Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260001
град Шумен, 09.09.2020 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №35 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Г.Х.М., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, оф.21 – адв. Д.М. *** против ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „...“ №51, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищеца сочи, че на 23.07.2016 г. около 12.00 ч. по път ІІ-71 на км 22+300 водача на л.а. „БМВ 523И”, рег. №...при нарушение на правилата за движение, предизвикал ПТП, довело до смъртта на А.Х.М., ЕГН-**********. Водача на автомобила - Д.Х.Б., ЕГН-********** бил признат за виновен за смъртта на пострадалата съгласно влязла в сила присъда по НОХД №41/2017 г. по описа на ОС – Силистра. Ищецът и починалата били брат и сестра, които имали силна и трайна във времето емоционална връзка. Твърди, че причинилия ПТП л.а. имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица №BG/05/116001866319. Твърди, че вследствие на смъртта на своята сестра претърпял имуществени и неимуществени вреди. Като имуществени вреди сочи направени от него разходи по погребението на загиналата, които били непосилни за нейното семейство, които той бил взел назаем и са 3000 лв. Твърди, че вследствие на смъртта на сестра си бил в състояние на тревожност и неутешима жал, които морални болки и страдания се отразили на здравословното му състояние. Това го лишило от възможността да си намери постоянна работа и да издържа семейството си. Сочи, че бил в невъзможност да реализира трудов доход за периода от август 2016 г. до юни 2018 г., който определя като съответния за периода среден доход за страната или сумата от 23 740 лв. Намира, че е претърпял болки и страдания от липсата на сестра си, че е лишен от роднинска близост, заради което се отдал на употреба на алкохол имал страх от участие в движението имал нарушения в съня – кошмари и недоспиване. Намира, че разпоредбата на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ, в която се определя размер на обезщетението от 5000 лева, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ е в противоречие с Директива № 2009/ЮЗ/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС, според която - чл. 9 ал. 1 б. „а", задължение на всяка държава членка е да бъде задължителна най-малко по отношение на минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Ето защо счита, че съдът следва да определи размер на обезщетението според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ. Предвид изложеното моли по делото да бъде постановено решение по силата на което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: 26 740 лв., представляващи имуществени вреди в пряка връзка със смъртта на А.Х.М., 50 000 лв., представляващи неимуществени вреди, вслдствие на смъртта на сестрата на ищеца, както и сумата от 10 275.46 лв, представляващи лихви за период от деня на произнасяне по застрахователната претенция – 14.11.2018 г. до датата на завеждане на ИМ – 09.03.2020 г.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника – ЗК „Уника” АД. В него се сочи, че не се оспорва наличието към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесният л.а. „БМВ 523“, рег. №.... Намира, че претенцията е неоснователна по отношение и на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Намира, че основателността на подобна претенция се основава на силната емоционална връзка между починалата и ищеца, като намира, че с ИМ не са посочени доказателства за наличие на такава силна емоционална връзка. Намира, че за правото на обезщетение по този ред не е достатъчно наличие на родствена връзка, а следва да бъде налице по-голяма родствена и емоционална близост и изградена особено близка, трайна и дълбока във времето емоционална връзка, взаимна привързаност и обич между ищеца и починалата. Намира, че влошеното здравословно състояние на ищеца не се установява да е причинено от смъртта на сестра му. Оспорва и претенцията за имуществени вреди. Сочи, че не е представена финансова документация, която да обосновава направените разходи и че те са направени във връзка с процесното ПТП и претърпяната от ищеца загуба. Няма доказателства за нетрудоспособността на ищеца. Намира, че същата не е настъпила, а да е настъпила има други обективни причини. Намира предявената претеция за прекомерна основава се на разпоредбата на §96, ал.1 от КЗ, като сочи, че обезщетението не може ад надвишава 5 000 лв. моли предявените искове да бъдат отхвърлени, тъй като са недоказани и по основание и по размер. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение съобразно с отхвърлената част на иска.
От страна на
ищеца не е подадена допълнителна ИМ.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не изпраща представител. За ответника се явява юрисконсулт Г.П.. Последният поддържа посоченото в отговора. Моли да бъдат отхвърлени така предявените искове, както и да бъдат присъдени сторените разноски.
Третото лице - помагач на страната на ответника С.С.С.се явява
Така предявените претенции са процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са неоснователни.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран със субективно съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от страна на брата на пострадало лице – починалата вследствие на ПТП А.Х.М., ЕГН-**********, като пряк иск по реда на чл.493, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченитe искове са предявени против застрахователя и са придружени с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност. Ответникът изцяло оспорва основанието и размера на обезщетението. Не оспорва, че причинилото ПТП МПС – л.а. „БМВ 523“, рег. №...има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните. Между страните не се спори относно това дали настъпилите от ПТП увреждания в организма на пострадалата са в пряко причинно-следствена връзка от настъпилото ПТП. Спори се по отношение на наличието на близки отношения между ищеца и пострадалата, която е негова сестра. Спори се по отношение на това дали тези отношения могат да бъдат определени като изключителни предвид изискванията на ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Съдът е дал недвусмислени указания с изготвения предварителен докалд относно това, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи обстоятелството дали са били близки отношенията между него и починалата му сестра. По отношение на причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилата смърт на лицето съдът е лишен от възможността да прави преценка, предвид наличието на наказателно производство в тази връзка, приключило, както се твърди с присъда, както и нормата на чл.300 от ГПК, която сочи, че съдът не може да прави преценка относно това дали е извършено деянието. Т.е. по силата на процесуална норма съдът е задължен да приеме, че присъдата установява извършването на деянието, респективно причинно-следствената връзка между причиненото ПТП и смъртта на пострадалата. Т.е. в тази насока не е необходимо да бъдат ангажирани доказателства.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: ПТП МПС – л.а. „БМВ 523“, рег. №...има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника - полица №BG/05/116001866319, а вследствие на процесното ПТП настъпило на 23.07.2016 г. около 12.00 ч. по път ІІ-71 на км 22+300 и причинено от водача на л.а. „БМВ 523И”, рег. №...починала А.Х.М., ЕГН-**********. По делото е представена втора страница от удостоверение за родствени връзки (без яснота от коя институция е издадено, нито на коя дата (поради липсата на първата страница)), че съобразно вписаното във втората страница, починалата на 24.07.2016 г. А.Х.М., ЕГН-********** е сестра на ищеца Г.Х.М., ЕГН-**********. Съобразно Присъда №23/01.06.2017 г. по НОХД №41/2017 г. по описа на ОС – Силистра водача на л.а. „БМВ 523И”, рег. №...е признат за виновен за това, че при нарушение на правилата за движение, предизвикал ПТП, довело до смъртта на А.Х.М., ЕГН-**********. Ето защо и предвид нормата на чл.300 от ГПК съдът е длъжен да приеме противоправността на деянието, че същото е настъпило и е предизвикало противоправните последици, описани в присъдата на наказателния съд.
От правна страна в подобно производство – по реда на чл.432 от КЗ всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност, а по отношение на имуществените вреди да се определи тяхната основателност в претендирания размер.
Установеното
качество на ищеца като брат на пострадалото лице обаче не го превръща в ищеца,
материално легитимиран да претендира обезщетение, доколкото съобразно с
изискванията на ТР №1/2018 г. по ТД №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС „Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4
от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени.“ Кръгът на лицата по Постановление № 4
от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд обхваща само
най-близките роднини – възходящи, низходящи, съпрузи конкубин(а), но не включва
братята и сестрите на пострадалият. Преоценката, направена с ТР №1/2018 г. по
ТД №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по отношение на кръга лица, които могат да
претендират неимуществени вреди от смъртта на друго лице е в посока разширяване
на този кръг, най-вече предвид развитието на тази материя съобразно нормите на
приложимото право в Държави членки на ЕС. В ТР се прави разграничение между две
групи лица. От една страна братя и сестри, баби, дядовци и внуци на
пострадалия, а от друга, за да се избегне накърняване на принципа за
справедливост, като правна възможност е допуснато обезщетяването и на други
лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни
случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия
особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и
страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. В
настоящия казус, тъй като претендиращия обезщетение за неимуществени вреди е
брат на починалото лице, то същия попада в разгледаната първа хипотеза. ТР
обаче въвежда значително висок критерий, въпреки, че е посочено, че „В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.“
Все пак за тази група лица се сочи необходимост от допълнителни обстоятелства -
„Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.“
Т.е. изисква се не само родство между пострадалата и ищеца, но и привързаност и морални страдания нахвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. По-нататък „В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелия родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“
Данни за такава привързаност и морални страдания в настоящото производство не се откриват. Не са ангажирани никакви доказателства в тази насока или поне нормалните за такива казуси свидетелските показания на близки на пострадалото лице и ищеца.
В диспозитива на изготвения от съда предварителен доклад се съдържа и следния абзац: „Указва на ищеца, че не сочи доказателства за следните съществени за решаване на спора и в негова доказателствена тежест обстоятелства: наличието, характера и интензитета на преживените от него болки и страдания от смъртта на сестра му; не сочи доказателства от които може да се установи, че отношенията на ищеца и починалата могат да се определят като близки по смисъла на ТР №1/2016 г. на ОСНГТК; не се сочат доказателства за претърпените от ищеца имуществени вреди.“
Практически като не е изпълнил тези ясни и недвусмислени указания на съда във връзка с доказателствената тежест ответника не е доказал в основанието им, както и по размер предявените претенции за имуществени и неимуществени вреди.
Ето защо така предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
От ответника се претендира да бъде осъден ищеца да заплати юрисконсултско възнаграждение като е определена сума от 450 лв. Видно е, че производството е приключило в едно съдебно заседание. Не е извършена предвидената по търговски дела двойна размяна, тъй като е подадена само ИМ и отговор към нея, без да се използва възможността предвидена в чл.372 и чл.373 от ГПК за размяна на допълнителна ИМ и отговор към нея. Ето защо съдът приема, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи съгласно правилото на общата норма на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ – „За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.“, като намира, че оправдана е сумата от 300лв. Няма основание да се приложи текста на чл.25, ал.1 от Наредбата, който предвижда увеличаване на юрисконсултското възнаграждение над предвиденият максимум с до 50%.
Ето защо
следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 300 лв. като
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Х.М., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, оф.21 – адв. Д.М. *** обективно съединени искове да бъде осъдено ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „...“ №5 да заплати на ищеца следните суми, като обезщетение за причинената смърт на сестрата на ищеца А.Х.М., ЕГН-**********, настъпила вследстиве на ПТП от 23.07.2016 г. около 12.00 ч. по път ІІ-71 на км 22+300, причинено от водача на л.а. „БМВ 523И”, рег. №...– Д.Х.Б., ЕГН-**********, признат за виновен за това деяние с Присъда №23/01.06.2017 г. по НОХД №41/2017 г. по описа на ОС – Силистра, на стойност, както следва: 26 740 лв., представляващи имуществени вреди в пряка връзка със смъртта на А.Х.М., 50 000 лв., представляващи неимуществени вреди, вследствие на смъртта на сестрата на ищеца А.Х.М., както и сумата от 10 275.46 лв, представляващи лихви за период от деня на произнасяне по застрахователната претенция – 14.11.2018 г. до датата на завеждане на ИМ – 09.03.2020 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г.Х.М., ЕГН-********** да заплати на ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********, гр. София сумата от 300 (триста) лева, като юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: