Р Е Ш Е Н И Е № 4302
гр. Пловдив, 12.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на 05.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Величка Динкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 18356 по
описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против Г.Н.К., ЕГН: **********,с адрес: *** с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че за периода от 01.06.2015 г.
до 21.06.2018 г. ответникът Г.Н.К. имал задължения към ищцовото дружество за
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 792,62 лева за обект, находящ
се в ***. Ответникът дължал и мораторна лихва към главницата за периода от
31.08.2015 г. до 30.06.2018 г. в размер на 81,96 лв. За потребените количества
вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с
посочена дата на издаване на фактурата, дължима сума и период, за който се
дължи сумата. Съгласно чл.33, ал.2 и 44 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Пловдив при неспазване на срока
за плащане потребителите дължат законна лихва по чл.86, ал.2 ЗЗД, поради което
на ответника са издадени фактури за лихви. Посочва се, че ответникът фигурирал
в базата данни на оператора като потребител с № ****, а отношенията между
дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.
Твърди се, че ответникът имал качеството на потребител съгласно разпоредбата на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ за предоставяне на ВИК услуги от ВиК оператор
гр. Пловдив в качеството на собственик и ползвател на водоснабдения недвижим
имот. Сочи се, че отчетът в имота на потребителя бил извършван съгласно
разпоредбата на чл.23, ал.5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1,
т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-027 от 09.06.2007 г. и аналогичната разпоредба на
ОУ на ВиК оператор гр. Пловдив, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. при
условията на неизправно измервателно устройство. Твърди се, че задължение на
всеки потребител е да поддържа в изправност монтираните индивидуални
измервателни устройства в имотите, които са негова собственост или които ползва. Съгласно разпоредбата на ОУ се посочва, че се
начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано
жилище на всеки един обитател, като дори е предвидено завишаването им с по 1
куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на
потребителя за монтаж на измервателното устройство. Твърди се, че абонатът
многократно бил уведомяван устно за необходимостта от монтиране на годно
измервателно устройство, но не последвали действия от негова страна. Сочи се,
че потребителят отказвал контакт със служителите на дружеството, както и
съдействие за извършване на отчет в имота. Посочва се, че в имота на ответника имало
монтирано едно измервателно устройство, което фигурирало в картотеката на ищцовото дружество под номер ***. Посочва
се още, че поради неплащане в срок на задълженията на потребителя дружеството
направило опити лично да връчи покана за доброволно плащане, в която
потребителят бил уведомяван за размер на неплатените си задължения към
12.01.2018 г. Потребителят отказал подпис, но поканата следвало да се счита
надлежно връчена на 20.03.2018 г. Издадена била Заповед № *** г. за спиране на
водоподаването, която не била изпълнена от служителите на дружеството поради
липса на осигурен достъп до водомера. Тъй като дължимите суми не били
заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. По образуваното частно гр. дело № 11958/2018 г. на
ПРС, VI гр. с-в, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
препис от заповедта бил връчен при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което
са дадени указания за предявяване на установителен иск, като в едномесечния
срок по чл. 422 ГПК ищецът е предявил настоящият установителен иск за горните
суми. Моли искът да бъде уважен, като се претендират и разноски в настоящото и
заповедното производство.
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че
в апартамента му имало пожар, който унищожил имуществото му, като самият той
отсъствал от жилището си по това време. Посочва, че поради липсата на финансова
възможност и парични затруднения не бил извършил ремонт на жилището си, като в
него не се ползвали нито ток, нито вода. Твърди, че след пожара жилището му
било необитаемо и поради този факт нямало консумация на вода. Сочи, че ВиК
продължавало да му надписва цели 5 години от датата на пожара всеки месец пo 10
кубически метра вода, което възлизало на 600 кубика вода за 5 години. Оспорва
потребеното количество вода, като твърди, че имало надписване на кубици вода.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно
чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай
отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени
от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на
индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от
посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За
да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект,
той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по
смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор - Пловдив.
В първото по делото съдебно заседание е
отделено, като безспорно обстоятелство качеството на ответника на собственик на
процесния имот, доколкото ответникът не оспорва качеството си на собственик в
отговора на исковата молба.
Със
Заповед № *** г. е разпоредено да се прекъсне водозахранването и каналното
отклонение за абонат № *** на абоната Г.Н.К. ***. Заповедта не е връчена на
клиента, тъй като не е намерен, като липсват данни да е прекъснато
водозахранването т.е. заповедта да е изпълнена.
На
20.03.2018 г. на ответника е връчена при отказ покана за доброволно плащане на
задължения за доставяни от ищеца услуги на стойност 656,95 лв. и обезщетение за
забава на тази сума.
От
приетите по делото карнети се установява, че през процесния период от
01.06.2015 г. до 21.06.2018 г. е отчитано „По Тарифа“ по 10 куб. м. разлика,
като липсва подпис на потребител. На 18.-04.2016 г. е отразено изпращане на
писма и покани, а на някои от следващите дати е отразено, че се отчита по
тарифа, като потребителят не отговаря и отказва да говори.
От
разпита на свидетелката Д.Н. – съсед на ответника, която живее в апартамента
под процесния, не се установява с категоричност, че ответникът живее в този
апартамент. Св. Н. посочва, че последната година го е виждала рядко, почти не
го е срещала, като през деня е на работа, като той почти не излиза, ходи някъде
и се прибира късно вечер. Свидетелката посочва, че тя е на първия етаж, а
ответникът е на третия етаж. Посочва, че този апартамент не може да се обитава,
тъй като е изгорял преди 3-4 години, няма ток, а за вода не знае дали има, няма
прозорци.
От
разпита на св. С.Г., която отчита имота от юли месец 2017 г. се установява, че
тя е виждала ответника два пъти извън имота, като първият път излязъл и отказал
да я допусне вътре и приеме покана за доброволно плащане. Когато видяла, че е
на Тарифа, решила да не влиза повече в пререкания. Пояснява, че на „Тарифа“
означава, че „му е развален водомера“. След смяната на общите водомери на двата
входа януари 2018 г., за да не влияе един човек на общия водомер, той е на
тарифа – 5 куб. на месец. Вторият път, когато видяла ответника, било когато
лепила съобщение за дата и час на отчитане на водомерите на входа. След време
свидетелят видяла, че този апартамент е претърпял пожар от източната страна и
разпитвала съдени. Касиерът на блока казала, че имало пожар от източната
страна, но от западната не било засегнато жилището. Свидетелката посочва, че
многократно е оставяла на клиента бланки с телефонния й номер да й се обади в
случай, че няма да обитава имота да подаде бланка. Посочва, че от касиерката на
блока знае, че ответникът е бил в имота през месец март 2018 г.
По
делото е прието и заключение на съдебно – техническата експертиза, от което се
установява, че поради неосигуряване на достъп до процесния имот, вещото лице не
може да отговори еднозначно на въпроса дали в имота има монтирано измервателно
устройство. Вещото лице посочва, че имотът на ответника най – вероятно е
водоснабден, като по твърдения на ответника – същият не е ползвал питейна вода
в жилището си от четири години, като според вещото лице жилището в този му вид
е трудно за обитаване. По данни от съседи под и над това на ответника по делото
във входа на жилищния блок на адрес: *** са водоснабдени. Входът на жилищния
блок на *** е водоснабден от уличен водопровод чрез водопроводно отклонение.
Посочва се, че при условие, че абонатът монтира измервателно устройство, то
същото следва да бъде индивидуално измервателно устройство (индивидуален
водомер), тъй като жилището се намира в сграда етажна собственост – 8 етажен
жилищен блок.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че неплатената сума по партидата на ответника е в размер на 792,62
лв. за периода от 01.06.2015 г. до 21.06.2018 г., а лихвата за забава,
изчислена отделно по всяка фактура за периода от 01.08.2015 г. до 30.06.2018 г.
е в размер на 81,96 лв. Фактурите са надлежно осчетоводени в счетоводството на
ищцовото дружество (по описания в констативната част начин) и са спазени
изискванията на Закона за счетоводството, дължимото ДДС е внесено от ищцовото
дружество към бюджета. Вещото лице не е
установило извършени плащания по партидата. Изрично е посочено, че сумите по
отделните главници (фактури) са изчислени съобразно приложените копия на
карнети (във връзка с начислените количество вода) и съобразно утвърдените от
ДКЕВР цени на „В и К“ ЕООД гр. Пловдив и действащи през периода м. 06.2015 г. –
м.06.2018 г.
По
делото са приети като доказателство и действащите към съответния период общи
условия на ищцовото дружество. Според
ОУ, количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер, в
присъствието на потребителя или негов представител, който подписва показанията.
Подобна е разпоредбата на чл.32, ал.4 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (наричана по – нататък за краткост
Наредбата). По делото не се установява в карнета за процесния период да има
подпис на ответника или негов представител.
Не
се установяват и твърденията на ищеца, че водомерът в имота е бил неизправен,
при което да са били налице предпоставки за начисляване по тарифа. В хипотезата
на чл. 23, ал. 5 ОУ, ищецът е следвало да процедира по реда, предвиден в чл.33,
ал.2 от Наредбата, според който - при установяване на повреда в индивидуалните
водомери на потребителите, представителят на оператора прави предписание за
отстраняването й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра.
В
случая нито се твърди, нито установява, подобно предписание за смяна на СТИ да
е дадено, още по - малко потребителят да
е бил уведомяван за повредата и необходимостта от подмяна. Само след изпълнение
на горните задължения, ищецът има право да начислява служебни количества вода
според броя на обитателите, като в случая следва да се отбележи, че липсват
въобще данни по делото в имота през процесния период освен ответника, да е
имало и друго лице, което да е обитател на имота. Още повече, че не се
установява, ответникът да обитава имота, като същият вещото лице и свидетелите
посочват, че е трудно да бъде обитаван с оглед състоянието на жилището след
пожара.
В приложените карнети предписание няма, а и те
не могат да обвържат ответника със съдържанието си, тъй като не са подписани от
него. Спазването на предвидената процедура по уведомяване е необходимо от една
страна с оглед доказване при бъдещ спор наличното неизпълнение на задълженията
от страна на потребителя,а от друга е нужно като правопораждащ факт за
прилагане на предвидени в ОУ или други приложими нормативни актове на
санкционни последици спрямо потребителя при неизпълнение на негови
задължения,за които последици последният следва да е също надлежно предупреден.
Изпълнението на горната уведомителна процедура спрямо ответника не е доказано
по делото. От разпита на св. Г. се установява, че същата е оставяла съобщения с
бланка за уведомяване на ищцовото дружество, че не се ползва питейна вода, но
не и съобщения за неизправен водомер. Липсва подобно отразяване и в приетите по
делото карнети за исковия период. Липсата на доказателства за надлежно
проведена уведомителна процедура възпрепятства доказването на факта, че през
процесния период индивидуалният водомер на ответника по делото действително е
бил повреден; че същият е бил надлежно уведомен за повредата и не е изпълнил
предписание в указан му от оператора срок да отстрани повредата. Непровеждането
на тази процедура лишава ищцовото дружество от правото да „санкционира”
ответника по делото, като му начисли през визирания период служебно консумация
на вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ.ВиК-операторът не може да се възползва от
собственото си неизпълнение на установената в чл.33 ал.2 от Наредба №4/2004 г.
на МРРБ процедура по уведомяване на абоната за констатирана повреда на
водомера,защото с неизпълнението на същата операторът поставя абоната в
неравностойно положение и под угрозата да бъде санкциониран за неотстранена
повреда, за която не е бил надлежно известен. Според цитираната разпоредба
потребителят има задължение да поправи или подмени повредения индивидуален
водомер, но за да изпълни това си задължение той следва да е надлежно уведомен,
да му е предоставен срок да го стори, като едва при налично информирано
неизпълнение в указания срок следва да настъпят неблагоприятните последици от
неизпълнението.
При
констатация за липса на надлежно информиране на абоната за повреда на
индивидуалния му водомер и недаване на същия по установения ред на предписания
от ищцовото дружество да отстрани повредата,неговото бездействие не може да му
се вмени във вина,което лишава дружеството от право да начислява служебно
количества вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ и да претендира заплащането им от
абоната.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не
е доказал наличието на предпоставки за начисляване на количества вода, без
същите да са отчитани през процесния период от време в имота, съответно не
доказва за него да е доставяна и изразходвана вода или да са ползвани други ВиК
услуги от ответника и съответно той да
отговаря за твърдените вземания. Вещото лице посочва, че имотът най – вероятно е
водоснабден, но не дава категоричен отговор на този въпрос, а крайният извод на
съда не може да се обосновава от предположения, а от установени при условията
на пълно и главно доказване правнорелевантни факти. Не се установява и с категоричност дали в имота
през процесния период има монтиран водомер и дали същият е изправен или
неизправен. Още повече, че в случая от
разпита на свидетелката Г. и от отразяването в карнетите се установява, че е
налице отказ от страна но ответника на достъп до имота, в който случай това
обстоятелство се отразява по реда на чл. 22, ал. 4 от ОУ, а количеството изразходена вода се начислява
по реда на чл. 46 от ОУ, а не по предвидения ред по чл. 23, ал. 5 ОУ.
Ето
защо, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно
с искането за законна лихва. С оглед неоснователност на главния иск, като
неоснователен следва да се отхвърли и искът за обезщетение за забава.
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но същият не претендира и не
представя доказателства за сторени такива.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против
Г.Н.К., ЕГН: **********,с адрес: ***
искове за признаване на установено, че Г.Н.К. дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД суми в размер на 792,62 лева – главница, представляваща
задължения за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се в *** за периода от 01.06.2015 г. до 21.06.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от
81,96 лв. - мораторна лихва за периода от 31.08.2015 г. до 30.06.2018 г.
в размер на, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 11958 по описа за 2018 г. на ПРС
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните
по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
АД