца Скица № 54739/13.08.2012 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, издадена на основание чл. 59 ЗОС, от която е видно, че за имот с идентификатор 68134.106.133.1, със застроена площ от 3312 кв.м., няма данни за собствениците на имота, като посоченият в Скицата имот обхваща няколко имота.

Представена е също и Скица № 54743/13.08.2012 г. на СГКК – гр.София за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.106.133.1.13, който обект е на две нива. В тази скица не е посочена площта на отделните етажи, а относно собствениците е записан идентификатор на имот, различен от цитирания за сградата, съгласно Скица № 54739.

Цитираните доказателства са оспорени от ответната страна по реда на чл. 193 ГПК и съдът откри производство по оспорването им, като в тази връзка ищецът бе задължен да представи оригиналите и бяха назначени експертизи.

С оглед оспорването на посочените доказателства по делото бе изслушано заключение на вещо лице от Център за експертни криминалистични изследвания НИКК-МВР, което заключение е неоспорено от страните по делото, и от същото е видно, че представените копия на трите броя Актове за общинска собственост са копия на оригиналите на актовете и са идентични с тях.

По делото са приети Писмо Изх.№ АГ 9200-67/11.10.13 г. на С.О. – Район „Средец“, с което е иска заснемане на второ ниво на книжарницата и Писмо Изх.№ 08-00-1205 от 18.10.2013 г. на ГИС София, с което се иска одобрено архитектурно заснемане, като е обърнато внимание върху разпоредбите на чл.17, ал.1 и 6 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри.

Като доказателство по делото е представена Справка от Кадастралната карта, издадена по реда на чл.55 от Закон за кадастъра и имотния регистър /в сила от 18 май 2012 г./, включваща Скица на сграда № 54739/13.08.2012 г. и Схема № 54743/13.08.2012 г., издадена след издаването на АЧОС № 918/12 г.

Съдът възприема тезата, формулирана от първия ответник, че издадената Скица не съдържа информация за собствеността на имота, въпреки нормата на чл.52, ал.1 ЗКИР, която задължава Службите „Държавна собственост“ и „Общинска собственост“ да представят на Служба „Геодезия, картография и кадастър“ по местонахождение на имота препис от всеки акт за признаване и прехвърляне на право на собственост, както и че представената /пак с оглед доказване активната легитимация/ Схема № 54743/13.08.2012 г. на самостоятелен обект, не съдържа информация относно площта на отделните етажи.

Цитираната Схема е изготвена в противоречие с изискванията на чл.17, ал.1 от Наредба № 3/2005 г., урежда условията за издаване на Схема на самостоятелен обект - етажи или части от етажи, които принадлежат на отделни собственици или се владеят с отделни документи и е следвало да бъде изготвена към момента на одобряване на кадастралната карта на имота, одобрена със Заповед №РД-18-33/2010 г., така, както го изисква законът.

В този смисъл, в Схемата е посочено наличието на нива, а не номера и вида на етажа, номерата на самостоятелните обекти или на части от тях, разположени на етажа, очертанията на сградата и идентичните точки в нея, липсва и информация относно площта на отделните нива.

Това обстоятелство се установява и от заключението на приетата по делото допълнителна техническа експертиза, съгласно което липсва посочване на площите по нива на обекта.

В този смисъл съдът приема, че издаденият по реда на чл. 59 ЗОС Акт за общинска собственост  № 918/02.07.2012 г., представен като доказателство за активната легитимация на ищеца – за доказване правото му на собственост, който бе оспорен от ответната страна, не отразява верни обстоятелства и на базата на него не би могъл да се направи изводът, че ищецът е собственик на процесния имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ на две нива, с идентификатор 68134.106.133.1.13 с предназначение „Книжарница“, находящ се в гр.София, бул.“********североизточното крило на пешеходен подлез „Ректората“, сграда с идентификатор 68134.106.133.1, разположен на кръстовището на бул.“********“ и бул.“В.Л.“, с площ на търговския обект съгласно акт за общинска собственост ниво -1 (минус 1) – 302 кв.м. и ниво -2 (минус 2) – 329 кв.м. с обща площ от 631 кв.м., пред вид факта, че този акт е издаден без да бъдат издадени необходимите за конкретния имот Скица на сградата и Схема на самостоятелния обект, в съответствие с нормите на ЗКИР и съответната Наредба, в сила към момента на издаването им.

На база на изложеното по – горе съдът приема, че по делото липсват доказателства за наличието на активна легитимация, респ. досежно обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния имот, а – отделно от това счита, че ищецът не е индивидуализирал същия в достатъчна степен, за да може да бъде направен категоричен извод за идентичността на претендирания с ревандикационната претенция имот.

По делото са представени писмени документи, които в хронологичен ред установяват следното:

С Договор за учредяване право на ползване № РД-56-376/ 16.04.1997 г. наС.К."К.-СУ", е предоставено право на ползване на две помещения, едното от които е процесният имот, обозначен тогава като "Дискотека", със застроена площ от 579,22 кв.м. за срок от десет години.

С Анекс 04.08.2005 г. към цитирания Договор, ищецът и М.К.„Я.“, като правоприемник на СК „К.-СУ“, са се договорили, че действието на договора за ползване на имота спира за времето, през което тече строителството на метростанция "Ректората", като, приспадайки времето, окончателното изтичане на срока настъпва на 27.08.2011 г.

Между С.О., Район „Средец“ и М.К.„Я.“ са сключени 3 бр. Споразумения за финансово обезщетение, съответно: Споразумение № 11/04.05.2012 г., Споразумение РД-56-102/15.08.2012 г.; Споразумение № 1/07.01.2013 г. с предмет определяне обезщетение за ползване на вещта.

 

Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че ответникът М.К.„Я.“ към момента на завеждане на делото упражнява фактическа власт върху процесния имот - самостоятелен търговски обект, с предназначение „Книжарница“, разположен в пешеходен подлез „Ректората“, бул.********на територията на район „Средец".

 

Във връзка с твърденията си и за доказване на предявения насрещен иск ответникът – ищец по насрещния иск представи многобройни писмени доказателства под опис.

-      Решение за сливане от 28.08.1997 г. на СГС, ФО, по ф.д.№ 9600, по описа за 1997 г.

-       Удостоверение за актуално състояние от 02.05.2006г. по ф.д..9600/1997 г. на СГС 1 с-в;

-      Докладна записка до Изпълнителния директор на „М." ЕАД;

-       Писмо вх.№ 6600.1728/1;

-      Докладна записка от П. Й. - Директор дирекция АСО, установяваща необходимостта от полагане грижи по поддържане на подлезите, в частност, че подлезите отдадени под наем се поддържат не се поддържат от фирмата;

-       Протокол от 04.02.2005 г., относно настъпили промени в инфраструктурата вследствие на строителни работи по изграждането на метрото;

-       Докладна записка до Изпълнителния директор на М. ЕАД, вх.№ 0429/29.01.2010 г.;

-       Становище от ЕТ „И." - И.Б., относно Почистване на ПС на МС № 8 СУ"Св.Климент Охридски" от 03.05.2010 г.;

-       Писмо до г-нС.- Директор Експлоатация и поддръжка на „С.В." АД София;

-       Констативен протокол от 07.08.2009 г., изготвен по повод разрушаването на част от обект „Спартакус";

-      Молба от МК „Я." до г-жаБ., Зам. Кмет на СО - относно необходимостта от разрешаване на проблема с помпена станция на МС № 8, СУ „Св.Климент Охридски".

-      Разрешение за ползване № 412-ПК-627/03.06.2002 г. на началник Столична РДНСК.

-       Договор за възлагане на услуга между С.О. и Консултантска къща „Амрита" от 03.04.2013 г.;

-               Писмо Изх.№ 01-238/12.03.2013 г. от Консултантска къща „Амрита" до С.О..

-               

По делото бяха назначени, изслушани и приети няколко технически експертизи.

 

От заключението на единичната техническа експертиза се установява, че, за да може да се използва което и да било помещение е необходимо то да бъде инсталационно осигурено, според предназначението, за което е предвидено. Промяната на предназначението изисква инвестиции, свързани с преустройството на имота, но конкретинят размер на инвестицията е пряко свързана с текущото състояние на помещението и необходимите за новото функционално предназначение промени. След оглед вещото лице е установило, че към настоящия момент помещението е адаптирано и съобразено с функционалното си предназначение „КНИЖАРНИЦА“, а стойността на инвестицията за преустройството, може да бъде определена за целите на експертизата само с оценителски методи.

 

Според експерта, при промяната на предназначението от дискотека в книжарница са коригирани инсталациите ВиК, Електро, а ОВК инсталацията е изцяло подменена. Той прави извод, че за преустройството на дискотека в книжарница е необходимо да се извършат разходи, свързани с адаптацията на съществуващите помещения, инсталации и финиши по под, стени и тавани към новото предназначение на обекта.

По делото е изслушана и тройна съдебно – техническа експертиза с много поставени задачи, а именно:

 

Въпроси, поставени от ответника М.К.„Я.“:

-      Налице ли е била и има ли обективна необходимост, да бъдат извършвани разходи по поддръжката на посочените технически и обслужващи съоръжения на обекта,

-      Възможно ли е упражняването на правото на ползване върху описания обект при неизправност на посочените съоръжения,

-      Промяната в предназначението на обекта налага ли извършването на инвестиции, свързани с преустройството му и на каква стойност,

-      Извършена ли е подмяна на оборудването и на каква стойност,

-      Извършени ли са възстановителни работи и преустройство, във връзка с унищожаването на част от обекта, в резултат на строително монтажни работи проведени при изграждането на метростанция „Ректората" и на каква стойност възлизат те^?

-      Каква е действителната площ на процесния имот?

-       Отговарят ли издадените от АГКК и представените от ищеца скици и схеми на действителната площ на имота^?

-       Идентични ли са процесните самостоятелни обекти, с описаните от ищеца в исковата молба?

-       

Въпроси, поставени от ищеца:

 

     - Идентичен ли е самостоятелен обект с идентификатор 68134 106.133.1 13, описан в Акт за частна общинска собственост № 918 от 02.07.2012 и Кадастрална карта и Кадастрална схема на самостоятелен обект в сграда № 54743 от 13.08,2012, издадена от АГКК. с имот „Дискотека“ на 579,22 кв.м. в северното крило със стоманобетонна конструкция, строена през 1989 год.,, описан в Акт за общинска собственост /публична/ № 006 от дата 10.02.1997 год и с имот „Дискотека“ на 579,22 кв.м. - северното крило, описан в Акт за общинска собственост /частна/ № 019 от дата 09.05.1997 год.?

       -  Ако описаният имот в трите Акта за общинска собственост е идентичен, на какво се дължи разминаването в разгърната застроена площ /или евентуално площта/ на имота, съответно 579,22 кв.м. по двата акта за общинска собственост от 1997 год. и 631,00 кв.м. по акта за общинска собственост от 2012 год.?

       -  След справка в СО-ДАГ и РДНСК да се посочи какви са последните одобрени книжа за въпросния имот, съответства ли той на тези строителни книжа? Каква е историята на имота / обекта в периода 1991-2013 г.. относно начина на застрояване и ползване, както и промените във вътрешното му разпределение и имотни граници в този период?

 

       На така поставените въпроси тройната експертиза даде следното заключение:

 

1.     По задачите, формулирани в насрещния иск:

-        Безусловно за преустройството на дискотека в книжарница е било необходимо да се извършат разходи, свързани с адаптацията на съществуващите помещения, инсталации и финиши по под, стени и тавани към новото предназначение на обекта. Същото е било обосновано и от извършеното преустройство на подлеза от „М." ЕАД в периода 2005 г.-2009 г.

-       

-      За да може да се използва, което и да е помещение, е необходимо то да бъде инсталационно осигурено, според предназначението, с което е предвидено да се експлоатира.

-       

-      Промяната на предназначението изисква инвестиции, свързани с преустройството, но размерът на инвестицията е пряко свързан с текущото състояние на помещението преди преустройството, и, пред вид липсата към настоящия момент на достатъчно информация за състоянието на помещението ползвано като дискотека, неговото състояние след СМР по изграждането на М.а и необходимите за адаптиране към функционално предназначение «КНИЖАРНИЦА», е възприет единственият възможен метод за определяне стойността на инвестицията за преустройството с два оценителски методи и определяне на средно претеглена стойност.

 

-      При промяната на предназначението на помещенията от дискотека в книжарница са коригирани инсталациите ВиК, Електро, а ОВК инсталацията е изцяло подменена Стойността на изпълнените ремонтни СМР по електро и ВиК инсталациите и доставката и монтажа на новата ОВК инсталация към настоящия момент също е определена с оценителски методи.

 

-       Видно от приложените по делото документи, при изграждането на М.а помещението на ТОТО ПУНКТА е изцяло премахнато, а помещенията на ДИСКОТЕКАТА са частично разрушени. Промяната на предназначението от дискотека в книжарница е наложило подмяната на дограма, финишите по стени и тавани, като е монтирано изцяло ново обзавеждане, съобразено с новата функция и обслужващо единствено настоящото предназначение на имота - книжарница. Стойността на изпълнените ремонтни СМР към момента също е елемент от оценителските методи.

 

2.           Задачи, формулирани в отговора на исковата молба:

 

-      Действителната площ на имота, състоящ се от две нива в общ обем и понастоящем с функционално предназначение - КНИЖАРНИЦА, е както следва:

I           ниво - обща площ 323 кв.м. / вкл. предверие. обща зала с три под нива. склад, обслужващи помещения и санитарни възли/.

II            ниво -обща площ 170 кв.м. /терасовидно пространство по периферията на основната зала/.

ОБЩО ЗА ДВЕТЕ НИВА - търговски и обслужващи площи - 493 кв.м.

 

След съпоставяне на Схемите от 13.08.2012 г. на АГКК, закупуване на цифров модел от информационна система KAIS на АГКК и извършено геодезическо и архитектурно заснемане, експертизата констатира съществени непълноти и грешки по начина, по който е отразен самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.133.1.13 по кадастралната карта и кадастрални регистри на СО р-н Средец, одобрени със Заповед РД-18-33/15 06 2010 г на ИД на АГКК. Наблюдава се размяна на нива и некоректно отразени граници и съседи. Неправилно е изобразена и отчетена площта на ниво -1(по заснемане на експертизата П-ро ниво), като не е съобразено наличие на въздушно пространство, а нивото е изобразено като изцяло застроено.

В схема № 54743/13.08.2012г. на АГКК (стр. 10) не са посочени предназначението и площите по нива на самостоятелен обект 68134.106.133 1.13, вероятно поради липса на технически данни, но при съвместяването на закупения цифров модел се установява, че площите на контурите по нива са както следва: Площта на ниво -2 по КККР е с площ от 329 кв. м (без да е изключена площта на ъгловия магазин), по заснемане на СТЕ l-во ниво е с площ 323 кв.м. Площта на ниво -1 по КККР е 301.86 , а по заснемане на СТЕ е 170 кв.м.

-      В исковата молба е описан следния имот:

Самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.133.1.13

Адрес: бул. «********» № 22

Граници на самостоятелния обект - север: обект с идентификатор 68134.106.133.1.9. изток: подход към метростанция; юг: подход към булевард «********» и на запад: обект с идентификатор 68134.106.133.1.12 Площ на самостоятелния обект:

Ниво -1 - 302 кв.м.

Ниво -2 - 329 кв.м.

съгласно АОС, схема на ГИС от 28.06 2012 год.

Предназначение: Книжарница

Относно идентичността на параметрите характеризиращи имота, описан в исковата молба с констатираното при огледа и заснемането му за целите на експертизата, експертизата прави извод, че е налице съществено разминаване единствено в площта на второто ниво в обема на помещението - т.е. при изчисляването на площта за ниво -1 е включена и площта на атриумното пространство - въздух на основната зала, с други думи, тази площ е дублирана /веднъж е изчислена като основна зала на ниво -2 и не е приспадната при изчислението на квадратурата за ниво -1/. Останалите параметри, като идентификатор, местонахождение, граници на имота и предназначение коректно описват процесния имот.

 

3.  Отговори във връзка с допълнителни въпроси по искане на ищеца:

 

      Според вещите лица, Актовете за общинска собственост от 1997 г. описват един и същ обект – „Дискотека на 579,22 кв.м. в северното крило“ и се отличават единствено по вида на общинската собственост - в АОС 006 от 10.02.1997 г. е публична, а няколко месеца по късно - в АОС 019 от 09.05.1997 г. е частна. Експертизата счита, че в АОС е допусната техническа грешка, състояща се в дублиране на площ с размер 83,60 кв.м. представляваща атриумно пространство - въздушен обем над централната част от залата, проектиран и изпълнен при изграждането на подлеза. Вещите лица заявяват, че, видно от приложената схема № 54743-1/13.08.2012 год. /стр. 10/ на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68134.106.133 1 13, обектът е бил нанесен в кадастралната карта със Заповед РД-18-33/15,06.2010 год. на основание АСО 019/09 05.1997 год.. която не е изменяна до момента. В документа не са посочени предназначението и площите по нива на обекта, поради липса на технически данни.

 

Те заявяват, че, след преустройството от дискотека в книжарница през 2012 г., е издаден АОС 918 от 02.07.2012 г., в който площта на имота е записана като 631 кв.м.. като експертизата допуска, че след преустройството на подлеза във връзка с изграждане на М.а, при съставянето на АОС 918 от 02.07.2012 г. към площта на ДИСКОТЕКАТА вероятно е добавена и площта на разрушения ТОТО ПУНКТ /въпреки, че неговото местоположение не позволява площта и обема му да бъдат приобщени към дискотеката /СЕГА КНИЖАРНИЦА/, като по този начин, освен техническата грешка при изчисляване на атриумното пространство за застроена площ, механично е добавена и площ, която технически не може да бъде приобщена към тази на книжарницата.

 

С писмо от 11.10.2013 г. /находящо се на стр. 65 от делото/, след завършване на метростанцията, и след издаването на Схема № 54743-1/13.08.2012 г. С.О., район Средец е поискала от ГИС, София обекта да бъде заснет, да бъдат отразени констатирани грешки и непълноти и да бъдат издадени схеми на отделните нива с разпределение и площ за всяко от тях На следващата страница по делото е приложено заснемането на нивата от май 2012 г., т.е. преди писмото, и Схеми -разпределения по етажи с цитирани площи за всяко от тях /стр 66- 68 от делото/, където общата площ за двете нива е 580 кв.м.

В заключение, експертизата прави извод, че имотът, описан в трите АОС е частично идентичен, като в документите е допусната техническа грешка, състоящ се в дублиране площта на атриумното пространство и на втория етаж, където очевидно не съществува плоча, а единствено обем над първото ниво, след което впоследствие към нея е добавена механично /вероятно на основание договора/ и площта на вече не-съществуващия тото пункт.

 

 Експертизата счита също, че разминаването в разгънатата застроена площ по трите АОС се дължи на промените извършени при реконструкцията на подлеза на „Ректората на непълнота и грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК въз основа на която е съставен АЧОС № 918/02.07.2012 г. Както е отразено в заключението, подробно са описани в констативно съобразителната част разминаванията и неточностите между обекта отразен, с идентификатор 68134 106.133 1.13 и фактическото състояние установено от експертизата при заснемане на 23.6.2017 г. и представено в Приложения 1 и 2 към Заключението. Според вещите лица, основната непълнота и грешка в КККР е дублиране на площ с размер 83,60 кв.м., представляваща атриумно пространство - въздушен обем над централната част от залата, проектиран и изпълнен при изграждането на подлеза и втори път - към площта на Дискотеката вероятно е добавена и площта на разрушения Тото пункт /въпреки, че неговото местоположение не позволява площта и обема му да бъдат приобщени към дискотеката /сега книжарница/, като по този начин, освен техническата грешка при изчисляване на атриумно пространство за застроена площ, механично е добавена и площ, която технически не може да бъде приобщена към гази на Книжарницата.

-  Копия от съхраняваните в архива на ДАГ одобрени проекти са приложени по делото с първата СТЕ. Имотът, представляващ помещение в североизточната част на подлез „Ректората”, е обособен след построяването му през 1990 год. и на основание договор между СУ „Климент Охридски” и СК „К.-СУ”, която в качеството си на инвеститор е финансирала доизграждането, инсталационното осигуряване, оборудването и обзавеждането на помещенията, предмет на договора.

На 16.04.1997 г. /стр. 13/, между С.О. иС.К.„К.-СУ" е сключен Договор за учредяване право на ползване за срок от 10 години на два от търговските обекти - дискотека със ЗП 579,22 m2 и Пункт „Спорт тото" със ЗП 36.68 m2. находящи се в северната част на пешеходния подлез „Ректората", с адрес: бул. „********. Видно от PC № 98 от 06.03.2002 год. и РП от 03.06.2002 год. /стр. 100 и 101/ в обектите е осъществено преустройство на част от подлеза „Ректората’’ като функционалното разпределение и техническите параметри на помещенията, за целите на експертизата е идентифицирано с копия от одобрените проекти -заснемане за узаконяване, съхранявани в архива на ДАГ.

Във връзка с изпълнение на СМР по метростанция „Ректората”, през 2005 г. действието на договора е временно спряно с Анекс от 04.08.2005 г. /стр. 17/ за времето на строителство, до възстановяване на нормалния достъп до обектите и предаването им с Приемо - предавателен протокол между „М.” ЕАД и М.К.„Я.”. При изпълнение на СМР по М.а, конфигурацията и предназначението на помещението, ползвано като дискотека /предмет на настоящия спор/, са били засегнати, и, след завършването на метростанцията, е било наложително да се ремонтират и адаптират към новото предназначение – книжарница, като за тази промяна не са намерени одобрени проекти, PC и РП, тъй като по отношение на извършената промяна на предназначението на обекта от дискотека в книжарница, съгласно Класификатора за предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях, представляващо Приложение №4 към чл. 16, ал.З от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, обектите за търговска дейност са с код 550, който отговаря на предишното и бъдещото предназначение на процесния имот. При положение, че извършените промени не засягат конструкцията, О и В, електро и ВИК инсталации и са предимно от интериорен характер, не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151 от ЗУТ. Поради тази причина не е изработен Проект и не е имало процедура за издаване на разрешение за строеж и съответното въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал.З от ЗУТ.

 

По делото за разпитани по искане на ответната страна свидетелите П. Й., Илиян Б..

В показанията си св. Й. заяви, че през периода 2009-2013 г. е бил ръководител в Общинска Охранителна фирма Егида, която се е грижила за охраната, поддържката  на подлезите, парковете. Познава подлез „Ректората“, тъй като са го ползвали дълги години, 10 години. С построяването на М.а по принцип е бил заграден подлезът,но, въпреки всичко те са ходели там. На дискотеката „Спартакус“ са започнали да се чупят стъкла при строежа, започнала да се загражда с подръчни материали.  Свидетелства, че там е имало тото-пункт. След като се е построил М.ът, всичко е било разрушено и К.Я. е възстановила  целия подлез и е продължила с поддръжката и охраната. Тото-пункта също беше разрушен тотално.

Свидетелят си спомня, дискотеката е била превърната в книжарница  и за това дори е имало изявление на тогавашния премиер  г-н Б. , който е заявил,че дискотеката ще се превърне в  книжарница. На всички други магазини К.Я. е правела всички ремонти,  както и осветлението. Общински работници не е виждал да работят там, чул е от общинските служители, че Общината няма пари и за всичко го е правила К.Я.. Виждал е много и най-различни работници, наети от К.Я., а много пъти е виждал, че хора от К.ерацията са плащали на работниците. Тото пункта се намира на входа на университета, не е бил долепен до дискотеката.

 По нататък в показанията си св. Й. твърди, че в този период всичко е било оградено.   Влизал е вътре в дискотеката, тъй като е ползвали чешмите за вода. Освен са пазели М.а. Достъпът до всички обекти е бил нерегламентиран и всеки е можел да отиде там.

 

В показанията си св. Б. заяви, че се занимава с почистване,  отпушване на канали, шахти  от 1992/93 г.,  работех е и с метрото, почиствал е канали. След като приключило метрото, е започнал да работя с Я. защото е имало един  проблем. Изчистили са шахтите и от тогава до сега, той поддържа тази канализационна система. Това е откакто е изградено метрото и до ден днешен продължава да подъдржа канализацията. Заявява, че на два пъти помпите са изгаряли долу  и на два пъти са ги отводнявали. Единият път цяла нощ са работили,  за да отстранят проблема. Изпомпвали вода, за да се стигне до първата площадка да откачат помпите, да се отремонтират помпите.  Доколкото знае всичко Я. е плащала. За всяко нещо той има фактури.

 Единият път при наводнението е имало и кола на „С.В.“, дошли са само за малко, завъртели са се, казали са,  че не било тяхна работа и си отишли. Помпите, които са изгаряли,  се намират в градинката,  където се излиза от подлеза извън сградата при Била и отводняват цялата канализация.

Свидетелят заявява, че, при аварията, в подлеза  всичко е плуваро, всичко е било под вода. Според него, ако не се поддържа въпросната шахта, която е дълбока, водата ще тръгне надолу към ескалаторите и надолу към метрото. При наводнението на подлеза  водата е тръгнала  до нивото на асансьора. Там има решетки, които обират дъждовната вода на нивото на подлеза и всичко е било под вода, а водата е била излязла над решетките, отгоре.

 

По искане на ответника М.К.„Я.“ и във връзка с доказване на претенциите по предявения насрещен иск, по делото бе изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, която даде заключение относно стойността на извършените разходи и подобрения, както и, въз основа на установеното в геодезичната експертиза- относно действителната квадратура на обекта, се произнесе относно: -  действителната стойност на дължимите суми по договора и финансовите споразумения;  - размера на заплатеното по договора и финансовите споразумения, както и - размера на недължимо заплатените суми.

 

Според отразеното в експертизата, разходите са дадени на базата на осчетоводените първични счетоводни документи, касаещи разходи за инвестиции на обекта книжарница, както и на разходи за почистване на подлеза и каналите, съгласно насрещния иск на ответното дружество за периода от 11.12.2009 г (съгласно приемо-предавателен протокол между М.а и „М.К.Я.”) до 28.06.2013 г датата на завеждане на настоящата искова молба

 

 

 

І. Разходи по реконструкция на процесният обект Книжарница ”

на стойност без ДДС                                                               467 648,68 лв

както следва:

 

1.                        Подова настилка

 

 

2.                         Дограма

 

 

3.       Мазилка

 

 

 

4.        В и К санитарно помещение и ремонти

 

 

 

5.       Изолация стени

 

 

6.       Осветителни тела

 

 

 

 

 

 

7.       Строителни материали

 

 

 

 

 

 

 

8.                          Наминат

 

 

 

 

9.                          Направа фаянс санитарно помещение

 

 

10.                          Врати

 

 

 

11.                          Направа разделителна стена

 

 

 

12.                          Водостойна система

 

 

 

13.                          СМР,грундиране, боядисване, полагане кабели, възстановяване настилка от гранит, изграждане и възстановяване на парапет от неръждаема стомана и др.

 

 

 

 

 

 

15.       Оборудване, направа на етажерки

 

16.       Закупени материали за направа на етажерки

 

II Разходи за почистване на подлеза и каналите                  484 234,02 лв.

1.       Почистване шахта

 

2.        Почистващи и дезинфектиращи материали, изписани с искания за подлеза:

 

 

3.       Помпа и ремонти

 

 

5.       Заплата на чистач/хигиенист на подлеза

 

6.       Заплата на ел.техник от заплатеният размер (обслужвал подлеза и фирмата)

 

 

 

С оглед заключението на изготвената съдебно-техническата експертиза, вещото лице – ССЕ прави констатация, че промяната на предназначението изисква инвестиции, свързани с преустройството на Дискотека след СМР по изграждането на М.а, за да бъде адаптирано като помещение е функционалното си предназначение „Книжарница“, а стойността на инвестицията за преустройството, може да бъде определена само с оценителски методи, във връзка с което е възложена оценка на извършеното преустройство.

Във връзка с така допуснатата задача, вещото лице дава опис на така осчетоводените първични счетоводни документи, касаещи разходи за инвестиции на обекта книжарница, както и на разходи за почистване на подлеза и каналите, съгласно насрещния иск на ответното дружество за периода от 11.12.2009 г (съгласно Приемо-предавателен протокол между М.а и „М.К.Я.”) до 28.06.2013 г:, както следва:

- Разходи по реконструкция на процесният обект „Книжарница”на стойност без ДДС 467 648,68 лв.,

-  Разходи за почистване на подлеза и каналите (без ДДС) - 484 234,02 лв.

 

Според експерта, общият размер на обезщетението, заплатено от „М.К.„Я.” на С.О., Район "Средец" във връзка е изтичане на Договор за учредяване право на ползване № РД-56-376/16.04.1997 г. на 27.08.2011 г. и подписани Споразумения за финансово обезщетение, касаещи само вътрешно обособения имот - Книжарница с площ от 579,22 кв.м., разположена в пешеходния подлез „Ректората” за периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2013 г. възлиза на 262 559,55 лв. с ДДС, а без ДДС - 218 799,63 лв. без ДДС.

За периода от 01.01.2012 г до 31.05.2013 г, преизчислената сума за площ 495,62 кв.м. възлиза на 224 663,80 лв. с ДДС, а без ДДС - 187 219,83 лв.

Изчислената и получена разлика, според експерта, между заплатените суми от М.К.„Я.” на С.О., на основание подписани Споразумения за финансово обезщетение, касаещи само вътрешно обособен имот - Книжарница с площ от 579,22 кв.м., разположена в пешеходния подлез „Ректората” за периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2013 г. и изчислената сума при площ от 495,62 кв.м (констатирана при заснемане от съдебно-техническа експертиза) възлиза на 37 895,75 лв. с ДДС.

 

Изложеното се доказва от приетите в хода на производството многобройни писмени, гласни доказателства и експертизи.

 

Други, релевантни за правния спор доказателства, по делото не са представени.

От ищцовата страна в хода на продължилото дълъг период от време производство бяха представяни различни писмени доказателства, включително и такива, представяни и приемани вече по други дела по спорове с трети лица, но съдът ги намери за неотносими и прецени, че не следва да бъдат приети.

 

С оглед на това настоящият съдебен състав не намира за необходимо да ги цитира и обсъжда в решението си по съществото на спора, през вид и факта, че това би затруднило изключително много излагането в хронологичен вид на фактите и обстоятелствата по делото, от една страна, а, от друга – тези доказателства не попадат в кръга от доказателства, спомагащи за правилното изясняване н фактическите обстоятелства по спора, респ. не биха могли да обосноват правните изводи на решаващия съд.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от правна страна следното:

         Както бе посочено по – горе, в настоящото производство са предявени и приети за разглеждане два иска:

 – първоначален – предявен от С.О. против двамата ответници М.К.„Я.“ и „С.Н.“, АД, с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот и

- Насрещен, предявен от М.К.„Я.“ против С.О. - с правно основание чл.59 от ЗЗД вр.с. чл.61, ал.1 от ЗЗД и чл.74, ал.2 от ЗС  за заплащане на сумата 1 039 464, 66 лв., включваща в себе си вреди, разходи за поддръжка, почистване и обезопасяване на имота, разходи за инвестиции по промяна на предназначението му и за закупуване на оборудване.

         Съдът, след събиране на допустимите и релевантни по делото доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, дължи произнасяне и по двете предявени претенции.

         По първоначално предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС:

         Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

         Ревандикационният иск представлява вещен осъдителен иск, материлизиращ правото на невладеещия собственик, на онзи, който не притежава фактическото владение върху собствената си вещ, да претендира лицето, което без да има собственост или право на владение, упражнява върху нея фактическо господство, да му възстанови владението, респ. да му предаде вещта.

При иска с правно основание чл. 108 ЗС ищецът дължи да докаже правото си на собственост върху вещта, чието предаване или връщане се иска.

Ревандикационният иск съдържа две искания за защита - установяване,че ищецът е собственик на процесния имот, и осъждане на ответника да му предаде владението на същия, като на основание чл.2 ГПК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота.

Именно това е приел и ВКС в постановеното ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, постановявайки че предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. ВКС е постановил, че, за да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението, препращайки и към Мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.

Според  ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен  диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита.

 

В настоящия случай искът е предявен С.О., чрез пълномощие на Район „Средец“ за предаване владението на процесния, подробно описан имот. Съдът не коментира вписания от ищеца диспозитив на исковата молба, включително и след даване възможност за уточняване на същата. Въпреки така отразения диспозитив на претенцията, съдът е приел за разглеждане и дължи произнасяне по иска по чл. 108 ЗС, който, както бе уточнено вече, включително и, съобразно цитираното ТР на ФСГК на ВКС, следва да включва произнасяне по два факта: - че ищецът притежава собствеността върху имота, предмет на делото и че ответниците го владеят или държат без да имат основание за това.

В тази насока от ответната страна бяха направени възражения досежно обстоятелството, че ищецът не е собственик на имота, както и че той не е индивидуализиран, което, според ответниците води до липсата на активна легитимация от негова страна да предяви ревандикационния иск по отношение на процесния имот.

Към исковата молба, като доказателство за собственост ищецът представи три броя актове за общинска собственост и, съответно издадени за сградата Скица и Схема за имот, които бяха оспорени от ответната страна.

Ответниците заявиха, че издаденият Акт за общинска собственост  918/02..07.2012 г. на основание чл. 59 ЗЗД отразява неверни обстоятелства, издадената Скица не съдържа информация за собствеността на имота, а представената Схема № 54743/13.08.2012г. на самостоятелен обект, не съдържа информация относно площта на отделните етажи и е изготвена в противоречие с изискванията на чл.17, ал.1 от Наредба № 3/2005г.

Както бе посочено при изясняване на фактическите обстоятелства по делото, съдът възприе тезата, формулирана от първия ответник, че издадената Скица не съдържа информация за собствеността на имота, въпреки нормата на чл.52, ал.1 ЗКИР, която задължава Службите „Държавна собственост“ и „Общинска собственост“ да представят на Служба „Геодезия, картография и кадастър“ по местонахождение на имота препис от всеки акт за признаване и прехвърляне на право на собственост, както и че представената /пак с оглед доказване активната легитимация/ Схема № 54743/13.08.2012 г. на самостоятелен обект, не съдържа информация относно площта на отделните етажи.

По – горе съдът посочи, че цитираната Схема е изготвена в противоречие с изискванията на чл.17, ал.1 от Наредба № 3/2005 г., урежда условията за издаване на Схема на самостоятелен обект - етажи или части от етажи, които принадлежат на отделни собственици или се владеят с отделни документи и е следвало да бъде изготвена към момента на одобряване на кадастралната карта на имота, одобрена със Заповед №РД-18-33/2010 г., така, както го изисква законът.

В посочения смисъл се произнесоха и експертите по тройната експертиза, които дадоха изчерпателни отговори на множество въпроси, поставени и от двете страни.

В този смисъл съдът приема, че издаденият по реда на чл. 59 ЗОС Акт за общинска собственост  № 918/02.07.2012 г., представен като доказателство за активната легитимация на ищеца – за доказване правото му на собственост, който бе оспорен от ответната страна, не отразява верни обстоятелства и на базата на него не би могъл да се направи изводът, че ищецът е собственик на процесния имот. пред вид факта, че този акт е издаден без да бъдат издадени необходимите за конкретния имот Скица на сградата и Схема на самостоятелния обект, в съответствие с нормите на ЗКИР и съответната Наредба, в сила към момента на издаването им.

На база на изложеното по – горе съдът приема, че по делото липсват доказателства за наличието на активна легитимация, респ. досежно обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния имот.

При преценка на фактическите обстоятелства по делото съдът е приел също, че ищецът не е индивидуализирал процесния имот в достатъчна степен – обстоятелство, което отново се подкрепя от тройната заключението на експертиза, цитирана по – горе и подробно представена в настоящото решение, за да може да бъде направен категоричен извод за идентичността на претендирания с ревандикационната претенция имот.

По тези съображения съдът приема, че ищецът, в хода на настоящото производство, въпреки дадените му многобройни възможности, не можа да докаже правото си на собственост върху процесния имот, както и да индивидуализира същия до степен на идентичност с имота, по отношение на който се търси защита с иска по чл. 108 ЗС.

Без значение е обстоятелството дали ответниците ползват, държат или владеят имота, както и дали имат правно основание за това, пред вид липсата на абсолютната . предпоставка за уважаване на иска – собствеността на ищеца върху конкретно индивидуализиран имот.

С оглед изложеното съдът намира първоначалната претенция с правно основание чл. 108 ЗС за неоснователна и счита, че тя трябва да бъде отхвърлена.

 

По отношение на предявения насрещен иск от първия ответник против ищеца:

От страна на първия ответник М.К.„Я.“ против ищеца С.О. бе предявен насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и. чл.61, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 039 464, 66 лв., включваща в себе си вреди, разходи за поддръжка, почистване и обезопасяване на имота, разходи за инвестиции по промяна на предназначението му и за закупуване на оборудване, конкретизиран и уточнен в хода на производството, както следва:

а/ разходи за поддържане, почистване и обезопасяване на имота – в съществуващ подземни съоръжения /канализация и принадлежащите й части/, подмяна на помпа и извършване на ремонта й, поддържане на съществуващо осветление и ел. инсталации – в размер 484 234, 02 лв.,

б/ разходи за инвестиции по промяна на предназначението на имота от дискотека на книжарница и за привеждането му в състояние, годно за ползване, съобразно новото предназначение – в размер 396 834, 89 лв.,

в/ необходими и полезни разноски, свързани със закупуване на оборудване, направа на стелажи и трайното им прикрепване, съобразно необходимата промяна на функционалното предназначение на имота – в размер 120 500 лв. и

г/ претърпени загуби – недължимо платени суми за ползване на площ, различна от вписаната в договорите и финансовите Споразумения за периода 01.01.2012 г. – 31.05.2013 г. - в размер 37 895, 75 лв.

В хода на производството от първия ответник – ищец по насрещния иск бяха предявени множество писмени доказателства, изчерпателно изброени в приложен опис, бяха ангажирани гласни доказателства и беше поискано назначаване на експертизи.

По представените писмени доказателства ищецът – ответинк по насрещния иск направи множество възражения и съдът се произнесе по тях, но, пред вид поведението на ищеца, изразяващо се в многократно оспорване на тези доказателства, съдът е постановил, че по една част от възраженията ще се произнесе по същество, поради което дължи произнасяне с настоящото решение.

Съдът намира, че по отношение на представените от първия ответник доказателства в подкрепа на предявения от него насрещен иск не е налице преклузия, поради обстоятелството, че тези доказателства или доказателствени искания са представени, респ. направени с предявяване на иска.

По отношение на доказателствата, наречени от ищеца „част“ от фактури по насрещния иск, съдът приема за неоснователно искането на С.О. за изключване на тези доказателства, пред вид факта, че посочените фактури са издадени изцяло в съответствие със Закона за счетоводството, а, отделно от това - от ищеца бе цитирано друго т.д. в СГС, по което тези фактури са били представени. Цитираното дело – т.д. № 1364/2010 г. на VІ-8 с-в е страни М.К.„Я.“ и „С.В.“, което съдът приема за неотносимо обстоятелство в настоящото производство. По тези съображения съдът не прие и писмени доказателства, съдържащи се в него, представени от ищеца, като доказателства по настоящия спор.

По изложените съображения съдебният състав счита, че цитираните доказателства – фактури не следва да бъдат изключени от доказтелствата по делото, а тяхното оспорване не бе доказано в хода на съдебното произвдство, а и не за всички документи бе уточнена конкретната причина на тяхното оспорване.

Съдът отново, при обсъждане на всяко едно от отделните пера по предявения насрещен иск, ще обсъжда съответните относими и допустими приети доказателства.

Съдът намира, че с настоящото съдебно решение отново следва да се обърне внимание на ищцовата страна, че понятие „явно недопустими документи“ не съществува в правния мир и гражданския процес.

Относно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за част от претенциите по смисъла на ЗЗД, съдът приема, че  претендираното вземане е индивидуализирано при предявяване на иска, а, впоследствие, в съответствие с ГПК,изменено и уточнено по размер които изменение по съществото си не представляват предявяване на нов иск по смисъла на процесуалния закон. Съдът, позовавайки се на съществуваща съдебна практика / Р.№22 от 14.07.2010г. по т. д. № 428/2009г., Т.К., I Т.О. на ВКС/, приема тезата на ищеца по насрещния иск, че в този случай, съобразно чл.115, ал.1, б. “ж“ ЗЗД, настъпва от датата на депозиране на исковата молба и за увеличената част от престацията.  

         По тези съображения съдът намира възражението на ответника по насрещния иск за изтекла погасителна давност за неоснователно.

а/ По претенцията за присъждане на сумата 484 234, 02 лв., представляваща разходи за поддържане, почистване и обезопасяване на имота – в съществуващ подземни съоръжения /канализация и принадлежащите й части/, подмяна на помпа и извършване на ремонта й, поддържане на съществуващо осветление и ел. инсталации – в размер 484 234, 02 лв.:

Предявената претенция е с правно основание чл. 61, вр. чл. 60, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредба на чл. 60, ал. 1 ЗЗД, който предприеме работа, за която знае, че е чужда, е длъжен да се грижи за нея, докато заинтересованата страна може да я поеме. Нормата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД предпоставя, че, ако работата е предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да предостави дължимото обезщетение и да върне необходимите полезни разноски, заедно с лихвите.

По делото безспорно се доказа, че от началният момент на предоставяне, до момента на предявяване на иска, обслужването на подлез „Ректората“ е извършвано М.К.“Я.“, и че С.О. не е извършвала действия по почистване и техническа поддръжка на подлез „Ректората“, въпреки нормата на § 7, ал.1,т.7 от ПЗР на ЗМСМА, според която общинска собственост са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно – защитната системи, които обслужват съответната община и не са включени в уставния фонд на търговско дружество.

Ищецът по насрещния иск многократно е уведомявал С.О. за задължението й за ремонт и поддръжка, но такава му е отказана, включително и наложителния ремонт и поддръжка на авариралите помпи в намиращата в имота помпена станция.

Тази е причината  М.К.“Я.“ да поеме цялостната дейност по изпомпване, хигиенно обезопасяване и подмяна на съоръженията, за което, както и за съдействие е уведомявала и искала съдействие от Изпълнителния Директор на „М.“ ЕАД, Директора на „Експлоатация и поддръжка на „С.В.“ АД и зам. Кмета на СО.

Тези обстоятелства се установяват и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели, както и от представените и приети като доказателства фактури.

Размерът на дейността по е определен от заключението на съдебно – счетоводната експертиза и възлиза на 484 234.02лв.

ВКС обсъжда фигурата на воден на чужда работа без пълномощие и в Решение № 685 от 25.10.2010г. по гр.д. № 1940/2009г., ВКС, ІV г.о. и Решение.№ 78 от 12.02.2009г. по гр.д. № 5660/2007г., ІV г.о., за да е налице фигурата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, необходимо е да е предприета чужда работа, да съществува намерение за това и извършването на работата да е доброволно, а не по задължение по закон. В този случай заинтересуваният е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана…да му върне всички разноски, които е направил“.

ВКС приема, че размерът, в който искането следва да бъде уважено, следва да обхване действителните разходи, направени от лицето за поетата чужда работа.

По изложените съображения съдът приема, че претенцията за репариране на извършените разходи по чл. 61 ЗЗД е основателна и доказана и, като такава, следва да бъде уважена, съобразно заключението на вещото лице, за сумата 484 234.02лв.

 

б/ По претенцията за извършени разходи за инвестиции по промяна на предназначението на имота от дискотека на книжарница и за привеждането му в състояние, годно за ползване, съобразно новото предназначение – в размер 396 834, 89 лв.:

По делото не се спори, че към момента на предявяване на иска обектът се ползва като книжарница, както и че промяната в предназначението на имота е извършена със съгласието и по настояване на СО. Това обстоятелство се доказва и от представено и пирето като доказателство по делото Писмо 02.04.2012г., изпратено от М.К.„Я.“ до Кмета на С.О., досежно обстоятелствата, че търговски обект „Книжарница“ е изграден изцяло по идея на Премиера Б. и С.О., а за това преустройство от страна на К.ерацията е вложен финансовият ресурс от порядъка на стотици хиляди лева. Това се доказва и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

В хода на делото от ищеца по насрещния иск бяха представени писмени доказателства относно извършените разходи – фактури, включващи стойността на подови настилки, мазилки, В и К инсталация, изолационни стени, осветителни тела, строителни материали, врати, климатични системи, оборудване и др. Съдът обсъди представените фактури от ищеца по насрещния иск, с оглед многобройните оспорвания от ответника по насрещния иск, а, отделно от това – възприема тезата, застъпена от представителите на М.К.„Я.“, според която представените фактури доказващи извършени разходи, са частни документи, издадени от трети за производството лица и по смисъла на Закона за счетоводството – първични счетоводни документи. Съгласно чл.6, ал.1 от този закон, за да е валиден първичният документ, адресиран до външен получател, не следва да съдържа подпис на съставителя и получателя.

По тези съображения съдът се позова на посочените фактури и счита, че те са годно доказателствено средство за доказване на претенцията по това перо – т. Б8 от насрещния иск.

Съдът назначи, изслуша и прие заключение на съдебно – счетоводна експертиза, която извърши проверка на тези представени писмени доказателства.

Назначена е тройна техническа експертиза, чието заключение е прието  от съда и по която е депозирано особено мнение на вещото лице М.Г.. Според заключението на вещите лица /в тази част няма особено мнение/, при изграждането на М.а са настъпили структурни промени. Премахнат е вторият обект по договора за учредено право на ползване – тото пункт, възстановени са частично разрушените части от дискотеката, извършени са съществени промени в хода на преустройство на обекта от дискотека в книжарница - промяна на дограма, финиши по стените и таваните, извършена е промяна на инсталации, монтирано е специализирано обзавеждане – обзавеждане, което е трайно прикрепено към сградата и обслужва единствено и само функцията на помещението, като книжарница.

В особеното си мнение, поддържано и в съдебно заседание при приемане на експертизата, вещото лице Г., потвърждава изготвеното заключение в частта за извършени строителни работи и преустройство във връзка с унищожаване на част от имота, в резултат на строително монтажни работи по изграждане на метростанция „Ректората“, като потвърждава необходимостта от СМР във връзка с преустройството на имота. Според него стойността на извършеното, съгласно оценителни методи възлиза на 473 000лв., като тази сума следва да бъде намалена 355 658 лева, представляваща плащане за принудителен ремонт, вследствие на авария на водопровод на 18.06.2009г., а окончателната стойност на извършените СМР е 117 345.54 лв. Ищецът не приема поддържаното особено мнение на това вещо лице, пред вид липсата на конкретна мотивация за него и се позовава на заключението на тройната експертиза.

         По тези съображения съдът прави извод, че претенцията е доказана от фактическа страна, т.е. установено бе, че, вследствие извършените от страна на ищеца по насрещния иск действия и вложени средства и инвестиции, на практика се е извършило промяна в предназначението на имота от дискотека на книжарница и за привеждането му в състояние, годно за ползване, съобразно новото предназначение.

Съдът намира, че по отношение на тези, вложени от ищеца по насрещния иск отново следва да се приложи нормата на чл. 61 ЗЗД, според която, ако работата е предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да предостави дължимото обезщетение и да върне необходимите полезни разноски, заедно с лихвите.

Съдът счита, че чл. 74, вр. чл. 72 ЗС не могат да намерят приложение в настоящия случай, пред вид отхвърлянето на първоначална претенцията по чл. 108 ЗС.

С оглед изложеното предявената претенция по б. б/ от насрещния иск – разходи за преустройство и промяна в предназначението на имота е основателна и доказан и, като такава, следва да бъде уважена за сумата 396 834, 89 лв., така, се поддържа по делото.

 

в/ По отношение на претендираните необходими и полезни разноски, свързани със закупуване на оборудване, направа на стелажи и трайното им прикрепване, съобразно необходимата промяна на функционалното предназначение на имота – в размер 120 500 лв.:

По изложените съображение за основателността и доказаността на претенцията по б. б/ от насрещния иск, съдът намира за основателна и тази претенция, на основание чл. 61, ал. 1, вр. чл. 60 ЗЗД.

Фактът на извършване на разходите е доказан от събраните по делото доказателства – писмени, гласни и експертизи.(

Размерът й е определен със заключението на вещото лице – съдебно – счетоводна експертиза и възлиза на 120 000 лв. и за този размер следва да бъде уважен, като за разликата до 120 500 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

 

г/ По отношение претенцията за претърпени загуби – недължимо платени суми за ползване на площ, различна от вписаната в договорите и финансовите Споразумения за периода 01.01.2012 г. – 31.05.2013 г. - в размер 37 895, 75 лв.:

Това искане намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД.

Съгласно посочената норма, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като ал. 2 на същия текст посочва, че това право възниква, когато обеднелият няма друг иск, с който може да се защити.

По делото безспорно се доказа, че наС.К.„К.-СУ“, чиито правоприемник е М.К.„Я.“ е предоставено възмездно и срочно право на ползване върху два самостоятелни търговски обекта: Дискотека със застроена площ 579.22 кв.м. и Пункт – „Спорт тото“ със застоена площ от 36.68 кв.м., за срок от 10 години.

Доказа се и че, поради извършените СМР за изграждане на метростанция „Ректората“, с Анекс от 04.08.2005г., действието на договора е спряно за времето, през което правото на ползване върху описаните имоти не може да бъде реализирано, до преустановяване на строителните работи, възстановяване на нормалния достъп до обектите и изготвяне на  съответния Приемо - предавателен протокол между „М.“ и К.ерацията. Ползването е станало отново възможно през 2009 г., видно от приетия по делото Приемо – предавателен протокол от 11.12.2009г. между „М.“ ЕАД и М.К.„Я.“.

Доказа се и фактът на сключените между страните след изтичане срока на Договора Споразумения за финансово обезщетение.

Не се спори и, че, въпреки извършеното преустройство и на обектите, Споразуменията следват описанието по АОЧС 918/2012 г. – Самостоятелен обект в подлез „Ректората“ – на две нива, с обща площ 611кв.м., а обезщетението, определено за него по Споразуменията е върху площ 579.22 кв. м.

Назначената по делото техническа експертиза безспорно установи, че на практика площта на имота е доста по – малка и възлиза на 495. 62 кв.м.

Съобразно тази площ на имота приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза даде заключение, че за процесния период - 01.01.2012г. до 31.05.2013г., преизчислената сума за 495.62кв.м. възлиза на 187219.83 лв. Изчислената разлика между заплатените суми от М.К.„Я.“на С.О., в изпълнение на подписани споразумения за финансово обезщетение за определение период възлиза на 31 579.80 лв.

С оглед изложеното съдът приема тази претенция за доказана по своето основание. Безспорно е, че по цитираните Споразумения ищецът по насрещния иск е заплатил на С.О. по – голяма сума от тази, която е следвало да се заплати и това се дължи на факта, че той на практика е ползвал имот с по – малка площ, за което, съответно, следва да се дължи и по – малко обезщетение.

Безспорно е наличието на обедняване в сферата на К.ерацията, което е пряка последица и е довело до обогатяване в сферата на С.О., а, няма съмнение, че К.ерацията не разполага с друг иск, с който може да се защити.

Претенцията е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена в описания размер, а именно – за сумата 31579.80 лв., а в останалата част – за разликата до 37 895, 75 лв., следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.

         На базата на всичко изложено по – горе съдът прием, че предявеният първоначален иск с правно основание чл. 108 ЗС  е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло по отношение на двамата ответници.

         Предявеният насрещен иск от първия ответник срещу ищеца е основателен и доказан и следва да се уважи за изброените по – горе суми, със съответния отхвърлителен диспозитив при претенциите по б. в/ и г/ - за разликата до пълния предявен размер.

         Съдът не се произнася по възражението за право на задържане на имота, формулирано от първия ответник, пред вид отхвърлянето на основания иск.

Съобразно изхода на спора на ответниците следва да бъдат присъдени разноски по представения Списък, като – при първия ответник разноските са по компенсация, съобразно уважената част от насрещната искова претенция. Съдът не уважава искането на ищцовата страна за намаление на присъдените разноски на ответниците, пред вид характера на спора, продължителността и обема на делото и размера на претенциите.

 

         Водим от горното, съдът

                                               Р  Е  Ш  И  :

         ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О., представлявана от кмета Й.Ф., чрез СО, Р-н Средец, чрез адв. Х.Г., САК и адв. И.А., САК, съдебен адрес:***, иск против М.К.„Я.“, ЕИК *******, София, бул. ******** № 20 и „С.Н.“, АД, ЕИК *******, София, ж.к. Х. Д.,*** за предаване владението на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ на две нива, с идентификатор 68134.106.133.1.13 с предназначение „Книжарница“, находящ се в гр.София, бул.“********североизточното крило на пешеходен подлез „Ректората“, сграда с идентификатор 68134.106.133.1, разположен на кръстовището на бул.“********“ и бул.“В.Л.“, с площ на търговския обект съгласно акт за общинска собственост ниво -1 (минус 1) – 302 кв.м. и ниво -2 (минус 2) – 329 кв.м. с обща площ от 631 кв.м., на основание чл.108 от ЗС, ведно с направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН е НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА С.О. да заплати на М.К.„Я.“, основание чл.59 от ЗЗД и чл.61, ал.1 от ЗЗД сумата 1 032 648, 71 лв., както следва:

а/ разходи за поддържане, почистване и обезопасяване на имота – в съществуващ подземни съоръжения /канализация и принадлежащите й части/, подмяна на помпа и извършване на ремонта й, поддържане на съществуващо осветление и ел. инсталации – в размер 484 234, 02 лв.,

б/ разходи за инвестиции по промяна на предназначението на имота от дискотека на книжарница и за привеждането му в състояние, годно за ползване, съобразно новото предназначение – в размер 396 834, 89 лв.,

в/ необходими и полезни разноски, свързани със закупуване на оборудване, направа на стелажи и трайното им прикрепване, съобразно необходимата промяна на функционалното предназначение на имота – в размер 120 000 лв. и

г/ претърпени загуби – недължимо платени суми за ползване на площ, различна от вписаната в договорите и финансовите Споразумения за периода 01.01.2012 г. – 31.05.2013 г. - в размер 31 579, 80 лв.

         ОСТАВЯ без уважение възражението на М.К.„Я.“ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ до заплащане на присъдените суми по насрещния иск, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, пред вид отхвърляне на първоначално предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.

         ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от М.К.„Я.“ против  С.О., в частта за разликата до 1 039 464, 66 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА С.О. да заплати на М.К.„Я.“ разноски по компенсация в размер 70 449, 87 лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

 

                                                                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

        

        

-