№ 273
гр. Варна, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110205063 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на Д. *. ЯН. срещу Наказателно постановление № 23-0001303 от
15.07.2021г., издадено от Главен инспектор в Отдел „Контрол“ при РД „АА“-
Варна, с което за нарушение по чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП вр.чл.7 ал.1 т.3 б.“б“
от Наредба №11/03.07.01г. на МРРБ, на Д.Я. е наложено наказание глоба в
размер на 1 500 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и е приета за
разглеждане от съда.
В жалбата въззивната страна моли да се отмени НП. Не били
събрани доказателства за нарушението, като не била обсъдена цитираната
квитанция за платена такса. При издаване на НП били допуснати съществени
процесуални нарушения. Не били описани правно значими факти като
допустимата максимална маса на ППС, не било описано какви изисквания на
закона не изпълнил водача, движещ се с тежко ППС, не било посочено каква
е допустимата максимална маса на ППС, не било изяснено какво е
окачването, не било ясно дали везната е одобрен тип и дали е преминала
последваща метрологична проверка, не било посочено мястото на
нарушението, не били описани фактите, от които е направен извод, че се е
извършвал обществен превоз на товари, не ставало ясно дали и НП са
издадени от компетентни лица. Не било описано колко е разстоянието между
осите, не било описано дали за това е следвало да има разрешение , или само
платена пътна такса. Неправилно бил приложен и материалният закон, като
АНО не съобразил, че претоварването попадало в обхвата на чл.8 ал.5
1
вр.чл.14 ал.3 от Наредбата. На наказаното лице не можело да му стане ясно
дали от него се изисква разрешение или платена пътна такса.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не
изразява становище.
Представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява. Становище по същество за потвърждаване на НП и за присъждане на
разноски изразява в придружителното писмо, с което изпраща преписката.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 03.06.21 г. по ул.Девня в гр.Варна, до кръстовището с
бул.“Република“ въззивникът Д.Я. управлявал влекач "МАН", с рег.№ В * НХ
с прикачено полуремарке с рег.№ В * ЕС,извършващ обществен превоз на
товари по маршрут гр.Суворово- с.Бенковски. ППС било с влекач с две оси и
ремарке с три оси с пневматично, или признато на него окачване, като
разстоянието между осите на полуремаркето било над 1,3 м. , а сборът от
натоварването на трите оси бил 29910 кг., което надвишавало с 5910кг.
допустимата норма от 24000кг. Измерването било направено с везна с
поставен стикер за метрологична годност. При проверката водачът
представил квитанция за платена пътна такса с № 103010350025446/07.05.21г.
Бил съставен АУАН, предявен и връчен на водача срещу подпис и
без възражения.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства – от преписката по АНП и приобщените в
съдебно заседание писмени доказателства, в т. ч. пътен лист, товарителница,
кантарни бележки, заповед за компетентност и др., както и от показанията на
св.И., които са конкретни, искрени добросъвестни и логични, поради което са
изцяло кредитирани от съда.
Везната е имала поставен стикер за годност ,поради което съдът
намира, че следва да кредитира кантарните бележки, приложени към
преписката.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
С оглед предвиденото в закона и приложената оправомощителна
заповед, се налага изводът, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
Те са издадени и в предвидените от закона срокове. В НП е посочено че се
издава въз основа АУАН, поради което следва да се приеме, че са посочени
доказателствата, въз основа на които са направени изводите за нарушението.
Отделно от това, непосочването им не е съществено процесуално нарушение,
т.к. не засяга правото на защита. Последната се изгражда съобразно
фактите. В НП обаче не са посочени всички съставомерни елементи на
нарушението, а именно това е липсата на съответно разрешение. Според
2
чл.139 ал.3 от ЗДвП „Движението на пътни превозни средства с размери, маса
и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2,
както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари
се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и
благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, с министъра на
околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи.” Предвид това,
липсата на надлежно разрешение е съставомерен елемент на нарушението и
посочването му се дължи както от правна, така и от фактическа страна.
Липсата на съставомерни елементи и на относимите към тях факти е винаги
съществено процесуално нарушение, т.к. то ограничава правото на защита,
като не дава възможност на нарушителя да очертае фактическите рамки, в
които следва да я организира. Това е самостоятелно основание за отмяна на
НП. Още повече, че в конкретния случай водачът е имал платена пътна такса
и не става ясно дали АНО го е наказал, че няма разрешение по чл.14 ал.1 от
Наредбата, или по някаква причина не е кредитирал представената квитанция
за платена такса, с каквато според чл.14 ал.3 от Наредбата се допуска
придвижването по изключение.
Когато нормата е бланкетна или препращаща, то в състава на
нарушението се инкорпорират и признаците от нормата, към която те
препращат. В АУАН и НП са описани признаците на чл. 7 ал.1 т.3 б.“б“ от
Наредба 11/2001 г. на МРРБ. И нормата на чл.177 от ЗДвП, и нормата на
чл.139 ал.3 от ЗДвП, обаче, са бланкетни по отношение на реда, по който се
извършва движението на тежки ППС. Чл.177 от ЗДвП гласи : „Който
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред, се
наказва с глоба от 500 до 3000лв.“. Видно е, че не всяко управление на
претоварено МПС е наказуемо, а само онова, което се извършва без да е
спазен установения за това ред. От една страна в АУАН и в НП не е описан
съставомерния признак „без да спазва установения за това ред“. От друга
страна, не е посочена нито цифром, нито словом, правната норма, която
установява реда за движение такива ППС и която е също инкорпорирана в
състава на нарушението.
Съдът споделя становището на въззивника и за това, че не са
описани други правно значими факти, от които са направени изводи относно
съставомерните признаци на нарушението, например фактите, от които е
направен извод, че се извършва обществен превоз на товари, колко е
разстоянието между осите, както и какво е окачването на ППС.
Предвид горното, нарушението не е описано пълно и точно както от
правна страна, така и от фактическа, като не са посочени всичките му
съставомерни признаци, нито всички, относими към тях факти. Не е посочена
и нормата, изискваща издаването на разрешение от АПИ. Изобщо в АУАН и
в НП отсъства понятието „разрешение“, с което борави Наредбата и каквото
се изисква съобразно „установения ред“.
Допуснатите процесуални нарушения ограничават правото на
защита, поради което са съществени и водят до отмяна на НП.
3
Предвид горното, от описанието на нарушението в АУАН и НП не
става ясно, дали АНО е наказал лицето за това, че е управлявало тежко ППС
без съответното разрешение по чл.8 ал.2 от Наредбата, или без платена такса
по чл.8 ал.4 от Наредбата вр.чл.18 ал.3 от Закона по пътищата. Въпреки това,
от фактически установеното може да се направи извод, че на 03.06.21г. в
гр.Варна, въззивникът Я. е управлявал тежко ППС без разрешение по чл. 8
ал.2 от Наредба 11/2001 г. на МРРБ, което е нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3
от ЗДвП вр.чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба 11/2001 г. на МРРБ. Съдът не
споделя становището на въззивника, че е налице изключението на чл.8 ал.4 от
Наредбата. Това изключение е предвидено само за случаите когато
претоварването на една ос е с не повече от 30 %, докато в този конкретен
случай е налице превишаване на сумата от натоварванията на ос на една
тройна ос на полуремарке.
Независимо от горното, НП следва да бъде отменено поради
допуснатите съществени процесуални нарушения. Поради това и съдът не
дължи произнасяне по въпроса за справедливостта на наказанието.
С оглед изхода на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски в полза на РД АА-Варна следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0001303 от
15.07.2021г., издадено от Главен инспектор в Отдел „Контрол“ при
Регионална дирекция „АА“-Варна, с което за нарушение по чл. 139 ал.1 т.2 от
ЗДвП вр.чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба №11/03.07.01г. на МРРБ, на Д.Я. е
наложено наказание глоба в размер на 1 500 лева.
Оставя без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане
на разноски в полза на Регионална дирекция „Амтомобилна администрация“
– Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4